63 години от народния съд

[Николай]

Не знам. Може би си прав. Но пък не виждам нищо лошо да има и такива теми. В крайна сметка дискусията (с използване на относими аргументи) може да бъде доста интересна. Стига разбира се да не се стига до лични обиди, писане с големи букви и прочее....

[gollum]

Не ме разбирай погрешно, аз искам да се дискутират такива въпроси. Но не искам това да става по начина, демонстриран в тези теми (а и в много други). Трябва веднага и строго да се режат две неща - преминаване на личност (това веднага и без оглед на потребителя) и пропаганда и политизиране, т.е. човек, който излага позиция, аргументирайки я политически (или от гледна точка на дадена идеология, все тая дали явно или скрито). Мисля че във всеки един момент модераторите могат да преценят дали това е така или не. Ако хората можеха да започват намесата си, без да са водени от някакъв вид "праведен гняв", половината проблеми щяха да се спестят.

[Шовинистъ]

С края на Народния съд в България се слага общо-взето край на гражданската война - от този момент нататък спира избиването на едни българи от други.

България не е била в състояние на гражданска война. Определение за гражданска война : "Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава. Както всяка война, причините могат да бъдат чисто политически (борба за власт), религиозни, етнически или икономически."

В додеветосептемврийска България враждуващите страни са правителството и 3 хиляди комунисти, от които реално активните са под хиляда. Плюс това част от тях не са дори български граждани (приемам евреите за български граждани) има доста съветски граждани. Дори английски-можем да броим Франк Томпсън, ако не за комунист то за представител на т.нар. съпротива поне. Че има жестоко смазване на "съпротивата" е безспорен факт. Както е и факт, че "съпротивата" извършва терористични действия срещу законно установен ред. Кражбите и саботажите са далеч надминават политическият оттенък на "съпротивата". Плюс това тези партизани са трън в очите на народа по това време. Най-вече на селския народ (80% от България тогава). Така че те нямат никаква подкрепа от населението. Противно на червената проганда партизаните са доста по подкрепяни по големите градове, респективно София в сравнение със селата, където ограбват собственици на земя.

интересно ми беше да разбера, че сред принципите на Търновската конституция влизат и изколването на 7-годишни деца, както и излагането на глави по площадите...

Това са думи, които не заслужават коментар. Все едно са излезли от страниците на книга от ПАРТИЗДАТ или пък четиво на Виктор Барух. Само искам да ти кажа че отрязаните глави на партизани са дело на техните другари, които са изоставали по време на зимните преходи. Това е признато от самите активни борци- дори можеш да го намериш в нечии спомени.

А относно прословутите снимки на жандармеристи с тези глави. Те просто документират зверствата и после са използвани от пропагандата.

[dibo]

Приканвам и двете страни в споря да спорят с факти, а не с определения!

Вземете пример от написаното от Istorik - когато някой цитира подобни данни и си посочи източниците (което Istorik-а за жалост не е направил) - той след това на база на тези данни може да изказва аргументирани мнения, върху които да се дискутира.

Това е последно предупреждение преди заключване. Още 5 мнения като тези по-горе и заключвам темата. Освен ако някой от модераторския екип не ме изпревари междувременно.

[SRH]

В додеветосептемврийска България враждуващите страни са правителството и 3 хиляди комунисти, от които реално активните са под хиляда.

Както вика Дибо, някакви доказателства? Преди 10/11/1989 г. партизани още слизаха от планините Те нямаха чет. А брояха и ятаците като антифашисти, без да се броят политически имигранти. И що ако е такава малка бройката, има НОВО? Що има и толкоз жандармерия? И явно забравяш/не знаеш за директивите от Москва за "масовизация" на движението.

Впрочем по същия начин, както преди се надуваше броя на партизаните, сега надуват броя на дисидентите.

Dibo - едно

[tonev]

преди да затриете този ми пост вижте какво пише в т.1 на резолюцията:

СЪВЕТ НА ЕВРОПА
Парламентарна асамблея


Резолюция 1096 (1996)
относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими

1. Наследството на бившите комунистически тоталитарни режими в никакъв случай не може да бъде третирано с лекота. От институционална гледна точка, това наследство предполага прекалена централизация, милитаризация на гражданските институции, бюрократизация, монополизация и излишно регламентиране; от гледна точка на обществото то се проявява в колективизъм и конформизъм, в сляпо подчинение и в други модалности на тоталитарната мисъл. Трудно е при тези условия да се възстанови цивилизована и либерална правова държава — именно затова структурите и модалностите на мислене от миналото трябва да бъдат разградени и преодолени.

2. Целите на процеса на преход са ясни: да се създадат плуралистични демокрации, основани на върховенството на правото и на зачитането на правата на човека, на разновидността. Принципите на взаимодопълняемост, на свобода на избора, на равенство на шансовете, на икономически плурализъм и на прозрачност при вземането на решения, са много важни в осъществяването на този процес. Разделението на властите, свободата на медиите, защитата на частната собственост и развитието на гражданското общество са няколко от средствата, които ще позволят да се осъществи тази цел; по същия начин трябва да се приложат децентрализация, демилитаризация и разграждане на монополите, дебюрократизация.

3. Следствията, произтичащи от неуспеха на процеса на прехода, са многобройни и крайно опасни. В най-добрия случай ще се установи режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека. В най-лошия случай, ние ще присъстваме на “нежна реставрация” на тоталитарния режим, дори и на премахване със сила на зараждащата се демокрация. При тези обстоятелства, новият недемократичен режим на една голяма страна представлява всъщност международна опасност за своите по-слаби съседи. Ключът към успеха на едно мирно съвместно съществуване и на един либерален преход се състои в едно деликатно равновесие, свързано с осъждане на виновните без стремеж към отмъщение.

4. За да се разгради наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, една правова демократична държава трябва да прилага средства, предвидени от закона, и единствено и само тези средства. В противен случай, тя би била не по-добра от тоталитарния режим, който има намерение да разгради. Една демократична правова държава разполага с достатъчно средства, за да постъпи така, че правосъдието да бъде зачетено и виновните да бъдат наказани — тези процедури не могат и не трябва все пак да се използват в дух на отмъщение, а по-скоро в дух на правосъдие. Трябва да бъдат зачетени правата на човека и основните свободи, такива, каквито правото с нормална демократична процедура трябва да прилага; тези принципи трябва да са били валидни за всички, дори и за онези, които са ги потъпквали, когато са били на власт. Една демократична правова държава е освен това в състояние да се защити срещу възкачването на комунистическата тоталитарна заплаха, защото разполага с достатъчно разнообразни и силни средства, които не биха нарушили човешките права и върховенството на правото и всъщност принадлежат на сферата на наказателното право и на административните мерки.

5. Парламентарната асамблея препоръчва държавите-членки да разградят наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, преструктурирайки бившите институционални и юридически системи, един процес, който трябва да се основава на:
- принципа на демилитаризация, за да е сигурно, че е сложен край на милитаризацията на основните цивилни институции, като например съществуването на една милитаризирана затворническа система или съществуването на въоръжени сили, подчинени на Министерството на вътрешните работи, което е типично за комунистическите тоталитарни системи;
- принципа на децентрализация, особено на местно и регионално ниво, но и до централните институции на държавата;
- принципа на разграждане на монополите и на приватизация, основно условие за създаването на пазарна икономика и плуралистично общество;
- принципа на дебюрократизация, който трябва да позволи да се сведе до минимум излишното регламентиране от комунистически тоталитарен тип и да се осигури трансфер на власт от бюрократите към гражданите.

6. Този процес трябва да протича паралелно с трансформация на манталитетите (трансформация на сърцата и духовете), като основната цел е да се промени страхът за поемане на отговорности, да се премахне незачитането на разнообразието, на краен национализъм, на нетърпимостта, на расизма и ксенофобията, явления, които също са част от наследството на бившите режими. Всичко това трябва да бъде заменено с демократични стойности, като толерантност, зачитане на разновидностите, взаимодопълняемост и отговорност.

7. Парламентарната асамблея препоръчва освен това личностите, които са извършили криминални деяния в рамките на комунистическите тоталитарни режими, да бъдат съдени и наказани съгласно действащия Наказателен кодекс. Ако Наказателният кодекс предвижда определени срокове на давност за някои престъпления, тези срокове биха могли да бъдат продължени, защото всъщност става дума само за процедура, а не за промени по същество. В замяна на това, забранено е да се приемат и прилагат ретроактивни закони в наказателната област. Естествено, осъждането и наказанието на една личност, отговорна за определено деяние и определен пропуск, които в момента, в който те са били извършвани, не са представлявали нарушение на националното право, могат да бъдат все пак осъдени в момента, в който деянието е престъпно според общите принципи на правото, разпознати от всички цивилизовани нации. Освен това, когато една личност е извършила деяния, очевидно нарушаващи правата на човека, аргументът, че тя е действала по заповед, не изключва нито незаконността, нито личната отговорност.

8. Парламентарната асамблея препоръчва присъдите над авторите на престъпление да бъдат съпроводени с реабилитация на личности, които са били обявени за виновни в “престъпления”, които не биха представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано общество, както и на личности, които са били несправедливо осъдени. По мнение на Асамблеята материални обезщетения би трябвало да бъдат предвидени за жертвите на тоталитарното правосъдие, обезщетения, които не биха могли да бъдат много по-ниски от онези, които се изплащат на личности, осъдени несправедливо днес в рамките на цивилното законодателство.

9. Парламентарната асамблея поздравява отварянето на досиетата на секретните служби и гарантирания достъп на публиката до тях, осъществен в някои от бившите комунистически страни. Тя препоръчва на всички заинтересовани страни да позволят на засегнатите личности да направят справки при изявено желание в досиетата, съхранени в бившите секретни служби.

10. Парламентарната асамблея счита, че имотите, включително и имотите на църквите, които са били незаконно и несправедливо сезирани, национализирани, конфискувани или експроприирани от държавата в рамките на бившите комунистически тоталитарни режими, трябва по принцип да бъдат реституирани на техните оригинални собственици в цялост, в рамките на възможното, без все пак да се нарушават нито правата на настоящите собственици, които съвсем добросъвестно са придобили тези имоти, нито правата на настоящите наематели, които съвсем добросъвестно заемат тези пространства, без да се вреди на прогреса на демократичните реформи.В случай че
това се окаже невъзможно, едно справедливо материално обезщетение трябва да бъде предвидено. Всички спорове и контестации, свързани с индивидуални казуси в областта на реституция на собствеността, трябва да бъдат решени от съда.

11. Що се отнася до личности , които не са извършили никакво престъпление, подлежащо на съдебно преследване в духа на параграф 7, но които все пак са заемали високи постове при бившите комунистически тоталитарни режими, и които са поддържали тези режими, по отношение на тях Асамблеята отбелязва, че някои държави са счели за необходимо да приемат административни мерки, като например законите за лустрация и декомунизация. Смисълът на тези закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си съгласно демократичните принципи, защото те не са проявили никакво ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи в миналото, нямат никакъв интерес или никакво основание да се присъединят днес към тези принципи.

12. Парламентарната асамблея подчертава, че в своята общност тези мерки не са съвместими с принципите на демократична правова държава, освен ако не бъдат спазени няколко основни критерии. На първо място, отговорността, която в никакъв случай не е колективна, а е само индивидуална, трябва да бъде доказана за всяка отделна личност и по такъв начин да се подчертае необходимостта от индивидуално, а не от колективно прилагане на Закона за лустрация. Второ, трябва да се гарантира правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното, и възможността за обжалване по съдебен ред при всяко едно решение. Отмъщението никога не може да бъде цел на тези мерки, както и не би трябвало да се позволи политическото или социално изкривяване на процеса на лустрация. Целта на лустрацията е не да се накажат личности, които по презумпция са виновни — това е задължение на прокурорите на базата на наказателното право — а да се съхрани зараждащата се демокрация.

13. Парламентарната асамблея предлага в резултат на това да се упражни контрол, за да се види дали законите за лустрация и аналогичните мерки са съвместими с изискванията на една правова държава и дали реално са насочени срещу опасностите, заплашващи фундаменталните права на човека и процесите на демократизация. Асамблеята счита, че е добре да се реферират към “Водещи принципи, гарантиращи на законите за лустрация и аналогичните административни мерки, съответствие с изискванията на правовата държава.

14. Освен това Парламентарната асамблея препоръчва държавните служители, освободени от функциите си по силата на Закона за лустрацията, да не загубват по принцип финансовите си права, които са придобили преди това. Изключения все пак има, когато управляващият елит при бившия режим си е присвоил права за много по-високи от тези на останалата част от населението пенсии; тогава те трябва да бъдат сведени до нормалното ниво.

15. Парламентарната асамблея препоръчва на властите от засегнатите страни да проверят дали техните закони, правилници и процедури съответстват на принципите, съдържащи се в настоящата резолюция, и в противен случай да ги променят. Това би позволило да се избегнат ситуации, при които механизмите на контрол на Съвета на Европа ще бъдат сезирани от молби, отнасящи се до процедурите в рамките на Европейската конвенция за правата на човека или до контролната процедура, възприета от Комитета на министрите, или от контролната процедура на Асамблеята, предвидена от Директива 508 (1995), отнасяща се до зачитането на задълженията и подписаните ангажименти от държавите-членки

16. И накрая, най-добрата гаранция за разграждането на бившите комунистически тоталитарни режими , това са дълбоките икономически, юридически и политически реформи, предприети в различните страни и водещи до изграждане на един автентичен политически дух и автентична политическа култура. Асамблеята приканва всички установени демокрации да засилят материалната и техническа помощ, адресирана до раждащите се демокрации в Европа именно с цел установяване на гражданско общество.

Резолюцията е обсъдена от Парламентарната асамблея на 27 юни 1996 г. (22 заседание ) на базата на доклад на Комисията по юридическите въпроси и правата на човека — докладчик г-н Севрен, документ 7568. Текстът е приет от Асамблеята на 27 юни 1996 г. ( 23 заседание ).

пп. не забравяите, че по долния закон все още е в сила...:

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн., “Държавен вестник”, бр.37 от 05.05.2000 г.

Чл. 1. ( 1) Българската комунистическа партия ( тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/ ) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
( 2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл.2.( 1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;
4.моралния и икономически упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдание на изборенито по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
( 2) Комунистическият режим е отговорен за това, че :
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразят публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в ) лишаване от право на собственост
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
e) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпление и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл.3 (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация , подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология , са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
унистическия режим и неговата идеология , са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

[Sir Gray]

.....
Dibo - едно

:nworthy:

[SRH]

За сравнение със Закона даден от Тонев, давам Наредбата-закон за Народния съд Не изпадайте в крайности, понеже се повтаря едно и също в различно време.

НАРЕДБА-ЗАКОН
ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ
(Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 12.01.1945 г.)

Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон:
а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година;
б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и
в) други граждански или военни лица.

Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:
1. лицата, които след 1 януари 1941 година, са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война;
2. ръководните лица, които след 22 юни 1941 година, са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положение на България;
3. ръководните лица, които, във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати, не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;
4. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) лицата, които след 1 януари 1941 година, в старите предели на страната, в Македония, Тракия или другаде, са използували своите връзки с властта, или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага;
5. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ;
6. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия, са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
7. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) лицата, които, в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителствата външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания;
8. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи;
9. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие;
10. (предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) лицата, които, в страната или извън нея, от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година, със своите действия, писания, слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.

Чл. 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.

Чл. 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от правата по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги.
Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.
Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда, съгласно предшествуващата алинея.

Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.
Главният народен обвинител и обвинителите, с възможно най-голяма бързина, събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, определят мярката за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда.

Чл. 6. Народният съд се състои: а) от народни съдии - пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.
(Ал. 2, доп. - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най-добрите граждани от градове и села. В случай че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнително народни съдии.

Чл. 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието, със спазване на следните правила:
а) (изм. - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) образува се един или повече състави от по тринадесет члена за съдене на регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица; четири от съдиите са от назначените, а останалите - от посочените от областните комитети. Тези състави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на състава;
б) за всяка област се образуват състави, според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия - за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове, или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно - в някой от околийските центрове на областта;
в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участвува в съда, той се замества от друг от министъра на правосъдието.

Чл. 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаване на преписа.
Народният обвинител изисква обвиняемите военни лица чрез военния министър.

Чл. 9. Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест.
За отсъствуващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено.
Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници.
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 9 от 1945 г.) Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 31 март 1945 година.

Чл. 10. След приключване съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите, съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдите се изпълняват неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Чл. 11. Народният обвинител разпорежда за налагане възбрана и запори върху имотите на привлечените под отговорност лица.

Чл. 12. Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. 3 от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата.
Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да е основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на съобщението за това.

Чл. 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват.

Чл. 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 година, са нищожни по право спрямо държавата.

Чл. 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 година върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство.

Чл. 16. Настоящият наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

[Darkas]

Чл. 6. Народният съд се състои: а) от народни съдии - пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.
(Ал. 2, доп. - ДВ, бр. 261 от 1944 г.) Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най-добрите граждани от градове и села. В случай че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнително народни съдии.

Ето това е достатъчно, за да се обяви Народния Съд за нелегитимен. Това не е право. Това е само разправа!

[SRH]

Даркас, в почти всички страни имали отношение към войната е имало преследвания на нацистките помагачи. На някои места (например Гърция и Великобритания) е имало специални съдилища за помагачи или воюващи на страната на Хитлер поданици. А ние имаме наредба-закон, хартия някаква. Ревизията на нещото наречено Народен съд не може и не бива да реабилитира такива хора.

Напълно криминални постъпки е имало. Причините са били най-различни. Комунистите обаче създават модел на политически репресии по съветски образец и поради това (а и защото е загубила кауза) тия събития са противоречиви. Не знам обаче за държава, която да се е разкаяла за наказанието на хитлеристките помагачи.

За да видиш колко е еднаква ситуацията ще ти дам пример с Франция. Там са действали три типа съдилища, като Върховния съд се занимава само с високопоставени политически лица. Този именно съд осъжда 106 министри от общо 108 при режима във Виши. Всички съдилища общо започват разследвания по 300 000 случая, като в 180 000 се стига до присъди, от които 800 смъртни. Обвиненията са за следните провинения:

• участие в колаборационистки организации или партии
  участие в нацистка пропаганда
  действие против френски интереси
  усърдие при подпомагане на нацистите
  за черноборсаджийство
  физическа разправа с френски граждани в помощ на нацистите

Това е така да се каже легитимната страна. Извън нея има хиляди случаи на саморазправа, които остават без последствие.

Dibo: Източници? Ако не се посочат го броим за две

Тия конкретно са дадени от Jean-Paul Cointet в Historia (добавям горе в червено). Между другото някои автори стигат и до 10 000 смъртни случая(Grenville, Mazower), без да знам дали са с присъди или своеволия. Та можеш да го броиш за 2,5

[HELLCAT]

Трети върховен състав на народния съд е разглеждал т.н. "афера "Катин". Председател на състава: Борис Лозанов; народен обвинител: Димитър Вапцаров; обвиняеми: Борис Коцев, Д - р Марков, Д- р Михайлов, архимандритите Николай, Стефан, Йосиф.
"Пред Народния съд д - р Марков и д - р Михалов поддържаха, че труповете при Виница са по - пресни от тези при Катин най- много година и половина, а не 5 - 6 години, както твърдели германците." ( цитатът е от книгата на Борис Илиев "Революционният народен съд", С., 1988г., с. 55 )

"... полските военнопленници, разположени в три лагера, западно от Смоленск, на 22.06.1941г. били заети в строителни работи. Поляците останали в лагерите и след като хитлеристите нахлули в Смоленск. През есента на 1941г. немската военна група под условното наименование "Щаб на 537 строителен район", възглавявяно от оберлейтенант Арнс, разстреляли в Катинската гора всички полски военнопленници." ( с. 58 )
Народния съд осъди Борис Коцев и архм. Николай по на 5 години строг тъмничен затвор, архм. Стефан - на 3 г.; архм. Йосиф - 1 г. Д - р Марков и д - р Михайлов - оправдани.

Авторът на книгата Борис Илиев е бил председател на Дванадесети върховен състав на Народния съд, разглеждал т.н. "Гестаповски процес".

[tonev]

SRH така е друго нещо.

Dibo: три

[Darkas]

Колеги, нека се стегнем, все пак темата е важна за българската история, независимо от убежденията ни.

За да не бъдат нещата суха статистика - ето едно от събитията от народния съд - убийството на Павел Груев през очите на дъщеря му - http://www.pro-anti.net/show.php?issue=839&article=6

[кало]

тази тема плаче за изтриване, ИМХО.

Dibo: В темата сама по себе си няма нищо лошо. Обаче начинът по който се дискутира в нея.....

[Darkas]

Нормално е, не е минало все още достатъчно време от събитието и свидетелите - жертви, съдии, виновни и невинни са още живи и има наклон върху емоционалното. Въпреки това, за мен тази тема е толкова важна, че е по - добре да се обсъжда емоционално, отколкото да се мълчи по нея. Това разбира се е лично мнение