Здравйте Казвам се Лъчезар П. Томов и съм докторант в Технически Университет - София, ф-т Автоматика, кат. Системи и Управление, специалност "Теория на автоматичното Управление". В историята съм любител, но страстен и от много отдавна си задавам някои въпроси, на които все още нямам отговор (не съм доволен и от съществуващите отговори). Един от тях е "В коя езикова група или подгрупа трябва да бъде класифициран българския език". Отговорът според мен не е еднозначен. Причините са най - общо две:
1. Специфичната граматика на българския език.
2. Големият брой индоирански (най-общо казано) думи в нашия език.
По - нататък ще разгледам темата с граматиката специално, след като поговоря с някой който е специалист по това, но тук мога да изтъкна някои аргументи "а прима виста":
Характерни качества на българския език несвойствени за славянските езици
1. Българският език е аналитичен.
2. Българският език е (с малки изключения) без падежи.
3. В българския език времевата конструкция е значително по - сложна от тази в славянските езици (спомнете си например за онова "бил съм се бил напил и са ме били били били").
4. В българския език няма инфинитив.
5. В българския език има задпоставен определителен член.
6. В българския език има някои индоирански езикови конструкции (изразявам се любителски) добавката -ав, суфиксат -ба и др.
7. Като цяло (колко fuzzy казано ) българското произношение е твърдо.
8. Звукът Ъ, характерен само за българския език.
П.С. Сравнения с езиците на бивши български владения, колонии и протекторати не са уместни (сръбски, хърватски). Трябва да се има впредвид и влиянието на старобългарския език върху някои славянски езици и влиянието на руския език върху българския.
Независимо как са се получили тези разлики със славянските езици, те съществуват и трябва да се запитаме как трябва да се класифицира българския език и дали е редно той да е в групата на южнославянските езици.
Според мен той би трябвало или да е в собствен клон на славянските езици , или да е изобщо извън тях, като се посочи разбира се родствената му връзка със славянските езици.
Очаквам вашите мнения, цитати на източници и въобще една полезна и отворена за нови идеи дискусия
1. Специфичната граматика на българския език.
2. Големият брой индоирански (най-общо казано) думи в нашия език.
По - нататък ще разгледам темата с граматиката специално, след като поговоря с някой който е специалист по това, но тук мога да изтъкна някои аргументи "а прима виста":
Характерни качества на българския език несвойствени за славянските езици
1. Българският език е аналитичен.
2. Българският език е (с малки изключения) без падежи.
3. В българския език времевата конструкция е значително по - сложна от тази в славянските езици (спомнете си например за онова "бил съм се бил напил и са ме били били били").
4. В българския език няма инфинитив.
5. В българския език има задпоставен определителен член.
6. В българския език има някои индоирански езикови конструкции (изразявам се любителски) добавката -ав, суфиксат -ба и др.
7. Като цяло (колко fuzzy казано ) българското произношение е твърдо.
8. Звукът Ъ, характерен само за българския език.
П.С. Сравнения с езиците на бивши български владения, колонии и протекторати не са уместни (сръбски, хърватски). Трябва да се има впредвид и влиянието на старобългарския език върху някои славянски езици и влиянието на руския език върху българския.
Независимо как са се получили тези разлики със славянските езици, те съществуват и трябва да се запитаме как трябва да се класифицира българския език и дали е редно той да е в групата на южнославянските езици.
Според мен той би трябвало или да е в собствен клон на славянските езици , или да е изобщо извън тях, като се посочи разбира се родствената му връзка със славянските езици.
Очаквам вашите мнения, цитати на източници и въобще една полезна и отворена за нови идеи дискусия
Comment