Чужди пътеписи за Балканите

[Warlord]

Темата е изключително интересна. Ще взема и аз да цитирам една малка извадка, само че малко по-ранна - от доклад на османския военачалник Лала Шахин:

(София) още от старо време е била добре укрепена отвътре с всички приспособления на военното изкуство. Вътре в крепостта има многобройна кефирска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия - с една дума, хора веселяци. Откъм продоволствие крепостта има в себе си изобилно храни: жито, брашно и жива стока - едир и дребен добитък... Военни провизии, припаси и военножелезарски работилници има в крепостта предостатъчно и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им... При това вътре в София има и минерални горещи води, които служат за нуждите на населението, което е доста красиво, едро и стройно наглед, с весело настроение.

[Гост]

“От планината Чемерник до Одрин цялата тази страна е България. Това е една хубава и добре обработена страна…Те говорят на един славянски език, който за нас бе по-неразбираем от сръбския. Че страната България в християнско време /преди робството, б.р./ е имала големи свободи, богатства и всякакво изобилие, може да се види и разбере по това, че мъже, жени и деца, всички носят дрехи и ризи, извезани с копринени конци, макар и груби. Жените окачват на шиите и ушите си сребърни пръстени, а там, където няма сребро – месингови, оловни и пиринчени. /Из Пътеписа на хърватина Бенедикт Курипешич, 1531 г./

“Споменатите българи са от православната вяра. Хубав, скромен народ…Огнището, където правят целия си огън, се намира в стаята до вратата и е също като нашите камини, а не като татарските къщи. Над менсофата се намира прът, там окачват всичките си дрехи…Мъжете по облекло са почти еднакви с унгарците.Всички дрехи им са тесни. Жените им пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. На гърдите си носят престилка, отрупана със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени. “/Из Дневника на Мартин Грюневег, 1582/

“Българите имат особен начин да жънат житото, с по-голяма сръчност, отколкото французите. Техните сърпове са също по-различни, понеже са плоски, широки и без зъбци и са по-малко извити. Като жънат, ги държат в дясната си ръка, а в лявата имат едно извито дърво, на което има три отвора, за да си пъхат трите пръста на ръката /паламарка, б.р./. И като отварят ръката си и обхващат житото, така те отрязват много по-голямо снопче от нас. След това вършеят житото не с бухалки, както в нашата страна, а с волове, при това воловете влачат дъски, набучени с камъни от Касидония /дикани с кремъци, б.р./, които раздробяват сламата и я смачкват /Из пътеписа на Пиер Белон, 1574/.

“Стигнахме в едно село, наричано Драгоман. …Хората поканиха нашите служители на една тяхна сватба и неколница, както и аз, отидохме там и гледахме техните церемонии. Те изпълняваха своето хоро със същата грация и припеви, както нашите литовски жени.” /Из Пътеписа на Р. Любенау, немец от Литва, 1587 г./.

“/В България/ селяните са създали образцово облекло на тиролци. Липсва му само тяхната шапка от плъст…Жените им не са с покрити лица, както останалите жени на Изтока. Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки….Правеше ми удоволствие да гледам сръчността и лекотата на трима-четирима селяни, затруднени при влаченето на едно рало, с която те прескачаха ту от едната, ту от другата страна на веригата, с която бяха вързани животните им, мушкаха ги с железен остен открая и ги изчакваха, за да ги накарат да теглят всички заедно.” /Из Пътеписа на А. Пуле, 1667 г./

“Отвъд планината стигнахме в едно село, наричано Габрово. Жителите и техните жени там всички са българи …и се хвалеха, че те са били истински българи, давайки да се разбере, че те са храбри и че не бива да бъдат считани за лоши.” /Из Дневника на Й. Фон Кинсдсперг, 1674 г./

“Облеклото на мъжете-българи е почти същото като това на планинците от Оверн във Франция, с бродерия по бельото и ризата Изглеждат по-малко нещастни от нашите селяни, по характер изглеждат също по-кротки и по-общителни. ..Те са най-приятните от всички хора.“/граф Д'Отрив/

“България сама по себе си е голямо царство. Царете му всички се наричат Шишмановци. Земята му е много обширна и хубава… и е богата на жито, месо, риба, сребро, злато и много други стоки и най-вече восък и коприна…През средата на това царство тече река Дунав.” /Описание на България в 1308 г. от доминикански монах, ХИБ, ², 224/

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

“…Те говорят на един славянски език, който за нас бе по-неразбираем от сръбския..."

Защо ли хърватина Бенедикт Курипешич нарича един абсолютно неразбираем за него (според Лъчезар) език славянски, след като той очевидно трябва да се причисли към иранските езици? Вероятно защото П. Д. още не е бил роден по онова време.:mhehe:

[Хана]

Курипешич е от Щирия, писал е записките си на немски и е бил пратеник на австрийския император. Ако е бил славянин по произход, то е по-скоро словенец. Нормално е да не разбира съвсем българския, а сръбския - по-добре.

[Гост]

*** модератор ***

Ето нещо от Густав Вайганд:

“Съседите на българите ги представят като тъпоглави хора, “български глави”, “дебели глави” – изрази, които се срещат паралелно при гърците и аромъните /по гръцки “хондрокефали” б.р./…Но за тъпоглавие не може да става дума (в оригинала: “Aber von dumm, stumpfsinnig kann nicht die Rede sein.”, б.р.). По много свои черти българинът прилича на немеца, а разликата между българите в Царството и тези в Македония не е по-голяма отколкото разликата между северните и южните германци. Когато отидох в 1887 и 1889-1890 г. в Македония да проучвам арумъните, аз волно или неволно усвоих тамошния славянски диалект. А когато след завръщането си в Германия се запознах с българския книжовен език, открих, че без сам да забележа, вече съм го научил в общи линии в Македония, но не съм научил сръбски, защото той в много отношения стои в много отношения доста далеч. В българския език има цяла редица думи, които не се срещат в сръбския: например “желязо” /по срб. gwozdže”, “град” /срб. varoš/, “планина” /срб. brdo/, “брашно” /срб. /muka/, “хубав” /срб. lep/, “лош” /срб. rdžaf/ и пр… По своята фонетика македонските диалекти са изцяло български. Старобългарското “Ъ”, което в днешните български диалекти преминава и в “О”, се среща в Македония като “О”, а също в съчетанията “ЪР”, “ЪЛ”, “ОЛ” /мак. “сърце”, “смърдам” /смърдя//, “долг и “дълг” /Охрид/, “волк” и “вълк”, но в сръбски “вук” и т.н”…Когато чужденецът като мен отиде в някой български край, той разбира, че не е познавал българите достатъчно….Българите са най-прилежните и усърдни земеделци…Българският занаятчия се цени като усърден, почтен и грижовен работник /в ориг.: Die fleiβigsten Ackerbauern sind die Bulgaren…Die bulgarische handwerer ist geschätzt als fleiβiger, geschuckter und sorgfältiger Arbeiter., б.р.” /проф. Г. Вайганд, 1924/


Ето малко следосвобожденски източници за българите:


“Българинът е истински син на земята….Пестелив е сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.” /У. Милър, 1907 г./

“Колкото повече човек опознава българите от Македония, толкова повече се възхищава…Просвещението сред българите не намалява племенния инстинкт за саможертва, дори сякаш го подсилва. Албанецът се отказа от религията си, за да добие правото да носи оръжие. Българинът от Македония пази религията, завещана му от вековете, превива врат под ежедневния труд, придобил е търпението на роба, за да запази добродетелите на мъченика.” /Х. Брейлсфорд – английски публицист, 1906 г./

“По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин. Той е фермер, при когото типичните за фермерите недостатъци са подсилени. Но при него са подсилени и добродетелите на фермерите. Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… .В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да не удовлетворят сами…Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри…В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България….Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /У. Монро – автор на първата история на България на английски език. Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./

“Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални по света.” /Н. Бъкстон за българите по време на Първата световна война/.

“Българските мъже от всички класи могат да служат за пример на мъжете от повечето европейски нации.” /С-К. Стобарт, 1913 г./
“Това, което този народ – българите- способен и енергичен, създаде в областта на науката, изкуството и народното стопанство, е удивително. /проф. Николае Йорга – румънски историк. Из реч в румънския парламент, 1930 г./

“Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще.” /граф Д'Адикс. Интервю пред в. “Зора”, 1933 г./

“С преминаването на българската граница при Свиленград като че ли навлязохме в една приказна страна. След запустелите, буренясали и безлюдни полета на турска Тракия, нам се стори, че навлизаме в един истински Ханаан. Докъдето ни стигне окото се виждаха отлично подредени ниви, китни градини, дървета, безбройни стада, спретнати и здрави селяни, които разпръснати из полята, работеха с песни. За мен, който идвах от Азия, това бе първото ми най-хубаво впечатление от Европа. Вие сте чудесна страна и народ с блестящо бъдеще.” /Из разговора на немски професор с писателя Стилиян Чилингиров, публикуван в 1938 г./

“Страната ви е същински земен рай. Където и да се обърне човек, вижда хубави нивя и градини. Особено впечатление ни прави трудолюбието на вашия народ. Вие вече сте ни задминали в лозарството. Миналата година /1937 г./ ние сме изнесли 4 млн. кг. грозде, а вие – 29 млн. /из разговор на гръцки учител със Ст. Чилингиров, 1938 г./.

[pnp5q]

Imperator ме кара да се замисля от кого ли бяха взели руснаците литература след покръстването си? ...
По темата - чудесна е и чета с удоволствие.
Не съм се интересувала от стари пътеписи за България, но от първия брой на Нешънъл Джиографик на български поместват в края свои статии за България от минали издания.
Подробно описание на България в началото на миналия век има в Енциклопедия Британика 1911 г.

[Гост]

Imperator ме кара да се замисля от кого ли бяха взели руснаците литература след покръстването си? ...
По темата - чудесна е и чета с удоволствие.
Не съм се интересувала от стари пътеписи за България, но от първия брой на Нешънъл Джиографик на български поместват в края свои статии за България от минали издания.
Подробно описание на България в началото на миналия век има в Енциклопедия Британика 1911 г.

Този източник много ми хареса, особено тази част за националния характер:

[QUOTE]National Character
The character of the Bulgarians presents a singular contrast to that of the neighbouring nations. Less quick-witted than the Greeks, less prone to idealism than the Servians, less apt to assimilate the externals of civilization than the Rumanians, they possess in a remarkable degree the qualities of patience, perseverance and endurance, with the capacity for laborious effort peculiar to an agricultural race. The tenacity and determination with which they pursue their national aims may eventually enable them to vanquish their more brilliant competitors in the struggle for hegemony in the Peninsula. Unlike most southern races, the Bulgarians are reserved, taciturn, phlegmatic, unresponsive, and extremely suspicious of foreigners. The peasants are industrious, peaceable and orderly; the vendetta, as it exists in Albania, Montenegro and Macedonia, and the use of the knife in quarrels, so common in southern Europe, are alike unknown. The tranquillity of rural life has, unfortunately, been invaded by the intrigues of political agitators, and bloodshed is not uncommon at elections. All classes practise thrift bordering on parsimony, and any display of wealth is generally resented. The standard of sexual morality is high, especially in the rural districts; the unfaithful wife is an object of public contempt, and in former times was punished with death. Marriage ceremonies are elaborate and protracted, as is the case in most primitive communities; elopements are frequent, but usually take place with the consent of the parents on both sides, in order to avoid the expense of a regular wedding. The principal amusement on Sundays and holidays is the chor5 (XopOr), which is danced on the village green to the strains of the gaida or bagpipe, and the gissla, a rudimentary fiddle. The Bulgarians are religious in a simple way, but not fanatical, and the influence of the priesthood is limited. Many ancient superstitions linger among the peasantry, such as the belief in the vampire and the evil eye; witches and necromancers are numerous and are much consulted. [QUOTE]

:tup:

[Хана]

Малко сведения за флората и фауната. На тюлени не попаднах, но имаше доста делфини в Черно море, включително и чак до устието на Дунав.

Страната е пълна с птици, дивеч, като яребици, лещарки, глухари и кокошки, фазани, пъдпъдъци, пегаси, патици, орли и всякакви други с всевъзможнн имена, рибари и жерави, елени, сър(ни, диви свине. В планините се .намира голямо богатство, като злато, сребро, мед. желязо, олово, стипца, мед, копаят се всякакви хубавя бои, земнозелена, земносиня, сяра, сода. Има изобилие на всякакви скъпи плодове, растящи както на дървета, така н на земята.

В тази река (Марица край Пловдив) се ловят много жерави, които са считани за най-хубави, което се споменава още от Плиний.
В планините Хемус и Родопи се ловят много орли, дропли, лопатарки, а също и всевъзможни други птици.
Райнхолд Лубенау от Кьонигсберг, 1587

На 23-и (октомври) навлязохме в България, чиито селяни са християни, но половината от градското население е османско. Това е една много дива, но красива част на Европа. Там, където не е покрита с дъбови гори, местността е добре обработена. В дъбовите гори, през които минахме, има огромно количество диви: свине, от които българите правят най-хубавата шунка на света. Видях стотици от тези животни: глиганите бяха целите черни, а женските - бели и изпъстрени. Не можах да се отлича, като убия някое от тях; моят кон бе толкова уморен, че не би ме докарал на разстояние един изстрел. Аз само съсякох, една черна змия, дълга шест фута, която имаше отровни зъби. Тези чудесни гори се обитават също от мечки, вълци и сърни. Видях кафява мечка, висока четири фута.
Джеймз Алекзандър, британец, 1826

Още малко за мечките:

Докато свещеникът водеше литургия, трима българи докараха две мечки и едно малко мече, които бяха обучени да се борят под звука на цимбала. И тъй като някои ги предпочитаха пред молитвите, пашата заповяда да ги набият.
Джон Бърбъри, англичанин, 1664

Опитомени мечки правеха своите номера. Веднъж видях малко момче, съвсем голо, да се бори с една дресирана мечка, което много се хареса и бе няколко пъти показвано пред Великия господар. Между другото милорд занесе в Адрианопол голям английски мастиф, който се бе борил с най-голямата мечка и я бе надвил в битката.
Джон Ковъл, 1675

Едно малко необичайно от днешна гледна точка домашно животно, което в момента в България изобщо не може да се открие, дори и в Зоопарка.

Сетне пътувахме по една планина, обрасла малко с шубраци, и отново покрай едно татарско село, което се нарича Базарликьой (някъде около Дунава в северо-източна България). Там видях за първи път да орат с една снежнобяла камила.
...
Вода, мляко и течности те носят повечето в кожени мехове, пригодени за тази цел. Водата носят в цели волски кожи на магарета, камили или волове. Тези животни се намират там в изобилие и започват да се срещат още от Провадия. На селските коли не се виждат други животни освен волове и камили.
Мартин Грюневет, немец, от Гданск, 1582

Малко преди да стигнем града (Филипопол) от север видяхме султанския обор за камили, където има място за 5000 камили, които носят провизиите по време на война в тази част на империята.
Хенри Блаунт, английски адвокат, 1634

На 30 май пътувахме през една хубава планина и стигнахме до Филипопол. ... Войската там пресмятаха на 40 000, но ние не видяхме повече от 7 или 8 хиляди души и към 500 камили.
Анонимен пътепис, 1572

Отглеждани са много свине, главно заради факта, че турците не са посягали на тях нито като данък, нито като грабеж.

Нощувахме в твърде хубава долина при едно българско село, наречено Дервент (с.Лалково, Ямболско). Там се намира чудесно вино и най-хубавите свине каквито могат да се видят някъде.Всички български села отглеждат много свине, но това село надминава всички останали. В моята бащина родина има най-прочутите свине в Европа, но и Дервент също има своята слава.
Мартин Грюневет, немец, от Гданск, 1582

Какво са ловували пътешествениците (забравила съм да извадя автора, но мисля, че народността му е ясна)

Тук гъмжи от необикновено големи костенурки, които нашите хора събираха всеки ден толкова много край главния път чак до Адрианопол. Те служеха за ястие на всички. Османците, както и селяните християни, при които се подслонявахме, изпитваха ужас, като ни гледаха, че ги ядем, и за нищо на света не искаха да ни дадат едно котле, за да ги сготвим, или пък чиния, за да ги сервираме, от страх да не се заразят от тях. Те имат същата антипатия към охлювите и зелените жаби.

Затрих някъде цитатите, но в Дунава се е въдила есетра, която е служила за основно препитание на местното население.

Ориз:

При Татарбасик (Пазарджик) сред стръмни и заснежени планини се разстила широка равнина, забележителна с многото си ниви, които се пресичат от множество вади, прокарани изкусно от местните жители. Тук се отглежда в изобилие ориз с доброкачествени зърна, който се търси из целия Изток. Ядат го висши и низши, в къщи и навън, в мирно и военно време, сготвен на ястия или в гърне, а в някои дни и като осветен хляб на празнични религиозни трапези.
Паул Тафернер, 1665

В тази област расте ориз почти така, както у нас житото. При все това той изисква по-тлъста почва, заради което те често заливат нивите, за да станат по-плодородни и посетите семена да се вкоренят по-добре. При липса на вода събират такава в трапове и блата, та в случай на нужда оттам да бъде докарана в. нивите. В тази равнина се срещат толкова много и толкова големи такива трапища, че те стигат надалеч на няколко часа разстояние. Нивите са разделени на лехи като градина. На тях расте повече ориз, отколкото се консумира в цяла Турция.
Герхард Дриш, 1718

Особена порода ловни кучета.

Останалата част от пътя до Константинопол представляваше почти един непрекъснат лов, защото оттук нататък имахме все равен път. Нашите султански водачи залягаха твърде много да направят пътуването на г-н посланика по-приятно. Поради това те не само ни превеждаха през такива места, в които предполагаха, че ще има повече дивеч, но му доставяха и най-бързи кучета от добра порода, които го слушаха твърде много. Всяко едно от тях само при едно спускане донасяше три-четири заека. Аз видях едно от тези кучета, което не искаше да изпусне и шестия заек, поради което до такава степен се измори, че трябваше да го докарат на една кола и да го возят със себе си. Тези кучета толкова превъзхождаха нашите по бързина, колкото и по чевръстост при донасяне на дивеча, щом веднъж го вдигнат. При тичане тези кучета винаги се снишаваха ниско, така че изглеждаше, като че ли с глава и корем докосват земята. За разлика от нашите, които наострят уши, тези оставят' ушите си отпуснати надолу. Иначе по.външност те приличат на нашите, имат меча рунтава, опашка, дългокраки, тънки и остроглави са.
Герхард Дриш, 1718

[Dinain]

На тюлени не попаднах, но имаше доста делфини в Черно море, включително и чак до устието на Дунав.

Чувал съм за историята на с. Тюленово, на север от Варна - там Фердинанд завъдил тюлени, за да им се радва когато ходи на почивка (може би там е имал вила). На това място няма плаж, а бреговата ивица е стръмна и скалиста. През една от гладните зими обаче селяните изяли всичките тюлени и така останало само името на селото

[Хана]

По повод на тази тема се опитах да извадя някои неща то пътеписите, отнасящи се до християнството и религията на българите.

Жителите казват, че не знаят какво прави свещеникът при литургия; той не ги учи нито “Отче наш”, нито “10 заповеди”, нито пък нещо друго. Така че между хиляда никой не знае тези неща; единственото, което знаят, е че са християни. Но за постите се държи много строго, та в забранеото време никой не яде месо. Когато някой умира, трябва да се дадат пари на свещеника. Така от имота на умрелия се вземат 5, 6 или 8 талера, ако е бил заможен. Когато оплачат достатъчно мъртвеца, те изяждат тези пари и пак се развеселяват помежду си. Също и на техните големи празници се събират и когато службата свърши, се веселят и хвалят Бога и светеца, чиято памет празнуват. Особено почитат Дева Мария и Св.Никола.
Причестяват се също като гърците.Богослужението се извършва на език, от който простият човек не всичко разбира, всяка неделя в някоя от черквите подред. Простият човек знае само “Отче наш” и “Символът на вярата”, както ми разказа един българин, но не и 10-те Божи заповеди.
Стефан Герлах, 1573

София
... Преди пристигането си тук нямах представа, че има някаква схезматична разлика между руската и гръцката църква, но бях осведомен, че има твърде значителна. Гръцката е изцяло религиозна, но без това да означава, еч е по-чиста. Владиката след един по-специален мой въпрос ми отговори, че половината от гръцката църква нямат никаква вяра, а тези които имат, са по-лоши от останалите!
Дж.Галт, 1811

[тамбараци]

султан Мурад III

„Когато пристигне заповедта, ти, който си кадия, да проявиш, както подобава, старание по този въпрос, а именно: да не допускаш да се вземат под формата на джизие пари от умрели отпреди години немюсюлмани измежду раята на вакъфа; в разрез със записаното в дефтера да не се вземат пари извън джизието уж като капу хакъ; от посочената рая, както е според изискванията на шериата и закона, десятък и саларие да се взема 1/8 от произведеното, повече да не се взема; като налог върху овцете на две овце да се взема по едис акче и противно на дефтера и закона нищо повече от това да не се взема; от невръстните им синове незаконно да не се взема нищо; отсега нататък и когато се събира испенч, и по време на харман и прочие при обикаляне на селото да не се вземат безплатно и безвъзмездно фураж и храни от раята, овцете, агнетата и кокошките им, ечемикът и сламата им, а самата рая и добитъкът й да не се използуват и да не се принуждават да слугуват.”

пратеник Мехмед Чавуш, понесъл цитираната по-горе заповед па своя повелител до Провадийския кадия.

[dibo]

Сайт с пътеписи за Балканите:

http://quod.lib.umich.edu/b/bosnia/

[dibo]

Ето и събраните дотук в библиотеката в подфорум Нова История:


Travels in European Turkey, in 1850; through Bosnia, Servia, Bulgaria, Macedonia, Thrace, Albania, and Epirus; with a visit to Greece and the Ionian Isles - 29 MB

Between the Danube and Black Sea: Or, Five Years in Bulgaria (1876) - 7.1 МВ

Observations on Bulgarian affairs (1880) - Bath, John Alexander Thynne - 4.9 МВ

La Bulgarie danubienne et le Balkan; études de voyage (1860-1880) - Kanitz, Felix Philipp - 49 MB

Bulgaria past and present; historical, political, and descriptive (1888) - Samuelson, James - 37 МВ

Аромъне - етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромъне или цинцаре (1899) - Gustav Ludwig Weigand - 9 МВ

"The Turk and his lost provinces: Greece, Bulgaria, Servia, Bosnia" (1903) - Curtis, William Eleroy - 66 МВ

"Troubles in the Balkans" (1905) - Booth, John L. C - 67 МВ

"Pictures from the Balkans" (1906) - Fraser, John Foster - 43 МВ

The Near East; the present situation in Montenegro, Bosnia, Servia, Bulgaria, Roumania, Turkey and Macedonia (1907) - Le Queux, William -27 МВ

"Czar Ferdinand and his people" (1913) - MacDonald, John - 44 МВ

Bulgaria and her people : with an account of the Balkan wars, Macedonia, and the Macedonia Bulgars (1914) - Monroe, Will Seymour - 25 МВ

[Kaiser]

Да ви е попадало томче с полски пътеписи за Балканите?

Разбирам че такова е било предвидено, но май не е излизало.

[Хана]

Да ви е попадало томче с полски пътеписи за Балканите?

Разбирам че такова е било предвидено, но май не е излизало.

Предвидено е, но не е излязло. Под редакторството и съставителството на Свилен Станимиров. Последният излязъл от поредицата "Чужди пътеписи за Балканите" (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...BF%D0%B8%D1%81) е от 1987 година, предполагам след 1989 година БАН просто не е имал финансова възможност да ги издаде, уви.