Пътят на България

[Tom_Calm]

Винаги съм се чудел какво ще е бъдещето ни като държава и какво трябва да направим, за да избегнем грешките на нашите деди (ако въобще можем да говорим за грешки). Какви поуки трябва да си вземем от 1913-та, 1918, 1923, 1934, 1944, та дори и от 1989-та година макар, че твърде малко време е минало от последната и едва ли можем да бъдем обективни)?
И така, какъв е пътя на България? Какъв път трябва да изберем за да живеем в една просперираща страна, без нови "национални катастрофи". Можем ли да сгрешим отново и отново да се окажем на страната на губещия. Всъщност ще има ли губещи за в бъдеще или поради наличието на само една "велика" сила нямаме право на избор? Можем ли да си избираме стратегическите партньори. Ставаме страна членка на ЕС след три месеца. Членството си е членство, но то не значи еднаква външна политика за всички. Кой ще последваме ние Великобритания и Полша с тяхната просащска позиция, Франция -откровено антиамерикански настроена или пък Австрия и Швеция с техния "неутралитет". А трябва ли въобще да следваме някого? Понеже членството ни в международни организации е крайъгълен камък във външната ни политика го намесвам и него. Къде е необходимо да членуваме и къде не?
Регионалната политика. Трябва ли да подкрепяме албанците в Косово? Ами как да се държим при размяната на "любезности" м-у Гърция и Турция. При възникване на нова криза във все по-смаляващата се Сърбия, на чия страна да застанем? Важи ли още максимата: "колкото по-слаби съседи толкова по-добре" или в съвременния свят е точно обратното.
С една дума, каква дългосрочна стратегия трябва да възприемем. Сегашната приемлива ли е или трябва да променим нещо? А има ли България въобще външнополитическа стратегия?
Всъщност, отказах се от анкета, защото възможните отговори са твърде много и не мога да ги изложа всичките или поне тези, за които аз се сещам. Пък и да не опростяваме нещата, както казват някои

[Odzava]

На времето като попитали към коя партия принадлежи Еразъм Ротердамски получили следния отговор: "Erasmus est homo pro se." Ще рече-Еразъм е човек на себе си. Мисля, че българия само ще спечели ако забрави позицията си да търси "бащицата" в лицето на която и да е държава. Ей това е положителния извод от споменатите от Том събития.
Макар обективно погледнато едва ли на нашата страна ще й бъде позволено да заеме що-годе независима позиция по който и да е въпрос. Та едва ли има дилема по отношение на про- и анти позициите.

[messire Woland]

Едно може да се каже със сигурност - губещи има (един бърз поглед към Сърбия и ...).
За пътя ... ние сме поели по някакъв, който поне за момента ми изглежда разумен - към ЕС. До какво ще стигнем по него в перспектива надали някой може да каже, но от друга страна - това поне си го избрахме сами и съдбата ни вече малко или много е свързана с останалите страни от съюза. Което не е толкова лошо дори и само заради причината, че не може някой луд тукашен политик да направи някоя голяма поразия дори и само заради инерцията на тази по-голяма структура, от която лека-полека ставаме част.
Общо взето - умерена политика, без крайностите на поляците или на някои тукашни политици би трябвало лека-полека (хубавите неща май никога не стават бързо) да даде възможност за просперитет на страната ни.

[von Danitz]

Лошото е ако се тръгне през призмата на някаква историчност. Отговори има, въпросите са сложна работа. Отговорите: Работа, търговия, сметка, пестеливост, грижа за бъдещето, учтивост, образование. Сърбия не знам, но вижте добри модели: Словения, Чехия, Латвия...На никого нищо не искат. Работят, сравняват се с другите. Търсят си нишата. Търгуват, произвеждат. Ние с техниката сме малко зле, говоря като организация, за да не ме затрупате сега със справката за нашите гении, но това фабрика, износ, за нас е малко тъмна Индия. Не сме индустриална държава, сметката, не историята, показва, че и няма защо да ставаме. Но хайде с услугите ще се справим.

Но защо го правим, как да го направим, чия е отговорността, това са сложните неща.

А, и имам един приятел, веднъж искаше да възстановява Османската общност, да си правим дослук с нашите, сърбите, гърците, албанците румънците, турците, грузинците и сирийците, да си търгуваме и да си ходим на гости на кафенце Не сме западняци, за къде да бързаме, я тука нашите си икономики... и така, по рахат, по леко

[krum-strashni]

В съвремения свят интеграцията е бъдещето, междунационална, икономическа, военна, особено за Европа. Европейските страни поотделно отдавна изостават от САЩ, Япония, Китай, скоро и Индия. Заедно, обаче, те са 2рата икономика в света. Ние като част от тази Европа можем да вървим напред само ако станем част от нея изцяло. Стига вече с тези номера балкански "кой е по-ербап (хубава "бг" дума ) от другия". Бъдещето на България може да бъде обещаващо само като част от Европейския съюз. Нито ще ни затрият идентичността, нито ще ни окрадат историята и езика, и работната сила. Мултилингуиалност, падане на граници, смесени бракове, мобилност, взаймодействие между културите - така трябва да изглеждат нещата. Една малка страна като България не може да изгради сама мощна икономика на този етап, не и в тази епоха на глобализация, преди 100 години - да, сега - не.
Засега обаче, не е така за жалост. Принципът "кой по, по, най?" си действа. Какво се случи с ЕС конституцията? Всичките велики сили се страхуват да не си изгубят трудно спечелените позиции. Франция и Германия уж работят заедно, ама се дебнат. Англия иска по лежерно, ако може - хем с САЩ , хем с другия крак в Европа, докога?
Но е рано още, ЕС има реално от 1991, това са 15 години. Какво са 15 години? Не се ли разбързахме много? 15 години трябва да се преборят с вековни предрасъдаци. Аз мисля, че дори се справяме добре

[Станимер чаркчи]

България НЕ Е малка държава! Ето, едно от нещата, които трябва да прекратим е нереалистичното отношения към себе си:

- да спрем сиромагхомилството и комплексите. Да спрем да мрънкаме за хлебеца на народеца, за това колко сме мънички и колко всички са се наговорили да ни смачкат и заробват

- да спрем с балканското комплексарско пуйчене колко сме велики, древни, могъщи, трудолюбиви, бойки и как сам самички ще обърнем света с главата надолу

България е една средно голяма държава по политическите стандарти на Европа и има принос на средноголяма държава в европейската история, култура и т.н. Народът и е съвсем нормален южноверопейски народ с характерната за тези ширини липса на дисциплина, емоционалност и непостоянство. Когато станем член на ЕС ще позагладим ръбовете си, ще поогладнеем, в следствие на което ще разберем, че не можем да си я караме така по нашенски до безкрай, ще се хванем да бачкаме по-яко, ще платим няколко глоби и ще видим, че понякога е по-лесно да спазваме правилата и така полека-лека ще влезем в час...

[Odzava]

Да, прав е Станимер чакри - ние сме средна ръка държава, населена със средна ръка народ, който има средна ръка история (ако и да сме трети в Европа по брой на архиологическите находки и т. н.), със средна ръка култура, а от вчера сме и средна ръка член на ЕС.

[Станимер чаркчи]

Бележка: От вчера сме поканени да станем най-бедния член на ЕС, който ако се стегне и започне да се държи като бяло европейско общество, а не като бивша съветска република от "пиздеглазия" Изток, може един ден и да стане средна ръка член на ЕС. Което не е никак лошо. Всъщност е най-доброто, което ни се е случвало от Иван-Асен насам.
Имаме интересни старини, но имаме и Панайот от БигБрадър3. Така че няма място за еуфория, но трябва да използваме възможностите и да вярваме, че е възможно Панайот да се върне на село, където да кара трактор, а не да управлява държавата...

[княз Стратемирович]

Станимер чаркчи,
Кой е Панайот от Биг Брадър 3???? По писанията ти досега бях останал с впечатление, че си человек съблюдаваш Божийте закони и семейните традиции, нежели звяр имащ телевизор (!), гледащ телевизия (!!) и гледащ това позорище Биг Брадър (!!!). Но неведоми са пътищата Господни.
Що се отнася до темата за пътят на България: Пътят на България е като на всяка страна без елит - т.е. криволичещ, непостоянен, несигурен... Редуват се кратки моменти на възход и дълги периоди на кризи и затъване в блатото. Ще дам конкретен пример. От 1997 г. (въпреки, че много от българите отказват да го видят) България е във възход. Финансовата стабилност, постоянният и висок ръст на БВП, членството в НАТО, в ЕС... България има цел, политически дневен ред и т.н. Но всичко това се дължи на индивидуалните усилия на шепа хора. Няма дългосрочна стратегия. Утре България ще е член на ЕС и ще благоденства. ще възстанови позициите си в Македония, може би и в Източна Сърбия. Но в други ден Турция също ще влезе в ЕС и ще смаже България демографски, икономически и културно. Ни отново ще се превърнем в периферия на исляма. И това е потенциална опасност за която почти никой не говори. Краткият, все още неусетен възход ще се замени с нова криза. Вероятно много по-продължителна. Както е било и след 1940-те години, и след Първата световна война и т.н.
Защото България няма елит. Само истински елит може да дефинира сериозен политически проект и да го отстоява.

[Станимер чаркчи]

БигБрадър е сатанинско творение, но е интересен социален експеримент - хората вътре са много примитивни и първосигнални, реакциите им имат стойност за поведенческата наука. Участниците в шоуто са подбрани внимателно, така че да обхванат максимално широка зрителската аудитория, така че техния подбор е по-достоверен за мисленето на "българина" от всяко социологическо проучване. Това вътре е масата от българския народ. На някого тези хора могат да му се сторят адски тъпи и прости, да си каже "Това не е възможно!", но който е бил в казармата знае, че Панайот е средностатистическия български младеж. Дори е от по-добрите 50%.

[krum-strashni]

А, аз това дори не съм го гледал

княз Стратемирович - тая работа с Турция в ЕС никога няма да стане, недей се опасява...Аз, обаче, се боя, че и тези работи за Македония също няма да станат, просто трябва да го преглътнем и да стоим далеч от www.historyofmacedonia.org, за да не се налага да пием валериани и нитроглицерини

[Станимер чаркчи]

Липсата на качествен елит наистина е големият проблем на България в цялата и история. Още през Възраждането нещата тръгват в погрешна посока, сформира се един "даскалски" елит от повърхностни деятели, които имат строго прагматични функции - те могат да учат децата на букви, търговците да смятат, системата да произвежда сносни дребни чиновници за княжеството. Образователната система е без размах, университетската идея за "знанието заради самото знание" напълно отсъства. Затова и България няма истински интелектуалци, няма философи или изявени учени. Малцината завършили хуманитарни или точни науки във водещите европейски университети не намират достатъчно адекватен обществен прием. Пропуснатият момент е Учредителното събрание. Тогава "даскалите" се налагат брутално над малцината истински образовани и елитни хора и оттам настава една войнстваща либерална посредственост, която не пуска кокала и до днес.

Елитът не може да слезе от Марс, той се култивира от само себе си- естествен процес, в отговор на обществени потребности. Този процес може да бъде целенасочено подпомаган и стимулиран от държавата, но не и иницииран от нея. В България има обратен процес - водещите "сили" в обществото работят за "опростачване" на нацията, защото в простото стадо конкуренцията е по-малка и масата по-лесно се манипулира. Едно общество, в което целенасочено се насажда лузърско мислене, дава се ефир на неудачниците, примерите за подражание са от криминалната сфера, насажда се "балканско" отношение към политиката, държавата, обществото, нацията, историята. Едно целенасочено забиване в дълбоката провинциалност на третия свят.
Невъзможността да вирее елит се дължи и на голямата "гнусливост" на хората с потенциал да бъдат елит. Не е продуктивно да си чаткаш с лачените обувки по жълтите павета и да не щеш да знаеш какво е БигБрадър. Това е приятно, удобно и душесъхранително, но те обрича на 0% влияние в обществото, на 0% гласове на избори, 0% обществена подкрепа. Пък ако ще да си на светлинни години пред останалите по интелект, визия и способности. Защото елитът е такъв, когато е "признат". Т.е трябва да можеш да бъдеш приемлив за хора като Панайот, за хора, които не четат книги и нямат духовни амбиции и имат прости материални идеали. Историята е показала, че ако не успееш да ги управляваш, управляват те и онези, които не се гнусят да им промиват мозъците. Не казвам, че елита трябва да пее чалга и да ходи с маратонки и потници, но трябва да потърси общ език с хората, които го правят. защото иначе се получава разделение: "Два свята, единият е излишен" И по закона на Гауса, а и по избирателния закон, излишни не са хората с анцузите...

[Tom_Calm]

Но в други ден Турция също ще влезе в ЕС и ще смаже България демографски, икономически и културно. Ни отново ще се превърнем в периферия на исляма. И това е потенциална опасност за която почти никой не говори. Краткият, все още неусетен възход ще се замени с нова криза. Вероятно много по-продължителна.

За това не се бях замислял. Винаги съм си представял, че Турция ще влезе в ЕС, едва когато самата тя заприлича на европейска държава. Значи имаме два избора по отношение на тази страна : или да я подкрепяме в по-нататъшните и мераци за ЕС или ,за да се предпазим от "демографски, икономически и културно" смазване, да пречим всячески на югоизточните съседи дори да припарят към някоя евроинституция. Тук май ще ни помага Гърция.
Само че смисъла на ЕС е не "да възстановяваме позициите си" за сметка на други, нито пък да се състезаваме за влияние (е в икономически смисъл -да). Този ред на мисли ще ни вкара в задънената улица на нещо още по-крайно. И мен ми се иска да имаме по-голямо влияние в Македония, но ако "македонците" не искат това, то България не би трябвало да се натрапва.
Та за Турция -аз мисля, че България може да има Турция за един стратигически партньор, чиито път към ЕС да подкрепяме. Отхвърлянето на Турция за член на ЕС може само да засили проислямистките и антиевропейски настроения в тази страна- А това за нас ще е много по-опасно, отколкото свободното общуване в рамките на ЕС.

[von Danitz]

Само да попитам, демографски и всякак ли са смазани португалците от испанците или датчаните от германците, или може би естонците от шведите? Защо пък трябва да мислим в тези категории. Не е ли по-важно да не ни смажат икономически, да правим ние там фирми, да си продаваме стоката на големите им пазари. Не сме на война.

[Sir Gray]

Естествено! Тия приказки за "смазване" и тн са вятърничава работа.