15.07.1992 г. - В Манастирския комплекс “Великата лавра”- връзката на монашеското общежитие с църковната галерия на “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново, са открити два царски гроба. Ковчезите са били поставени един върху друг, във всеки е намерен златен пръстен, единият с александрит, другият – с гравирана лилия и надпис “+ сенов пръстен”. Запазени са скелетите и част от златотъкана превръзка.
1993 г.
Aвгуст 1993 г. – Възобновени са разкопките в Деветашката пещера от експедиция с международно участие, намерени са 5 погребения.
07.08.1993 г. – Край с. Дъбене, Карловско са открити останки от тракийска селищна система. Археолозите от Археологическия музей при БАН с ръководител Лолита Николова датират находката около 3400 г. пр. Хр. към тракийския раннобронзов етнокомплекс. Разкопките са само на 60-80 см дълбочина. Намерени са два запазени керамични съда, обърнати с дъното нагоре и съдържащи погребални дарове.
Юни-август 1993 г. – При разкопки в центъра на София е открита за първи път мозайка с човешко изображение – жена, оцветено в сиво, бяло, розово и жълто. Предполага се, че това е само част от обща геометрична композиция, представляваща четирите годишни времена.
Август 1993 г. – Прабългарски некропол е разкопан в с. Дибич, между Плиска и Преслав. Археолози от Шумен и НИМ откриват 20 гроба – трима от погребаните са кремирани, по другите скелети няма следи от изгаряния. Двуобредният ритуал дава основания на археолозите да твърдят, че некрополът е прабългарски от VIII век. Намерени са добре запазени съдове, в един от гробовете е открит и кон, стремена и копие.
1994 г.
29.04.1994 г. - Идентифициран е печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит и вложен в златна обковка. Проучването е направено от археолога Константин Тотев. Уникатът е намерен през 1986 г. при разкопки между дворцовия манастир и западната крепостна стена на вътрешния град във Велики Преслав, за идентифицирането му са правени дългогодишни изследвания. Това е единственият известен печат на Симеон и върху него той е представен в бюстов образ с ниска корона, облечен с драпирана императорска хламида, пристегната на дясното рамо с фибула, от която излизат три шнура. Портретът е върху работната част на печата с размери 0,7 на 0,9 см и е означен с гръцки надпис “Симеонис” с две кръстчета.
Август 1994 г. – В Созопол, на нудисткия плаж, е разкрит богат материал от аполонийски некропол – красива амфора от Хераклея Понтийска, надгробна стела с надпис “Лукиос от Евбея”, бронзова стригила, 25 астрагала, червенофигурен лекит, изработен в техника барбутино, с позлата, три теракоти на човешки фигури.
1995 г.
Април 1995 г. – Археолози съобщават за намерена църква при проучване на манастир “Св. Иван Рилски” край с. Буковец. Строена е в края на XIV в. вероятно от Иван Страцимир, след идването му във Видин. Разкопките са от 1994 г., откритието е обявено по-късно заради опасения от иманяри. Църквата е от типа на търновските.
Август 1995 г. – В района на праисторическото селище в Слатина, в неолитно жилище, са открити оръдия на труда. Селището е от началото на VI в.пр. Хр. Разкопките в района на Слатина продължават от 1985 г. под ръководството на Васил Николов.
Август 1995 г. – В землището на Етрополе е разкрито тракийско погребение на жена с богати украшения от сребро и бронз, както и египетска стъкленица балсамарий. Ръководител на разкопките е Даниела Агре.
24.08.1995 г. – Археолози разкопават погребение в некропола на Созопол. То е деветстотното от началото на разкопките, започнали през 1946 г.
16.11.1995 г. – Археолози разкриват богато погребение от XIV в. в северната галерия на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Намерени са остатъци от златотъкан текстил, златни и сребърни копчета. Най-ценен е масивен златен пръстен с антична гема, изобразяваща седнал ювелир, който работи със свредел.
Погребението във Велико Търново и пръстенът с гема
Ноември 1995 г. – В останки на древно тракийско светилище в Сакар планина са открити скални надписи. Според лингвиста Драгомир Лалчев графичните и езикови особености на знаците свидетелстват за връзката им със старофригийската писменост. Датировката на текстовете е IX-VIII в. пр. Хр.
1996 г.
Май 1996 г. – В центъра на Созопол е разкрита сграда от XIV в. Античната постройка е открита на дълбочина 3,5 м дълбочина и вътре е намерена ценна керамика с монограм на император Михаил VIII Палеолог.
Юли 1996 г. - При разкопки в Некропола на Аполония в Созопол е открит гроб на жена, погребана с богато украсени със злато лекити, на които са изобразени еротични сцени с бога на любовта Ерос. Датировката на находката е V в. пр. Хр.
Август 1996 г. - При разкопки в Деветашката пещера е разкрито първо за региона хокерно погребение на дете (при което тялото на починалия се поставя в свито положение).
Септември 1996 г. – При разкопки край Варна са открити два зъба, изработени от бронз. Датирани са между 306 и 324 г. сл. Хр. Историци смятат находката за уникална, защото досега се е смятало, че първите метални зъби се появяват в зъболекарската практика едва около 1700 година.
Археологическо лято 1996 г. – Археолози с ръководител Иван Петрински разкопават край Якоруда останки от християнски храм от края на V в., бил е сринат в края на VI и началото на VII в. Възстановена е през Второто Българско царство – XIII-XIV в. Разкрит е и некропол край църквата.
1997 г.
Юли 1997 г. - В тракийска надгробна могила от римско време до с. Исперихово са открити повече от 20 керамични предмета – сред тях се откроява статуетка на жена. Археолозите смятат, че е на богинята на любовта Венера. Представена е в цял ръст, полугола и с диадема на главата. Фигурката стъпва върху правоъгълен постамент с релефно изображение на яздещ пантера сатир с рог на изобилието. На гърба на статуетката е изписано името на създателя Аникий.
Юли, август 1997 г. – Нова монументална дворцова сграда е разкрита във Велики Преслав. По размери е по-голяма от известната Тронна палата. Предполага се, че е била не по-малко бляскава от известните досега във втората българска столица.
Юли, август 1997 г. – Продължават разкопките на некропола в Созопол на плажа Харманите – открити са 10 надгробни плочи. Божидар Димитров, директор на НИМ, предполага, че мястото, където са намерени, е било работилница за такива предмети. На 8 август на нудисткия плаж е разкрита мраморна антична гробница, в която е бил погребан виден тракийски аристократ. По погребалния инвентар и намерения скелет находката е датирана от IV век пр. Хр.
Август 1997 г. – При разкопки на епископалната църква в Силистра е открит фрагмент от колона с надпис, който специалистите са разчели като “...хан ювиги Омуртаг построи...”. Учените смятат, че това откритие потвърждава хипотезата, че прочутият дворец на българския владетел се е намирал край средновековния Дръстър (днешна Силистра).
Август 1997 г. – Археолози под ръководството на ст.н.с. Рашо Рашев и ст.н.с. Станислав Станилов при разкопки край Плиска откриват гроб, за който предполагат, че е на български хан. Основание за това това дава структурата на погребението и намерените останки от езически ритуали, скелети на три коня и две кучета. Дълбочината е 12 метра, на дъното е очертан гроб с размери 160 на 60 см. Костите на погребания липсват.
Октомври 1997 г. - В с. Караново е открит Международен симпозиум “Неолитът в Югоизточна Европа”. Първите проучвания на Карановската могила са от 1936 г. на археолога Васил Миков и основоположника на музея в Нова Загора и местен учител Никола Койчев. От 1947 до 1957 г. продължават под ръководството на проф. Георги Георгиев, който установява 7 културни пласта и прави разкопките и откритията достояние на световната наука с доклад на Международен симпозиум в Прага през 1959 г. Проучванията са възобновени от проф. Георгиев през 1984 г. заедно с проф. Щефан Хилер от университета в Залцбург. От 1988 г. ръководството поема проф. Васил Николов, ученик на проф. Георгиев, а от 1990 г. с финансиране на работата сериозно помага австрийският предприемач Антон Файстнел, който дарява на съвместната българо-австрийска експедиция 1 200 000 шилинга. Карановската могила има изключително значение в световната археология като еталон в хронологическата система на европейските праисторически култури.
1998 г.
Февруари 1998 г. – При строеж в старата част на Несебър са открити останки от византийска баня с площ 900 кв. м и с подземен воден резервоар. Запазен е първият етаж с триметрови стени и арки. Открити са полукръгли мраморни басейни.
Февруари 1998 г. – Иманяри от с. Огняново откриват в камера от могилен некропол напълно съхранена антична колесница с четири колела от тракийско време (квадрига), изработена от мед, сребро и бронз. Ценната находка е спасена от полицията.
Март 1998 г. Археолози съобщават за намерен глинен макет на ракета при разкопки на неолитно селище край село Телиш. Открита е със седем седнали на трон божества с тяло на жена и глава на птица. Изображенията на двигатели и дюзи по макета удивително съвпадат по брой и вид с тези на съвременните космически кораби, разказва археологът Венцислав Гергов. Датировката, направена в лаборатория в Берлин, е 5000 години пр. Хр.
Април 1998 г. – В Деветашката пещера са открити глинени идоли и култови предмети с осем отвора, както и гроб на 11-годишно момче с бронзови съдове, гарвирани глави на пауни и геометрични фигури.
Юни 1998 г. – Археолози, ръководени от Костадин Кисьов, откриват до с. Ново село златна диадема, кания и апликации като част от погребение на знатен тракийски войн в некропол от IX-VIII в. пр. Хр.
Юли 1998 г. Археолози разкопават край Плиска огромна траурна шахта, дълбока 12 метра и датирана от XI в. – на дъното са открити скелети на коне и куче. Според хронистите, така са погребвали езическите ханове – на огромна дълбочина, с любимите животни. Учени предполагат, че това е гроб на кумански владетел.
Август 1998 г. – Археолози с ръководител доц. Красимир Лещаков разкриват масивна древна постройка с площ 200 кв. м в местността Баа дере край с. Михалич в Сакар – сградата е част от укрепено селище и първа по рода си на територията на България. Предполага се, че е била резиденция на прототракийски вожд от времето на ранната бронзова епоха.
12.08.1998 г. – При ремонт на канализацията на парламента е открита късноантична гробница, по всяка вероятност от края на V и началото на VI век. Общо осем са разкритите там гробници – намерени са златни нишки и парче от плътна тъкан. Камерите на гробниците се консервират, а строители асфалтират мястото на паркинга, където са били намерени.
Август 1998 г. – При разкопки на средновековна базилика в Силистра са открити християнски каменни гробове от X век. Ръководител на разкопките е доц. Стефка Ангелова.
1999 г.
Септември – Октомври 1999 г. – Археолози разкриват раннохритиянска църква край с. Сърница в Западните Родопи. Ръководителите на експедицията Гергана Кабакчиева и Петър Балабанов датират откритието от IV-VI в. Базиликата е трикорабна с издадена полукръгла абсида, до нея е открит и некропол.
Октомври 1999 г. – При ремонт на бул. “Мария Луиза” е открита кула от късната античност. Това е третата в района – първите две са под Халите и магазин “София”. По всяка вероятност е разкопавана и друг път, но досега не е била вписвана в градоустройствения план. Находката се покрива със силизиращ пласт, който да я запази за бъдещите поколения. – провери!
2000 г.
Февруари, март 2000 г. – Иманяри разкопават през февруари тракийска гробница край Смядово. Учени я датират от V-IV в. пр. Хр. Комисия от Националния институт по паметниците на културата предлага тя да бъде демонтирана и пренесена в Шуменския исторически музей и така да бъде съхранена от посегателства на иманяри. През март започва пренасянето на гробницата в музея.
Юли, август 2000 г. – При строеж на жилищен блок в Южния парк на София са открити основите на две раннохристиянски църковни сгради, вероятно базилики, застъпващи се една върху друга последователно във времето. Датировката на първата е от средата на IV в., а втората – от началото на VI в.
Лято 2000 г. – Археологът Венцислав Гергов и негови колеги от Дания ракопават край плевенското село Телиш селище от медно-каменната епоха. В останките от жилища са намерени запазени огнища, много керамични съдове, украсени с шарки, които разкриват не само високата материална, но и духовна култура на заселниците. Недалеч от същото място е намерен през 1998 г. и предметът, напомнящ глинен модел на ракетa. При разкопките е намерен и златен накит, част от погребална огърлица. Предполага се, че селището е от четвъртото хилядолетие преди Христос и е старо колкото Варненския некропол.
Септември, октомври 2000 г. – В Силистра случайно е разкрита антична улица с добре запазена канализация и останки от много сгради. Дължината е 5 метра, облицована е със специално обработени едри камъни. В южната част са открити 4 християнски гроба. Според учени датировката е III-IV в. Обектът е консервиран.
2001 г.
03.05.2001 г. - Уникално съкровище от VI-V в. пр. н. е. откриват археолози в тракийската гробница между селата Дуванлий и Черноземец, Пловдивско. От урната на напълно запазено през вековете погребение на тракийски аристократ изваждат голям брой сребърни, бронзови и позлатени съдове и бижута, както и керамични изделия, дело на гръцки майстори. Според археолозите от Пловдив и Хисар по сравнителни данни погребението се датира към V век преди н.е.
Юни-юли 2001 г. - Пещ за керамични съдове откриват археолози при разкопките край с. Копривлен, Гоцеделчевско. Тракийската находка е от VII-VI в. преди Христа и е една от малкото от предримската епоха, открити на територията на България.
Юли 2001 г. - Мавзолей с три саркофага от времето на късноантична Сердика откриват археолози в близост до басейн Спартак в столицата. В трите гробници вероятно са погребани висши градски магистрати, духовни лица или много богати и знатни граждани на древна Сердика.
30.07.2001 г. - Рядко срещана тракийска гробница открива екип от Археологическия музей на БАН край ивайловградското село Свирачи. Постройката е във вид на пирамида - рядко срещан строеж за времето, когато е градена - I-II век след Христа. На 23.09.2001 г. археологическата експедиция на АИМ при БАН, ръководена от д.и.н. Гергана Кабакчиева, която 2 месеца разкопава горяма тракийска могила край село Свирачи, открива колесницата на погребания там знатен тракиец - била е запрегната с четири коня, чиито скелети също са намерени, а дървените й части са били с позлатени сребърни и бронзови апликации.
20.08.2001 г. - В средновековната базилика в Силистра през 1994 г. е открит гробът на първия български патриарх Дамян. Едва тази година е отворен за консервация и за пръв път ще бъде представен в мавзолейна конструкция под специално защитно покритие, съобщава доц. Стефка Ангелова. Скелетът е изваден за антропологично проучване и реставрация.
24.08.2001 г. - При разкопки в местността Дере махле край град Омуртаг археолози разкриват богато находище на средновековни реликви и погребения. С тези проучвания окончателно рухва досегашното твърдение, че Омуртаг е създаден едва през 17 век, твърдят специалисти.
Август 2001 г. - Български и украински археолози откриват уникална селищна и фортификационна инфраструктура на двете крепости от Първото българско царство край дуловското село Руйно. Крепостите са на площ от по 50 декара. Стените с дебелина 3,50 метра на места са запазени до двуметрова височина. Екипът втора година проучва руините под ръководството на доц. Георги Атанасов от Историческия музей в Силистра.
27.08.2001 г. - Археолози откриват край с. Нова Враждебна 5 ценни златни монети от времето на Римската империя. Това са тъй наречените солиди, всеки от който тежи 4.5 г и е изработен от 24-каратово злато.
Август 2001 - Българо-датска археологическа експедиция открива в плевенското село Телиш ценни находки от медно-каменната епоха. Най-значима е керамична фигура на седяща на трон богиня-майка. Статуетката, свързана с култа към плодородието и вечно възраждащата се природа, е шедьовър на праисторическата пластика.
06.07.2002 г. – Започват разкопки на крепостта Лютица край Ивайловград, която има почти напълно запазена 800-метрова крепостна стена. Височината на защитните валове е 10 м, в добро състояние са и 12-те бойни кули, две от тях са с уникална за Европа осмоъгълна форма.
11.07.2002 г. - Два съда от VIII в. преди Христа, принадлежащи към културата „Бесараби", открива археологът от Археологическия институт към БАН Даниела Агре. Керамиката-сензация е със сивометален цвят, с много малко повреди и е на възраст почти 2800 г. Намерени са при аварийно-спасителни археологически разкопки на могила край златишкото село Църквище.
21.07.2002 г. - Археолози откриват антично селище под аула на Хан Омуртаг близо до Шумен. Предполага се, че той е част от голям късно античен град, неизвестен досега на учените. Под пръстта са разкрити сложни проходи, изградени от трапецовидни зидове, с дебелина в основите три метра. Само на осем метра дълбочина археолозите откриват белези от четири културни пласта - тракийски, античен, ранно византийски и средновековен.
02.08.2002 г. - Алабастрова мощехранителница с кости на неизвестен светец е открита по време на разкопки на епископална базилика на Одесос. В югоизточната част на централния кораб на базиликата, в пространството, където е бил олтарът, е открита тухлена камера, покрита с база от антична колона. В камерата е лежал каменен саркофаг с алабастровата мощехранителница. Според специалистите находката е от четвърти век и е добре запазена. На обекта работят български и френски археолози, които възстановяват подовата мозайка на базиликата във Варна.
05.08.2002 г. - Четири каменни котви изважда от морското дъно на Южния бряг на Созопол директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Първата според него е на 3200 години и е от епохата на Троянската война. Другите три са от X-V век пр.Хр.
27.08.2002 г. – Археолози, с ръководител доц. д-р Красимир Лещаков, откриват край димитровградското село Ябълково керамична женска фигурка от преди 8 хиляди години. За пръв път подобна фигура се открива в естествения й контекст сред руините на опожарено ранно неолитно жилище. През 2003 г. разкопките край Ябълково продължават, намерено е парче от медна шлака, което датира от шестото хилядолетие преди Христа. Сред другите открити предмети има уникален съд с формата на бик, в който, според доц. Лещаков, вероятно са били съхранявани опиати, амулет от много твърда скала, която се среща в Източните Родопи, култови масички и богата колекция от каменни сечива за производство на средства за производство.
Август 2002 – При разкопки в Западните Родопи в района на село Чала е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Находката е на археолози от експедицията “Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Костов, директор на Археологическия музей в Пловдив.
Август 2002 г. - Eкипът на ст. н. с. Даниела Агре от Археологическия институт на БАН в Малкотърновско разкрива манастир на 7 века в пещера в Странджа и два долмена - мегалитни храмове от ранножелязната епоха.
Лято 2002 г. – При разкопки на световноизвестната селищна могила Караново до Нова Загора археолози откриват най-голямата известна до момента сграда от ранната бронзова епоха в Югоизточна Европа. Размерите й са 27 м на 8 м. Северната й стена е абсидно (дъговидно) извита. Има три помещения. Установени са останки от пещ и огнища, както и от зърнохранилища.
Ноември 2002 г. - Вторият етап на експедицията “Родопи 2002 - храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Кисьов успява да локализира римския път, който е свързвал античния Филипопол със столицата на тракийското племе беси - Бесапара и стигал до Никополис ад Нестум - селище в долината на река Места.
2003 г.
12.01.2003 г. - Античен храм е разкрит в старата част на Несебър при ремонт на канализацията. Останките датират от II-III век пр.н.е.
18.06.2003 г. - Едно от ранните погребения на тракийски аристократ заедно с коня му откриват пловдивски археолози в най-богатия некропол на царете на одрисите от V век преди Христа край село Чернозем. Централната камера вече е била ограбена от иманяри.
17.07.2003 г. - Тайни входове и изходи разкриват археолози при разкопки във вътрешния град на първата българска столица Ф. Уникалната находка открива нова страница в средновековната ни история, защото в историческите хроники няма данни за подземно строителство от този период. Археологическата експедиция, която се ръководи от професорите Рашо Рашев и Станислав Станилов, проучва дворцовия комплекс и функцията на тайните ходници, разположени по оста север-юг. До този момент подземните тунели на старопрестолнината не са изследвани. Тайните ходници, които са били на 2 метра под земята, са градени от каменни плочи и дървени греди.
23.07.2003 г. - Открита е уникална гробница, част от римския некропол под базиликата "Св. София", в столицата. Според ръководителя на археологическото проучване Марио Иванов гробницата датира от края на IV или началото на V в. и е една от най* големите, откривани в този район. Структурата се отличава по това, че традиционният свод e бил подкрепен с каменни масиви от двете страни, за да не рухне под собствената си тежест.
19.08.2003 г. - Огромно тракийско светилище откриват археолози близо до язовир "Широка поляна" над Пещера. Тракийският храм е разположен в местността Дженевра на около 1700 метра надморска височина. Според специалистите храмът е от III век пр. н. е., от времето на Филип V. Той е обслужвал племето беси, което е населявало тази част на планината. Неговите жреци в продължение на много векове са владеели и прочутия в античността храм на бог Дионис. От всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, твърди д-р Кисьов, ръководител на експедицията “Родопи 2003-Храмът на Дионис”.
05.09.2003 г. - Величествен християнски храм от Х век, респектиращ с размери и разкош, разкриват археолозите от БАН при разкопки във Велики Преслав. Църквата е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл и е пряко свързан с Тронната палата. Храмът с размери 21 на 40 м е с представителен характер и със сигурност е свързан пряко с личността на някой от двамата царе - Симеон I или Петър. Досега са разкрити и шест гроба със запазени скелети. Костите могат да принадлежат както на царски особи, така и на боляри, обяснява д- р Маргарита Ваклинова, която заедно с д-р Ирина Щерева ръководи обекта. След базиликата в Плиска това е най-голямата сграда от ранното Средновековие, позната досега в България.
2004 г.
11.01.2004 г. - Богато царско погребение от времето на Критско-микенската цивилизация откриват иманяри на границата между общините Кирково и Златоград. Намерени са редки бронзови предмети от преди 35 века. В гроба на владетеля иманярите са попаднали на бронзов нож, използван вероятно за жертвоприношения, и идол на птица. Главата на божеството може да се движи, а очите му са от фасетирани полускъпоценни камъни.
22.03.2004 г. - Уникална мраморна статуя на Юпитер Долихен от II век след Христа е открита случайно по време на земеделска работа на нива край Генерал Тошево. Тя е висока 54 см и най-вероятно е издялана от много добър местен майстор, смятат историците. Изящното изображение е на бога на войната и победата Юпитер, почитан в Римската империя през II век след Христа.
29.03.2004 г. – Намерена е каменна плоча на цар Самуил в дома на иманяря Стамен Василев от петричкото село Самуилово. Плочата е с размери 60 на 70 см. На три реда е изписано „Самуил Христа Бог верен Цар и самодържец Български". Тя е датирана от началото на XI в. Автентичността на плочата е потвърдена от Кирил Грънчаров и ст. н. с. д-р Стефан Смядовски от БАН, който е най-големият специалист в страната по епиграфски надписи върху паметници на културата от IX до XV в. Музеят в Благоевград и НИМ спорят за мястото и съхранението на паметника.
28.04.2004 г. - Стените на древноримски амфитеатър разкриват археолози в центъра на София. За съществуването му само се е предполагало от писмени източници, но никой не е знаел къде точно се е намирал. Така София става третата европейска столица, заедно с Мадрид и Рим, в която е открит амфитеатър. През лятото на 2005 г. са разкопани стени от западната част, открити са и монети от втората половина на XI век.
30.04.2004 г. - Монументални останки от езически храм, най-вероятно на богинята Рома, покровителката на древния Рим, са открити при спасителни разкопки в границите на археологическия резерват Августа Траяна, старозагорско. От храма на богинята Рома е разкрита западната фасада, която е с ширина от 8 м, изпълнението е с двутонни каменни блокове, захванати с метални скоби и залети с олово. Храмът е строен в края на II век от н.е. и най-вероятно основите му са положени върху по-стари жилищни постройки.
Май 2004 г. - Физикът от БАН Любомир Цонев открива долмени край с. Хлябово в Странджа, които са останки от прадревна цивилизация. Съществуват, вероятно, от 4000 години. Долмени - това са четириъгълни камери, изградени от дебели, грубо издялани каменни блокове. От тях два са забити успоредно в земята, а третият - надлъжно. Оформените камери са покрити с една или няколко каменни плочи. В зависимост от устройството им са открити няколко вида - еднокамерни, със или без коридор (дромос), двукамерни с дромос и трикамерни. В началото на септември ст.н.с. Даниела Агре и Деян Дичев от Археологическия институт с музей при БАН установяват след работа в три общини - Средец, Малко Търново и Царево, че долмените са строени в периода ²Х-V² в. пр.н.е.
20.06.2004 г. - Части от мраморен епиграфски паметник, свидетелстващ за провеждането на гладиаторски игри, е открит при археологическите поручвания на Епископска базилика в град Сандански. Тя е най-значимият обект на раннохристиянската архитектура и култура от 5-6 век от новата ера в Югозападна България. Върху обратната страна на плочата е изобразен христограм, а на другата има надпис и изображения на части от човешки фигури. Според Василка Герасимова, експерт по епиграфски паметници, това е уникална находка.
21.06.2004 г. – Открита е гробница на нос Калиакра. Тя е зидана от големи каменни блокове - квадри, има трапецовидна форма, ориентирана е север - юг и е с дължина 2 м. Отгоре е покрита с плочи от местен камък. “Възможно е гробницата да е прабългарска. Ако това се потвърди, се натъкваме на научна сензация, тъй като до момента нямаме регистрирано прабългарско присъствие на Калиакра. Допускаме още, че гробницата може да е от III-VII век, но е била преизползвана през късното средновековие", обяснява археоложката д-р Бони Петрунова.
08.07.2004 г. - Многобройни фрагменти от уникални средновековни стенописи са открити при археологически разкопки край историческата църква "Св.40 мъченици" във Велико Търново. С част от намерените парчета древни фрески специалистите са успели напълно да възстановят изображение на светец. Сред другите останки има детайли от дрехи със златен варак и части от надписи с гръцки букви.
08.07.2004 г. - Бронзов масивен пръстен с орнаменти е ценна находка на археолозите, които проучват тракийско ямно светилище край с. Кръстина, община Камено. Пръстенът е открит в една от ямите за дароприношения.
21.07.2004 г. - Тракийски жертвеник на 8000 г. разкриват археолози с ръководител проф. Васил Николов край пазарджишкото село Капитан Димитриево. Жертвената яма с дълбочина 1,80 м е разкрита при разкопки в селищната могила Банята.
22.07.2004 г. - Археологическият екип на ст.н.с. Бони Петрунова открива в местността Балъкдере край ивайловградското село Хухла неизвестен досега феодален замък на български болярин от времето на Първото българско царство. Според една от хипотезите на това място е отсядал цар Калоян по време на похода срещу кръстоносците.
23.07.2004 г. - Първите шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. са открити в средновековно селище в Балчик в района на Авиобазата. Предполага се, че това е ранносредновековен двуобреден Некропол от прабългарския период от времето на хан Аспарух, който е по-стар от Некропола край Нови Пазар.
24.07.2004 г. - Жилище на 8 000 години с домашен олтар от епохата на късния неолит разкриват археолози край великотърновското село Хотница. Особеното в жилището, което е с размери на съвременна гарсониера, е откритото съоръжение, което археолозите оприличават на домашен олтар. Находката се състои от глинени плочи с врязани знаци, които се срещат за пръв път.
25.07.2004 г. - Уникална апликация от края на медно-каменната и началото на бронзовата епоха е открита при спасителни археологически разкопки в Деветашката пещера. Научната експедиция е по проект на Историческия музей в Ловеч. Апликацията е с наклонен коничен връх и е украсена с врязан геометричен орнамент, върху който са нанесени точки и черти. Има дупка за окачване.
26.07.2004 г. - Крепостната стена в източната част на каварненския нос Чиракман е открита в резултат на мащабните археологически проучвания, започнали на 5 юли под ръководството на ст.н.с. д-р Иван Сотиров и д-р Йордан Гатев от АИМ при БАН. По предварителни наблюдения, крепостната стена датира в рамките на III-IV век след Христа. Откритието показва, че античният град Бизоне се нарежда между най-сериозно укрепените градове по западния бряг на Черно море през късноантичната епоха.
31.07.2004 г. - Археолози откриват 6 погребални комплекса от V -III в. пр. н. е. на южния плаж в Созопол, на метри от туристите. В устата на труповете са намерени древни монети. Находките са част от античния некропол "Понтика", който се проучва от 1990 г. и е най-големият, откриван у нас.
03.08.2004 г. - Археологическа експедиция под ръководството на проф. Станислав Станилов, която търси изхода на втори таен ходник край Крумовия дворец в Плиска, открива излаза на подземния тунел. Ходникът излиза на повърхността на разстояние 270 метра северно от двореца. Край изхода са намерени останки от желязно съоръжение, за което може да се предполага, че е част от желязна врата в края на подземния тунел. Проучванията показват, че целият дворец е бил свързан с подземни комуникации, използвани от много тесен кръг хора.
05.08.2004 г. - При разкопки на крепостта "Калето" край Мездра екип от американски и български археолози с ръководител Георги Ганецовски от врачанския исторически музей открива уникална керамична статуетка на 7000 години. Статуетката е намерена в едно от новоразкритите три праисторически жилища от V-то хилядолетие преди новата ера.
12.08.2004 г. - Средновековна църква от XII - XIV в. и основи на антични постройки откриват археолози край село Доспей, намиращо се на два километра югоизточно от Самоков. Останките от църквата са локализирани в долната част на средновековен комплекс, разположен на около 30 декара. Археолозите установяват три периода на обитаване на калето: III - V в., XII - XIV в., XVI - XVII в. Крепостта "Шишманово кале" е първият археологически обект, споменат в българската периодика. За нея през XIX в. в своето "Землеописание" споменава Константин Фотинов.
17.08.2004 г. - Богато орнаментирана тракийска гробница от V в. преди Христа, разбита от иманяри, проучват археолози край боляровското с. Ружица. Находката е на екипа на Даниела Агре от Археологическия институт и музей при БАН, който работи съвместно с Националния исторически музей. В надгробната могила е намерена правоъгълна камера с представителна фасада и дромос (коридор), пищно украсен със стилизирани геометрични фигури. Те са обагрени в помпеанско червено, жълто, бяло и черно. В съседство с гробницата археолозите разкриват огромен култов комплекс от над 70 ритуални ями, вкопани в насипа на могилата.
18.08.2004 г. - Храм от 14-ти век е открит в местността "Оброчище" на хълма "Кракра" в Перник. Досега са разкрити 290 кв. м от сградата.
02.09.2004 г. – В откритото тракийско светилище близо до язовир "Широка поляна" над Пещера в Западните Родопи от експедиция “Родопи – Храмът на Дионис” с ръководител н.с. Костадин Кисьов археолози разкопават централния глинобитен олтар, върху който са извършвани обредите. Той е кръгъл, изграден е от изпечена глина с три строителни нива, което доказва, че е използван многократно. Откритието потвърждава писмените сведения на римски историци от III-IV в., според които сред тракийските племена бесите най-късно приемат християнството и се борят за запазване на старата религия. Археологът Николай Овчаров пък твърди, че бесите са обитавали Източните Родопи и там превели Библията.
14.09.2004 г. - Църква от Второто българско царство, намираща се в землището на Горско ново село, разкрива екип от великотърновския филиал на археологическия институт при БАН. Храмът е от първата половина на 13-и век и е много вероятно да е от времето на цар Иван Асен Втори, управлявал от 1218 до 1241 година. Възможно е тя да е издигната след победата на царя при Клокотница през 1230 година.
24.09.2004 г. – Открит е скелет на дете, принесено в жертва от древните траки, край Свиленград. Останките са били намерени в една от култовите ями на тракийското светилище, което се намира на около 2 километра от града. Според археолозите скелетът е на 10-12-годишно дете, но все още не е определен полът му. Установено е, че липсва дясната ръка на жертвата от лакътя надолу. До този момент на науката са известни само два случая на жертвоприношения на деца в култови ями - в старозагорското с. Гледачево и в с. Копривлен край Гоце Делчев.
07.10.2004 г. - Златни, сребърни и медни накити, принадлежали на знатна дама, са открити в глинено гърне в гроб при разкопки край Велики Преслав. На находката се е натъкнала археоложката Тонка Михайлова. Освен накитите са намерени и множество скъпоценни камъчета, перли и кехлибар. Автентичното изображение на Владетелската църква в столицата Преслав е издълбано с острие върху каменно блокче от стената на грандиозната постройка.
16.03-21.10.2004 г. - Четиристотин златни апликации отпреди 5 000 години са открити от археологическа експедиция на Националния исторически музей (НИМ). Aрхеолозите на НИМ Мартин Христов и Иван Христов под ръководството на проф. д-р Васил Николов извършват разкопки на селище и некропол от раннобронзовата епоха, датирано от 3200-1900 г. преди Христа, в едно от подбалканските полета – при с.Дъбене, Карловско. Първоначално не е съобщено местонахождението на разкопките от съображения за сигурност - всеки ден се откриват още по 10-15 нови предмети. Огромният брой златни предмети и фината изработка са свидетелство за неподозирано високо ниво на технологиите на цивилизацията в нашите земи в бронзовата епоха, в което се състои високата научна стойност на разкопките. Намерени са 15 000 златни предмета, които НИМ излага пред публиката на 17август 2005 г.
04.10.2004 г. - Археолози откриват жилището на трикийски оракул. То се намира в рамките на комплекса Беглик Таш. Това е първото открито досега скално тракийско светилище в Югоизточна България и се намира близо до Приморско. Жилището на жреца е с размери 25 на 12 метра. Стените са от ломени камъни на суха зидария. Находката се датира от III в. пр. Хр.
06.11.2004 г. - Скелет на човек от първата земеделска цивилизация по нашите земи е открит от археолози край врачанското село Оходен, на брега на река Скът. Скелетът е женски. Находката е на 9000 години и е с пет века по-ранна от досега известните на Балканския полуостров. Праисторическото селище се намира на по-малко от 2 метра под земята и е запазено в автентичния си вид след голям пожар. Антропологичното изследване на скелета е потвърдило, че праисторическата жена е на 8100 години.
16.11.2004 г. - Три скелета на около 3 200 години са открити при археологически разкопки край ямболското село Могила. Скелетите са на хора с ръст около 2 метра, какъвто не е характерен за местното население от ранната бронзова епоха. Те са в положение "хокер", което имитира ембрионална поза. Древните смятали, че като изпращат човек по този начин, така обезсмъртяват душата му. Според учените, тези хора са пристигнали от черноморските степи и заедно с местните жители са дали началото на тракийския етнос.
01.12.2004 г. - Две елинистически гробници от III-IV в. пр. н.е. са открити в Несебър. В единия гроб е намерена масивна златна обеца с лъвска глава, бронзово огледало, мъниста и керамични съдове. В гроба е била положена жена, категорични са музейните работници.
13.12.2004 г. - Детски скелет на повече от 8000 години е бил открит при студентски разкопки на неолитно селище край лясковското село Джулюница. Намерен е каменен предмет с формата на жезъл с неизвестно предназначение и планински кристал.
2005 г.
29.03.2005 г. - Тракийско селище под римската крепост Сексагинта Приста открива екипът на археолога д-р Димитър Станчев от Русенския исторически музей.
Март-май 2005 г. – Около 14 500 малки златни предмети открива археологическият екип на Мартин Христов от НИМ в 4 плоски могили край с. Дъбене, Карловско. Първите 400 от тях са изкопани през 2004 г. от същия екип. Сред находките сега има мъниста, халкички с различни размери, разпределители, спирали, украси за коса.
03.08.2005 г. - Уникален дворец от времето на първите български ханове откриват в Плиска археолози от Шумен с ръководител проф. Рашо Рашев. Дворецът е кръгло съоръжение с диаметър около 30 метра и останките му се виждат най-добре от въздушните снимки. Според проф. Рашев, това е най-ранното дървено съоръжение на територията на Плиска, с което е започнало строителството в първата българска столица. Според него е възможно дворецът да е бил построен от хан Тервел.
01.06.2005 г. - Втора рисунка на куполна църква върху камък от Х век открива при разкопките във Велики Преслав групата на археолога от АИМ при БАН проф. Димитър Овчаров. Първото подобно изображение е намерено през 2004 г. от екипа на зам.-директорката на института ст.н.с. Маргарита Ваклинова, който открива и разкрива изцяло голямата Владетелска църква на втората българска столица. И двете каменни рисунки вероятно са били издълбани върху градежа на храма на Симеон Велики и на Петър Първи по времето, когато престолнина на Първата българска държава е Велики Преслав.
24.06.2005 г. - В местността Костадин чешма, близо до бургаското село Дебелт, е открит тракийски ритуален комплекс с базилика от IX век. Храмът се намира на територията на Националния археологически резерват “Деултум – Дебелт”. Учените твърдят, че това е мястото, където е покръстен българският цар Борис ².
12.07.2005 г. - За първи път в страната при археологически разкопки е открит гроб на прабългарски аристократ от епохата на хановете. Гробът е намерен в могила в местността Чаир дере край шуменския квартал Макак и е част от общо 4 гробищни могили, които са разположени на разстояние от около 150 метра в четириъгълник, ориентиран по четирите посоки на света. В открития гроб е погребан мъж на средна възраст, като тялото му е ориентирано в типичното за прабългарите разположение с глава на север. Върху таза на мъжа е намерена бронзова тока, което е изключително рядко откритие, останки от железен кинжал и бронзови апликации. Най-ценната находка, според археолозите, е златна обеца със стъклена висулка, която вероятно е била поставена върху тялото на покойника.
16.07.2005 г. - Археолози откриват край каварненското село Божурещ тракийска гробница от елинистическата епоха, изградена от дялани каменни блокове. Открит е интересен погребален инвентар, състоящ се от четири изцяло запазени съда и керамична урна, в която е извършвано трупоизгарянето.
20.07.2005 г. - Медальон, върху който има двуглав орел с корона - символ на Цариградската власт, открива в руините на неизвестен досега манастир под крепостта Лютица, до Ивайловград, екипът на ст.н.с. Бони Петрунова от Археологическия институт с музей при БАН. От 2002 г. проучват крепостта - едно от обиталищата на цар Калоян по време на битките му с рицарите от IV кръстоносен поход, преди смъртта му през 1207 г. Основите на трикорабна архиепископска църква от IХ век, изградена от мраморни плочи с много богати украси, откриват на върха на крепостта археолозите.
22.07.2005 г. - Край Русе, в каньона на река Черни Лом, е открито първото в Северна България скално светилище, ползвано от началото на каменно-медната епоха до Средновековието. Светилището се състои от скален навес с дължина 40 метра и дълбочина 20 метра, 40-метров тунел под скалата, средновековен скален скит и две отшелнически килии. То е на височина 30 метра над реката в две пещери - "Водна" и "Тъмно". Ръководител на археологическите проучвания е д-р Сергей Турбатов, секретар на Археологическия институт към БАН.
23.07.2005 г. - Екип на Националния исторически музей /НИМ/, ръководен от проф. Даниела Агре, открива останки от погребение на тракийски цар от четвърти век преди Христа в могила край село Златиница, област Ямбол. Като дарове в гробницата са положени златен венец, много златни, сребърни и бронзови съдове, сребърни и златни апликации от конска амуниция. Тракийският цар Керсеблепт /359-341 г. пр. Хр./ е владетелят, погребан в могилата между ямболските села Златиница и Маломирово, предполага Даниела Агре.
07.2005 г. - Улица към елинския гробищен комплекс и втора каменна ограда са открити от екипа на ст.н.с. Кристина Панайотова от Археологическия институт с музей (АИМ) при БАН до самата вода ниско на плажа Харманите в Созопол, където е античният некропол на Аполония Понтика.
09.08.2005 г. - При спасителни проучвания на хълма Ада тепе над Крумовград, екипът на археолога Георги Нихризов се натъква на ценна находка - бронзов лабрис с формата на двуостра брадва, смятан за символ на царската власт при древните траки. Според изследователите реликвата е от началото на къснобронзовата епоха.
18.08.2005 г. - Останките от неизвестна досега сграда, свързвала Тронната палата с Владетелската църква във Втората българска столица Велики Преслав през Х век, откри екипът на ст.н.с. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт с музей при БАН.
19.08.2005 г. - Експедицията на д-р Костадин Кисьов, която се провежда съвместно с Историческия музей в Карлово, проучва в карловската котловина останки вътре в укрепената част на тракийското селище, където са били резиденцията на владетеля и култовите сгради. Това е и първият градски център, който е открит досега в България.
21.08.2005 г. - Епископска църква от средата на IV век под могила до с. Хан Крум на 14 км от Преслав открива археологът д-р Тодор Балабанов от филиала на Археологическият институт с музей при БАН в Шумен. Базиликата се намира на територията на известния аул на хан Омуртаг (IХ век).
23.08.2005 г. - Човешки скелет, чиято възраст може да бъде определена на ок. 7000 години, е открит край град Смядово при проучвателни работи под ръководството на доц. Стефан Чохаджиев от университета във Велико Търново.
27.08.2005 г. - Археолози с ръководител проф. Васил Николов откриват площад, за който се предполага, че е най-древният в Европа. Находката е край казанлъшкото село Крън. Намерена е част от каменен скиптър, идеално обработен, който е символ на властта при древните траки.
07.09.2005 г. - Медальон на римския император Александър Север откриват археолози на крепостта Калето край Мездра. Върху накита са изсечени 12-те зодиакални знака, като централно място в изображението заема седнала фигура на бог Зевс.
Лято 2005 г. - Страноприемница от бронзовата епоха на около 3500 години откриват край рудоземското с. Чепинци археолози с ръководител доц. Красимир Лещаков от катедра "Археология" към СУ "Климент Охридски". Комплексът, състоящ се от две сгради, е съществувал през късната бронзова епоха - XII-XV в. пр. Христа. Това доказва и датировката на откритите керамични фрагменти.
30.10.2005 г. - Първият у нас катакомбен гроб откриват археолози от Великотърновския университет, водени от доц. Борис Борисов. До гроба води предвходна яма в земята, на дълбочина 165 см. Входът е бил зазидан с камък, а пред него е имало скелет на жертвено животно. Вътре е открит един човешки скелет.
31.10.2005 г. - 23 бронзови монети са открити в череп при разкопките на некропола край Созопол. Находката е от края на ²V в. пр.н.е. и според археолозите подобен погребален ритуал до този момент не е известен. На 28 ноември 2005 г. са разкрити основите на древен храм от IV-III в. пр.н.е. Ръководителката на научния екип - Марлена Кръстева от Археологическия институт с музей към БАН, и Андрей Тонев са попаднали на запазени свидетелства за религията и божествата, почитани от древните жители на някогашната Аполония.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА 2006
Археологическото лято на 2006 г. завърши, вече се радваме на новите открития на учените. Край карловското село Васил Левски археолозите намериха най-стария град по нашите земи, разкопките продължават. От могилите край с. Дъбене излизат нови фино обработени златни накити, а вече и мечове. Даниела Агре отново имаше късмет и край Синеморец с намереното погребение на жена и изумителните златни накити и сребърни съдове. Античният амфитеатър, открит в центъра на София преди две години, се оказа построен върху древен театър. Вече можем да идем спокойно и до Перперикон по нов и удобен път.Така туристите ще могат да се насладят на величествените разкопки и да погледнат красотите на днешна България от висотата на древните траки.
През юни 2006 г. при разкопките на Состра, античния предшественик на Троян, археологът Иван Христов открива петнадесетредов латински надпис, който свидетелства за усилията на Рим да опази днешните български земи от нашествията на готите. За археолозите намирането на надпис е най-високо ценената находка – случва се рядко, дава точни сведения за историята. В началото на сезона в Состра е открита и парадна бронзова тракийска маска. Датирана е от VI-V в. пр. Хр. и носи архаични черти.
През юли 2006 г. продължава разкриването на системата от тайни проходи под владетелските дворци на първата българска столица Плиска, открита през лятото на 2003 г. Археолозите с ръководител проф. Рашо Рашев откриват нови подземни ходници. Те са били част от стратегическата архитектура на Плиска в продължение на век. Имали са дължина 300 и височина 2.20 м.
Репортаж за системата от тайни проходи в Плиска
На 04.07.2006 проф. Николай Овчаров обявява на пресконференция, че през 1982 г. е изчезнал мраморен саркофаг. Намерени са снимки от това време, които свидетелстват за откритието. На тях се виждат 12 гробници и мраморен саркофаг с дължина 3 м, датиран от II-III в. от н. е. , който е изчезнал. В музея в Кърджали няма следа от намереното в гробниците и саркофага. Хипотезата на учените е, че акцията по изнасянето на саркофага е дело на специалните служби.
Репортаж за изчезналия саркофаг в Перперикон
08.07.2006 – Учени от Археологическия музей в Пловдив с ръководител Костадин Кисьов откриват край карловското село Васил Левски тракийско селище от края на VI и началото на V в. пр. Хр. – смятат, че това е най-старият тракийски град, откриван досега. Археолозите работят в северозападната част на града, където е бил царският дворец. Централната сграда е покрита с керемиди, които вероятно са на 3000 години.
Репортаж за най-стария град на траките
12.07.2006 – Археолози откриват античен театър в София, на улиците “Будапеща” и “Дондуков”. Той се намира под разкопания през април 2004 г. амфитеатър в центъра на столицата. На мястото, където е намерен античният комплекс, вече е построен хотел, в чиято вътрешна архитектура са вградени руините.
Театърът е строен вероятно в края на II в. от н.е. Разрушен е след средата на III в. при строителството на късноантичен амфитеатър. Диаметърът на сцената е 55 метра.
“Уникалното на тази находка е, че това е първият в света амфитеатър, в чиято централна част има и театър”, обяснява ръководителят на разкопките Жарин Величков.
Теренът, където бе открит театърът, е предвиден за строителство на сграда на НЕК. Столичната община трябва да реши какво ще стане с разкопките – ще могат ли софиянци и гостите на София да посещават находките и в бъдеще да гледат театрални представления на древната сцена или всичко ще бъде засипано и върху руините ще бъде вдигната модерна сграда. Предлагат се различни архитектурни решения за археологическите забележителности в центъра на столицата, а каква ще е окончателната им съдба предстои да видим . Засега можем да ви предложим виртуална разходка из амфитеатъра и театъра с помощта на репортера от “По света и у нас” Мария Чернева и нашите оператори.
Репортаж за откриването на античния театър в София
25.07.2006 – Екипът на експедиция ТЕМП с ръководител Георги Китов разкрива тракийско погребение в Касабова могила край с.Шипка. Находката е датирана от началото на IV в. пр. Хр. Трупът е бил изгорен, а костите му разделени на четири купчини. Върху тях са били вдигнати две свързани могилки. Намерената керамика и украшения за дрехи са познати на изследователите на траките.
Репортаж за работата на Китов в Касабова могила
26.07.2006 – Археолози съобщават за открити останки от принципия – сграда на щаб на римската армия, при разкопки на римския кастел Сексагинта Приста в центъра на Русе. Сградата е с размери 16,5 на 25 метра и е построена върху тракийско ямково светилище.
30.07.2006 – Част от мраморна култова женска фигурка е намерена в могила край великотърновското село Хотница. Според ръководителя на разкопките доц. Стефан Чохаджиев находката е свързана с култа на хората от праисторическата епоха към жената-майка и продължителка на рода, но изненадата е в прецизната изработка с ясно очертани линии на бельото. Става популярна като жената с бикините.
01.08.2006 г. – Даниела Агре открива с колегите си надгробна могила при с. Попово, елховско, която е част от древен некропол. Най-ранните погребения в Поповската могила са от раннобронзовата епоха, а най-късното е от IV в. пр. Хр. Намерен е скелет на човек, за когото се предполага, че е бил висок около 1,95 м. и е бил погребан в дървен ковчег от близък до съвременния тип.
03.08.2006 г. – Проф. Николай Овчаров показва за първи път уникална глинена плочка с пиктографска писменост, датирана от V в. пр. Хр. Дарена е от частно лице, което я е намерило преди 20 години. Плочката е с размери 7 на 8 см и на нея има 5 изображения. Това е едва третата от този период, намерена по нашите земи.
Репортаж от пресконференция на Николай Овчаров
05.08.2006 г. – При разкопаване на Събевата могила в казанлъшкото село Ясеново Георги Китов открива гроб, в който намереният скелет е с пирони в таза, краката и ръцете.
И това лято екипът археолози от НИМ с ръководител Мартин Христов продължава работата си в полето на село Дъбене. Разкопаването на могилките донася в началото на август 2006 г. поредния златен урожай, още повече, че археолозите разкопават, едва след като пшеницата е ожъната от полето. Под нея се намират стотиците жертвени могилки, от които учените изваждат още 545 златни украшения и идеално запазен златен кинжал на 5000 години. Намерени са и керамични, сребърни и бронзови съдове, златна плочка с размери 6 на 6 см. Два ритуални ножа от бронз и сребро. Отново липсват следи от човешки кости, градежи, пожари. Налага се мнението, че предметите са полагани в земята в рамките на ритуал с дарения за неизвестно божество, предполага се, че са за Великата богиня-майка. Разкопките на дъбнишкото поле ще продължат до падането на снега.
Археологическо лято 2006 г. донася успех и на археолога Митко Маджаров. Той разкрива край с. Кръстевич, хисарско, четвърто тракийско селище у нас, датирано от V в. пр. Хр. Учените предполагат, че е било обитавано от тракийското племе беси. Разкрити са зидовете на голяма постройка и стълби в нея, намерени са сребърни монети и керамика, както и фрагменти от остродънни амфори, тежести за стан, отточен канал в един от зидовете.
През август археолозите, които работят на разкопките на Калиакра, разкриват две нови гробници, в едната от които е погребано джудже. Ръстът е 110 см., предполага се, че е било на възраст 26-30 години. Погребано е в камера със специално изработен камък като паметна плоча. Гробните съоръжения са от периода на ранното християнство.
При разкопките на Перперикон през август e намерен скелет с отрязани долни крайници, положени до главата. Според проф. Николай Овчаров става въпрос за нередовно погребение на жител в средновековния град от времето на османското нашествие. Към този извод насочват намерените на около 40 метра от скелета окови и останки от църковна утвар. Сред находките в крепостта са и останки от литургийни кръстове, хоругви и други християнски ценности. От намерените 50 кръста само два са цели, по останалите личат следи от насилствено унищожаване. Изследователите предполагат, че след падането на крепостта Перперикон е останал османски гарнизонен център. След продължаването на османската експанзия в западна посока обаче най-вероятно е бил унищожен. В края на 14 в. Перперикон, възникнал като тракийско светилище през енеолита, престава да съществува.
Репортаж за разкопките на Н. Овчаров
23.08.2006 г. – При консервация на цитаделата в Плиска е намерена скулптурна глава на древен воин. Статуята е изработена от варовиков камък. Лицето е с черти на азиатските българи.
Репортаж за намерената скулптура
26.09.2006 г. – Даниела Агре открива в могила до с. Синеморец богато погребение на знатен тракиец. Теренът е разравян за изкопни работи и случайно е намерен античният гроб. На тази могила е работено преди десетина години, но тогава е оставена като безперспективна. Сред находките са елементи от венец, обеци. През следващите дни са открити още златни и сребърни накити и предмети – златна диадема, златни наушници, огърлици, закопчалката на едната е със запазен надпис “Деметриус” и скъпоценни камъни, златни висулки и две дребни златни колесници. Уникалните предмети са пренесени със засилена полицейска охрана в НИМ за реставрация и консервация.
Репортаж от терена на разкопките в Синеморец
Репортаж от пренасянето на находките в НИМ
01.09.2006 г. – Археологът Георги Китов става носител на първата награда на името на проф. Александър Фол, учредена тази година от община Казанлък.
06.09.2006 г. – При разкопки на южния кораб на базиликата в крепостта “Лютица” археолози под ръководството на д-р Бони Петрунова откриват гроб на висш духовник, погребан според византийски обичай – седнал на каменно столче. Намерени са украсен бронзов кръст и накити. “Лютица” е най-запазената българска средновековна крепост с 12 бойни кули. Тя е била щаб на цар Калоян по време на войната му с латините през XIII в. Намира се край Ивайловград.
09.09.2006 г.- Георги Китов започва разкопаването на гробница край с.Конуш, хасковско. Некрополът е посещаван от иманяри. Открити са над сто върха на стрели със запазени дървени тела, парчета от махагоново дърво, части от метална ризница и втулка за връх на копие. Според д-р Китов най-вероятно гробницата ще бъде засипана поради липса на средства за по-нататъшното й проучване.
16.09.2006 г. –Президентът Георги Първанов открива новия път до Перперикон.
Септември 2006 - Уникален печат на император Анастасий Първи от края на V век е последната голяма находка в Перперикон. Това е печат на император Анастасий I, наричан последният римски и първият византийски император от края на V век сл. Хр. От едната му страна има надпис на латински, който гласи, че това е знак на римския император. На гърба му е нарисувана богинята на победата Виктория, която е езически символ, въпреки че по това време Римската империя вече е християнизирана.
17.10.2006 - Уникален съд за вино с формата на женска глава откриват в гроб отпреди 25 века археолози от екипа на ст. н. с. д-р Кристина Панайотова от Археологическия музей към БАН в местността "Буджака" в Созопол. Гробът датира от третата четвърт на пети век преди Христа и в него е погребана жена с прекрасни дарове. В съседен гроб са открити меч и златен пръстен.
25.10.2006 - Детски скелет на 8000 години е намерен при разкопки в праисторическо селище край врачанското село Оходен. Находката е сензационна, смятат археолозите с ръководител Георги Гаценовски. Скелетът е в ембрионална поза, но е в много лошо състояние.
Ноември 2006 - Величествена укрепена резиденция на тракийски владетел - наистина като по учебник, разкрива Даниела Агре на билото на скалист хълм в местността Смиловене в землището на Копривщица. Такъв обект по нашите земи досега не е проучван - укрепен замък, в който вероятно е живеел тракийският владетел на региона в края на V в. пр.Хр. Подобно укрепление се нарича тюрзис - с тази дума Ксенофонт е назовал резиденцията, в която е бил приет от тракийския династ Севт II.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА 2007
Предлагаме ви разходка из обектите на археолозите от това лято – какво откриха, къде се трудиха, с какво ни зарадваха.
20.01.2007 - Директорът на Регионалния исторически музей-Сливен Георги Кюпчуков представя тракийски железен меч и останки от колесница., разкрити в разкопана от иманяри тракийска надгробна могила в землището на сливенския квартал „Речица". Липсват металните апликации и орнаменти на колесницата, които вероятно са откраднати от тях.
26.01.2007 - Останките от Момчиловата крепост в Родопите ще бъдат достроени и осветени с лазерни лъчи. Това предвижда проект за превръщането на замъка от IV-VI век в туристическа атракция. Ръководител на финансирания от програма ФАР проект е проф. Маргарита Ваклинова, която е участвала в първите археологически проучвания на крепостта през 1986г. Според данни от първите разкопки, крепостта е издигната през IV - VI век.
29.01.2007 - Общото събрание на БАН променя официално статута и името на Археологическия музей . Превръщането на институцията в Национален археологически институт и музей /НАИМ/ е един от успехите на археологическата общност в страната за доказване на необходимостта археологическото културно наследство да бъде проучвано и съхранено, и да се превърне в един от белезите на националната идентификация след приобщаването ни в голямото европейско семейство.
31.01.2007 - Древен храм от шестото хилядолетие пр. Хр. е открит във врачанското село Оходен. Разкопките, направени в местността Валога, говорят за наличие, най-вероятно, на древно светилище.
22.02.2007 – Правителството одобрява проект за изграждането на туристически център "Перперикон" програма ФАР-Трансгранично сътрудничество за 3,1 млн. лв. С тези пари ще бъде изграден информационен посетителски център, ще бъде подобрена инфраструктурата, а около 1 милион лева по проекта са за реставрация и консервация на Перперикон.
08.03.2007 - Археолози откриват предполагаемия гроб на болярина Иванко до Асеновата крепост. Скелетът е на двуметров мъж. Главата и краката му са отрязани, уточнява директорът на Историческия музей в Асеновград Христо Басамаков. Според него само ДНК - анализ може категорично да докаже, че скелетът е на убиеца на Асеня. В момента костите се пазят в подземието на църквата “Света Богородица Петричка”.
Репортаж от разкопките
12.03.2007 - Бронзово копие на повече от 3 000 години откриват жители на кърджалийско село Горна крепост, докато обработват нивата си в подножието на Перперикон. Копието е от времето на Троянската война и е било част от въоръжението на траките. Според ръководителя на разкопките Николай Овчаров такова бронзово копие се открива за първи път в Родопите.
Репортаж за откритието
09.04.2007 - Огромна антична амфора е открита по време на оран в нива край русенското с. Волово. Внушителната находка е висока около 2 метра. Механизатор на кооперация "Златен клас" закача случайно голям камък, под който се открива яма, в която е намерена.
10.04.2007 - Древен град от ранноримската епоха откриват археолози край село Горско Абланово, община Опака. Намерени са и няколко бронзови монети от III век, от времето на династията на Северите, както и уникална, непозната досега бронзова фигура на патица.
14.04.2007 – Археолози с ръководител ст.н.с. Кръстина Панайотова от БАН откриват система от подземни галерии, по които е текла питейната вода на гръцката колония Аполония край Созопол. Експедицията проследява тунелите с височина до 2,3 м и ширина до 1,5 м на 50 м под земята. Те са прокопани във варовиковата скала в близост до Райския залив.
15.04.2007 - Скални светилища от късната бронзова епоха са открити при археологическа експедиция в района на Златоград. Според проучванията на археолога Николай Овчаров, находката е част от така наречената цивилизация на скалните хора, поставила началото на тракийската култура. Първото новооткрито светилище представлява група от естествени скали, разположени в кръг с диаметър около 120 метра. В центъра се издига скален къс с височина 35-40 метра.
20.04.2007 – Археологът проф. Николай Овчаров и неговият екип извършват проучвания в района на Русе за присъствието на тамплиерите по българските земи. В некропол до с. Нисово са открити около 90 каменни кръстове със знаци, които наподобяват тамплиерския кръст. Археолозите работят по проекта "По дирите на тамплиерите в българските земи". Той е подкрепен от Приорат България на Ордена на тамплиерите и целта му е да се съберат исторически факти и доказателства за присъствието на рицарите по земите ни.
Репортаж за некропола в с.Нисово
26.04.2007 – Античен храм от края на III – началото на IV век сл. Хр. е открит при строителни работи в приморската част на Балчик. Археолозите намират статуетка на Великата майка на боговете. Кибела седи в трон, а в ръцете си държи свещено животно - лъвче. Сред античните находки са част от друга мраморна статуя на Кибела, дорийска колона с добре запазен надпис, посветен от управителя на Малка Скития на римския император Лициний, каменни пластики и други.
Април 2007 - При археологически проучвания на тракийски некропол в местността "Триъгълника" край Нова Загора са намерени металните останки от тракийска колесница от археолога от Градския исторически музей Веселин Игнатов. В случая става дума за двуколка, теглена от два впрегатни коня и един ездитен. Находката се намира в периферията на надгробна могила на знатен аристократ, която датира от втората половина на първи век до началото на трети век.
05.05.2007 - Иманяри са попаднали изненадващо на сгради от времето на първата българска държава, за които се предполага, че са част от втората по големина фортификация след Плиска, по-голяма по площ от тази във Велики Преслав. Находката в района на държавния комплекс "Кабиюк" е показана за първи път пред журналисти от депутата Светослав Спасов и от директора на комплекса Димитър Славчев. “Просто тези находки променят съществено досегашните представи за Кабиюк и неговото място в културата на Първото българско царство”, казва археологът проф. Рашо Рашев. При разкопаването иманярите са разрушили голяма част от градежа и са унищожили множество от камъните с езически и храстиянски знаци.
Репортаж за находката
25.05.2007 - Кметът на Сливен Йордан Лечков финансира разкопки на известния археолог проф. Георги Китов край Сливен. Те струват над 200 000 лева и ще продължат три месеца. Откритите експонати ще бъдат изложени в Сливенския исторически музей. На 18 юни Китов прави първа копка заедно с Лечков на могила между селата Тополчане и Калояново. Разкрити са три погребения, в които археолозите откриват бронзови гривни, 11 бронзови пръстена и две сребърни обеци. Погребението е християнско от XIII-XIV в.
10.06.2007 - Екип на Националния археологически институт с музей при БАН, ръководен от Даниела Агре и Деян Дичев, открива в подстъпите към Странджа в Елховско долмен от IХ в. пр. Хр., украсен с дълбок релеф с владетелски регалии и врязани изображения на змии. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис - двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обяснява Агре. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр.
12.06.2007 – Археолози откриват мраморен накрайник за меч край хасковското село Долно Черковище. Находката, датирана от XV в. пр. Хр. е намерена в тракийско светилище, разположено в центъра на 10 скални гробници и стотици ниши по поречието на река Арда.
18.06.2007 – Археологът Георги Китов започва проучвания на тракийски могили в Сливенско. Първата копка е направена от ръководителя на ТЕМП и кмета на Сливен Йордан Лечков, който спонсорира експедицията това лято. При разкопките на първата могила между селата Тополчане и Калояново разкриват три погребения още в първия ден археолозите откриват бронзови гривни, 11 бронзови пръстена и две сребърни обеци. Според професора, погребението е християнско от XIII-XIV в.
28.06.2007 – Археолози с ръководител проф. Николай Овчаров попадат на сгради от преди 6 000 години със запазени сечива от полускъпоценни камъни, глинени съдове, животински останки при проучване на Светилището на Орфей край момчилградското село Татул. Египетските пирамиди са строени пред четири хиляди и петстотин години. 1 500 години преди това в Родопите, траките издигат своите скални светилища. Това доказват археолозите, които вече трета година проучват храма на Орфей.
Репортаж за Татул
28.06.2007 - Археологическата експедиция "Странджа" начело с проф. Даниела Агре открива при разкопаване на "Райкова могила" край Елховското село Стройно ювелирно изработени златни огърлици, два златни пръстена със скъпоценни камъни с изображения на Атина Палада и на Орфей, две златни обеци и златна висулка. В каменния саркофаг на жена са намерени и стъклен и керамичен балсамарий и други съдове. Украшенията датират от края на първи и началото на втори век след Христа и са принадлежали на богата тракийска аристократка от римско време. На 2 август археолозите разкриват и погребение на кремирани коне заедно с колесницата. Такова жертвоприношение на конете с колесницата се намира за пръв път по нашите земи.
02.07.2007 – Продължават разкопките при с. Дъбене, Карловско от археолози на НИМ с ръководител Мартин Христов. Открита е изключително интересна златна спирала, изработена от тънка тръбичка от почти чисто злато, единствена по рода си, както и осем различни керамични съда на дъното на дълбока и запълнена с камъни яма. Запазена е цяла чашка тип "Юнаците". Всички те са от втората половина на третото хилядолетие преди Христа. Първите разкопки край Дъбене започнаха през 2004 г.
Репортаж за откритието в Дъбене
05.07.2007 – Археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров разкриват неизвестен досега дворец на траките в Перперикон край Кърджали. Тайнственият дворец се намира в южното подножие на култовия комплекс. Скрит е в непроходима гора. В района личат останките на десетки сгради, каменни коридори и хранилища за вода.
07.07.2007 - Гроб от римско време с ценни предмети откриват археолозите на проф. Георги Китов при проучвания на тракийска могила край сливенското село Калояново. Сред находките са два чифта златни обеци, два златни, два сребърни и един бронзов пръстен, златна монета, ритуална монета, както и мънисто от полускъпоценен камък.
Репортаж от разкопките
11.07.2007 - Археолози откриват край Смядово, Шуменско, гроб от бронзовата епоха с 5 прегърнати скелета. “Преплетени са двама по двама, единият е поставил ръка под главата на другия. По двойки гледат един към друг. Петият човек е лежал в краката на останалите" съобщава доц. Стефан Чохаджиев, ръководител на археологическата експедиция
14.07.2007 - Екипът на проф. Георги Китов открива златна маска на тракийски цар от четвърти век преди Христа при археологически проучвания на Далакова могила край сливенското село Тополчане. Находката е намерена в тракийски гроб от IV век пр. Хр. Тя е с диаметър около 25 сантиметра, а периферията й е очертана с врязана и изпъкнала украса. Маската е плоска със затворени очи и голям нос. По-лека е и по-небрежно направена от златната маска на Терес, намерена край Казанлък. Освен маската са открити два златни съда и два сребърни ритона. На следващия ден в същата могила е открит масивен златен пръстен, върху който има гравиран надпис с гръцки букви и образ на мъж с брада. Предполага се, че откритото богато погребение е на тракийски цар.
Репортаж от разкриването на златната маска
Репортаж за откриване на златния пръстен
Репортаж за реставрирането на находките
Юли 2007 - Древен римски басейн - нимфеум, открива полският археолог д-р Анджей Биернадски в античния римски град Нове край Свищов. "Нимфеумът е много красив басейн с портал. През този портал е текла водата и е пълнила басейна", обяснява д-р Биернадски. Находката, на входа на която са открити статуи, няма аналог в Европа. Единственото място в света, където е разкопавано подобно съоръжение, е в Ламбези, Северна Африка.
18.07.2007 – Екипът на проф. Овчаров открива глинена култова фигура, която прилича на трон с издигната част в средата, от преди 6000 г. Специалистите по праистория от Института по тракология при БАН Мая Аврамова и д-р Калин Димитров определят находката като култово или битово столче с поставка, на която обитателите по нашите земи в древността са нанизвали различни фигурки.
Репортаж за намерената фигурка
23.07.2007 - При разкопки в раннохристиянската църква "Св. Петка" до стара византийска крепост край Пещера археолози с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Бони Петрунова откриват 14 златни монети - 11 златни солиди с образа на император Юстиниан от VI в. сл. Хр., солид и два тремиса от времето на Тиберий II Константин.
24.07.2007 - При археологическо проучване на селищна могила до село Кошарна, русенско, е открито праисторическо светилище, посветено на култа към фалоса отпреди 6300 г., съобщи директорът на Русенския регионален исторически музей д-р Николай Ненов.
31.07.2007 - Два глинени съда и няколко стъклени колби изваждат археолози от най-голямата могила в самоковско. Екип, воден от ст. н.с. Анелия Божкова от Археологическия институт в София, отваря гроба в Продановската могила. В некропола освен съдовете учените откриват и стъклена чаша, метални предмети и бронзов пръстен.
Репортаж от разкопките
07.08.2007 - Екип, ръководен от Кръстина Панайотова от БАН, открива гробница, покрита с пясъчна могила в Некропола край Созопол. Между обичайните керамични гробни дарове на починалия преди 2500 години гражданин на Аполония е и голяма керамична купа, на която в три реда е очертан дълъг надпис на старогръцки език. Каменна гробница на мъж, до който е поставена зелена стригила - предмет, който атлетите използвали след крос, гроб с кесийка с две зарчета, изработени от кост, и 20 бронзови монети на Аполония, датирани от IV в. пр.Хр., разкопават археолозите.
10.08.2007 - Останки от езически прабългарски храм - капище, разкриват археолози при разкопки в резервата „Дуросторум-Дръстър-Силистра". Според археолозите откритието доказва, че Дръстър (днешна Силистра) е бил един от 4-те духовно-административни центъра на средновековна България. Храмът е граден през езическия период, вероятно в годините, когато е управлявал хан Омуртаг.
16.08.2007 - Български археолози откриват какво вино са пили траките преди 1600 години. При разкопки на Перперикон са намерени четири огромни глинени делви, запечатани с каменни похлупаци. Според учените, в тях се е съхранявало черното тракийско вино, известно в античния средиземноморски свят. Археологическата експедиция успява да проучи и най-голямата в България древна цистерна за питейна вода.
Репортаж за откритите делви
16.08.2007 – Археолози разкриват при разкопки на нос Калиакра запазен сребърен накит на млада аристократка. Ръководител на екипа е Бони Петрунова от Археологическия институт и музей към БАН. Най-много такива украшения са откривани в района на Северна и Североизточна България.
Репортаж от разкопките
22.08.2007 - Извънградска вила на богат тракийски земевладелец от римския период на Тракия е открита неочаквано до отдавна известно езическо светилище от II-III в. при с. Каснаково, Димитровградско, в Хасковска област. Досега по нашите земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор - известната вила Армира до Ивайловград. Екипът, ръководен от археоложката от НАИМ-БАН д-р Веселка Кацарова, не е очаквал, че ще преобърне представите за това място, което е известно още от 1898 г. и е проучвано през 1945-1946 г. от видния археолог проф. Иван Венедиков. На източната тераса над светилището е частично проучена голяма жилищна сграда, разкрити са 6 помещения от нея с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи - бели, сиви, зелени и розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените - също като в къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени.
23.08.2007 - Археолози, ръководени от Георги Китов, откриват при разкопки в "Банкова могила" край сливенското село Калояново фрагменти от гробница, ограбена в минали времена. Намерени са отделни фрагменти от мазилката, с рисунки, подобни на рисунките в Казанлъшката гробница. В "Ангеловата могила", освен керамични съдове, са разкрити и отпечатъци на стол и масичка от същата епоха.
Август 2007 – При разкопките на Перперикон археологът Хитко Вачев, изследовател на паметници от късното Средновековие, открива голям християнски некропол от втората половина на 14-и век с 15 гроба. Изследователите установяват, че в гробовете били погребани мъже, жени и деца с разчленени тела, които вероятно били екзекутирани по време на обсадата на крепостта от войските на турския емир Орхан през 1362 г.
Репортаж за масовия грон и заупокойната молитва, отслужена от митрополит Николай
Август 2007 - Първата фабрика в света за производство на сол открива проф. Васил Николов в двора на завод "Провадсол" край Провадия. До жилищата и малката манифактура за сол го чака друго откритие: първата стена от камък. Огромните бели късове са подредени в защита на голямото богатство, което се е извличало тук. "За един къс сол по онези времена човек е можел да си вземе две коли с жито и няколко жени. Да бъде приказно богат за време, в което златото още не е било еквивалент на богатство" - коментира проф. Николов. Солницата е на 7400 г., разказва той. От нея са извадени около 30 здрави глинени съда за производството на сол. Технологията е била изключително модерна за времето си, тъй като солта се е утаявала от морската вода в съдовете, след което се е вадила под формата на калъпи. В началото на септември са открити четири рогови сърпа с кремъчни зъбци в селищната могила Солницата край Провадия. Находката датира от VI век преди Христа.
Репортаж от разкопките в Провадия
Септември 2007 - Селища от Четвъртото хилядолетие преди Христа откриха археолозите край село Бежаново, община Луковит. До момента са намерени пет огнища, три пещи, ръчна мелница за зърно, поставена в глинено съоръжение, както и керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и множество оръдия на труда, изработени от кремък.
13.09.2007 - Тракийска скална гробница е открита при археологическо проучване в околностите на Перперикон. Това е първото каменно съоръжение от такъв вид, намирано в района на култовия комплекс. Учените датират находката на повече от 3 000 години. При отварянето на гробницата археолозите откриват празно съоръжение. Това ги кара да смятат, че са попаднали на символичния гроб на човек, обожествен и почитан от траките.
Репортаж от разкопките
Comment