Българското бранно Умение /Бу вей /

[albireo]

Но по своята структура и същина, то е и древно, защото черпи познание за физическото и духовно развитие на човека, съхранено в българската фолклорна традиция и духовна култура, през многобройните векове на запазване, развитие и съхранение на Българският народ като нация.

А това не е ли също толкова забавно?
Нямам нищо против човека, нито против Бу Вей. Да си развива бойното изкуство - това си е дейност достойна за уважение. Но е повече от очевидно, че няма никакви основания подобно изкуство да претендира за автентичност. За мен то е точно толкова прабългарско, колкото ние сме прабългари.

[кало]

запазване, развитие и съхранение на Българският народ като нация.

общо взето българският народ става нация към края на 19 век...

[Beco Mèëeâ]

Благодаря за критиките, за уточненията и въпросите, но те сами по себе си биха станали ненужни и безмислени, ако бяхте прочели темата от нейното начало, а не по нейните картинки.
Никога не съм твърдял или писал някъде, че бранното умение вей (бувей) е прабългарско бойно изкуство.
Бувей е Българско, защото е съградено въз основа на старинните българските народни танци (умения) и древната българска духовна култура, отразяващa в себе си православният християнски дух и философия.

Кало.... при славяните думата за война е Рат,от нея произлизат думите ратник,съратник и т.н
Старите българи са използва думата "Бран", за война/битка/, а в по тесен смисъл - защита.
В българската духовна литература също се използва думата "бран" в смисъла на война,битка,защита.
Само че се говори за вътрешна бран. Изпозвам тази старинна българска дума за да подчертая ясно чрез нея, че бранното умение, което практикувам, е преди всичко практика за развитие и опазване (защита/бран) на физическото и духовно здраве. Нищо повече от това.

Понеже търсите забавление...eто една хубава статия по въпроса който ви интересува > Как са се били нашите прадеди.

Приятно четене

[Ханс]

Само мен ли ме смущават тези приказки?

Силно съмнение ме гризе, че някой ги е прочел преди ти да акцентираш върху тях. И не, не ме смущават. Смущава ме, че има хора вярващи на подобни небивалици, независимо дали от художествен филм или от художествен текст. Даже не ми е много смешно и се налага да сее саморазвеселявам с този емотикон :clown: .
Но нека не замърсявам темата, в която г-н Beco Mилeв ни запознава с основите на бългасрският вариант на капуейра.

[albireo]

Г-н Милев,
чел съм внимателно повечето от нещата, които сте писал тук /останалите ги прочетох невнимателно, признавам си но мисля, че съм схванал основната ви логика/. Ако си спомняте още в началото на темата изказах скептицизъм относно автентичността на подобни техники и умение /пост #6/.
Вероятно никога не сте твърдял, че бувей е прабългарско бойно изкуство, но още с първите си изречения в тази тема, стигате много близко до там:

...преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи,

по нататък отново, често говорите за 'старите българи", "умения на старите българи" и т.н. нали така?
Вижте, всичко това, което искам да кажа е че това което вие правите е една интерпретация, съвременна интерпретация и в този смисъл за мен бувей е напълно съвременно, като произход и развитие бойно изкуство. Лично моето мнение е, че основанията за тази точно такова интерпретиране, са малко съмнителни. Напр. не виждам никаква логика, която да ме убеди, че игри като "прескочи кобила" или скачане на куц крак са служели за тренировка за бързо възсядане на кон и развиване на уменията за бягство на ранен боец. За мен тази интерпретация е произволна - звучи добре, интересна е, но тя е недоказуема и доста спорна. Нямам нищо против това бойно изкуство, смущават ме според мен доста пресилените му претенции за древност. Това е.

[messire Woland]

Е сега Албирео ... ти разваляш рекламната кампания на човека, той затова така скача . И ще скача, защото така губи потенциални последователи и доходи (предполагам, че обучението не е безплатно, нали ... така че ...)
Но да, напълно съм съгласен с Албирео.

[resavsky]

Г-н Милев можеш ли да посочиш някакво писмено доказателство затова,че древните българи са познавали това бойно изкуство?

[Станимер чаркчи]

Тук се случва обичайното, което се случва по форумите, когато се появи някой проповядващ "Български бойни изкуства", всички каратеки му нашокват канчето, а той ги кани в залата да им даде да се разберат... А работата е далеч по-проста. Хората са патриоти и националисти (или от онези объркани деца със свастиките), но в същото време тренират японски БИ, което някак си не им се връзва. И желанието им да си имат българско БИ развинтва фантазията им за творчество. Не виждам нищо лошо в това. Особено ако се прави от хора прекарали достатъчно години в тренировъчните зали. Търсенията на аналози на движенията и практиките в източните БИ и в българската културна традиция също е нещо любопитно и интересно. В края на краищата, през по-голямата част от историята хората по всички части на света са се млатели - било с юмруци, криваци или мечове, едва ли са убивали и умирали много различно.

Така че, не виждам нищо лошо ако облечеш един каратист в потури и елек, в пояса му затъкнеш кози рог и кръстиш катите с някаква неясна, но патриотично звучаща дума. Ако това е начинът трениращите да изпитат гордост, вдъхновение и задоволство и да усетят магията на БИ - супер. И тъй като патриотичните думички и гегите са ги измислили българи, няма нищо лошо да се нарече българско бойно изкуство.

По същия начин японски майстори създават Карате на база на китайски техники и то става част от японската идентичност. Таекуон-до е национален символ на Корея, но представлява Карате с корейска терминология и усилена гъвкавост, наблягайки на техники с крака; Самбо си е 100% джудо, няма никакви славянски и кавказки борби в него - това си е съветска пропаганда. Ако гледаме нещата толкова прецизно, то ще има само китайски БИ и всички останали ще са самозванци.

Нещата опират до PR - ако тези хора успеят да станат интересни, да създадат школа и продуктът им да се продава, то след 20 г. ще имаме "Българско бойно изкуство". Такъв е пътя и на Карате и на ТКД и на другите съвременни БИ - маркетинг.

Да не би Капоейра да има нещо общо с робите от плантациите - то си е едно съвременно творение на латино- и етно-манията, но какво от това - нали е ефектно и зрелищно.

Така че не нападайте човека толкова строго. Това което представя, си е чисто карате в потури, но при добър маркетинг може да стане българско БИ и след години да се гордеем с него и да го учим в армията.

[кало]

Кало.... при славяните думата за война е Рат,от нея произлизат думите ратник,съратник и т.н
Старите българи са използва думата "Бран", за война/битка/, а в по тесен смисъл - защита.
В българската духовна литература също се използва думата "бран" в смисъла на война,битка,защита.
Само че се говори за вътрешна бран. Изпозвам тази старинна българска дума за да подчертая ясно чрез нея, че бранното умение, което практикувам, е преди всичко практика за развитие и опазване (защита/бран) на физическото и духовно здраве. Нищо повече от това.

м-да, бран е славянска дума, среща се още в "Слово о полку Игореве" (брань) и абсолютно и несъмнено е от славянски, а не от прабългарски произход. означава война, отбрана, защита. това че и "рат" има подобно значение, нищо не значи...

[albireo]

И желанието им да си имат българско БИ развинтва фантазията им за творчество. Не виждам нищо лошо в това.

Станимер, аз не оценявам с лошо подобни инициативи. Нека човека си развива бойното изкуство. Както написах това е дейност достойна за уважение. Но тук сме исторически форум, мен малко ме интересуват евентуалните бъдещи ползи, дали след години ще се гордеем с нашето карате с потури или дали ще го изучават в армията. Пука ми за това. Аз възразявам срещу претенциите за автентичност, срещу препологаемото "преоткриване" и т.н. Аз не съм масовата публика, за мен е важна историческата страна на въпроса. На мен ми е интересно дали бувей е исторически факт или не. Това е важното. И според мен не е. според мен няма основания да го признаваме за подобно нещо. Точка.
А иначе сравнението с капоейрата е особено сполучливо.

[ValBo]

Много обичам обобщенията
Таекуон-до е карате, самбото е джудо и готово.
Пък аз все си мислех, че дори между две школи в каратето има голяма разлика. И то не само в поредността на катите.
Всъщност, дори двама души които да изядат една порция по еднакъв начин не можеш да намериш, камо ли да се бият еднакво.

Колкото до българкото "БИ".
Айде да питам в кое българско хоро има плахи намеци за използване на ръцете!?
Те или са на кръста както в ръченицата например, или са здраво хванати за другите.
По коя танцова школа възтановихте изкуството?
По добружанската школа, по крайдунавската такава(силно повлияна от влашката), по шопската или тракийската? Или може би каракачанската? Дори стандартното право хоро в различните краища се играе различно.
Много повече мога да повярвам че хОрата са изпозвани като алтернатива на днешната строева подготовка с цел синхронизиране (модерна дума) на войниците.
Бих ви посъветвал да разучите по скоро записките през 19 век за селски боеве, как овчарите са "въртели" криваците да си бранят стадата, как се "върти" калъча, а има и описания на техника на бой с ножове. Това е нещо наистина самобитно дошло от народа. А танците ги оставете на етнографите.

В една съвремена война старите бойни изкуства нямат работа. За това са заменени от системи за самоотбрана основани на тях. В БГ армията се изучава така наречената СРБ. Въпреки всичките си недостастатъци, тя дава достатъчно добро начало. За съжаление на повечето "майстори" в реална обстановка ефектните стойки и викове не вървят. Там помага маса и добри рефлекси

[Beco Mèëeâ]

Ще напиша само няколко неща, който до сега не съм написал.

Не искам да влизам в противоречие с никой от вас, да го обеждавам в нещо. Написаното от мен в тази тема за бранното умение (бувей), е това което мисля, чувствам и усещам, посредством него, себе си ...

[messire Woland]

А не допускаш ли, ей-така, за момент, че тази реакция може да е плод именно на това, че сме вникнали? Сериозно го пиша това. Виж реакциите на хората и помисли ... или може би промени подхода си.

[gollum]

Хъм, всеки си има своя истина, така, скрита в пазвата до сърцето. И вероятно никой не си мисли само да се преструва, че е така. Лошото е, че истината за един не винаги е такава и за другиго, което бързо се разбира ако тази истина излезе на светло и се опита да се свери с мерките на другите. Може би ако човек я чувства толкова съкровена и нетърпима дори към най-малкото петънце, не следва да я предлага на хорските очи, защото те каквито и да са, често са и критични?

[Beco Mèëeâ]

Много повече мога да повярвам че хОрата са изпозвани като алтернатива на днешната строева подготовка с цел синхронизиране (модерна дума) на войниците.

Народните танци са националното богатство на всяка една страна, духа на една нация, отражение на душата на българина. През вековете те непрекъснато са се усъвършенствали. Огромното разнообразие от танцови стъпки, пози и движения са дълго време наблюдавани в природата действия на животните или трудови движения. Оттам идват и някои наименования - Мечкарско хоро, Заешка игра, Кацнал бръмбар или "Касапско хоро", "Как се сади пипера", "Грънчарско хоро", "Копаница" и т.н. Най-популярни от всички са хорото, ръченицата и карнавалните танци - шествия: кукери, коледари, които се играят на определени дати - Васильовден и Коледа.

В миналото чрез танца хората са давали изява на вътрешното си състояние (напр. Нестинарски танц, русалийски танц), чрез танца си “осигурявали” добър лов или победа при предстоящо сражение с неприятел(напр. Мечи танц, боен танц), пак чрез танца приемали юношите в групата на вързастните (напр. Буенишки лазарски танц), чрез танца пропъждали болестите, давали израз на радостта и мъката си.

Често пъти наименованията на народните танци говорят за характера и произхода на танците. В Мечешко хоро момъкът, облечен в меча кожа, играе мечешки. В Добруджанския “ръченик” се съдържат движения, отразяващи стилизирано целия трудов процес от засяването на нивата до прибирането на зърното. Трети названия говорят за областта, от която произлизат – Свищовско хоро, Граовско хоро. Четвърти танци носят имената на техните създатели или хората, от които са играни – Ганкино хоро, Дойчово хоро и т.н."