Списък на българските владетели?

[Dinain]

Май за различни социо-либерали говорим.

[von Danitz]

Да запазим неутралитета за асмата

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Като, че ли Голъм е прав до известна степен. Може би е време да спрем да играем футбол, при това американски , и да започнем да говорим по същество. Ще се опитам да подредя малко нещата. На първо време ще намеря някакви допирни точки между спорещите страни.

Прекъсването на държавната традиция за близо пет века е неоспорим факт. Но да се говори за прекъсване в съществуването на българския народ е нелепо. Този народ самостоятелно, или с чужда помощ е създал повече от три държави, носещи все името "България". Т. е. тези държави са част от историята на този народ и повечето от нас ги приемат по този начин.

Точно така. Абсолютно! И за никакъв държавнически континюитет не може да се говори. Може да се говори за такъв от ТБЦ насам, но ТБЦ не е наследник на ПБЦ и ВБЦ. И етническия състав (това, че са български държави) няма особено значение при този въпрос.
Всъщност не съм сигурен, че и ВБЦ е наследник на ПБЦ, но там вече ти ги разбираш повече тия неща.

От тези два цитата е видно, че двете спорещи страни са съгласни, че има прекъсване на българската държавна традиция в края на Х²V век. albireo явно е съгласен и, че трите Българии са част от историята на българския народ. Спорният момент е, дали през 1879 г. имаме подновяване на държавната традиция, или създаване на нова държавна традиция, която няма нищо общо със старата.
Дали ВБЦ е било приемник на ПБЦ е било дискусионен въпрос още през средните векове. В крайна сметка папа Йнокентий ²²² полуофициално признава, че Калоян владее българското царство според бащиното право. Т. е. той легитимира ВБЦ като наследник на ПБЦ.
Колкото до ТБЦ, вече казах, че de iure това е ново държавно образувание. С това мисля, че също и двете спорещи страни сме съгласни. От друга страна, факт е, че след подновяването, или създаването (зависи от гледната точка) на българската държавност през 1879 г. българите търсят приемственост с ВБЦ по много начини. По същия начин Асеневци търсят приемственост с ПБЦ. Т. е. тук има две гледни точки:
1. de iure създаване на нова държава.
2. възстановяване на старата държава.
Според мен, и двете гледни точки имат своите основания. Според albireo и кало, единствено правилна е само първата гледна точка. И в това се явяват главните ни различия. Основният аргумент на кало е, че по времето на ПБЦ и ВБЦ не е имало българска нация, а ТБЦ е държава на българската нация. А теорията за приемственост между ТБЦ и ВБЦ е резултат от идеологическо въздействие върху българите. Вероятно наистина е така. Само, че и самото съществуване на нацията е също вид идеологема.
При втората гледна точка, в подкрепа на приемствеността е самото име на държавата, имената на последните двама български царе, търсенето на приемственост както от управляващата династия, така и от целокупния български народ, на който му е внушено това нещо от собствените му водачи, а може би този народ просто е търсел своите корени, подобно на осиновено дете, което търси истинските си родители. Основният проблем при доказването на тази гледна точка е прекъсването на държавността през Х²V век. При англичаните и французите, практически няма прекъсване на държавността, ако не броим няколкото революции и окупацията на Франция през ВСВ. Затова при тях нещата изглеждат много лесни, въпреки че между англо-саксо-норманите и днешните англичани има огромни разлики. Огромна разлика има и между франки, и французи. При тях, обаче няма прекъсване на държавността, както при нас. И мисля, че главно в това е разликата.
Заб. Не намесвайте повече бритите и галите. Аз също не говоря за одриси, гети и даки, а само за българи.

Ще се опитам да намеря някакъв разумен изход от така създалата се ситуация.
От цитатите в началото на този пост е видно, че albireo е съгласен, че трите български държави са част от историята на българския народ. При това положение не виждам нищо нередно Аспарух, Борис ² и Борис ²²² да стоят в един общ списък с български владетели. Най-малкото, и тримата са били "владетели на България". Но понеже и двете страни като, че ли са на мнение, че de iure ТБЦ е ново държавно образувание, редно е тези владетели в списъка да бъдат разграничени като владетели на условно наречените ПБЦ, ВБЦ и ТБЦ, макар, че и трите държави de iure са се наричали България, България и България. Освен това, като че ли не е редно Борис ²²² да го преименуваме на Борис ² от ТБЦ, а Симеон ²² да стане Симеон ² от ТБЦ. А да ги поставим в един самостоятелен списък като Борис ²²² и Симеон ²², при отсъствието на Борис ² и Симеон ², както вече казах също не ми се струва много редно.
Т. е. списъкът трябва да бъде разделен на три неделими части от едно цяло. Нещо като двете природи на Христос.

[кало]

съгласен

[albireo]

Голъме, не знам дали с тонев говорим за едно и също нещо, че да ми даваш примери с негови и мои реплики. Аз с него не съм разговарял. Разговарях с ИЦА. А с него определено не смятам, че говорим за едно и също нещо. Обясних вече какво смятам, че има предвид той и какво смятам, че имам предвид аз. Повече не смятам да обяснявам.

Сега вече мога към Тонев. Това, че историята разглеждала нещата по един начин, а социологията по друг е принципно вярно. Обаче в случая е важен обектът на изследване и посредством какви методи можем да достигнем до най-пълно разбиране за него, отчитайки естеството на разглежданото явление, неговите вътрешни отлики, специфики и т.н. Вярвам, не убеден съм, че методиката, парченца от която съм посочил, ни дава възможност за това. Не съм сигурен, че трябва да се съсредоточаваме върху разликите – историческия метод е такъв, социологията еди как си…има интердисциплинарни подходи и прочее. Но в едно съм сигурен, ако искаме да разсъждаваме за тези явления , няма как да минем без социологията, философията, социалната антропология и т.н. науки, които не са чиста история ( каквото и да означава това).

Забележка: Това го писах сутринта, но го публикувам едва сега. Междувременно сигурно има много мнения, които не съм чел и не съм взел в предвид в този отговор. Във всеки случай той ми е последния по темата. Не ми доставя нито удоволствие, нито виждам особен смисъл да се продължава.

[gollum]

Албирео, ако прочетеш последния пост на Императора ще се съгласиш, че съм бил прав (поне по отношение на ИЦА). Според мен случаят с Тонев е сходен.
Явно ще ми се наложи да поясня (макар Императорът кажи-речи да ме е отменил вече) защо смятам, че твърдите едни и същи неща, но подхождайки към него от различни посоки, което води до акцентиране върху различни изгледи към понятието, което използвате. Поради което се появяват иначе несъществуващи капитални разлики в разбиранията ви - малки отлики винаги има, но това е друг въпрос. Ще изложа как виждам аз нещата за вашия спор накратк в точки (така е по-лесно за обхващане с поглед и адресиране).

[1.] определение на понятието "континуитет".
Привидната му простота е заблуждаваща, защото отнесено към конкретен контекст то се променя, както и личната оценка за наличие или отсъствие на "продължителност". Което означава, че понятието се използва за адресиране към сложна и нееднородна "материя", която има различно функционално значение и поради това разговорът придобива аморфност и се появява звена за спор там където при един по-внимателен подход не биха възникнали.

[2.] Съвсем простичко "континуитет" може да бъде определено (както есторил кало) като "непрекъснатост на държавната традиция", т.е. всяка следваща държавна форма е поемала щафетата от едва изстиналите ръце на предишната. Предполагам, че на това базово ниво всички ще са съгласни с тази дефиниция и тъй като е толкова лесно исторически да се проследи наличието или отсъствието на континуитет, то няма да има място за спор - в случая с България очевидно няма такъв континуитет между нито една от трите "дунавски" български държави. Тук спор няма.

[3.] Проблемът е, че това "базово понятие" по същество няма никаква стойност и приложение. Нещо повече, то е безсмислено дотолкова, доколкото въобщ не се грижи и не придава никакво значение на формалните и неформални белези и особености на конкретната форма на държавност. Т.е. в този си вид то няма стойност в която и да е наука и евентуално може да придобие такава само от гледна точка на някакъв обществен диспут.
Този проблем би могъл да се разреши като се прецизира и усложни разбирането за "континуитет на държавността". Проблемът е в каква посока следва това да се направи, защото възможностите са много и на практика няма да има очевидна възможност за отграничаване или спиране на усложняването, тя ще е субективна. А това на свой ред означава, че няма да има съгласие по този въпрос, освен ако предварително всички страни в спора не се стремят и договорят за такова.

[4.] Остава открит въпросът каква ще е познавателната стойност и научната приложимост на подобно понятие. Вароятно единствено като по същество политологично (или социологично) средство за описание и различаване на различни форми на държавност в рамките на една и съща традиция.

[5.] Тук стигаме до следващия пункт, който се явява основата на разликите в позициите на участващите страни. По базовото понятие за континуитет очевидно има пълно съвпадение на мненията. Проявилите се разлики се дължат на отношението на понятието за "продължаване на държавността" в традиционен смисъл, което се отнася и в чисто практически план. На кратко съвпадението по територия или пък по наименование на държавата се приема за разграничителен белег при деленето на историята на части, което на свой ред означава, че макар и при липса на формален блазов континуитет няколко държавни образувания попадат в рамките на един и същи исторически дял, без това да предизвиква научен проблем (разбира се, по подобни формални въпроси винаги може да се дискутира и налагат промени, ако в тях се види и очаква парктическа полза). А причината за това е сравнително проста - това е формален въпрос и не се използва като научен агргумент, а само за удобство (и то практическо).
Императорът формулира това съвсем простичко, въпреки липсата на континуитет трите български държави се разглеждат като част от една и съща история, което в частнос те е дна от причините (макар и не основната) за това владетелите им да попаднат в един и същи списък (основната е посочената от кало и Албирео - националната история).

[6.] Връщам се на възможното усложняване на понятието за "континуитет". Както отбелязах по-горе (а това бе посочено и от останалите пишещи в темата), дори и при непрекъснатост по смисъла на базовото поянтие има съвсем очевидно прекъсване във формите на управление, на социално струкутриране, на идеологията и така нататък. Възникването и налагането на нова форма на държавност каквато са националните държави (по-рано е имало множество подобни промени във формата, а дори и в процеса на живот на една и съща форма се налагат множество дребни, но понякога достатъчно същестевни промени), очевидно означава най-малкото трансформация на държавната традиция, а често прекъсването и възобновяването й (което може да бъке разглеждано и като създаване наново), което позволява при съответния по-прецизен подход да се въведат множество допълнителни прекъсвания и въобще да се отрече цялостния континуитет дори при държавите, които отговарят на базовото определение. Очевидно нещата могат допълнително да се усложняват в тази посока.

[7.] Чисто историческият подход, особено в рамките на политическата история, изисква да се отчита не само обективния научен поглед (т.е. мнението по въпроса за континуитета на обекитвния изследовател, гледащ отвън и ретроспективно), но и контекстуалният подход, т.е. това какво и как са смятали съвременниците или историческите актьори за своите действия и държавност. Т.е. идеологическият подход има своето място и рисъствие в историческото изследване, което без да го разгледа би било непълно и би се провалило в намерението си. А няма съмнение, че идеологически почти всяка форма на държавнос тсе стреми да се присъедини към определена традиция, което се изразява в ретроспективно търсене на континуитет (пордължаване или възстановяване), неизбежно съпроводено с митотворчество. Това е явелние, което не е характерно само за създаването на националната идентичност, но въобще за всеки исторически период, в който присъства досаттъчно сложна обществена организация и държавност. Разликата е, че в рамките на националните държави този проблем се решава от науката и с научни средства (по-точно, в рамките на конкретната научна парадигма), докато в по-стари държавни форми от съответната друга идеологическа институция, притежаваща такива права и способности.
Т.е. едно мнение, претендиращо за пълнота следва да включва както формалното заключение, така и контекстуалното, като двете следва да бъдат допълнени със степента, в която възприетото от съвременниците на описваните събития "продължение или възобновяване" на избраната традиция въздейства върху техния живот и форми на държавност (често това въздейтвие е достатъчно многообразно и действено).

Ако сте имали неблагоразумието да си загубите времето да прочетете всичко това, то вярвам ще разберете защо посочих, че по същество позициите ви спрямо обекта на обсъждане не се различават, неразбирателствата ви са плод на различен подход или на полемично наблягане на различни моменти. Всяка от старните поглеждайки в пълнотата на нещата (доколкото е възможно)ы вижда общо взето едно и също.

[ivan_kunchev]

Тъкмо да поздравя албирео, че пак се е появил, щото бях се притеснил по едно време за него, той решил да си ходи от дискусията.
Голъме, в такъв случай да те питам тебе: как тъй говорят едно и също, след като албирео нарича само интерпретация това, което и до днес се изучава официално по тези земи като история? На него обаче бих му казал, че феноменологията, която той предлага, също е интерпретация. Между другото с какво е по-добра от „националната идеология”? Социологическият подход, космополитизма на френския тип писане и разбиране на история, глобалистичните и антинационални позиции, които само втвърдяват и капсулират национализмите, също са интерпретации.
Понякога това, което се смята за преаргументирано опровергаване постига точно обратният ефект, а търсенето и намирането на вътрешни противоречия в тезата на опонента бе свършило по-добра работа.

[gollum]

Тъкмо да поздравя албирео, че пак се е появил, щото бях се притеснил по едно време за него, той решил да си ходи от дискусията.

И аз изпитвах подобни притеснения (още повече когато се замислях, че може аз да съм причината за предишното му изчезване, вероятно по този начин придавайки си твърде голямо значение), но за радост той се завърна преди време към писане из форума и не ми се вярва пак да спре скоро, макар и (разбираемо) да се е отегчил от тази тема.

Голъме, в такъв случай да те питам тебе: как тъй говорят едно и също, след като албирео нарича само интерпретация това, което и до днес се изучава официално по тези земи като история?

О, с удоволстиве ще отговоря още веднъж, а и така или иначе само си търся повод да проявя срастта си към безсмислено себеизявяване, а какво може да е по-добро от конкретно адресиран въпрос?
Говорят едно и също, защото чкакто, надявам се, посочих в предходния си пост) ако уточнят понятията си, то ще се окаже, че за едни и същи неща са съгласни един с друг. Няма да се намери човек в дсикусията, който да твърди че е възможно да се проследи обективен базов континуитет между всяка от трите българсик държави.
Ако се дефинира понятие за континуитет като контекстуално историческо разбиране за продължителност, обач, всеки ще се съгласи, че такъв е налице в рамките на идеологията, а следователно и в рамките на разбиранията, господстващи в съответното общество.
Ако, на свой ред, се създаде едно що-годе пълно и разбиращо описание на общата политическа структура на държавите, сочени като предходници (поне към периода на изчезването им) и съответното се направи за държавите-наследници, а след това се провери как по времето на създаване на държавата наследник са мислели и разбирали какво е представлявала държавата-предходник, то всички ще се съгласят, че тази методика (ако може и доколкото може да бъде следвана), дава някакъв обективен отговор на това дали има реално предаване на политическите структури и доколко разбирането за предходника у приемника е митологично или по-близко до реалистично (т.е. отговарящо на господстващото в науката разбиране).
Т.е. само изглежда, че твърдя различни неща, защото когато единия пише, че континуитет няма, то той разбира както базовото определение, така и фактът, че обявилия се за наследник има митологична представа за предходника и няма директно прехвърляне на организационните структури на преходника у приемника, т.е. континуитета е въобразен (макар и напълно реален в съзнанието на наследника), то другият в същото време твърдейки, че континуитет има, разбира под наличието му именно присъствието в съзнанието на наследника на разбиране за възобновяване или наследняване на качества от предходника, без значение дали това разбиране се покрива с реалностите на предходника така както в момента се мислят от историческата наука. Т.е. реално несъгласие няма има само избор и порследяване по различни критерии, но при общо взето съвпадение на мненията по съвкупността от критерии.
И да приключа - разбира се, че погледнато от гледан точка на науката история всеки исторически труд е интепретация и няма как да е различно. И също толкова естествено погледнато от гледна точка на конкретното общество, изучаващо и използващо конкретен продукт на собствения си клон на институцията "историческа наука", този продукт е нещо сигурно и всеобщо взприето, а не просто интепретация, котяо може да се промени във всеки един момент. И ако единият твърди едно нещо, изхождайки от първата позиция, а другият от втората, то това не означава, че всъщност разбиранията им за нещата се различават, отликата е само в избраната изходна точка. Ако двамата изходят в даден момент от една и съща такава, то и заключенията им ще се сближат.

[ivan_kunchev]

Ти се вторачваш мисля прекалено в понятието континюитет, за което може и да си прав, но на мен ми се струва, че едната от двете спорещи страни повече удря върху „националната идеология и митология” като изграждащи този континюитет, или поддържащи го. В този смисъл ми се струва, че албирео и кало прикриват своята позиция като я изявяват само като критика към споменатата „идеология”. А няма чиста критика, която да не се базира върху даденa нагласа. Тъкмо затова казвах, че ако рекламират и се хвалят с про-френски историцизъм или социологически интердисциплинарни, или синхронни подходи, то това са също интерпретации, които са донякъде по-неавтентични, защото възникват на базата на отрицание, или алтернатива на националната идеология без да се опитват да вникнат в самата нея и вътрешните противоречия на някои нейни разновидности, което и ти беше забелязал някъде по-горе.
Между другото мисля, че не можем да си позволим да забравяме, че мнозина все още разбираT под „национализъм” един усилен патриотизъм, следователно смисълът на тази дума все още може да бъде спасен, а тя – да се изтръгне от ръцете на злоупотребяващите с нея.
Ако някой не е съгласен с това би трябвало да уговори всички останали какво да разбират под „национализъм”.

[gollum]

Ти се вторачваш мисля прекалено в понятието континюитет, за което може и да си прав, но на мен ми се струва, че едната от двете спорещи страни повече удря върху „националната идеология и митология” като изграждащи този континюитет, или поддържащи го.

Причинителят на моята втораченост е извън мен и е обективен в този случай - спорът започна и се разви върху питането за наличието или отсъствието на континуитет и въз основа на тази конкретика аз отправих критика към участниците, че ако за момент се опитат да изяснят какво точно твърдят, ще забележат, че позициите им не са много различни. Критика, която мисля бе справедлива.

Ако сметнем въпроса за континуитета в тази му форма за приключен, то тогава можем да обсъдим това, което ти предлагаш (макар че връзкта му с тази тема е проблематична, но пък самата тема не е смислена).
Въпреки конкретиката на спора бих се съгласил, че разликата в позициите, която както показах и без друго не е причинена от конкретния въпрос (макар че и той позволява не малка доза объркване), а от по-голямата отлика по един, възприеман от всички участници като по-принципен въпрос - за национализма. Разликата в разчирането и оценката на това явление бе причина за недоразумението.
От друга страна, макар че ще се съглася с теб, Иване, че отликите в подхода и привързаността на един или друг участник към определено течение на разбиране и интепретация на обещствените явления да има совето значение, мисля че ще се съгласиш с мен, че това е отделен въпрос, непряко свързан с въпроса за национализма като идеология и социокулутран практика или пък като политическо верую.

Между другото мисля, че не можем да си позволим да забравяме, че мнозина все още разбираT под „национализъм” един усилен патриотизъм, следователно смисълът на тази дума все още може да бъде спасен, а тя – да се изтръгне от ръцете на злоупотребяващите с нея.

(удебеляването е от мен - gollum)
Тук прехвърляш дискусията в съвсем друга чисто практическа рамка (с оглед на политическите и обществени реалности на момента и проектирано в бъдещето), докато дискусията не предполага тов, да не бъркаме обсъдането на национализма като историческо явление с дикусията върху бъдещето му, политическата му ефективност или друг подобен чисот практически при това съвременен аспет. Мога да се изразя и така - ако разгледаме национализма и националната идеология отвътре, така както можем да сторим същото примерно с християнството, т.е. от гледна точка на вярването, в по-малка степен на религията и почти никак - на църквата като институция, то и в двата случая можем да намерим съвсем реални обекти, които несъмнено съществуват обективно в момента, в който същестувва явлението и които са съществували и в миналото, когато го е имало - съответно вярата и религията или пък нацията, националното съзнание и свързаното с него съзнание за продължаване на нацията назад, към дълбините на времето. Тези неща като нагласи и мислене същестувват достатъчно реално, за да могат да бъдат подлагани на съменние в качеството им на конкретна психологическа, културан или социална реалия.
Това обаче по никакъв начин не пречи генезисът и особеноситте им да бъдат изследвани отвън (например, от историческа гледна точка), в процеса на което да бъде намерен даден момент, в който нацията се създава и да бъде реконструриан в достатъчна степен целия процес, след което да бъдат посочени конкретни особености и възникнали и необходими на явлението мисловни конструкции, като това да е свързано и с история на науката, в частност на историческата наука в периода на създаване и утвърждаване на националните държави, като в резултат на това обективно да се заключи, че вярването, че нацията е надисторическа конструкция с по същество метафизичен характер, не издържа на историчесак проверка и се оказва, че не винаги са същестуввали нации, а напротив, те са определен исторически конструкт, който е причинил съответното преосмисляне и възсъздаване на миналото с оглед на нуждите си. Като след това се заключи, че подобно нещо е характерно за вяска идеология, макар и конкретният процес да се различава вероятно много във всеки един случай.
Това не означава, че върху понятието нация и използването му се насглават някакви негативни етични конотации или пък, че съществуването на нациите в определен исторически период се отрича. Единствено се отрича обективността (т.е. валидността извън национализма) на "вечността и всеобщността" на съществуването на нацията като някакъв тип "изконна" форма на организация или по-точно, явлението се разглежда по-внимателно и постепенно му се намира място, а разбирането за него се увеличава.
И ако по отношение на обекта на която и да е религия е трудно да се изрази чисто в научна форма категорично твърдение от рода на "Бог не съществува и никога не е съществувал", то това не важи за нацията. Макар да би било невярно да се твърди по-принцип "нация не съществува и никога не е съществувала", то все пак за множество исторически периоди огарничената форма ("нация не съществува") на на твърдението си е съвсем адекватна.
НО въпросът за употребата и злоупотребата с понятието в общественото пространство е отделен от този .

Ако някой не е съгласен с това би трябвало да уговори всички останали какво да разбират под „национализъм”.

Една дискусия върху тази тема задължително трябв да започне с постулиране на общо разбиране за понятието и рамка, в котяо то ще се разглежда.

[кало]

как тъй говорят едно и също, след като албирео нарича само интерпретация това, което и до днес се изучава официално по тези земи като история? На него обаче бих му казал, че феноменологията, която той предлага, също е интерпретация. Между другото с какво е по-добра от „националната идеология”? Социологическият подход, космополитизма на френския тип писане и разбиране на история, глобалистичните и антинационални позиции, които само втвърдяват и капсулират национализмите, също са интерпретации.

това твърдение е невярно. с помощта на научна, а не идеологическа методика, а още повече - интердисциплинарна, се постига по-голям напредък към т.нар. факти. тоест, ако заемем крайна позиция, можем спокойно да твърдим, че такова нещо "факт" - не същестувава, има само наша интeрпрeтация за него. даже не наша, а моя, твоя и т.н. но това е отделна тема. работата е там, че това, което "се изучава официално по тези земи" не просто е доста свободна интерпретация на факти, а тяхно измисляне, сътворяване. там, където няма какво да интерпретира, национализмът измисля. чисто просто, една част от изучаваното е НЕИСТИНА, тоест - ЛЪЖА.

[mitaca]

Следя с интерес темата, която е списък на българските владетели и смея да повторя, че от времето на Кубрат (не на Аспарух) тези владетели са припознати от съседите им с юридически (по тогавашните норми), както и от най-мощните държави и институции (пак по това време).
Тъй като темата май се изроди бих искал да поставя няколко въпроса в духа на новото направление на темата:
1. Между кои държави се води 100 годишната война?
2. Франция на де Гол (6-тата или 5-тата република (мързи ме да ги броя)) е ли приемник на Бонапартова, Бурбонска или Капетингова (ясно е, че не е на Меровингите, въпреки, че те си смятат, че е така)?
3. Великобритания на Елизабет и Тони Блеър е ли е приемник на Англия на Стюардите и Тюдорите?
4. Ако не са от кога да ги приеме, че са(от коя година)?
5. Ами Федерална република Германия е ли приемник на Хитлер (ако не е що толкоз не обичат да говорят за това време), на Ваймарската република и Фридрих Барбараса (те си го смятат за свой)?
6. Каква е приемствеността на Русия на Путин със СССР на Сталин и Ленин и Русия на Петър 1-ви и Иван Грозни?

[gollum]

Да, темата очевидно се отклони с въпроса за приемествеността (или пък може според някого и да се е развила, не съм сигурен кое е по-правилно). Митак, след като задаваш въпрос по отклонението, то явно ще трябва да се продължи с него. Както отбелязах малко по-рано, на въпроси като твоя може да се отговори в духа на това, което назовах "базово определение" за намиране на континуитет (т.е. тази държава е приемник на онази) и съответно на въпросите ти от втори до шести моят отговор е положителен. Малко по-проблематично е с първият ти въпрос, защото не съм съвсем сигурен, че през цялото време на стогодишната война ще е правилно да кажем, че се води между държави, но ако ще отговарям набързо (и доколкото ми позволяват доста оскъдните познания), то тя се води между Англия и Франция. Вероятно по-прецизно ще е да се назоват владетелите между които се води и техните домейни, но тук познанията ми са слаби. Както отбелязах, обаче, всичко това е малко информативно и всъщност няма кой знае каква полза от подобно определяне на континуитет.
Ако се подходи по някои от упоменатите по-сложин начини, да си призная аз лично не бих се справил, поради това, че притежавам доста огарничени познания за повечето от засегнатите държави (за голяма част от историята им), та ще мие трудно да отговоря конкретно. НАй-вероятно трябва на първо време да се проследи как и доколко има приемственост в традицията, в институциите и политическото устройство и дали съответните държави сами възпиремат себе си като наследници. Ако всичко това е налице, то вероятно ще е правилно отново да се отговори положително. Впрочем, пак познавателната стойност на подобно определяне е съмнителна.

[кало]

е, и?
кой твърди, че не ги е имало?

1. между Средновековна Франция и Кралство Англия. кои са тези държави и има ли ги сега - надявам се, можеш да провериш
2. всъщност "те" - ако това са съвременните френски историци, НЕ "си смятат" така.
3. да
4. -
5. не, защото държава, наречена "Хитлер" не е имало
6. Различна. СССР и Руската Федерация (държави, наречени "Русия на Путин" и "СССР на Сталин и Ленин" не съществуват) са две различни държави, многонационални по своя състав, като втората в редица аспекти се явява юридически приемник на първата.

[T.Jonchev]

Приемствеността - реална или само желана - си е приемственост, а списъкът е друго нещо. Темата не е ли за второто?