63 години от народния съд

[Darkas]

Депутатите почетоха паметта на избитите преди 63 години политици и държавници
дата: 01-02-2008
Агенция "Фокус"
С едноминутно мълчание народните представители почетоха паметта на избитите преди 63 години български политици и държавници. Едноминутното мълчание бе по предложение на парламентарните групи на ОДС, ДСБ и Български народен съюз, предаде репортер на Агенция "Фокус"
„Навършват се 63 години от избиването на български държавни служители. Вината на регенти и министри е била, че са отстоявали Търновската конституция и нейните принципи”, заяви от парламентарната трибуна заместник-председателя на групата на ДСБ Веселин Методиев. По думите му целта на осъждането на смърт на повече от 2000 души било с цел да бъде разчистен пътят за установяване на съветска власт.
„Днес, в зората на 21 век, оставаме с надеждата, че подобни действия няма да се повторят”, заяви Методиев.
След едноминутното мълчание народните представители продължиха работата си с гласуване на обсъдените вчера законопроекти.

[Юлиан Август]

Хехе, днес било ден на много годишнини, че и важен празник май... Иначе Веселин Методиев е блеснал с очебийна глупост, но нали трябва да се отчита и дейност все пак.

[dibo]

Тук ми мирише на скорошно заключване на темата...

[Юлиан Август]

Дано...

[Darkas]

И защо? Не е ли нормално да се почете паметта на над 2000 избити, нещо, което дори комунистите направиха? Припомням, че народният съд бе обявен за нелегитимен мисля от конституционния съд и жертвите бяха реабилитирани. С този народен съд сме влезли и в черната книга на комунизма, писана във Франция (доколкото си спомням) Специално това изказване на В.МЕтодиев не би трябвало да се разглежда в политическа светлина, защото той се изказва като историк, какъвто е по професия.

[Николай]

Има много истина в казаното от Веселин Методиев. Народният съд, наред с април 1925, си е една от трагедиите на българската история. Аз лично нищо лошо не виждам в инициативата на народните представители.

[Darkas]

http://news.ibox.bg/news/id_267781795

[кало]

айде, ако може, да минем без евтина политическа пропаганда в този форум. Даркас, кви комунисти видя в парламента, кви пет лева?
Народни съдилища се провеждат в почти всички европейски държави, и България е сред страните, където осъдените на смърт са минимално количество (да не говорим, че едан голяма част от тях са осъдени задочно). Във Франция, например, без съд и присъда са избити около 40 000 колаборационисти (демек - представители на легалните власти във Виши, например). Около 3000 са осъдените на смърт в Белгия и в Холандия. Бая народ е избит и в Италия - тоест - общо-взето нормалните последици от световния катаклизъм. С края на Народния съд в България се слага общо-взето край на гражданската война - от този момент нататък спира избиването на едни българи от други. Не спират репресиите, но такива са неизбежни при устройването на всяка една тоталитарна система. Все пак у нас лагерите нямат почти нищо общо с ГУЛАГ. Най-голяма е смъртността в Ловеч в годините 58-62, когато за този период по изяснени/неизяснени причини умират/загиват 147 души.

български държавни служители. Вината на регенти и министри е била, че са отстоявали Търновската конституция и нейните принципи

интересно ми беше да разбера, че сред принципите на Търновската конституция влизат и изколването на 7-годишни деца, както и излагането на глави по площадите...

[Darkas]

Аз не оправдавам действията на правителствата преди 1944, защото всяко убийство е престъпление без изключения. Войната срещу тероризма на тогавашните тесни социалисти не е оправдание за убиване на невинни. По същия начин не е оправдание това нещо за убиване на над десет хиляди души след 9.9.1944, повечето от които също са били невинни. В България са убивани свещеници, лекари (дори музиканти) и други такива изверги

[ISTORIK]

Народният съд съди 11 222 д. От тях са осъдени 9 155 д.
На смърт са осъдени 2 730 д. Сред тях - 3-ма регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати, 47 висши военни, осъдени са и свещеници.
На доживотен затвор са осъдени 1226 д. Сред тях – 4-ма министри, 23-ма депутати и др. На 20 г. затвор са осъдени 8 д., на 15 г. затвор са осъдени 946 д., На 10 г. затвор са осъдени 687 д., по-кратки затворнически присъди получават 3741 д. На много подсъдими е отнето имуществото. Срещу семействата на изправените пред народния съд също са предприети мерки - над 11 000 д. са изселени в различни краища на страна.

[SRH]

Даркас, с тия терористи ще стигнем до Фердинанд. И изобщо до историческите корени на настоящето противопоставяне. Един вид В. Методиев с кой се отъждествява, с управлението непосредствено преди 1944 г.? А и да не забравяме, че тия "терористи" са единствените съюзници на демократичните Великобритания и САЩ.

[Гост]

Народни съдилища се провеждат в почти всички европейски държави, и България е сред страните...

Разликата е че тия съдилища не стават орган заразправа със политическите опоненти и унищожаване на опозицията.
Въобще недей прави аналог със съдебните процеси във Западна Европа...
По-скоро трябва да се направи аналогия със едни други съдебни процеси,там някъде в Германия,там някъде през 33та...

[кало]

Божилов, айде да не ми даваш съвети кво да правя и кво не. Народният съд в България е абсолютно идентичен с Народните съдилища в повечето европейски страни. Учредителите на Народния съд у нас, както би знаел, ако някога си беше направил труда да придобиеш поне елементарни познания в исторически аспект, са всички членове на Министерския съвет (правителството на ОФ) - освен БРП (комунисти), и Г.М. Димитров, Никола Петков, Попзлатев от Звено. Наредбата-закон е приета от една страна като опит за ОГРАНИЧАВАНЕ на репресиите, започнали (главно на лична и политическа основа) след 9-ти септември (не само от страна на комунистите, но и от всички партии, участващи в управлението по това време) чрез силна намеса на държавата. От друга - Народният съд е изпълнение на прякото задължение на България, идващо от англо-американския проект за примирие, повторено изрично в Московското примирие. Тази клауза изисква съд и строги наказания срещу ВСИЧКИ, ОТГОВОРНИ ЗА ВЪВЛИЧАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ НА СТРАНАТА НА ОСТА И ВЪВ ВОЙНАТА. Пиша бавно и с големи букви, за да позволя на, както личи от някои постове, някои по-ограничени участници във форума да се справят с прочитането и разбирането.
Легална опозиция, Божилов, в България се появява именно през 1945-та година, като просъществува около две години. Преди това такова нещо е имало за последен път, общо-взето до 1934-та година.
Справянето с опозицията в България няма нищо общо с Народния съд и се случва в един малко по-късен период в рамките на процес, завършил с окончателното налагане на комунистическата тоталитарна система през 49-та година. Сериозните репресии продължават, разбира се и по-късно, свързани както с ограничаването на дейността на някои идеологически противници на режима, така и с недоволството от колективизацията. Все пак, в относителен мащаб, репресията чрез лагери не е толкова сериозна и голяма - общо около 27 хиляди души преминават през тях (всички лагери - от 45-та до 62-ра), като над 70-80 на сто са криминално проявени, а не "политически".

Вината на регенти и министри е била, че са отстоявали Търновската конституция и нейните принципи”, заяви от парламентарната трибуна заместник-председателя на групата на ДСБ Веселин Методиев

Вероятно, ако интелектът на Весо Методиев му беше позволил да завърши история без връзки, той би разбрал от нея, че Търновската конституция е суспендирана - в един етап де юре, а в друг - де факто, именно от визираните регенти и министри и гътналия се по-рано Борис. Но, дет се вика, като типичен народен представител посоченото лице, несъмнено представлява еманация на най-вече безграмотната част от народа.

[Николай]

айде, ако може, да минем без евтина политическа пропаганда в този форум. Даркас, кви комунисти видя в парламента, кви пет лева?
Народни съдилища се провеждат в почти всички европейски държави, и България е сред страните, където осъдените на смърт са минимално количество (да не говорим, че едан голяма част от тях са осъдени задочно). Във Франция, например, без съд и присъда са избити около 40 000 колаборационисти (демек - представители на легалните власти във Виши, например). Около 3000 са осъдените на смърт в Белгия и в Холандия. Бая народ е избит и в Италия - тоест - общо-взето нормалните последици от световния катаклизъм. С края на Народния съд в България се слага общо-взето край на гражданската война - от този момент нататък спира избиването на едни българи от други. Не спират репресиите, но такива са неизбежни при устройването на всяка една тоталитарна система. Все пак у нас лагерите нямат почти нищо общо с ГУЛАГ. Най-голяма е смъртността в Ловеч в годините 58-62, когато за този период по изяснени/неизяснени причини умират/загиват 147 души.

Не мисля, че е редно да се прави сравнение с Франция, Белгия и Холандия. Там има друг важен момент - тези хора са съдени за предателство, за това, че напълно доброволно са взели страната на вражеска държава, с която страната им е била във война. В Компиен е сключено примирие, не мирен договор. Какъвто определено не е случая с България (това доколко правилно е било решението България да се обвързва с Оста, е вече съвсем друг въпрос). Оввен това репресиите продължават с особена сила чак до началото на 60-те - какво друго освен политическа разправа са процесите срещу Никола Петков, Буров или Трайчо Костов? Политически репресии (може би в по-лека форма) имаше чак до 1989 - т.нар. "Възродителен процес" едва ли може да се окачестви другояче. А единственото различно между нашите лагери и ГУЛАГ е може би мащаба (ако вземем процентното съотношение в населението между двете страни, и тая разлика межи да намалее). Има и друг момент - разстреляните на 1 февруари 1945 далеч не са всички жертви на чистката на потенциалните врагове, проведена след 1944. Има маса хора, избити по провинцията, без съд и без присъда. Как иначе да се обясни голямото число хора, безследно изчезнали веднага след септември 1944 г.? По много места тази чистка е била правена абсолютно безразборно - избивани или измъчвани са често дори хора, чиято единствена вина е била, че са имали имотен спор с някои местни партизански лидери. Нормални последици от световен катаклизъм - едва ли....
По въпроса за "отрязаните глави" - всички ли от избитите на 1 февруари 1945 са сред тези, които са се снимали с отрязани глави или за които има доказателства, че са давали заповеди да се избиват деца и ятаци? И въобще имало ли е сред тях такива, или това е маловажен въпрос? И какво общо имат Муравиев и Филов помежду си, че и двамата са съдени от Народния съд? Ами обвинението срещу Димитър Пешев за антисемитизъм? А как може да се коментира това, че онези, които са доказано виновни за кланетата през 1923 и 1925 - Вълков, Пурковата команда и прочее юначаги, си живеят спокойно и мирно чак до 1954 г., когато някои от тях (забележете, някои !) са съдени вече от редовен съд и нито един не е осъден на смърт ? Ами едни от главните вдъхновители на 9 юни - които новата власт направи съответно министър-председател и министър на войната, когато много добре се е знаело, че ръчиците и на двамата са зацапани с много кръв, включително и леви дейци? За каква справедливост или възмездие може да се говори? Сам си казал - това са методите с които всяка тоталитарна власт си служи. Това на мен поне не ми пречи да ги осъждам. Независимо дали става въпрос за комунисти, фашисти, сговористи, леви, десни и прочее

Наредбата-закон е приета от една страна като опит за ОГРАНИЧАВАНЕ на репресиите, започнали (главно на лична и политическа основа) след 9-ти септември (не само от страна на комунистите, но и от всички партии, участващи в управлението по това време) чрез силна намеса на държавата.

"Опит за ограничаване на репресиите" - т.е. за да не бъдат избити 5 хиляди, ще бъдат избити "само" 2 хиляди например. За да се успокои "народа". А вече кои и колко от тях са виновни в второстепенен въпрос- "Избивайте всички, Господ на небето ще отличи своите".

Справянето с опозицията в България няма нищо общо с Народния съд и се случва в един малко по-късен период в рамките на процес, завършил с окончателното налагане на комунистическата тоталитарна система през 49-та година.

Не мисля, че Народния съд няма нищо общо със справянето с опозицията.
Напротив, там е физически премахната значителна част от нея. Разправата с другата част е просто поотложена с година-две на принципа "Сега ги стискаме за ръката, после ще ги стиснем за гърлото"'. Един и същи процес с една и съща цел в две фази.

[SRH]

Това, което посочи е самата истина - Народният съд има за цел физическото унищожение на други политически опоненти. Покрай тия дейности страдат и други, несвързани с властта, хора. Т.е. по презумпция от другите (по оня болшевишки принцип). И едва след това започва вътрешната разправа.

С процесите срещу Трайчо Костов и Никола Петков и пострадалите край тях комунисти, отваряш дума за съвсем други проблеми. Става дума за противопоставянето и практическото отстраняване на домораслите комунисти от властта. С тяхното ликвидиране, с пленума от 1956 г. повлияните (манипулираните) от съветите комунисти вземат тотално властта. Колая на такива доморасли комунисти (до 1950 г.) им се е търсел по всякакъв начин, най-често с обвинения за морално разложение (по онова време = на смърт) или като шпиони. След това започва песента за врага с партиен билет.

И голяма част от озлоблението идва, заради знанието какво и как се е вършело от т.нар. Народен съд... Както и Кало посочи, много са се изцапали, много са знаели.