През възраждането у българите, или поне у част от тях се възражда спомена за това, че някога са имали държава и те се стремят да възстановят тази държава. А в масовото съзнание на българите след освобождението "възстановената" българска държава е продължение на старата държавна традиция, прекъсната за около 5 века.
Аналогиите между Българското Княжество след 78-ма, после - Царство, после Народна република, а после - само Република и твърденията, че и при тези формирования не се наблюдавал континюитет в държавността са чисто и просто глупости на квадрат. Става дума за развитие на една нова национална държава, преминаваща през различни форми на държавно устройство и управление. Тези форми обаче не променят същността на нацията. При т.нар ПБЦ (интересно какво е това царство в периода на хановете?) и ВБЦ - нация няма, няма и държава в съвременния смисъл на думата, няма го и разбирането на принадлежност, народност, с което сме свикнали днес. Да, днешна България вероятно е наследник, например в териториално отношение, на други държавни формирования със същото или подобно име. И дотам. Нито езикът е същият, нито етносите са в същото качество и количество, нито самата същност на държавата и обществото. По същия начин, по който днешните французи не са гали, например.
Колкото до масовото съзнание на българите - нима определяме скоростта на светлината според него? Проблемът на подобни аргументи (ала посочения вече "Наско Сираков", или преизпълненото с логика твърдение за номерата на Борисовците) е, че те стоят извън научния дискурс. Те са идеологически аргументи, тоест - не-исторични.
Comment