Някой би ли помогнал конкретно с информация за осъдени от Нар. съд адвокати от Ст. Загора и региона?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
63 години от народния съд
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
Странен Народен съд
Николай написа Виж мнениеА как може да се коментира това, че онези, които са доказано виновни за кланетата през 1923 и 1925 - Вълков, Пурковата команда и прочее юначаги, си живеят спокойно и мирно чак до 1954 г., когато някои от тях (забележете, някои !) са съдени вече от редовен съд и нито един не е осъден на смърт ? Ами едни от главните вдъхновители на 9 юни - които новата власт направи съответно министър-председател и министър на войната, когато много добре се е знаело, че ръчиците и на двамата са зацапани с много кръв, включително и леви дейци? За каква справедливост или възмездие може да се говори?
Както не мога да си обясня и защо убиецът на моят прачичо Стефан Шопов /антифашист/, който е жестоко инквизиран и убит като арестант в старазагорския затвор през 1943 г., доживява до преклонна възраст и си живее мирно и тихо в Стара Загора до края на 70-те.
Странен е бил този Народен съд...
Comment
-
кало написа Виж мнениеДаркас, това, което си личи със страшна сила, че знаеш, е че не знаеш абсолютно нищо. Нито в областта на историята, а още по-малко - в правото.
Върховният съд отменя част от присъдите на Народния съд (1996), което, между другото, е политически, а не юридически акт, от който всеки, наричащ себе си юрист, трябва много сериозно да се срамува.Last edited by Стич; 07-01-2009, 22:17.СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !
Comment
-
Koето не означава автоматично, че всички присъди от т.н. Народни съдилища страдат от подобни недостатъци и целият процес е бил компрометиран или още повече, престъпен и ненужен, както се опитват да изкарат някои.
Впрочем част от присъдите на Нюрнбергския процес също могат да бъдат атакувани по този начин. И нормално - мнозина осъдени са имали възможността да прикрият следите на престъпленията си или самите им деяния да бъдат двояко дефинирани в същността си. И какво, на базата на това да получат оправдателни присъди ли ? Нека сме наясно - правото не е и не може да бъде съвършена система. В случая по-важна е генералната превенция от постановените присъди, на базата на която се постига относително успешно спокойното следвоенно развитие на обществото и се предотвратяват евентуалните опити на привържениците на старата власт да се укрият или възстановят предишното си положение. Не случайно в нито една страна от Оста (каквато сме били и ние, макар да се забравя удобно напоследък) не се наблюдават опити за контрапреврат или сериозна следвоенна съпротива на установения ред. Интересно, без проведените процеси и колкото и цинично да звучи, дори извънсъдебна саморазправа, дали щеше да бъде така ?Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Юлиан Август написа Виж мнениеKoето не означава автоматично, че всички присъди от т.н. Народни съдилища страдат от подобни недостатъци и целият процес е бил компрометиран или още повече, престъпен и ненужен, както се опитват да изкарат някои.
Член 73 от тогава действащата Конституция :
"Чл. 73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила.
(Нова алинея от 11 юлий 1911 г.) Не могат да се създават изключителни съдилища или следствени комисии под никакъв предлог и под какво и да е наименование.
В военно време, или когато при належаща опасност, произходяща от външно нахлуване или въоръжено възстание, страната или част от нея се обяви в военно положение, действат предвидените в закона военно-полеви съдилища.
Военното положение се обявява с закон, ако Народното събрание заседава, или с указ, под обща отговорност на министрите, ако не заседава. В последния случай Народното събрание се свиква в пет дни за потвърждение на издадения указ.Ч
В случая не би могло да се каже, че Търновската Конституция е била неотносима, защото самата Наредба-закон за Народния съд е издадена на основание на чл. 47 от Конституцията "Чл. 47. Ако би държавата да се заплашва от некоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика, то само в такъв случай Царят, по представление на Министерския съвет и под обща отговорност на министрите може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителна сила като закон. Такива извънредни наредби и разпореждания се представят за одобрение на първото, свикано след това, Народно събрание".
Comment
-
Юлиан мнението Ви е много повече от цинично. Целият процес много повече от престъпен. Това е все едно да се каже, че сталиновите или хитлеровите репресии са престъпни. Те са много повече от това. Тук не става въпрос за нарушение на закон, а за политически реперсии в чист вид. В особено големи мащаби (не само като бройка на убитите, но и като бройка на потенциално подлежащите на репресии) и предприети напълно съзнателно, с ясно определена цел. Също така е нелепо, потрисащо и меко казано отвратително от морална гледна точка, да се говори за "спокойно развитие на обществото" като цел на въпросните процеси, "превенция за възстановяване на предишното положение на привържениците на старата власт", което означава какво? Че ако възстановят старото си положение това ще предотврати "спокойното развитие на обществото" така ли? Подобен хладнокръвен цинизъм явно въобще не повдига въпроса, дали всъщност въпросните привърженици на властта е нужно да "загубят положението си". И какво ли е това "спокойно и нормално развитие на обществото", което предварително поражда нуждата от "загубване на положението на привържениците на стария режим"? Хмм...интересен ефемизъм за убийство без законен съд - "загубване на положението си" - не го знаех досега.
Моралният Ви релативизъм и цинизмът Ви са потресаващи наистина. Убийството на хора по политически причини трябва да бъде назовавано като такова. И ако едно общество няма куража, вътрешните сили и съвест да назовава злото, което само си е причинило с истинското му име, то значи не е останало много от него. В обществен смисъл.
Стефан Попов има една много хубава статия 'Народът". Най-добрата морална историческа и наша българска присъда за това какво всъщност са комунистическите репресии след 1944г. може да се намери там.Last edited by albireo; 08-01-2009, 16:52.
Comment
-
Албирео, като цяло съм съгласен с теб. Всичко, което си написал е вярно. При това от правна гледна точка Народният съд наистина е гадна пародия на съдебна процедура и издевателство върху нормите на правото.
Въпросът е обаче, че проблемът тогава не е бил юридически. Става дума за ПОЛИТИЧЕСКИТЕ действия на победилата в гражданска война страна спрямо победените. И няма чак толкова значение, че победата е с решаваща помощ на външна сила, а гражданската война е била с "ниска интензивност". Ожесточението е било достатъчно силно силно, пропагандното противопоставяне е достигнало висок градус в охулването на противника и комунистите не са били настроени да дават милост и да търсят примирение. Част от техните противници също.
При това конфликтът в България се е разглеждал в контекста на току що приключилия световен конфликт характерен с безпрецедентна за войните на цивилизования свят жестокост. Твърде много морални норми са били престъпени през Втората световна и победителите твърде малко са били загрижени за правата на победените. Просто във всички войни от последните столетия е битувало някакво уважение към победените като към хора, които са се борели за свои идеали, които макар и погрешни са достойни по принцип. Но за пръв път през тази война на победените се гледа като на престъпници по определение, със самия факт, че са воювали под „знамената на злото”. Отношение, по-очаквано за религиозните войни или за кръстоносните походи, когато противникът е „неверник” или „еретик” и не заслужава обичайното снизхождение.
На този идеологически фон репресии е имало из цяла Европа. Репресивни са указите на Бенеш и последвалото прогонване на судетските немци в една забележете – още НЕкомунистическа Чехословакия, действията на поляците и на СССР в Силезия и Източна Прусия, но достатъчно беззакония е имало и във вълната от саморазправи във Франция и даже в Италия, както и в действията на двете страни в гръцката гражданска война.
Това е общият фон на епохата. Радикализиране на европейското общество и радикализиране и на българското, което нормална демокрация не е виждало още от 19 май. При това на власт идва най-радикалното политическо движение изрсло в инкубатора на сталинската реал политик.
Ами какво да се очаква от тях, освен макиавелизъм. Точно по неговите рецепти действат – най-големите репресии веднага след вземането на властта, после „мир и спокойствие”. Т.е. осъществена генерална превенция. Това са фактите.
А че някои или дори много от осъдените са били виновни по всякакви общочовешки норми е също безспорно.
Comment
-
@Николай
Извънредни трибунали в противоречие с вътрешните норми се създават не само в България, а в почти всички държави, бивши съюзници или окупирани от Оста. Такива има и днес - в Гуантанамо. Е, и ? Когато са закономерен отговор на извършени престъпления, няма проблем. Ако има такъв, то трябва да се установи за всеки конкретен случай, преразглеждайки делата, а не отмяна "на килограм". Но това не е предмет на дискусията тук.
@Албирео
За изцяло политически репресии може да се говори на по-късен етап - разправата с бившите съюзници от ОФ - ако изобщо е възможно да се правят паралели със Сталинови или Хитлерови разправи с опозицията, то това е момента. За създаването на т.н. Народен съд влияят много по-силно други фактори, включително външни. Репресиите от страна на стария режим срещу земеделци и комунисти, също политически, са само една малка част от тях. Дори да ги пренебрегнем, кето само по себе си е противоречие с правниете принципи, то остават още много, сами по себе си достатъчни за образуването на такива трибунали - вклюването на България на страната на Тройния пакт, изпращането на окупационни войски в Беломорието и Македония, действията на последните срещу антихитлеристките въстания там, изпращането на евреите от окупационните зони в лагерите на смъртта и антиеврейските закони в самата България, обявяването война на Съюзниците, забраната на политическите партии и сдружения в България и т.н. и т.н. Всичко това е пряк ефект от "предишното положение" на бившите управляващи и косвено или пряко подпомагано от техните подръжници. Дори т.н. интелектуалци носят оговорност за случилото се и това е отчетено на други трибунали като Нюрнбергския (Щрайхер) и продължава да бъде практика и днес - пример Руандийския процес, където журналисти попаднаха под ударите на закона като обвинени и осъдени за геноцид. Погледнато от друга гледна точка, всички посочени престъпления могат да се окачествят като политически обусловени - в крайна сметка, политическата конюнктура диктува законите, т.е. победителите в конкретния конфликт. Но по тази логика всички международни трибунали също са нелегитимни и опорочени, а така до никъде не се стига.
Разбира се, личностна саморазправа също е имало, по-често в Обикновените състави на Народния съд, но това е последващ, а не обуславящ фактор.Last edited by Юлиан Август; 08-01-2009, 17:38.Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Юлиан Август написа Виж мнениеДори да ги пренебрегнем, кето само по себе си е противоречие с правниете принципи, то остават още много, сами по себе си достатъчни за образуването на такива трибунали - вклюването на България на страната на Тройния пакт, изпращането на окупационни войски в Беломорието и Македония, действията на последните срещу антихитлеристките въстания там, изпращането на евреите от окупационните зони в лагерите на смъртта и антиеврейските закони в самата България, обявяването война на Съюзниците, забраната на политическите партии и сдружения в България и т.н. и т.н. Всичко това е пряк ефект от "предишното положение" на бившите управляващи и косвено или пряко подпомагано от техните подръжници.
След навлизането в България на Съветската армия като бивш депутат Димитър Пешев е бил съден от Народния съд. Опитали се се да му припишат вината за депортирането на евреите от Солун, Македония и Пиротско. Тогава защитата му, съвсем безплатно, поема един от спасените от него евреи блестящият юрист Йосиф Яшаров. От неговите пледоарии става ясно, че съдят Пешев за това, че по времето, когато е подпредседател на Народното събрание, са гласувани закони, осъждащи партизаните на смърт като терористи. Става ясно, че смъртната му присъда е предопределена. Точно тогава адвокатът му успява да изрови едно отдавна забравено дело, в което като юрист Д. Пешев е защитавал някогашния конспиратор Дамян Велчев. По това време той е бил военен министър в правителството на Отечествения фронт. Наложило му се да си спомни заслугите на юриста Пешев и смъртната му присъда е заменена със затвор. С изключителна професионална вещина неговият адвокат евреин Йосиф Нисшам Яшаров му спасява живота. Осъждат го "само" на 15 години принудителен труд. Вижда на пейката заедно с останалите осъдени на смърт своя скъп приятел инженер и депутат Спас Ганев, с когото са участвали наравно във всички политически битки. Изслушвайки председателя на съда, разбира, че 20 от 43-мата депутати, подписали протестното писмо срещу геноцида на евреите, са били осъдени на смърт, шест - на доживотен затвор, осем - на 15 години затвор, четири - на 5 години затвор и един - на 1 година.Филип Махмудиев се противопоставя на присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), гласува срещу Закона за защита на нацията (24 декември 1940 г.) и против измененията в Закона за защита на държавата, приети от правителственото мнозинство на 6 септември 1941 година. Той се обявява и против безумното решение на нашия парламент от 13 декември 1941 г. за "символична" война срещу Англия и САЩ. На 17 март 1943 г. 43-ма депутати (от тях 38 от мнозинството, двама от дясната прогерманска опозиция, както и независимият Филип Махмудиев) изпращат до премиера Богдан Филов остър писмен протест срещу антиеврейската правителствена политика. Филов е бесен от този неочакван акт на гражданска доблест. В дневника си с дата 19 март 1943 г. той отбелязва: "Това е голяма демонстрация, която ще има последствия. Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са вредни"...
Махмудиев е осъден от т. нар. "Народен съд" на 5 години затвор на 1 февруари 1945 г.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
Юлиан Август написа Виж мнение@Николай
Извънредни трибунали в противоречие с вътрешните норми се създават не само в България, а в почти всички държави, бивши съюзници или окупирани от Оста. Такива има и днес - в Гуантанамо. Е, и ? Когато са закономерен отговор на извършени престъпления, няма проблем. Ако има такъв, то трябва да се установи за всеки конкретен случай, преразглеждайки делата, а не отмяна "на килограм". Но това не е предмет на дискусията тук.
Не бъркай понятия като целесъобразност и законосъобразност. Първото е субективно, второто обективно понятие. Тези две понятия никога, ама никога не трябва да се бъркат
В Гуантанамо няма никакъв трибунал, а действията на САЩ във връзка с третирането на хората там са в пълен разрез с международното хуманитарно право.
Самият факт на изначална незаконност на т.нар. "народен съд" прави автоматично незаконни всички действия, предприети от него. Всичко останало са лични интерпретации.
Впрочем, в темата мисля, че доста изчерпателно бяха разгледани всички възможни гледни точки. Аз поне не виждам смисъл наново да се предъвкват вече казани неведнъж неща.
Comment
-
@Дибо
Спасяването на евреите от самата България само по себе си е неоспорим факт, но то нито се дължи само и изцяло на намесата на Пешев (нея никой не оспорва), нито може да оневини някого за депортирането на тези от окупираните територии. Може да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, да.
Смъртта на 11 000 души обаче няма как да бъде пренебрегната и отговорността се носи.
Какво е обвинението на Филип Махмудиев ?
@Николай
Абсолютно си прав. На теория. На практика -
За изчерпването на темата съм съгласен. Всички теми от този тип обаче са обречени на периодична ексхумация, поради политическата им натовареност.Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Thorn написа Виж мнение...... Става дума за ПОЛИТИЧЕСКИТЕ действия на победилата в гражданска война страна спрямо победените. И няма чак толкова значение, че победата е с решаваща помощ на външна сила, а гражданската война е била с "ниска интензивност". Ожесточението е било достатъчно силно силно, пропагандното противопоставяне е достигнало висок градус в охулването на противника и комунистите не са били настроени да дават милост и да търсят примирение. Част от техните противници също....
Comment
-
На 12 септември 1944 г. Министерският съвет постановява:
I. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:
1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941г. до 9 септември 1944г.
2. Всички народни представители от XXV Обикновено народно събрание, които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.
3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане на войсковата част в опасност.
4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе кабинети са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания.
II. Да се впише възбрана, считана от 12 септември 1944 г.
1. Служебни - върху недвижимите имоти на министрите.
2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите имоти на останалите лица.
III. Смятат се поставени под запор всички движими имущества (вземания, влогове, акции и др.) на лицата, посочени в т. 1.
Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изплащане на суми и изпълнения на други задължения към тях след същия ден не могат да се противопоставят на държавата.
„Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.”
25.09.1944 Телеграма от ЦК до Георги Димитров в Москва
„Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно. Ще бъде организирано разобличаване най-злостните врагове и палачи, ще бъдат широко публикувани в печата сведения за техните престъпления, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сирачета на убити антифашисти с искане за възмездие. Ще организираме обществен натиск на министрите социалисти и земеделци.”
Телеграма от 1 октомври 1944 г. от ЦК на БКП до Георги Димитров в Москва
Наредбата-закон за народния съд е приета от Министерския съвет след дълго обсъждане на три последователни заседания от 28, 29 и 30 септември 1944 г. На 3 октомври 1944 г. той е утвърден с указ на регентите и публикуван в „Държавен вестник” три дни по-късно.
"Според мен никой не следва да бъде оправдан. Всички те носят отговорност и трябва да получат наказание. Разбира се, размерът на наказанието трябва да се определи в съответствие със степента на отговорност. Примерно за министрите от първите два кабинета и за тези от третия кабинет, които непосредствено отговарят за палаческите действия против народа, за ограбването на страната - висш размер на наказание. За останалите от третия и четвъртия кабинет - доживотен затвор и от 15 г. до 1 г. Много е важно щото всичко това да бъде по съответния начин съгласувано с най-важните партньори и също така достатъчно обосновано в съдебната присъда."
Из телеграма на Г. Димитров от Москва, 21.12.1944We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
-
Юлиан Август написа Виж мнение@Дибо
Спасяването на евреите от самата България само по себе си е неоспорим факт, но то нито се дължи само и изцяло на намесата на Пешев (нея никой не оспорва), нито може да оневини някого за депортирането на тези от окупираните територии. Може да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, да.
Смъртта на 11 000 души обаче няма как да бъде пренебрегната и отговорността се носи.
Какво е обвинението на Филип Махмудиев ?
@Николай
Абсолютно си прав. На теория. На практика -
За изчерпването на темата съм съгласен. Всички теми от този тип обаче са обречени на периодична ексхумация, поради политическата им натовареност.
В правото няма понятие "теория" и няма понятие "практика".
Comment
Comment