Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българският войник в Ирак

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Интересен анализ, 1951, благодаря. Един въпрос, ако позволиш:
    На същия 27 декември 2003 г. в рамките на 20 минути гръмват три бомби - по една за нас, тайландците и местната полиция.
    какъв е ефектът при тайландците и полицията и какво правят те след това?

    Comment


      #17
      Въпреки че темата е за войници аз мисля, че все пак не трябва да премълчаваме и Георги Лазов и Ивайло Кепов (мир на праха им),които бяха ритуално заклани от Ал- Заракауи в Ирак. Тогава си пролича,че не само военното ни министерство не е готово за война,ами дори има и по-неподготвено от него в лицето на външното ни и на титана на мисълта Паси,който реши да умилостиви терористите като си постави еврейската ръка върху Корана и зорлем ги накара да извършат колкото се може по-бързо екзекуцията.

      gollum, не знам за тайландците,но мога да ти кажа какво направиха филипинците като им отвлякоха един гражданин и заплашиха да го убият,ако не си изтеглят войските от Ирак... и хората се изтеглиха и човекът си пристигна жив и здрав.

      Comment


        #18
        gollum, това въобще не е анализ, а просто бързи размисли.

        Тайландците имаха база в покрайнините на града, която, забележете (!), бе по-добре укрепена от нашата "Индия". Там камиона бомба въобще не успя да мине през входа и гръмна там, убивайки двама и ранявайки петима, като базата им не беше пострадала. Тайландците, обаче бяха инженери, лекари и логистици и тяхната отговорност не беше да поддържат сигурността в града.
        Не знам какъв е бил ефекта за местната полиция, но се съмнявам да повдигнало морала им. Така или иначе през април 2004 г. (няма и пет месеца след атентата) цялото коалиционно влияние в Кербала беше ограничено в пазенето на Кметството (реално правителствен комплекс в центъра, където бе и полицейския участък). Всичко останало бе под контрола на Муктада ал-Садр.
        Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

        Comment


          #19
          Звучите, сякаш сте добре запознат с обстановката "на място"... Да ви попитам, непосредствено след атентата българският контингент изпълнявал ли е патрулни мисии в Кербала и ако да - приблизително колко време?
          "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
          И. В. Сталин

          Comment


            #20
            piston написа Виж мнение
            Звучите, сякаш сте добре запознат с обстановката "на място"... Да ви попитам, непосредствено след атентата българският контингент изпълнявал ли е патрулни мисии в Кербала и ако да - приблизително колко време?
            Мисля, че мина над месец преди да се възобновят патрулите в града. Поне от българска страна.

            Както казваше един познат, непосредствено след атентата в нашия батальон е царял такъв хаос, че сме били всичко друго, но не и ефективна бойна част.
            Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

            Comment


              #21
              За да няма някакви недоразумения. Ето линка за многонационалната дивизия Център Юг под полско командване.

              Като трета бойна група в полската бригада и през петте смени е българския батальон. С най-много личен състав - 480 човека.
              Ние от втори батальон сменихме първи няма и двайсет дни след атентата. В интерес на истината нямаше паникьосани бойци от тях. Напротив, всички искаха да останат още ако може. База "Индия" бяха я напуснали и се бяха преместили в "Кило", другата българска база.
              В Кербала база "Кило" беше на 2 км южно от Сити Хол /Кметството/, тоест от центъра на града. На един километър западно от "Кило" беше полската база "Джулиет" - щаба на бригадата. На 10 км от източния край на града беше база "Лима" - там бяха логистичните подразделения на бригадата, включително и тайландската инженерна рота, не знам що и се обръща внимание толкоз. За тайландците цифрата е объркана по моему в линка - беше си само една рота инженери, никво участие в бойни действия не са вземали.
              И нашите патрули от "Кило" до Сити хола си вървяха регулярно от едната точка до другата и обратно, както и до "Джулиет" ,"Лима" и другаде. По времето на въстанието на Муктадата само определени квартали, северозападните бяха под контрола на въстанниците. Останалото го държахме ние.

              Comment


                #22
                Не знам какъв е бил ефекта за местната полиция, но се съмнявам да повдигнало морала им. Така или иначе през април 2004 г. (няма и пет месеца след атентата) цялото коалиционно влияние в Кербала беше ограничено в пазенето на Кметството (реално правителствен комплекс в центъра, където бе и полицейския участък). Всичко останало бе под контрола на Муктада ал-Садр.
                Да обаче не успяха да превземат кметството, нито да освободят затворниците. И ако си спомням правилно българите охраняваха не само кметството и полицейският участък(затвор) но и голям склад за оръжия в покрайнините. Все пак бяха един батальон. Как да прочистят от шиитските милиции близо 600 000 град?

                П.П: Сега видях поста на Крамер. Крамер, виждам че познаваш събитията от първо лице. Въртят ми се спомени че при защитата на кметството много добре се беше представила една наша Гвоздика и екипажа и. Знаеш ли дали има такова нещо, или аз се бъркам с мястото? Наистина са ми много мътни спомените, а нещо не намирам нищо в нета за наличието на гаубицата в Кербала, така че може и да съм сънувал нещо
                This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                Comment


                  #23
                  Задачите ни бяха много. Не само Сити хол и патрулите. Складовете за боеприпаси бяха на 60 км западно от Кербала, там постоянно държахме един взвод. Освен това и други задачи - охрана на конвои за гориво чак до рафинериите в Басра и обратно, от по 50-60 цистерни, щото колкото и да изглежда майтап, след войната даже и в Ирак имаше проблеми със снабдяването с гориво.Отделно трябваше да отговаряме и за обучението на батальон от новосъздадената им армия на иракчаните.

                  Comment


                    #24
                    Amazon написа Виж мнение
                    Да обаче не успяха да превземат кметството, нито да освободят затворниците. И ако си спомням правилно българите охраняваха не само кметството и полицейският участък(затвор) но и голям склад за оръжия в покрайнините. Все пак бяха един батальон. Как да прочистят от шиитските милиции близо 600 000 град?

                    П.П: Сега видях поста на Крамер. Крамер, виждам че познаваш събитията от първо лице. Въртят ми се спомени че при защитата на кметството много добре се беше представила една наша Гвоздика и екипажа и. Знаеш ли дали има такова нещо, или аз се бъркам с мястото? Наистина са ми много мътни спомените, а нещо не намирам нищо в нета за наличието на гаубицата в Кербала, така че може и да съм сънувал нещо
                    Мисля че бъркаш Гвоздиката с БМП-23. Бяхме с БМП-23. Бяха долу, в двора на Сити Хола. Даже поляците имат филм, някъде в Ютуба, не мога да го намеря в момента. Техните снайперисти са горе на покрива, по едно време се чува автоматичен ред от оръдейния автомат на БМП-то. Полякът с респект сочи надолу и вика "Би-ем-пи".
                    Те нямаха БМП-та като нас, имаха някаква модификация на БРДМ с 12,7 мм картечница.

                    Comment


                      #25
                      Kramer написа Виж мнение
                      В интерес на истината нямаше паникьосани бойци от тях.
                      Ти си бил очевидец, разбира се, но веднага след атентата в България прибраха 22-ма. Официалното обяснение бе, че трябва да се лекуват, но не малко от тях просто бяха отказали да останат. Информацията ми е проверена.

                      И все пак, как ще коментираш факта, че "Индия" беше в сърцето на града (географски погледнато), а "Кило" не толкова.
                      Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                      Comment


                        #26
                        Kramer написа Виж мнение
                        Мисля че бъркаш Гвоздиката с БМП-23. Бяхме с БМП-23. Бяха долу, в двора на Сити Хола. Даже поляците имат филм, някъде в Ютуба, не мога да го намеря в момента. Техните снайперисти са горе на покрива, по едно време се чува автоматичен ред от оръдейния автомат на БМП-то. Полякът с респект сочи надолу и вика "Би-ем-пи".
                        Те нямаха БМП-та като нас, имаха някаква модификация на БРДМ с 12,7 мм картечница.
                        Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                        Comment


                          #27
                          1951 написа Виж мнение
                          Мисля, че мина над месец преди да се възобновят патрулите в града. Поне от българска страна.
                          Както казваше един познат, непосредствено след атентата в нашия батальон е царял такъв хаос, че сме били всичко друго, но не и ефективна бойна част.
                          Питам, защото ми случайно на един рожден ден се запознах с човек, който е бил там. Каза ми, че са ги спрели от патрулиране, защото нашите започнали да убиват за отмъщение наред (той спомена за над 100 застреляни иракчани).... Аз лично, не вярвам особено....
                          "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
                          И. В. Сталин

                          Comment


                            #28
                            БМП-23 май си е чисто наше "ашладисване" и явно успешно... Мисля, че при отбраната на Кместството едното го улучват с РПГ, но за щастие във веригата и пострадали няма...
                            "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
                            И. В. Сталин

                            Comment


                              #29
                              За "Индия" не мога да коментирам. Не е коректно спрямо колегите от първия батальон. В интерес на истината базата не беше в географския център на града. Ако построим един триъгълник южно от центъра на Кербала с връх на север, ще се види, че "Индия" е западния край на основата, "Кило" източния, а върхът ще е "Джулиет", щаба на полската бригада, тоест излиза, че той е най-близо до центъра.

                              На входовете на "Джулиет" поляците постоянно имаха дежурни разчети на ЗУ-23-2 на камион.
                              В "Кило" ние държахме пък БМП-23 на входовете на базата. Което също е сериозна работа. Даже повече.
                              Колкото до "трепачите" на иракчани, не, масови трепачи наред не е имало. 100 човека си е зор да бъдат застреляни, който както да го разбира. Дори да са наредени "на ачик", дето се вика, има началници, дето няма да го допуснат. По-скоро туй са изхвърляници.
                              Last edited by Kramer; 28-12-2012, 20:51.

                              Comment


                                #30
                                Kramer написа Виж мнение
                                Колкото до "трепачите" на иракчани, не, масови трепачи наред не е имало. 100 човека си е зор да бъдат застреляни, който както да го разбира. Дори да са наредени "на ачик", дето се вика, има началници, дето няма да го допуснат. По-скоро туй са изхвърляници.
                                Говоря не за отделен патрул а общо, в рамките на няколко седмици...

                                По темата:
                                Last edited by piston; 28-12-2012, 21:00.
                                "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
                                И. В. Сталин

                                Comment

                                Working...
                                X