Спомням си разгорещените спорове в средата на 90-те години относно това какво българско има у цар Симеон II, след като дядо му е немец, а майка му италианка. Ставаше дума за чиста биология, а не за психология. Освен това тези спорове имаха силен политически заряд и подтекст и точно поради тях не засегнаха ни най-малко историческата истина по въпроса. А тя е, че у Симеон има българска царска кръв, при това по няколко линии от предците му. Дори количеството й може да бъде измерено сравнително точно, макар че едва ли има някакъв особен смисъл да се правят изчисления. Българската следа в произхода на Симеон II е, разбира се, много тънка и доста избледняла, но въпреки това си е съвсем реална и е ясно проследима.
Тук намерението ми не е да проследявам или да изреждам изчерпателно всички прадеди на Симеон II, които са носили българската царска кръв и които съответно са му я предали по силата на наследствените връзки, а да посоча по-скоро някои от основните линии, по които тази кръв е стигнала до него. За по-голяма прегледност (ако въобще в такъв порой от генеалогични данни може да се постигне подобно нещо) ги представям по държави, а не по фамилии.
Издирването на всевъзможни потомци на династията на Асеневци през последните две десетилетия (откакто е публикувано изследването на Иван Божилов Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография ) е доста активно и атрактивно занимание, но резултатите му са често спорни. Причината е не само, че тези потомци се налага да бъдат търсени главно през византийския клон на фамилията, но и това, че следите твърде много се размиват при разпиляването на остатъците от византийската аристокрация в Западна Европа след 1453г.
Не така обаче стои въпросът с потомците на Самуиловия род, макар че те също могат да бъдат проследявани изключително през византийското битие на фамилията. Разликата е, че до 1204г. Византия е още световна държава или поне минава за такава и брачните връзки са на най-високите европейски нива, а те са много по-добре документирани.Един преглед на европейската владетелска генеалогия показва, че е трудно да се намери съвременен монарх, който да няма българска царска кръв от тзи фамилия във вените си. Разбира се, с това не искам да кажа, че подобна кръв има само у монархичните семейства. Понастоящем тя съществува у огромен брой хора, но далеч не у всички може да бъде установена и доказана. Доколкото ми е известно италианската фамилия ди Фризинга е всъщност благоприятно изключение, що се отнася до доказателствата за принадлежност към потомството на този род.
От друга страна в науката проследяването на пътя на кръвта през вековете бе доста компрометирано след излизането на Светата кръв и свещения Граал на М.Бейджънт, Р.Лий и Х.Линкълн (книгата, чиято идея плагиатства Дан Браун). В резултат от това, за значителна част от публиката подобни проследявания са само шарлатански опити за сензация, но на приципа на горенето на суровото покрай сухото, сянка на недоверие падна и върху чисто научните изследвания в областта на генеалогията, засягащи продължителни периоди от време. Посочвам това така да се каже за застраховка.
Главната византийска линия
Както е известно, Троян (Траян), син на цар Иван Владислав, кооптиран в ромейската висша аристокрация след 1018г., има дъщеря Мария, която е майка на ромейската василиса Ирина ( + 19.2.1133), съпругата на Алексий I Kомнин (1081 1118) и на Ана, съпруга на Георгий Палеолог (+ сл.1106), прапрапрадядо на Михаил VIII Палеолог. Ирина и Ана са потомки на Иван Владислав от III генерация.
Дъщерята на Алексий I и Ирина, Теодора, се жени за Константин Ангел. Тя е баба на ромейските императори Исак II (1185 1195) и Алексий III (1195 1203), които се явяват потомци на Иван Владислав от VI генерация.
Ирина, дъщеря на Исак II Ангел и потомка от VII генерация, в 1197г. се жени за германския император Филип Швабски (1197 1208). Чрез техните дъщери Кунигунда и Изабел кръвта на Самуиловия род навлиза в западноевропейските династии, където се очертават няколко интересуващи ни линии на първо място бохемската и испанската, които излизат пряко от посочените две внучки на Исак II Ангел.
Посредством една внучка на Алексий III Ангел, потомка на Иван Владислав също от VII генерация, която се омъжва в Унгария, кръвта на Самуиловия род е пренесена през дома на Арпадите до владетелските фамилии в Неаполитанското кралство и Сицилия, където също се преплитат и откъдето също излизат подобни линии.
А чрез третия брак на император Андроник II Палеолог (1282 1328), потомък от IX генерация, за Виоланте ди Монферато, брак, който прави техния син Теодор (потомък от Х генерация) наследник на монфератското маркграфство в Италия, българската кръв преминава във фамилиите Монферато и Савоя.
Бохемска линия
През 1224г. Кунигунда (р.1200; + 1248), потомка на цар Иван Владислав от VIII генерация, става съпруга на краля на Бохемия Вацлав I (1230 1253). Нейната правнучка Изабел (Елизабет), потомка на рода от XI генерация, пък е съпруга на Ян (Йохан, Жан) бохемски крал (1310 1346) и граф на Люксембург (1313 1346), загинал в знаменитата битка при Креси.
Тяхната дъщеря Бон (Юдит)(р.1315; + 1349), е потомката от XII генерация, която пренася българската кръв в династията Валоа, с което започва френската линия.
Френска линия
С брака на Бон (р.1315; + 1349) на 28.3.1332г. за френския крал Жан II Добрият (1350 1364) се слага началото на четири линии: френската, неаполитанската*, бургундската и наварската. Пръв във френската линия е синът на Бон крал Шарл V (1364 1380), от който, през неговия син херцог Луи д Орлеан (р.1371; + 1407) се стига до Маргьорит (р.1492; + 1549), небезизвестната авторка на Хептамерон , потомка от XVII генерация. Чрез брака й с Анри II д Албре (р.1503; + 1555), крал на Навара (1516 1555) и потомък от XIX генерация, сключен през 1527г., започва сближаване между френската и наварската линия, които се сливат през 1589г. с възцаряването на наварския крал Анри IV (1572 1610) на френския трон.
При наследниците на Анри IV българската царска кръв се прелива допълнително три пъти във вените им: синът му Луи XIII (1610 1643) получава капка и от майка си Мария ди Медичи (р.1573; + 1642), а неговите внуци кралят-слънце Луи XIV (1643 1715) и брат му херцог Филип д Орлеан и от своята майка Ана Австрийска (р.1601; + 1666), която произхожда от испанската линия. Освен това българската царска кръв тече и във вените на съпругата на Филип д Орлеан Елизабет-Шарлот (р.1652; + 1712). Луи XIV и Филип д Орлеан са потомци на Иван Владислав от XXIII генерация.
Филип д Орлеан (р.1640; + 1701) е основател на т.нар. четвърти орлеански дом, чрез който по низходяща мъжка линия българската царска кръв стига до Луи Филип (р.1773; + 1850), крал на Франция (1830 1848) и потомък на цар Иван Владислав от XXVIII генерация. През 1809г. той се оженва за Мария Амелия (р.1782; + 1866), дъщеря на краля на Двете Сицилии Фернандо I (1759 1825), която е потомка на Иван Владислав от същата генерация. Принцеса Клементина Орлеанска (р.1817; + 1907), майка на цар Фердинанд и прабаба на Симеон II, е тяхното шесто дете. Принцеса Клементина, потомка от XXIX генерация, се омъжва за бащата на цар Фердинанд през 1843г.
Наварска линия
Нейното начало слага бракът на дъщерята на Жан II Добрия (1350 1364) и Бон Бохемска Жана (+ 1373), която е потомка на Иван Владислав от XIII генерация, с наварския крал Шарл II Злият (1349 1386). Нейн потомък е Анри II д Албре (р.1503; + 1555) наварски крал (1516 1555) и потомък на Иван Владислав от XIX генерация, който в 1527г. сключва брак със сестрата на френския крал Франсоа I (1515 1547) Маргьорит (р.1492; + 1549), потомка от XVII генерация. При техния внук Анри (р.1553; + 1610), крал на Навара (1572 1610) и на Франция (1589 1610), който се явява потомък от ХХ генерация**, наварската линия се слива с френската.
Бургундска линия
Началото й слага Филип льо Харди (р.1342; + 1404) херцог на Бургундия (1363 1404), който, в качеството си на син на френския крал Жан II Добрия и Бон Бохемска, е потомък на цар Иван Владислав от XIII генерация. Неговата праправнучка Мария (р.1457; + 1482), наследствена херцогиня на Бургундия (1477 1482) и потомка от XVII генерация, е първа съпруга на германския император Максимилиан I (1493 1519) и майка на Филип Красиви (р.1478; + 1506), чрез който българската царска кръв повторно навлиза в испанската линия и открива нова в империята на Хабсбургите***.
Унгарска линия
Чрез брака на крал Бела IV (1235 1270) за внучката на византийския император Алексий III Ангел (1195 1203) Мария, наричана Саломе, се поставя началото на сравнително късата, но съществена унгарска линия.
Чрез нейната внучка Мария (+ 1323), съпруга на неаполитанския крал Карло II д Анжу (1285 1309) и потомка на Иван Владислав от Х генерация, българската царска кръв влиза във владетелската фамилия в Неапол, а оттук - в сицилийския дом, в баварските династии и в Арагон.
Испанска линия
Нейното начало слага бракът на дъщерята на Филип Швабски и внучка на Исак II Ангел Изабел (р.1202; + 1245),потомка на цар Иван Владислав от VIII генерация, която през 1219г. се жени за Св.Фернандо III, крал на Кастилия (1217 1252) и Леон (1230 1252). Тяхната далечна наследница - покровителката на Колумб Изабел (р.1450; + 1504) кралица на Кастилия и Леон (1474 1504) - се явява потомка на Иван Владислав от XVII генерация. Добре известно е, че нейната дъщеря Хуана (+ 1555), кралица на Кастилия, Леон, Арагон, Валенсия, Каталония и Гранада, т.е. на цяла Испания (1504/16 1555), която е потомка от XVIII генерация, още през 1496г. сключва брак със сина на император Максимилиан I фон Хабсбург (1493 1519) Филип Красиви (р.1478; + 1506), койтопо линия на майка си Мария Бургундска (+ 1482) е също потомък на Иван Владислав от XVIII генерация. Безумната любов и ревност, изпитвани от Хуана към съпруга й, я довеждат до пълно умопомрачение след неговата смърт и поради това фактически властта над испанското кралство упражнява синът им Карлос (р.1500; + 1558), който в 1519 наследява и дядо си Максимилиан на трона на германските императори под името Карл V (1519 1558). В края на живота си той разделя своите владения, оставяйки Испания на сина си Филип II (1558 1598), потомък от ХХ генерация, а Германия на своя брат Фердинанд I (1558 1564). От испанските Хабсбурги ни интересуват в случая още две лица: Ана Австрийска (р.1601; + 1666), внучка на Филип II и потомка от XXII генерация, съпруга от 1615г. на френския крал Луи XIII (1610 1643) и нейната братова дъщеря Мария-Тереза (р.1638; + 1683), потомка от XXIII генерация, която през 1661г. се жени за големия син на Ана Австрийска Луи XIV (р.1638; + 1715), също крал на Франция (1643 1715).
Борбата за испанското наследство, избухнала след смъртта на Карлос II (1665 1700) между Бурбоните и австрийските Хабсбурги довежда в края на краищата на трона в Мадрид Филип V (1700 1746) внук на френския крал Луи XIV и следователно потомък на цар Иван Владислав от XXV генерация. Впрочем той получава българска кръв не само от баща си дофина Луи (р.1661; + 1711), но и от майка си Мария-Ана-Кристина Баварска (р.1660; + 1690)****. Именно от Филип V произхожда както пармската линия, която ни интересува с оглед произхода на Симеон II, така и тая на Бурбоните от кралството на Двете Сицилии.
Неаполска Бурбонска линия
Началото й поставя внукът на испанския крал Филип V (1700 1746) Фернандо I (р.1751; + 1825), който е потомък на цар Иван Владислав от XXVII генерация и който е първият владетел на т.нар. кралство на Двете Сицилии (1759 1825) от фамилията Бурбон. От тази линия ни пряко ни интересуват две личности: Мария Амелия (р.1782; + 1866), потомка от XXVIII генерация и съпруга от 1809г. на бъдещия крал на Франция Луи Филип д Орлеан (1830 1848); праплеменницата й Мария-Пиа (р.1849; + 1882), потомка от ХХХ генерация и съпруга от 1869г. на бившия вече пармски херцог Роберто (1854 1859).
Пармска линия
Началото й е поставено от син на испанския крал Филип V (1700 1746) от негов втори брак. Този син се нарича също Филип (р.1720; + 1765), херцог на Парма, Пиаченца и Гуастала (1748 1765) и е потомък на Иван Владислав от XXVI генерация. Негов прапраправнук е Роберто (р.1848; + 1907) херцог на Парма и Пиаченца (1854 1859), баща на българската княгиня Мария Луиза (р.1870; + 1899), съпруга на цар Фердинанд от 1893г. и баба на цар Симеон II. Тя е потомка на Иван Владислав от XXXII генерация по бащина линия, а по линия на майка си сицилийската принцеса Мария-Пиа (р.1849; + 1882) от XXXI генерация.
Савойска линия
Българската кръв влиза в Савойския дом чрез брака на Виоланте ди Монферато (+ 1342), дъщеря на
Монфератския маркграф Теодор I (1305 1338) и потомка на цар Иван Владислав от XI генерация, със савойския граф Аймон Миролюбиви (1329 1343) през 1330г. Правата низходяща линия (в която 3-4 пъти се добавя по някоя и друга капка от кръвта на Самуиловия род чрез бракове на представители на тази фамилия в лица от другите линии, в които също има българска царска кръв) отвежда пет и половина века по-късно до Джованна Савойска (р.1907; + 2000), дъщеря на италианския крал Виторе-Емануеле III (1898 1946) и потомка на Иван Владислав от ХХХ генерация, която от 1930г., сключвайки брак с царя на българите Борис III (1918 1943) в Асизи, започва да се нарича Йоанна, царица българска.
Саксонска линия
Началото й е поставено с брака на Ернст (р.1441; + 1486) херцог на Саксония (1464 1486) с дъщерята на баварския херцог Албрехт II (1438 1460), която е потомка на Иван Владислав от XVIII генерация от баварската линия. Далечният им наследник Франц-Йозеф-Фридрих (р.1750; + 1806) херцог фон Сакс-Заалфелд-Кобург (1800 1806) е потомък от XXVI генерация. Един от внуците на последния Август-Лудвиг-Виктор (р.1818; + 1881) фон Сакс-Кобург-Гота, потомък от XXIX генерация, се жени в 1843г. за принцеса Клементина Орлеанска (р.1817; + 1907), дъщеря на френския крал Луи Филип (1830 1848) и потомка от същата генерация. Техен син е българският цар Фердинанд (р.1861; + 1948), който е потомък от ХХХ генерация. През 1893г. той сключва брак с принцеса Мария-Луиза ди Бурбон-Парма (р.1870; + 1899), потомка от XXXI генерация, а през 1894г. се ражда първият им син бъдещият български цар Борис III (1918 1943). Той е потомък на Иван Владислав от XXXII генерация. Неговата съпруга Джованна Савойска (царица Йоанна) е също потомка на цар Иван Владислав от ХХХ генерация. Така че цар Симеон II се явява потомък на този средновековен български владетел от XXXIII генерация по бащина и от XXXI генерация по майчина линия.
__________________
* Не разглеждам тази линия, макар че връзките й с испанската и сицилийската са многобройни, за да
съкратя обема на настоящото изложение.
** Това е така да се каже средно, тъй като дъщерята на Маргьорит и Анри II, Жана д Албре, която е майка на Анри IV, е XVIII генерация по майчина, но XX по бащина линия. Освен това бащата на Анри IV, Антоан дьо Бурбон (р.1518; + 1562) също е потомък на Иван Владислав обаче от XIX генерация.
*** Не разглеждам българската царска кръв в австрийската линия на Хабсбургите, тъй като тази линия няма пряко отношение към Симеон II.
**** С оглед да не натоварвам прекалено много изложението, не разглеждам тук и баварската линия.
Тук намерението ми не е да проследявам или да изреждам изчерпателно всички прадеди на Симеон II, които са носили българската царска кръв и които съответно са му я предали по силата на наследствените връзки, а да посоча по-скоро някои от основните линии, по които тази кръв е стигнала до него. За по-голяма прегледност (ако въобще в такъв порой от генеалогични данни може да се постигне подобно нещо) ги представям по държави, а не по фамилии.
Издирването на всевъзможни потомци на династията на Асеневци през последните две десетилетия (откакто е публикувано изследването на Иван Божилов Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография ) е доста активно и атрактивно занимание, но резултатите му са често спорни. Причината е не само, че тези потомци се налага да бъдат търсени главно през византийския клон на фамилията, но и това, че следите твърде много се размиват при разпиляването на остатъците от византийската аристокрация в Западна Европа след 1453г.
Не така обаче стои въпросът с потомците на Самуиловия род, макар че те също могат да бъдат проследявани изключително през византийското битие на фамилията. Разликата е, че до 1204г. Византия е още световна държава или поне минава за такава и брачните връзки са на най-високите европейски нива, а те са много по-добре документирани.Един преглед на европейската владетелска генеалогия показва, че е трудно да се намери съвременен монарх, който да няма българска царска кръв от тзи фамилия във вените си. Разбира се, с това не искам да кажа, че подобна кръв има само у монархичните семейства. Понастоящем тя съществува у огромен брой хора, но далеч не у всички може да бъде установена и доказана. Доколкото ми е известно италианската фамилия ди Фризинга е всъщност благоприятно изключение, що се отнася до доказателствата за принадлежност към потомството на този род.
От друга страна в науката проследяването на пътя на кръвта през вековете бе доста компрометирано след излизането на Светата кръв и свещения Граал на М.Бейджънт, Р.Лий и Х.Линкълн (книгата, чиято идея плагиатства Дан Браун). В резултат от това, за значителна част от публиката подобни проследявания са само шарлатански опити за сензация, но на приципа на горенето на суровото покрай сухото, сянка на недоверие падна и върху чисто научните изследвания в областта на генеалогията, засягащи продължителни периоди от време. Посочвам това така да се каже за застраховка.
Главната византийска линия
Както е известно, Троян (Траян), син на цар Иван Владислав, кооптиран в ромейската висша аристокрация след 1018г., има дъщеря Мария, която е майка на ромейската василиса Ирина ( + 19.2.1133), съпругата на Алексий I Kомнин (1081 1118) и на Ана, съпруга на Георгий Палеолог (+ сл.1106), прапрапрадядо на Михаил VIII Палеолог. Ирина и Ана са потомки на Иван Владислав от III генерация.
Дъщерята на Алексий I и Ирина, Теодора, се жени за Константин Ангел. Тя е баба на ромейските императори Исак II (1185 1195) и Алексий III (1195 1203), които се явяват потомци на Иван Владислав от VI генерация.
Ирина, дъщеря на Исак II Ангел и потомка от VII генерация, в 1197г. се жени за германския император Филип Швабски (1197 1208). Чрез техните дъщери Кунигунда и Изабел кръвта на Самуиловия род навлиза в западноевропейските династии, където се очертават няколко интересуващи ни линии на първо място бохемската и испанската, които излизат пряко от посочените две внучки на Исак II Ангел.
Посредством една внучка на Алексий III Ангел, потомка на Иван Владислав също от VII генерация, която се омъжва в Унгария, кръвта на Самуиловия род е пренесена през дома на Арпадите до владетелските фамилии в Неаполитанското кралство и Сицилия, където също се преплитат и откъдето също излизат подобни линии.
А чрез третия брак на император Андроник II Палеолог (1282 1328), потомък от IX генерация, за Виоланте ди Монферато, брак, който прави техния син Теодор (потомък от Х генерация) наследник на монфератското маркграфство в Италия, българската кръв преминава във фамилиите Монферато и Савоя.
Бохемска линия
През 1224г. Кунигунда (р.1200; + 1248), потомка на цар Иван Владислав от VIII генерация, става съпруга на краля на Бохемия Вацлав I (1230 1253). Нейната правнучка Изабел (Елизабет), потомка на рода от XI генерация, пък е съпруга на Ян (Йохан, Жан) бохемски крал (1310 1346) и граф на Люксембург (1313 1346), загинал в знаменитата битка при Креси.
Тяхната дъщеря Бон (Юдит)(р.1315; + 1349), е потомката от XII генерация, която пренася българската кръв в династията Валоа, с което започва френската линия.
Френска линия
С брака на Бон (р.1315; + 1349) на 28.3.1332г. за френския крал Жан II Добрият (1350 1364) се слага началото на четири линии: френската, неаполитанската*, бургундската и наварската. Пръв във френската линия е синът на Бон крал Шарл V (1364 1380), от който, през неговия син херцог Луи д Орлеан (р.1371; + 1407) се стига до Маргьорит (р.1492; + 1549), небезизвестната авторка на Хептамерон , потомка от XVII генерация. Чрез брака й с Анри II д Албре (р.1503; + 1555), крал на Навара (1516 1555) и потомък от XIX генерация, сключен през 1527г., започва сближаване между френската и наварската линия, които се сливат през 1589г. с възцаряването на наварския крал Анри IV (1572 1610) на френския трон.
При наследниците на Анри IV българската царска кръв се прелива допълнително три пъти във вените им: синът му Луи XIII (1610 1643) получава капка и от майка си Мария ди Медичи (р.1573; + 1642), а неговите внуци кралят-слънце Луи XIV (1643 1715) и брат му херцог Филип д Орлеан и от своята майка Ана Австрийска (р.1601; + 1666), която произхожда от испанската линия. Освен това българската царска кръв тече и във вените на съпругата на Филип д Орлеан Елизабет-Шарлот (р.1652; + 1712). Луи XIV и Филип д Орлеан са потомци на Иван Владислав от XXIII генерация.
Филип д Орлеан (р.1640; + 1701) е основател на т.нар. четвърти орлеански дом, чрез който по низходяща мъжка линия българската царска кръв стига до Луи Филип (р.1773; + 1850), крал на Франция (1830 1848) и потомък на цар Иван Владислав от XXVIII генерация. През 1809г. той се оженва за Мария Амелия (р.1782; + 1866), дъщеря на краля на Двете Сицилии Фернандо I (1759 1825), която е потомка на Иван Владислав от същата генерация. Принцеса Клементина Орлеанска (р.1817; + 1907), майка на цар Фердинанд и прабаба на Симеон II, е тяхното шесто дете. Принцеса Клементина, потомка от XXIX генерация, се омъжва за бащата на цар Фердинанд през 1843г.
Наварска линия
Нейното начало слага бракът на дъщерята на Жан II Добрия (1350 1364) и Бон Бохемска Жана (+ 1373), която е потомка на Иван Владислав от XIII генерация, с наварския крал Шарл II Злият (1349 1386). Нейн потомък е Анри II д Албре (р.1503; + 1555) наварски крал (1516 1555) и потомък на Иван Владислав от XIX генерация, който в 1527г. сключва брак със сестрата на френския крал Франсоа I (1515 1547) Маргьорит (р.1492; + 1549), потомка от XVII генерация. При техния внук Анри (р.1553; + 1610), крал на Навара (1572 1610) и на Франция (1589 1610), който се явява потомък от ХХ генерация**, наварската линия се слива с френската.
Бургундска линия
Началото й слага Филип льо Харди (р.1342; + 1404) херцог на Бургундия (1363 1404), който, в качеството си на син на френския крал Жан II Добрия и Бон Бохемска, е потомък на цар Иван Владислав от XIII генерация. Неговата праправнучка Мария (р.1457; + 1482), наследствена херцогиня на Бургундия (1477 1482) и потомка от XVII генерация, е първа съпруга на германския император Максимилиан I (1493 1519) и майка на Филип Красиви (р.1478; + 1506), чрез който българската царска кръв повторно навлиза в испанската линия и открива нова в империята на Хабсбургите***.
Унгарска линия
Чрез брака на крал Бела IV (1235 1270) за внучката на византийския император Алексий III Ангел (1195 1203) Мария, наричана Саломе, се поставя началото на сравнително късата, но съществена унгарска линия.
Чрез нейната внучка Мария (+ 1323), съпруга на неаполитанския крал Карло II д Анжу (1285 1309) и потомка на Иван Владислав от Х генерация, българската царска кръв влиза във владетелската фамилия в Неапол, а оттук - в сицилийския дом, в баварските династии и в Арагон.
Испанска линия
Нейното начало слага бракът на дъщерята на Филип Швабски и внучка на Исак II Ангел Изабел (р.1202; + 1245),потомка на цар Иван Владислав от VIII генерация, която през 1219г. се жени за Св.Фернандо III, крал на Кастилия (1217 1252) и Леон (1230 1252). Тяхната далечна наследница - покровителката на Колумб Изабел (р.1450; + 1504) кралица на Кастилия и Леон (1474 1504) - се явява потомка на Иван Владислав от XVII генерация. Добре известно е, че нейната дъщеря Хуана (+ 1555), кралица на Кастилия, Леон, Арагон, Валенсия, Каталония и Гранада, т.е. на цяла Испания (1504/16 1555), която е потомка от XVIII генерация, още през 1496г. сключва брак със сина на император Максимилиан I фон Хабсбург (1493 1519) Филип Красиви (р.1478; + 1506), койтопо линия на майка си Мария Бургундска (+ 1482) е също потомък на Иван Владислав от XVIII генерация. Безумната любов и ревност, изпитвани от Хуана към съпруга й, я довеждат до пълно умопомрачение след неговата смърт и поради това фактически властта над испанското кралство упражнява синът им Карлос (р.1500; + 1558), който в 1519 наследява и дядо си Максимилиан на трона на германските императори под името Карл V (1519 1558). В края на живота си той разделя своите владения, оставяйки Испания на сина си Филип II (1558 1598), потомък от ХХ генерация, а Германия на своя брат Фердинанд I (1558 1564). От испанските Хабсбурги ни интересуват в случая още две лица: Ана Австрийска (р.1601; + 1666), внучка на Филип II и потомка от XXII генерация, съпруга от 1615г. на френския крал Луи XIII (1610 1643) и нейната братова дъщеря Мария-Тереза (р.1638; + 1683), потомка от XXIII генерация, която през 1661г. се жени за големия син на Ана Австрийска Луи XIV (р.1638; + 1715), също крал на Франция (1643 1715).
Борбата за испанското наследство, избухнала след смъртта на Карлос II (1665 1700) между Бурбоните и австрийските Хабсбурги довежда в края на краищата на трона в Мадрид Филип V (1700 1746) внук на френския крал Луи XIV и следователно потомък на цар Иван Владислав от XXV генерация. Впрочем той получава българска кръв не само от баща си дофина Луи (р.1661; + 1711), но и от майка си Мария-Ана-Кристина Баварска (р.1660; + 1690)****. Именно от Филип V произхожда както пармската линия, която ни интересува с оглед произхода на Симеон II, така и тая на Бурбоните от кралството на Двете Сицилии.
Неаполска Бурбонска линия
Началото й поставя внукът на испанския крал Филип V (1700 1746) Фернандо I (р.1751; + 1825), който е потомък на цар Иван Владислав от XXVII генерация и който е първият владетел на т.нар. кралство на Двете Сицилии (1759 1825) от фамилията Бурбон. От тази линия ни пряко ни интересуват две личности: Мария Амелия (р.1782; + 1866), потомка от XXVIII генерация и съпруга от 1809г. на бъдещия крал на Франция Луи Филип д Орлеан (1830 1848); праплеменницата й Мария-Пиа (р.1849; + 1882), потомка от ХХХ генерация и съпруга от 1869г. на бившия вече пармски херцог Роберто (1854 1859).
Пармска линия
Началото й е поставено от син на испанския крал Филип V (1700 1746) от негов втори брак. Този син се нарича също Филип (р.1720; + 1765), херцог на Парма, Пиаченца и Гуастала (1748 1765) и е потомък на Иван Владислав от XXVI генерация. Негов прапраправнук е Роберто (р.1848; + 1907) херцог на Парма и Пиаченца (1854 1859), баща на българската княгиня Мария Луиза (р.1870; + 1899), съпруга на цар Фердинанд от 1893г. и баба на цар Симеон II. Тя е потомка на Иван Владислав от XXXII генерация по бащина линия, а по линия на майка си сицилийската принцеса Мария-Пиа (р.1849; + 1882) от XXXI генерация.
Савойска линия
Българската кръв влиза в Савойския дом чрез брака на Виоланте ди Монферато (+ 1342), дъщеря на
Монфератския маркграф Теодор I (1305 1338) и потомка на цар Иван Владислав от XI генерация, със савойския граф Аймон Миролюбиви (1329 1343) през 1330г. Правата низходяща линия (в която 3-4 пъти се добавя по някоя и друга капка от кръвта на Самуиловия род чрез бракове на представители на тази фамилия в лица от другите линии, в които също има българска царска кръв) отвежда пет и половина века по-късно до Джованна Савойска (р.1907; + 2000), дъщеря на италианския крал Виторе-Емануеле III (1898 1946) и потомка на Иван Владислав от ХХХ генерация, която от 1930г., сключвайки брак с царя на българите Борис III (1918 1943) в Асизи, започва да се нарича Йоанна, царица българска.
Саксонска линия
Началото й е поставено с брака на Ернст (р.1441; + 1486) херцог на Саксония (1464 1486) с дъщерята на баварския херцог Албрехт II (1438 1460), която е потомка на Иван Владислав от XVIII генерация от баварската линия. Далечният им наследник Франц-Йозеф-Фридрих (р.1750; + 1806) херцог фон Сакс-Заалфелд-Кобург (1800 1806) е потомък от XXVI генерация. Един от внуците на последния Август-Лудвиг-Виктор (р.1818; + 1881) фон Сакс-Кобург-Гота, потомък от XXIX генерация, се жени в 1843г. за принцеса Клементина Орлеанска (р.1817; + 1907), дъщеря на френския крал Луи Филип (1830 1848) и потомка от същата генерация. Техен син е българският цар Фердинанд (р.1861; + 1948), който е потомък от ХХХ генерация. През 1893г. той сключва брак с принцеса Мария-Луиза ди Бурбон-Парма (р.1870; + 1899), потомка от XXXI генерация, а през 1894г. се ражда първият им син бъдещият български цар Борис III (1918 1943). Той е потомък на Иван Владислав от XXXII генерация. Неговата съпруга Джованна Савойска (царица Йоанна) е също потомка на цар Иван Владислав от ХХХ генерация. Така че цар Симеон II се явява потомък на този средновековен български владетел от XXXIII генерация по бащина и от XXXI генерация по майчина линия.
__________________
* Не разглеждам тази линия, макар че връзките й с испанската и сицилийската са многобройни, за да
съкратя обема на настоящото изложение.
** Това е така да се каже средно, тъй като дъщерята на Маргьорит и Анри II, Жана д Албре, която е майка на Анри IV, е XVIII генерация по майчина, но XX по бащина линия. Освен това бащата на Анри IV, Антоан дьо Бурбон (р.1518; + 1562) също е потомък на Иван Владислав обаче от XIX генерация.
*** Не разглеждам българската царска кръв в австрийската линия на Хабсбургите, тъй като тази линия няма пряко отношение към Симеон II.
**** С оглед да не натоварвам прекалено много изложението, не разглеждам тук и баварската линия.
Comment