Българският териториален интегритет

[gollum]

Възможно е, сигурно и такива случаи ще има. Макар че аз съм забелязъл две други тенденции, които имат по-голямо значение. Едната се състои в това, че макар националното самосъзнание да привързва идентификацията с държавата като цялост (на идейно ниво), реално хората се привързват към родното си място и въобще към местата, котио обитават всекидневно, с които са съврзани по-важните моменти в живота им. Което означава, че всъщност за тях е по-важно да си останат където са. Втората е свързана с това, че все повече хора прекарват живота си в постоянна миграция и във все по-малка степен се привързват към едно определено място, но заедно с това и в по-малка степен са част от конкретна нация.

[Иво.Станоев]

Ще си позволя да се включа в разискването опитвайки се да поставя въпроса за "териториалната цялост на България"(а така също и по-общо за "националните държави") в историческа перспектива. За целта ще използвам извадки от книгата на проф. Норман Дейвис "Европа - История". Дейвис е британски историк, професор емеритус в Лондонския Университет, почетен член на Улфсън Колидж, Оксфорд и член на Британската Академия. Книгата "Europe - A History" е издадена през 1996 от Oxford University Press, Inc.
Първо - за националните държави съществуващи в момента. По принцип хората имаме склонност да възприемаме настоящите реалности като исконни дадености "от векове за векове" както вървеше онзи стар лозунг за България -1300 години. Ето какво ни казва проф. Дейвис - " През 1493 година, годината когато Колумб се връща в Кралство Кастилия, на картата на Европа от Португалия до Каханата Астрахан има поне 30 независими държави. 500 години по-късно нито една от тези 30 държави не е успяла да запази своето независимо суверенно съществуване(изключение правят само Андора и Монако, Общноста на Калмар и Швейцарската Федерация). От независимите държави на картата на Европа през 1993 година - 4 са създадени през 16 век, 4 през 17 век, 2 през 18 век, 7 през 19 век и не по-малко от 36 през 20 век." стр.456
И тук аз да добавя най-новата - Черна Гора, създадена преди две седмици )
Ами това са, за повечето европейски държави, по-малко от 200 години от над 2500 годишната история на Европа(говоря за историята за която имаме запазени надеждни писмени източници). Това мен лично ме навежда на въпроса - доколко сегашното състояние на нещата е стабилно, утвърдено и гарантирано за бъдещето? Римската империя например е рухнала след като е съществувал пет пъти по толкова години. Френският философ Ернест Ренан(1823~1892) в своя лекция "Какво е Нация" (Qu'est-ce qu'une nation) в Сорбоната още в далечната 1882 заявява - "Нациите не са нещо вечно. Те са имали своето начало и ще имат своя край. Европейска Конфедерация най-вероятно ще ги замени. " http://www.nationalismproject.org/what/renan.htm
И аз лично се радвам, че България ще направи важна крачка в тази посока когато се присъедини към Европейския Съюз следващата година.

Що се отнася до варианта за "хващането на влака и преселването" - предполагам, че в случая става въпрос най-вече за българите-мюсюлмани и в тази връзка бих искал да цитирам отново проф.Дейвис. "Една част от Тюркските Българи създадоха царство на средна Волга. Друга част се засели на устието на Дунав през 7 век. .......... Балканските Българи толкова се идентифицирали със славянския свят, че комунистическия режим преследва своето турско малцинство през 80-те години на основанието, че техните жертви не са "истински турци", а турцизирани Славяни. Ако Българските комунистически власти бяха последователни и логични те би трябвало да препоръчват масовото изселване на всички българи на основание, че те(българите) самите не са "истински славяни", а славянизирани тюркски граждани". стр.220
Давам си сметка колко скандално звучи горното за много от българите, но както споменах по-горе целта ми е да поставя нещата в перспектива.

И накрая на въпроса "...дали териториалната цялост на българската държава е цел с по-висш статут от "добруването" на повечето от гражданите и?". За мен лично отговорът е много лесен - при всички случаи бих поставил "добруването" на хората на първо място. Хората са били когато е нямало държавата и(по мое мнение) ще бъдат и когато държавата вече няма да я има. Те са основното - държавата е производното. И се предполага, че държавата трябва да служи на хората, а не обратното. Разбира се най-често това НЕ е случая с националните държави. Както е казал Кардинал Ришельо "Силата е правото". Което ни кара да се замислим дали наистина именно "националната държава" би трябвало да е крайната фаза от развитието на обществото.

С уважение,
Иво Станоев - Сеул

[Sir Gray]

В тази тема имаше една дискусия надълго и широко как би трябвало да се тълкува национализма в днешно време и какво е историческото му място. Е, всъщност повечето време спора протича малко в интерес по-скоро на заяждането, а не на дискусията но тук таме има и засегнати някои интересни аспекти. Ако ви е интересна тематиката, може би ще намерите нещо заинтересоващо там

[Dinain]

Иво Станоев, доколкото виждам мненията ни повече или по-малко съвпадат. Аз също съм на мнение че виждането на дадена територия като "изконна" е глупаво, вреден и опасен фанатизъм - един вид фетешизъм към земята, издигащ я на пиедестал, над самите хора.
Примера ми с "влака" не беше предназначен за нищо определено - може да се разбира като Северна Добруджа, "западните покрайнини", Македония и т.н. Където и да има хора, определящи се като българи - да си хванат влака и да се преселят в България. Ако пък не им се оставя имот и спомени, да си стоят където са - явно за тях не е толкова важно да живеят в България. Само да не се опитват да започват войни заради това. С една дума, по-лесно е да се премести човек, отколкото да се премести граница

Поздрави