Едно интересно интервю от днес с добре известният клоун Велизар Шаламанов. Все пак трябва да признаем, че има и добри мисли вътре.
Отбранителната ни система е небалансирана
Подготовката на базите върви, но като цяло сътрудничеството със САЩ изостава
казва директорът на сдружение Джордж Маршал България Велизар Шаламанов в интервю на Светла Бъчварова
28 Февруари 2007
Напоследък името на България бе споменато в западни публикации като място, което САЩ биха могли да използват за евентуални удари срещу Иран. По-специално се споменаваха съвместните българо-американски съоръжения.
Повдигането на въпроси за евентуални американски удари срещу Иран имат по-скоро вътрешно значение за самите Съединени щати и за отношенията между тях и ЕС, както и за въздействие върху Иран. Що се отнася до България, определено отговорът на въпроса да или не на използването на базите за конкретна операция навън, не съществува в споразуменията и в разговорите, които досега са водени с американците.
Според мен провокирането на дебат в България по публикации от чуждия печат, без да има процес или прегледи за създаване на нова стратегия за сигурност, на нова военна доктрина за България, може да доведе до негативно настройване на общественото мнение за много операции, които биха възникнали в бъдеще. И това не е в наш интерес, защото ни лишава от правото да играем активна роля в политиката за сигурност на НАТО, на ЕС и в контекста на стратегическото партньорство със САЩ.
Как върви подготовката на съвместните бази със САЩ?
Оставам с впечатлението, че нещата вървят добре, но по-скоро в технически план, което означава, че се извършват необходимите стъпки за допълнителните споразумения, за сключване на договорите с компании, които ще изграждат инфраструктура и ще поддържат ученията. Това означава, че до голяма степен нещата вече са сведени до рутинни процедури.
Когато говорим за техническата подготовка, по-скоро бих поставил фокуса как нашата армия да използва максимално тези полигони за обучение съвместно с американските партньори. Това ще е и най-голямата полза за армията, оттам и за България. Според мен изостава бързото модернизиране и окомплектоването с професионални войници на силите за участие в операции и тяхната подготовка съвместно с американски и други части на тези полигони.
Можем ли да очакваме нова фаза на развитието на двустранните отношения със САЩ във военно отношение?
Ако нещо по-различно и по-сериозно може да се очаква, то на първо място би било свързано със сътрудничеството в сферата на модернизацията на българската армия. Към момента всички проекти такива проекти са възложени на европейски, руски и израелски компании. Практически няма сериозен проект с американски компании, за които всички знаем, че са водещи в отбранителните технологии.
Наличието на такъв тип проект сериозно би повишило интереса и за друго сътрудничество - и в рамките на офсетната част на такова споразумение, и в рамките на общия процес на разширяването на сътрудничеството от чисто военната в други сфери например икономическа или изследователска.
На второ място, сътрудничеството трябва да се задълбочи и по отношение на ролята на България в страните от региона Балканския и Черноморско- Кавказкия и то не само в сферата на отбраната, но и по въпроси, свързани с енергийната сигурност и защита на населението в извънредни ситуации. С други думи, задълбочаването на това сътрудничество е свързано по-скоро в стратегически план с цялостна политика за ролята на България в региона като член на НАТО, ЕС и стратегически партньор на САЩ.
Какво може да се промени в посока на задълбочаване на българо-американските връзки?
Задълбочаването на двустранните връзки би било крайно необходимо, за да се увеличи приносът на България в укрепването на трансатлантическото сътрудничество, което е от сериозно значение за ЕС и в изключителен интерес на България.
От друга страна, ако се прегледат точно тези отношения, ще се види, че те са най-небалансирани в направление САЩ и именно сега е времето, когато трябва да бъде изработена дългосрочна политика за избягване на тези тенденции. Подписването на споразумението за избягване на двойното данъчно облагане е от голямо значение, каквито са и настоящето посещение на министъра на икономиката и енергетиката, и повдигнатите въпроси от военно-отбранителната област са все сигнали, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до реални резултати.
Защо, според вас, бяха пренаредени приоритетните проекти за модернизацията на българската армия? Така някои от проектите, които фигурираха напред в списъка, отидоха по-назад, а други излязоха напред.
За съжаление, когато тези 11 проекта бяха одобрени през 2004 г., нямаше приоритети и това доведе до разходване на много ценни публични средства в неприоритетни области, които правят небалансирана отбранителната ни система. Тоест, инвестициите в едната област, било то транспортни средства сухопътни или въздушни значително изпревари развитието на системите за управление и разузнаване, които дават интегрирани способности на въоръжените сили, и бяха забавени такива стратегически важни проекти като, например, закупуването на многоцелеви изтребители.
Имам определени съмнения доколко беше разумно закупуването на изтребители да се отложи за по-нататък, тъй като това е проект от критична важност. Ако той бъде забавен още малко, а в това време стартират други проекти, България ще остане без ресурс за модернизиране и поддържане на авиация и тогава въздушният ни суверенитет ще трябва да бъде делегиран на съседни страни членки на НАТО.
Що се отнася до сегашния силен приоритет във военноморските сили, там вече бяха направени стъпки със закупуването на белгийската фрегата.
Много по-сериозен проблем е интеграцията на системите за морски суверенитет за наблюдение и следене на трафика. Бяха създадени достатъчно добри възможности в граничната полиция.
Личната ми оценка е, че едва ли една много широка и бързо развиваща се корабостроителна програма в момента е по-важен приоритет от многоцелевия изтребител, който трябва да подмени старите руски самолети със съвместими с НАТО машини, включително със система за разпознаване свой чужд и способност за гарантиране на въздушен суверенитет не само на България, но и на очакваните скоро в НАТО Македония и Албания.
Може ли да се свърже преподреждането на приоритетите в модернизацията на армията с нова стратегия на участието на България в международни мисии?
Да, що се отнася до комуникационно-информационните системи и бронираната колесна техника, защото истината е, че най-ефективно България може да участва в съвместни експедиционни операции чрез сухопътните си сили, поддържани от транспортна авиация и по възможност в бъдеще от бойна авиация.
Така, че системите за управление и колесната техника са действително фокус, който отдавна трябваше да бъде направен по така наречените експедиционни сили основно от сухопътните войски.
Що се отнася до участието ни във военноморски операции, не считам, че България има сериозен капацитет да участва в големи военноморски операции. А и в Черно море мащабни операции не могат да бъдат разглеждани като много вероятни.
Отбранителната ни система е небалансирана
Подготовката на базите върви, но като цяло сътрудничеството със САЩ изостава
казва директорът на сдружение Джордж Маршал България Велизар Шаламанов в интервю на Светла Бъчварова
28 Февруари 2007
Напоследък името на България бе споменато в западни публикации като място, което САЩ биха могли да използват за евентуални удари срещу Иран. По-специално се споменаваха съвместните българо-американски съоръжения.
Повдигането на въпроси за евентуални американски удари срещу Иран имат по-скоро вътрешно значение за самите Съединени щати и за отношенията между тях и ЕС, както и за въздействие върху Иран. Що се отнася до България, определено отговорът на въпроса да или не на използването на базите за конкретна операция навън, не съществува в споразуменията и в разговорите, които досега са водени с американците.
Според мен провокирането на дебат в България по публикации от чуждия печат, без да има процес или прегледи за създаване на нова стратегия за сигурност, на нова военна доктрина за България, може да доведе до негативно настройване на общественото мнение за много операции, които биха възникнали в бъдеще. И това не е в наш интерес, защото ни лишава от правото да играем активна роля в политиката за сигурност на НАТО, на ЕС и в контекста на стратегическото партньорство със САЩ.
Как върви подготовката на съвместните бази със САЩ?
Оставам с впечатлението, че нещата вървят добре, но по-скоро в технически план, което означава, че се извършват необходимите стъпки за допълнителните споразумения, за сключване на договорите с компании, които ще изграждат инфраструктура и ще поддържат ученията. Това означава, че до голяма степен нещата вече са сведени до рутинни процедури.
Когато говорим за техническата подготовка, по-скоро бих поставил фокуса как нашата армия да използва максимално тези полигони за обучение съвместно с американските партньори. Това ще е и най-голямата полза за армията, оттам и за България. Според мен изостава бързото модернизиране и окомплектоването с професионални войници на силите за участие в операции и тяхната подготовка съвместно с американски и други части на тези полигони.
Можем ли да очакваме нова фаза на развитието на двустранните отношения със САЩ във военно отношение?
Ако нещо по-различно и по-сериозно може да се очаква, то на първо място би било свързано със сътрудничеството в сферата на модернизацията на българската армия. Към момента всички проекти такива проекти са възложени на европейски, руски и израелски компании. Практически няма сериозен проект с американски компании, за които всички знаем, че са водещи в отбранителните технологии.
Наличието на такъв тип проект сериозно би повишило интереса и за друго сътрудничество - и в рамките на офсетната част на такова споразумение, и в рамките на общия процес на разширяването на сътрудничеството от чисто военната в други сфери например икономическа или изследователска.
На второ място, сътрудничеството трябва да се задълбочи и по отношение на ролята на България в страните от региона Балканския и Черноморско- Кавказкия и то не само в сферата на отбраната, но и по въпроси, свързани с енергийната сигурност и защита на населението в извънредни ситуации. С други думи, задълбочаването на това сътрудничество е свързано по-скоро в стратегически план с цялостна политика за ролята на България в региона като член на НАТО, ЕС и стратегически партньор на САЩ.
Какво може да се промени в посока на задълбочаване на българо-американските връзки?
Задълбочаването на двустранните връзки би било крайно необходимо, за да се увеличи приносът на България в укрепването на трансатлантическото сътрудничество, което е от сериозно значение за ЕС и в изключителен интерес на България.
От друга страна, ако се прегледат точно тези отношения, ще се види, че те са най-небалансирани в направление САЩ и именно сега е времето, когато трябва да бъде изработена дългосрочна политика за избягване на тези тенденции. Подписването на споразумението за избягване на двойното данъчно облагане е от голямо значение, каквито са и настоящето посещение на министъра на икономиката и енергетиката, и повдигнатите въпроси от военно-отбранителната област са все сигнали, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до реални резултати.
Защо, според вас, бяха пренаредени приоритетните проекти за модернизацията на българската армия? Така някои от проектите, които фигурираха напред в списъка, отидоха по-назад, а други излязоха напред.
За съжаление, когато тези 11 проекта бяха одобрени през 2004 г., нямаше приоритети и това доведе до разходване на много ценни публични средства в неприоритетни области, които правят небалансирана отбранителната ни система. Тоест, инвестициите в едната област, било то транспортни средства сухопътни или въздушни значително изпревари развитието на системите за управление и разузнаване, които дават интегрирани способности на въоръжените сили, и бяха забавени такива стратегически важни проекти като, например, закупуването на многоцелеви изтребители.
Имам определени съмнения доколко беше разумно закупуването на изтребители да се отложи за по-нататък, тъй като това е проект от критична важност. Ако той бъде забавен още малко, а в това време стартират други проекти, България ще остане без ресурс за модернизиране и поддържане на авиация и тогава въздушният ни суверенитет ще трябва да бъде делегиран на съседни страни членки на НАТО.
Що се отнася до сегашния силен приоритет във военноморските сили, там вече бяха направени стъпки със закупуването на белгийската фрегата.
Много по-сериозен проблем е интеграцията на системите за морски суверенитет за наблюдение и следене на трафика. Бяха създадени достатъчно добри възможности в граничната полиция.
Личната ми оценка е, че едва ли една много широка и бързо развиваща се корабостроителна програма в момента е по-важен приоритет от многоцелевия изтребител, който трябва да подмени старите руски самолети със съвместими с НАТО машини, включително със система за разпознаване свой чужд и способност за гарантиране на въздушен суверенитет не само на България, но и на очакваните скоро в НАТО Македония и Албания.
Може ли да се свърже преподреждането на приоритетите в модернизацията на армията с нова стратегия на участието на България в международни мисии?
Да, що се отнася до комуникационно-информационните системи и бронираната колесна техника, защото истината е, че най-ефективно България може да участва в съвместни експедиционни операции чрез сухопътните си сили, поддържани от транспортна авиация и по възможност в бъдеще от бойна авиация.
Така, че системите за управление и колесната техника са действително фокус, който отдавна трябваше да бъде направен по така наречените експедиционни сили основно от сухопътните войски.
Що се отнася до участието ни във военноморски операции, не считам, че България има сериозен капацитет да участва в големи военноморски операции. А и в Черно море мащабни операции не могат да бъдат разглеждани като много вероятни.
Имаме ли някакъв център за контрол на въздушнот пространство и ефективни ли могат да бъдат вече старите С-75, С-125 и С-200?
Comment