Турци ли са турците в северна България?

[SRH]

В едно село между Русе и Силистра наблюдавах странна работа - християни (значи българи) и мюсюлмани (татари и турци-мохамедани) обикаляха около джамията за дъжд. Българите викаха, че това си е нашата пеперуда - ония, че открай време си го знаят така.
И наистина, из тия райони когато срещна местния кмет, много често той или тя е с мюсюлманско име, но безпроблемно пием ракия и ядем кебапчета в местната кръчма. И завършваме с турско кафе. На пръв поглед не изглежда да има кой знае какви етнически напрежения, макар по тия места да се намира злополучното село Езерче. А ако има определена негативна нагласа, тя винаги ще е свързана с ромите.

Едва ли ще открия топлата вода, ако констатирам, че ромите лесно сменят етническата си идентификация - на Рамазан байряма се пишат турци, на Великден - българи. Келепир да има. Но дали всъщност тия се присламчват към турци по произход или става дума за приели исляма българи, или пък това са остатъци от печенеги, узи и кумани?

Възприемането на мюсюлманите като турци подсилва процеса на асимилация, на принадлежност към "другите", небългарите. Потурчването всъщност означава, че новият турчин има придобивки, които променят социалния статус. Вероятно такава логика влага и Хр. Гандев, когато разглежда описите на селища от 15 в. - някак автоматично той нарича всичките с небългарски имена "турски".

Преселването на по-големи маси турци-номади в България е станало някъде към средата на 15 век, това са т.нар. юруци. Турските власти са изпозвали всякакви форми за помохамеданчване на българското население, но юруците се отличамат с това, че са "оригинални" (или близки до оригинала) турци, които усядат по земите ни. Това са колонизатори, приобщаващи към друг етнос. Изследване на описите на оджаците им показва, че в много от случаите става дума за нови турци - около 20% от списъците, като особено много са във Варненско. Често пъти става дума за освободени роби, но има и немалък процент на решили сами. И излиза, че задачата е кажи-речи изпълнявана.

Друга по-голяма етническа група, преселила се в северна България е тази на казълбашите (алиани). Тия вярват в Али и по принцип хич не се обичат с мохамеданите, каквито по принцип са турците. Това явно се е понравило на местните християни и се е случвало християни да стават алиани, което значи, че не са със статус рая-християнин.

Не знам дали става ясно, но някак тия процеси са ставали най-вече с изгода. И все пак дали пък българското население не е всъщност наследник на тюрките печенеги, узи и кумани, които така масово заселват тия краища?

Продължителната инвазия на печенеги и кумани в периода на византийското владичество е сравнително ясно структурирана. Каквато и да е била числеността им (конкретно данните за печенегите варират от 800 000 до 80 000, а за узите от 600 000 до 60 000), те едва ли ще са били за подценяване, при положение, че Византия полага доста сериозни усилия, за да ги укроти. Сигурно е обаче, че солидно присъствие тия са имали точно в централна северна и североизточна България, които са били част темата Паристрион, владяна на практика от тях. И така, предвид на числеността им някои допускат, че техни остатъци са именно идентифизиращото се като турско население в северна България.

Може би има логика, най-малкото езикът е близък, а и са известни и предишни взаимодействия между печенегите например и турците през 1091 г., довело в крайна сметка до клането при Левунион. Вероятно е също известните гагаузи да са съвсем преки наследници на тия тюркски народи (по-конкретно узите), които са така отличителни най-вече защото са християни. Значи, не приели исляма както си му е реда при братовчедите от немного далечни краища.

[viking heart]

Някъде бях чел, че е било целенасочена политика на Османската империя да разселва завареното българско население в Североизточна България в далечните краища на империята и да засели на тяхно мястно турци от по-бедните райони на Анадола. Този процес е най-силен в началото на турските завоевания в България. Освен това по този начин се постига до известна степен изместване на българския етнически елемент в район, който дълги години е бил населяван предимно с българи. Като оставим на страна узи, печенензи и кумани, които по всяка вероятност са били асимилирани от местното население и са приели християнството, трябва да се обърне внимание на това, че района на СИ България е бил колонизиран от татари /вероятно още по времето на Ивайло/, та чак до годините след Кримската война, когато в България се заселват няколко десетки хиляди татари, че дори и повече. Освен тях след Кавказката война в България се заселват огромен брой черкези/най-компактни маси в Североизточна България/, включващи чеченци, дагестанци, кабардинци, балкарци, черкези, бесланци, та Бог знае още колко други кавказци, изповядващи исляма. Та според мен трудно би могло да бъде определен етно прозихода на повечето турци в този край на страната.

До колкото знам юруците са пастири и са били заселвани основно планинските райони на Империята. Не знам дали е проста легенда това, че когато турците покоравяли Родопите с най-голяма настървеност са се сражавали юруците добровлци, които след смелостта и жестокостта, която са показали били нагардени от султана да получат земи и пасища в Родопите. И като чели наистина в Родопите е имало най-голям брой юруци. Та мисълта ми беше, че не ми се вярва в равнините на СИ България да е имало заселени юруци. Въпреки, че кой знае...

[SRH]

В очерка си за ислямизацията на България, Георги Янков твърди, че няма осамнски документи, които да показват потурчването на малоазиатско ту(ю)рско население в СИ България. Всъщност наистина тези райони са били обезлюдени и точно заради това там са заселвали юруци.

Янков, позовавайки се на Гьокбилгин (турски историк) пише, че в рамките на Османската империя към 1543 г. е имало 1533 оджака (огнища на юруци), които са били разделени в 6 групи. От тях 545 оджака са били на територията на България, като всеки оджак имал по 24 души. Всъщност сметката не е вярна и явно едно огнище е било от по 25 души. Изглежда обаче, че не става дума за общ брой хора, а за глави на семейства.

Гьокбилгин дава таблица за казите, оджаците и броя хора/глави на семейства в тях (така става ясно, че бърка за броя им). И така, на територията на България са изброени 14 кази и 109 оджака. Интересното е, че 6 от казите и 49 от оджаците са СИ България - Карнобат, Варна, Шумен, Провадия, Силистра и Добруджа (отделна каза за региона между Силистра, Добрич и Разград). Всичко това показва, че юруците доста масово са заселвани в СИ България.

Като етнопрозход тия юруци не са еднородни. Най-малкото, което е видно, като юруци се броят също и помюсюлманчените българи. Като пришълци от Анадола обаче, юруците също не са хомогенни. Както изглежда (но не знам твърде много) юруците са помюслманчени хора от нетурски произход, които са участвали първоначално във военните корпуси на турците. В техните редици са се включвали и доста духовни лица, което допълнително допринася за войнстващата им религиозност.

Както и да смятаме броя им, те едва ли са съставлявали повече от 10% от завареното население в СИ България. Впрочем аз не знам дали изобщо има приблизително изчисление за броя на населението в България и по-конкретно в североизточната й част през 16 век? Но наистина, ако се прибавят и идващите в по-късно време татари, черкези и пр., етническият облик на населението е трудно да бъде определен. Мен обаче ми стана интересно защо именно в СИ България се е получило това турско островче и дали все пак тия заселвания не са случили на благодатна почва от предишни тюрки. И въсщност не е ли това едно малко обяснение на леко сниходителното отношение на турците към нашите турци и това, че юрук е полуобидно, а нашите мюсюлмани са "развалени"?

[viking heart]

Да, обаче предишните тюрки по тези места са били вече асимилирани от християните и едва ли са помнели етническия си произход. Наистина е интересен въпроса защо именно там са съсредоточени такива маси от турско езични народи.

[bukvite]

Да, обаче предишните тюрки по тези места са били вече асимилирани от християните и едва ли са помнели етническия си произход. Наистина е интересен въпроса защо именно там са съсредоточени такива маси от турско езични народи.

Забравяш четириъгълника крепости - Русе, Шумен, Варна, Силстра.

Всички руски войни /без последната/ са минавали оттам, а и кръстносните походи и... абе Нормално е тоя край да е населен силно с турци.

[Guy de Mont Ferrand]

А и тоя район е първият, завладян от турците в северна България- при похода на Али Паша през 1388 година.

[viking heart]

Няколко пъти съм посещавал Североизточна България, говоря конкретно за Разград и Шумен и ми направи впечатление, че значителна част от местните турци са със светла кожа, дори често синеоки и руси. За разлика от района на Кърджали, където турците са по-мургави и някак си по-еднотипни. Имат по-груби черти, за разлика от тези в СИ България. Та интересно е откъде тази разлика, при положение, че турците в Родопите трябва да са заварили местно славянско население, което предполага, че ще бъдат запазени до известна степен славянски черти. А в СИ България вероятно са живели много по-малък процент славяни, в сравнение с българи, и други народи /в мнозинството си от тюрски произход/.

[SRH]

Някъде бях попадал на мнение, че куманите са били синеоки. Обаче не мога да кажа кой и къде свидетелства подобно нещо. А на юг помаците в Родопите също са светли, понеже уж били капсулирани (понеже нито българи, нито турци ги броели за хора). Всъщност чрез тая си изолация се е запазил оригиналния им ген - казват, че е славянския. Пък останалите тъмнооки, които идат да са баш турци, са карамани. Тия не са юруци, а сериозни турци Е, ама пък съм срещал кръчми "При карамана" (нейде из разградско) и "Юруците" (в Девин) и трябва да кажа, че обслужването при юруците е по-добро

[viking heart]

Да за помаците те подкрепям в мнението. Наистина за запазили някои черти на славяните, поне можем да предполагаме, че е така, най-малкото защото живеят в строго консервативни общества и не допускат външни елементи Бях прелиствал книга на турски автор, преведена на български език/самият автор беше етнически турчин, но с българско гражданство/, в която имаше добър преглед върху произхода, нравите, обичаите и религията на етническите групи в България. Имаше интересни факти за помаците и татарите. Само, че му забравих името. Беше малко трудно за запомняне. :nut:

[SRH]

Ей тая книга дава доста от отговорите. Така или иначе сега се захващам да я чета. Впрочем някъде попаднах на твърдението, че тая версия - че българските турци са някакви тюрки - е основата на повечето изселвания на турци от България. Значи, че ние българите, като едни веро- и етно- нетърпими люде, насила ги обръщаме в православни. И на всичкото отгоре се и подковаваме, дори и неверно..

ПЕТЪР ПЕТРОВ
Професор в Софийския държавен университет КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Съдбоносни векове за българската народност

КРАЯ НА XIV ВЕК — 1912 ГОДИНА
София 1975
Издателство Наука и изкуство
------------------
5. Разпространение на исляма в Северна България, 253
помохамеданчвания в Североизточна България (253—284); помохамеданчвания в Северозападна България (284—303)

Ето един цитат от Мидхат паша, който е бил управител на Дунавския вилает (статия печатана през 1878 г.). Отнася се повече за помаците:

Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от един милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли са от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български.

Ако се основа на това излиза, че турците правят доста ясна разлика между различните етнически произходи. Значи идеята за местния произход на българите-мохамедани е налице. Така, според мен, се получава различие: помаци - от славянски произход и други (бг турци) от друг произход.

[viking heart]

Да така и би следвало да се разграничават:
- етнически турци /потомци на турското население, живеещо в България/, като в тази група могат да се причислят татарите и черкезите.
- българи мохамедани, т.е. помаци, или ислямизирано местно християнско население.
- турчеещи се цигани, които са приели исляма и ислямските имена, но в етнически аспект не са турци.
А самите етнически турци в България ревностно се разграничават от помаците, твърдейки, че това което ги свързва е само вярата.
За помаците пък е особено болезнен въпроса за етническото им самоопределение, тъй като в различните периоди, властите са го считали ту за турци, ту за българи. Някои от тях са убедени, че са турци, а други заявяват, че са българи. Въпросът е сложен и се нуждае от задълбочени изследвания и безпристрастност.

[Hussar]

Североизточна България преди Освобождението е била една от най-малко 'българските' области, след това е настъпил доста сериозен обрат, голяма част от мюсюлманското население се изселва, а българи от всякакви области заемат неговото място. А и както се спомена, този район заедно с части на Румъния и Украйна са били място на много инвазии на разни номади, някои от които са се населили тука, така че е доста трудно да се определи характера на населението по тия места.

[Ben Gagauzum]

В комунистическо време българските историци сътвориха мита за славизация на тюрко-българите, но това не отговаря изцяло на историческата истина. Техни наследници най-вероятно са гагаузите и турците (гаджали, казълбаши) в Североизточна България, без да се отрича известна славизация на тюрки и тюркизация на славяни. Ето и какво пише по въпроса А. Манов:По характера Делиорманците имат сходство повече с гагаузите, отколкото с османските турци. Когато османският турчин е свиреп и неотстъпчив спрямо другите вери,делиорманецът е тих и не прави разлика между него и християните. Гостоприемствотоу тях е развито до висша степен. По говора, делиорманците имат също по-голямо сходство с гагаузите отколкото с османците. Между много други можем тук да приведем още, че когато османците употребяват за потвърждение думата евет(=да), делиорманците и гагаузите употребяват думата йоля, яа (=да). По-обширно ще говорим за това на друго място. Между гагаузите има предание, според което,между делиорманските турци и гагаузите има разлика колкото между ципите(обвивките) на лука: "бизим арамъз бир сован зар кадардър". "
Ако човек погледне етнографската карта на Лежан от 1861 г., не може да не му направи впечатление, че цялата територия от устието на Дунав до Русе и на юг до Бургас, т.е. там където се настаниха тюрко-българите през 7 в., е дадена като плътно населена с турци.
Предлагам на читателя и превод на следния пасаж от Юпедия, касаещ и прабългарите:
„It appears that Turkic quickly replaced the Scythian and other Iranian dialects all over Central Asia. Other migratory waves brought more Turkic speakers to Eastern and Central Europe, like the Khazars, the Avars, the Bulgars and the Turks (=> see 5000 years of migrations from the Eurasian steppes to Europe). All of them were in fact Central Asian nomads who had adopted Turkic language, but had little if any Mongolian blood. Turkic invasions therefore contributed more to the diffusion of Indo-European lineages (especially R1a1) than East Asian ones.
„Изглежда, че тюркският език бързо е заменил скитския и други ирански диалекти в цяла централна Азия. Други миграционни вълни са донесли още тюркско-говорящи в Източна и Централна Европа като хазарите, аварите, българите и тюрките (>> виж 5000 години миграция от Евразийските степи към Европа). Всички те всъщност са номади от Централна Азия, които са
възприели тюркския език, но имат малко или никаква монголска кръв. Тюркските нашествия следователно са допринесли за разпространението по-скоро на индо-европейските гени (особено на R1a1), отколкото на източно-азиатските".
Първото официално преброяване на населението на България през 1880 г. показва, че в тези региони турски говорещото население е преобладаващо, а имало и места, където славофонно население въобще нямало. Трудно би могло да се намери друго обяснение за такова масово заселване на турци и то само в този ъгъл на Балканите... Защо, живелият 9 години в Провадия през ХV² в., добровничанин П. Гьоргич счита тамошните турци за остатъци от Аспаруховите българи? Защо сред гаджалите Шкорпил намери предания, че са дошли от другата страна на Дунав, от Русия и превзели Добруджа, Делиорман и Шуменското поле и владели този регион дълго време; след това дошли гърците, а по тях турците. Между тях се предава, че построили крепостта Абоба(Плиска) и докарали течаща вода с водопровод?

[Ben Gagauzum]

Предположението, че днешното турски говорещо население в Североизточна България води началото си от етническите промени, настъпили тук през епохата на XI—XIII в., намира подкрепа и в езиковите изследвания, колкото недостатъчни и да са те засега. От работата на Kowalski — въпреки непълнотата ѝ все пак e най-доброто от всичко дадено в тая област — се вижда, че между гагаузкия и делиорманския турски диалект съществува близко родство (днешните гагаузи и гаджали), изразено в цяла редица особености, които са характерни за днешните севернотурски диалекти, но не се срещат в езика на турците нито из останалите области, нито из Анадола. Поради това авторът отдели тия два диалекта в една група — гагаузко-дунавскотурска, най-характерното у която са именно тия севернотюркски елементи. Тая констатация значи несъмнено, че и населението, у което те са запазени, се е преселило тук от север, откъдето са дошли в миналото и споменатите печенези, узи и кумани. Османското завоевание през 1388 г. е поставило старите севернотюркски, български и други "заварени" елементи в Североизточна България в съседство, а някъде и в непосредствено съжителство с азиатски пришълци, като заедно с това ги отделило напълно от населението на останалите български земи. Малоазийските колонисти са били пръснати в една зона, която като дъга ограждала Добруджа и Делиорман откъм юг и запад и опирала в брега на Дунав. Татарите(ще пусна скоро мнението на Руската академия на науките за "татарите"), които наскоро след това от Южна Русия нахлуват в Северна Добруджа, довършват обкръжаването им откъм север. Във вътрешноста на Добружанското деспотство след завладяването му има сведения само за военни гарнизони и то в главните градове и крепости, а и доколкото ми е ясно то запазва относителна самостоятелност (автономия) още един век като Узи еялет (Yüzyılda Dobruca topraklarında İdari Merkezi Korbuna şehri olan "Dobruca Prensliği" veya "Uzi Eyaleti".) Още толкова след това така го зове и Челеби като част от Силистре еялет. Според мен при гагаузите-християни можем да говорим по скоро за българско и гръцко влияние, а при гаджалите(по т.н. югозападна дъга-обкръжение) за мюсюлманско-анадолско влияние. За това, че в Делиормана ислямът е наслоен върху християнска почва, свидетелствува и широкото разпространение на казълбашеството и бекташизма в тая област. Своеобразният пантеизъм, а също и християнските елементи в техния мироглед са заличавали в много отношения границата между християнство и мохамеданство и поради това за местното туркофонно християнско население е било много по-лесно да се нагоди към ученията на тия секта, в които намирало отразени много от унаследените си вярвания и представи, отколкото да възприеме ислямската ортодоксия, която из основа ги отричала. Тоя преход и външно е бил улеснен от известния обичай на бекташите да присвояват християнски светилища, като прибират в пантеона си и техните светци. Не е чудно следователно, че прочутите мохамедански свети места в Делиормана се издигат на местата на по-стари християнски църкви и манастири.При гагаузите имаме работа с явления не тъй комплицирани.До преселението на голяма част от тях в Бесарабия в началото на XIX в. територията, която те заемали в Североизточна България, е била много по-обширна, отколкото днес. Тя обхващала цяла Добруджа, като достигала линията Варна—Провадия и по-нататък до околностите на старата българска столица Плиска. Тъй като османската колонизация в тая област е била сравнително по-слаба, старите тюркски елементи тук не са били изложени на тъй голям натиск, както сродниците им в съседния Делиорман. Ето защо и верските отношения сред тях не са претърпели особена промяна. От голямо значение в случая е било и съседството с морето, през което влиянието на Цариградската църква непрестанно се е чувствувало. Варна и Каварна през течение на цялата османска епоха си оставали видни епископски седалища. Още преди 13 век варненският митрополит бил нещо като патриаршески викарий, а по-сетне в Добруджанското деспотство, епископът на Каварна с титлата „екзарх” чак до средата на XVIII в. оставал непосредствено подчинен на Цариградския патриарх. Самото присъствие на тия духовни сановници в южнодобруджанските градове крепяло верското съзнание на околното население, поради което и ислямът не е могъл да се наложи сред него, как го това станало в Делиорман, в чиито първични гори, местните жители, откъснати от всяка непосредствена и жива връзка с християнския свят, са били предоставени напълно на себе си. Много пътешевственици и изследователи през предните векове са отбелязвали, че гагаузите говорят(възприели са) езика на МЕСТНИТЕ турци, а не е ли време да се каже, че тогава турците в СИБ са говорели езика на местните туркофонни българи?

T. Kowalski, Les Turcs et la langue turque de la Bulgarie dn nord-est, Krakowie, 19ЗЗ

[Ben Gagauzum]

Ето и извадка от една модерна класификация на турските(тюркските) езици, която "заех" от братята лингвисти(Кухулин):

- Turkic (40)

- - - Southern (12)

- - - - - Turkish (4)

- - - - - - - Balkan Gagauz Turkish [bgx] (Turkey (Europe))

- - - - - - - Gagauz [gag] (Moldova)

- - - - - - - Khorasani Turkish [kmz] (Iran)

- - - - - - - Turkish [tur] (Turkey (Asia)),
където ясно се вижда това което писах в предните постове.