През 1899 година по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста - на железопътната линия Солун - Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци.
На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите "Спомени" Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. Оценката за ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е нееднозначна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи, както и възможностите за намеса на Съветска Русия в национално-освободителните движения на Балканите. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан т.нар. Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.
Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Т. Александров.
Младотурската революция
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия българска секция. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, разочарован от младотурците, се оттегля в Роженския манастир.
По време на Балканската война подпомага настъплението на българските войски.
Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО
Сандански е убит на 21 април 1915 г. в Пирин, местноста Балтата от районната неврокопска чета на ВМОРО и конкретно от четника Андон Качарков. Погребан е на около 200 м източно от Роженския манастир. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът за свобода, а свободният за съвършенство." [[1]]
Националност
Въпреки че македонската историография се опитва да наложи Яне Сандански като македонски революционер в съзнанието на македонското общество, той винаги се е самоопределял като българин. Обяснявайки своя идеал за свободна Македония пред италианския вестник "Секуло" по повод на окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, той казва: Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоюване на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!".
Надявам се да давате информация и за другите борци за свободна Македония.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста - на железопътната линия Солун - Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци.
На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите "Спомени" Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. Оценката за ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е нееднозначна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи, както и възможностите за намеса на Съветска Русия в национално-освободителните движения на Балканите. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан т.нар. Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.
Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Т. Александров.
Младотурската революция
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия българска секция. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, разочарован от младотурците, се оттегля в Роженския манастир.
По време на Балканската война подпомага настъплението на българските войски.
Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО
Сандански е убит на 21 април 1915 г. в Пирин, местноста Балтата от районната неврокопска чета на ВМОРО и конкретно от четника Андон Качарков. Погребан е на около 200 м източно от Роженския манастир. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът за свобода, а свободният за съвършенство." [[1]]
Националност
Въпреки че македонската историография се опитва да наложи Яне Сандански като македонски революционер в съзнанието на македонското общество, той винаги се е самоопределял като българин. Обяснявайки своя идеал за свободна Македония пред италианския вестник "Секуло" по повод на окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, той казва: Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоюване на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!".
Надявам се да давате информация и за другите борци за свободна Македония.