ИЦА, напровтив не се обсъжда историческа приемственост. Виж как започна темата. Виж за какво се говори. Мислиш ли, че поставеният въпрос, че разглеждания проблем може да бъде разгледан според същността си само в рамките на историята?
Написах (на два пъти, налага се и трети път да го пиша) разни неща за интердисциплинарност. Въпрос изглежда с повишена трудност за теб. Мислиш ли, че тези науки, които на ниво метатема наричате "модни", "плод на космополитски тенденции" и т.н. са възникнали ей така случайно по някаква приумица?
Или може би е имало една такава позитивистка нагласа (интерпретация безсорно), че все пак някои неща трябва и могат да бъдат разбрани?
Ренан, който е историк между впрочем, общо взето стига до една такава граница и едно такова разбиране в своите опити за историята на религията. Много моден е - изключително направо - втората половина на 19в.
Или може би възгледите му за нацията са "съвременна политологична гледна точка" ? (беше писал едни неща, които определяше като съвременна политологична гледна точка - затова те питам. И те питам дали осъзнаваш какво дълбоко, чутовно неразбиране проявяваш по този въпрос.)
Не знаех, че А.Д. Смит е политолог, но щом казваш да приема що ли - ако той е съвременната политологична гледна точка.
Разглежданият въпрос за държавите и приемствеността между тях, не може да получи своя отговор ( ако искаш все пак да има някакъв качествен научен напредък) като го назовеш "историческа приемственост". Просто няма как, защото коагто се опиташ да надникнеш малко по-надълбоко, какво стои зад това понятие и какво пояснява то, се сблъскваш с едни неща, които ако искаш да ги обясниш (е това е напълно в духа на позитивизма) няма как да минеш през разни други науки. И това вече го писах. Ранке с неговото "wie est eigentlich gewesen" търси метода как да стигне дотам (как наистина е било) и стига до емпирицизма - първични източници и т.н. леко миражен идеал за обективност на фактите + до това как историкът трябва да се доближава до разбирането на хората и обществата от разглеждания от историка период. Исторически контекст и т.н. Ама тука следва големият въпрос "как" - как аджеба историкът ще се "вмъкне под кожата".
При достигането до такива прагове като този, който ти разказвам започват да се оформят едни виждания, които водят до нови науки.
Като отговор на този въпрос "как" аз напр. виждам "Елементарни форми на религиозния живот" и методологията там. Само че това е друга наука...защо ли възниква. Уж разни философи, пък учили и при юристи, пък и историци ..как така взема, че нова наука се пръква? Странна работа, пък и к'во се бърка в разни исторически проблеми, като за тая цел си има история?
Едните се занимават с едно, другите с друго, едните гледат от един ъгъл а другите от друг и затова достигат до различни неща ще кажеш ти? Ама дали наистина са различни нещата? И дали наистина са различни ъглите?
Хайде да ми обясниш използвайки обяснителната мощ на понятието историческа приемственост това, което попитах опитвайки се да си намеря нещо ново и смислено и което да дърпа темата качествено напред (според мен рабира се). Според мен би могло да бъде вярно ако се каже че между ПБЦ и ВБЦ има политическа приемственост. И това го казвам в контекста на написаното от мен досега. Не етническа и не твърде неясно определената и всъщност май нищо не обясняваща историческа приемственост, а континюитет в развитието ( в протяжността на времето) на колективните идеи, на усещането за легитимност на властта и на монопола над насилието. Тук има разни неща за това какъв тип власт е, от къде идва, как се легитимира, кой е носител на онова, което поради липса на термин за периода, ще изнасиля нещата и ще изпозлвам доста по-късния термин на Боден - "суверенитет". Кой как се идентифицира и дали само на базата на етнос се идентифицира и т.н.
Моля само чрез историческата приемственост? Без "политологически ъгли" и т.н.
Написах (на два пъти, налага се и трети път да го пиша) разни неща за интердисциплинарност. Въпрос изглежда с повишена трудност за теб. Мислиш ли, че тези науки, които на ниво метатема наричате "модни", "плод на космополитски тенденции" и т.н. са възникнали ей така случайно по някаква приумица?
Или може би е имало една такава позитивистка нагласа (интерпретация безсорно), че все пак някои неща трябва и могат да бъдат разбрани?
Ренан, който е историк между впрочем, общо взето стига до една такава граница и едно такова разбиране в своите опити за историята на религията. Много моден е - изключително направо - втората половина на 19в.
Или може би възгледите му за нацията са "съвременна политологична гледна точка" ? (беше писал едни неща, които определяше като съвременна политологична гледна точка - затова те питам. И те питам дали осъзнаваш какво дълбоко, чутовно неразбиране проявяваш по този въпрос.)
Не знаех, че А.Д. Смит е политолог, но щом казваш да приема що ли - ако той е съвременната политологична гледна точка.
Разглежданият въпрос за държавите и приемствеността между тях, не може да получи своя отговор ( ако искаш все пак да има някакъв качествен научен напредък) като го назовеш "историческа приемственост". Просто няма как, защото коагто се опиташ да надникнеш малко по-надълбоко, какво стои зад това понятие и какво пояснява то, се сблъскваш с едни неща, които ако искаш да ги обясниш (е това е напълно в духа на позитивизма) няма как да минеш през разни други науки. И това вече го писах. Ранке с неговото "wie est eigentlich gewesen" търси метода как да стигне дотам (как наистина е било) и стига до емпирицизма - първични източници и т.н. леко миражен идеал за обективност на фактите + до това как историкът трябва да се доближава до разбирането на хората и обществата от разглеждания от историка период. Исторически контекст и т.н. Ама тука следва големият въпрос "как" - как аджеба историкът ще се "вмъкне под кожата".
При достигането до такива прагове като този, който ти разказвам започват да се оформят едни виждания, които водят до нови науки.
Като отговор на този въпрос "как" аз напр. виждам "Елементарни форми на религиозния живот" и методологията там. Само че това е друга наука...защо ли възниква. Уж разни философи, пък учили и при юристи, пък и историци ..как така взема, че нова наука се пръква? Странна работа, пък и к'во се бърка в разни исторически проблеми, като за тая цел си има история?
Едните се занимават с едно, другите с друго, едните гледат от един ъгъл а другите от друг и затова достигат до различни неща ще кажеш ти? Ама дали наистина са различни нещата? И дали наистина са различни ъглите?
Хайде да ми обясниш използвайки обяснителната мощ на понятието историческа приемственост това, което попитах опитвайки се да си намеря нещо ново и смислено и което да дърпа темата качествено напред (според мен рабира се). Според мен би могло да бъде вярно ако се каже че между ПБЦ и ВБЦ има политическа приемственост. И това го казвам в контекста на написаното от мен досега. Не етническа и не твърде неясно определената и всъщност май нищо не обясняваща историческа приемственост, а континюитет в развитието ( в протяжността на времето) на колективните идеи, на усещането за легитимност на властта и на монопола над насилието. Тук има разни неща за това какъв тип власт е, от къде идва, как се легитимира, кой е носител на онова, което поради липса на термин за периода, ще изнасиля нещата и ще изпозлвам доста по-късния термин на Боден - "суверенитет". Кой как се идентифицира и дали само на базата на етнос се идентифицира и т.н.
Моля само чрез историческата приемственост? Без "политологически ъгли" и т.н.
Comment