Разглеждате der Untergang на българската археология в две сфери:
а) Съществува една "истинска" археология, която страда от хронична липса на средства и остава в сянката на една "медийна", която натрапвайки сензационни теории и гръмки новини за открития. Девалвацията на българската археология се състои в потискането на "истинската археология" (която е академична) от "медийната" (която се пропагандира от дискредитирали се имена, сякаш гонещи лична слава)
б) Българската археология (изначално) поражда "прикрития" - пример е търсенето на гроба на Васил Левски
Съгласен съм с първата теза, а втората беше развита около един единствен случай, с който лично не съм запознат издълбоко - и тук позицията ми е като на gollum.
Думите ми са на човек гледащ на процеса отстрани - така щото не съм археолог, но все пак студент в хуманитарен факултет:
1. Теоретичната археология се подценява за сметка на полевата.
Мнозина мои млади колеги археолози (ще рече гарантът за развитието на дисциплината) приемат, че иде реч само за "копане" - интерпретативните подходи са понякога отчайващи или сведени до елементрани заучени тези. Рядкост е да се чуе археолог, който да каже - ето на, ние сме близки до ред други дисциплини и не може да сме добри археолози, без да разбираме и тезите на етнологията, историята, лингвистиката. Най-много да се говори за "помощни диспиплини". Иди обяснявай например, за системата на Боас, и че археологията била сродна не толкова с историята, колкото с етнологията (социо-културна антропология). Ерес. Практики като "символна археология" са екзотики из страниците на няколко книжки, които се съмнявам да виждат свят в археологическия делник
2. Няма развитие без адекватна университетска система.
Няма развитие без нормална среда за кариерно издигане (говоря въобще за хуманитаристиката) и без стимули, които да накарат един млад човек да се отдаде спокойно на науката. "Масов университет" - ето кой може да породи и "масов" археолог
3. Най-досадното във въпросната система е роенето на семейства.
Един прави това, друг го прави инак. Едни воюват срещу други - и всяка група поражда своя система от правила, които трябва щателно да се попият и както своя йерархия - имаме си и патриарси и ученици и прости поклонници
Мисля, че тези неща тровят въобще българската наука, и се надявам, че ще дойде време на интелектуално "проветряване" и това да разберем (това във връзка с комплекса "аз открих най-старото..."), че Светът е по-голям от Носовете на някои величия...
а) Съществува една "истинска" археология, която страда от хронична липса на средства и остава в сянката на една "медийна", която натрапвайки сензационни теории и гръмки новини за открития. Девалвацията на българската археология се състои в потискането на "истинската археология" (която е академична) от "медийната" (която се пропагандира от дискредитирали се имена, сякаш гонещи лична слава)
б) Българската археология (изначално) поражда "прикрития" - пример е търсенето на гроба на Васил Левски
Съгласен съм с първата теза, а втората беше развита около един единствен случай, с който лично не съм запознат издълбоко - и тук позицията ми е като на gollum.
Думите ми са на човек гледащ на процеса отстрани - така щото не съм археолог, но все пак студент в хуманитарен факултет:
1. Теоретичната археология се подценява за сметка на полевата.
Мнозина мои млади колеги археолози (ще рече гарантът за развитието на дисциплината) приемат, че иде реч само за "копане" - интерпретативните подходи са понякога отчайващи или сведени до елементрани заучени тези. Рядкост е да се чуе археолог, който да каже - ето на, ние сме близки до ред други дисциплини и не може да сме добри археолози, без да разбираме и тезите на етнологията, историята, лингвистиката. Най-много да се говори за "помощни диспиплини". Иди обяснявай например, за системата на Боас, и че археологията била сродна не толкова с историята, колкото с етнологията (социо-културна антропология). Ерес. Практики като "символна археология" са екзотики из страниците на няколко книжки, които се съмнявам да виждат свят в археологическия делник
2. Няма развитие без адекватна университетска система.
Няма развитие без нормална среда за кариерно издигане (говоря въобще за хуманитаристиката) и без стимули, които да накарат един млад човек да се отдаде спокойно на науката. "Масов университет" - ето кой може да породи и "масов" археолог
3. Най-досадното във въпросната система е роенето на семейства.
Един прави това, друг го прави инак. Едни воюват срещу други - и всяка група поражда своя система от правила, които трябва щателно да се попият и както своя йерархия - имаме си и патриарси и ученици и прости поклонници
Мисля, че тези неща тровят въобще българската наука, и се надявам, че ще дойде време на интелектуално "проветряване" и това да разберем (това във връзка с комплекса "аз открих най-старото..."), че Светът е по-голям от Носовете на някои величия...
Comment