Българското бранно Умение /Бу вей /

[Beco Mèëeâ]

В света на бойните изкуства освен източните бойни изкуства се преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи, характерни със своя бит и култура - Капуейра, славяно-планинска борба, руския юмручен бой, бойното умение на американските индианци, Панкратион, българските бранни умения и много други, с които светът на бойните изкуства стана по-пълен и по-обогатен.
В последните години сред любителите на бойните изкуства у нас се забелязва повишен интерес към българското бранно умение Вей,към неговата дълбока философия и висока бойна ефективност.
За съжаление на този етап това народно бранно умение, съдържащо в себе си българския боен дух и мъдрост, е все още ограничено за масовия любител на бойните изкуства. За това ще се опитам чрез тази статия да представя Бу вей на заинтересованите хора, които имат желание да проникнат в техниката, принципа и духа на БРАННОТО УМЕНИЕ.

Старите българи са използвали думата Бран за "битка", "сражение", "война",а в по тесен смисъл тя символизира защита(зад/щита),"защитавам", "пазя". От корена на тази дума произлизат думите отбран човек,отбрано общество.Тоест човек или хора които са преживели,оцеляли (чрез лични бойни качества)от войната и като такива са хора с ценен военен опит.Военен елит.В българската духовна литература също се използва думата "бран" в смисъла на война,битка,защита.Само че се говори за вътрешна (невидима) бран,е то си е ясно защо.А колкото до думата Умение,то всичко което правим с ум се нарича Умение.

Навярно всеки българин знае ,своята стара и славна история, но много малка част от хората знаят, че най-старата родина на нашите прадеди - прабългарите, се е намирала в сърцето на Азия, а именно - в земите около планинската верига Тиан шан. Един от най-високите и могъщи върхове на тази планина и до днес носи името Кан Тенгри. За праотците ни този величествен връх е бил символ на могъщество и величие на техния върховен бог - Тангра, който е олицетворявал небето като извор на божествена благодат, като източник на жизнени сили в природата - светлина, въздух, вода и огън. Редица археологически находки открити в планината Тиан шан, датиращи от 1500 г. пр.н.е. като керамика и скални фрески, също така съдове от периода 700 г. пр.н.е. показват развитието на бойните изкуства на различните народи, които са обитавали тези земи. Според известният наш историк Кръстьо Мутафчиев прабългарите в древността са обитавали земите на пустинята (пустош, степ) Таклама Кан, която в днешно време е разположена в китайската провинция Син Цян в непосредствена близост до Тян Шан (небесната планина)
.
През този период държавата на прабългарите е граничела с древни държави и народи като Индия, Тибет, Китай и Монголия. Те обменяли не само на бит и култура, но и военни умения, което проличава най-добре във военно-административно отношение, където войната е била издигната в най-висш принцип на живот при войнствените прабългари. През онези далечни времена, те са били част от така наречения хунски съюз. Самото наименование на този племенен съюз от сродни племена в превод от старокитайски (хун-ну) буквално означава "зъл бездомник", което ни подсказва за техния начин на живот. Хунските племена са били страшилище за китайските провинции, които в повечето случаи били беззащитни срещу тези внезапни и опустошителни нашествия. За да се защити от набезите на хуни и прабългари, китайската империя построява Великата китайска стена, която и до днес напомня за далечното присъствие на нашите праотци по тези земи.

По-късно около Новата ера Европа също изпитва на гърба си бранното умение на хуни, скити и прабългари. Със своето идване на Балканския полуостров нашите праотци донасят една от най-развитите за своето време военна организация и култура, чрез която не само се установяваме на Балканския полуостров, но и принуждаваме тогавашната Византийска империя да ни признае за държава. Военната мощ на прабългарите се дължала не само на голямото многообразие на техните военни части, но и на техните бранни умения, чрез които в ръкопашния бой са побеждавали своите врагове. Тези бойни успехи на прабългари срещу многобройни противници не са били никак случайни. Във византийските средновековни хроники се споменава, че прабългарите за разлика от славяните ежедневно са практикували в мирно време различни бойни похвати на бранното изкуство, което съдържало в себе си следните военни умения: - перфектно яздене на кон - точна стрелба с лък - майсторско боравене с копие, сабя и меч - мятане на нож, топор, ласо и аркан; - борба (барба /бар - победа/, т.е. умение за победа) с ръце и тяло. Повечето от специалистите по бойни изкуства у нас са на мнение, че бранното умение на прабългарските воини в своя древен облик е било от типа хватово-ударно умение. Те наистина имат изградено становище не само от направените археологически разкопки в планината Тян Шан, но също така и в земите на Волжко - Камска България. Сведения за бранното умение на прабългарските воини намираме във византийските средновековни хроники и старинни рисунки. Благодарение на тази автентична рисунка от менологията на византийския император Василий II се вижда как прабългарски войн е приложил ключов хВат от българското бранно умение срещу своя противник.

Самото заключване на ставата около китката много наподобява ключовите техники на китайското "Чин на" и японското "Джу джутсу", което ни навежда на мисълта, че прабългарите още от древността са имали сериозни познания не само от ударните техники, но и от уменията да се обезд-вижва тялото на противника посредством болезнени ключови похвати.

В запазените исторически хроники се разказва за системност в упражняването на старите българи в стрелбата с лък,яздене на кон,боравене с различни оръжия и естествено борбата с ръце и тяло.По всичко личи че тези войнски упражнения са били добре систематизирани и масово разпостранени в старобългарската армия. Както всички знаем,всеки войник е бил длъжен освен да подържа в перфектно състояние своето оръжие,годно за бой.Също така е трябвало да умее да борави добре с него,все пак в разгара на самата битка е ставо дума за неговият живот.В онези времена,добре се е разбирало значението на военната подготовка даваща нужните бойни способности на войника.Безпорно един добре трениран човек,освен че е имал по-голями шансове да оцелее, съответно е давал и по-големи шансове за своя отряд и войска.Победата в едно сражение освен далновидното използване на различните воени части,се е решавала най-вече пряко;човек срещу човек,оръжие срещу оръжие,умение срещу умение.В българската история има доста примери за воените успехи на старите българи срещу доста по-многобройни противници,което показва добра военна организация и висока боеспособност на отделният войник.Ако погледнем в историята на съвременното военно дело,ще видим че има много примери как набързо се е мобилизирало цивилното население(разбирай неподготвеното),качвали са ги на вагоните и право на фронта,който оцелее,оцелее...

Както казва известният наш възрожденец Цани Гинчев - "Всеки трябва и това предвид,че никоя от мъжките юнашки игри(умения) не е измислена току-тъй без никаква цел.Те при войниците са били много по-пълни и по-серозни,но-после както се казва и по-горе,като паднал народът под турско иго,останали да ги играят само момчетата,не с оръжие,а с прости оръдия,за който завоевателят не се е усещал,че лесно могат да се заменят с оръжие". За да можем да си съставим що годе понятие за някой от старинните военни игри и умения (остатъци от старото бойно изкуство),ние трябва да обърнем поглед и да носочим осторожно своето внимание към Българският игрови фолклор и там да търсим остатъци от онова славно минало на Българският войнски дух.Има много доказателства как танците(бранните)са били нужният фактор за бойната подготовка в хайдушките чети и дружини.Има толкова хайдушки,пайдушки хора и ръченици в които нагледно може да се види (все още) играта с хладно оръжие (ножове,брадви,клинци,мечове и т.н)

Думата Танци е заместила нашето по старо название, а именно Игри и умения .Затова мисля че е по правилно да се казват Български народни игри и умения,а не тяхното съвременено название "Български народни танци". Ако погледнем внимателно в старинните български игри и умения ,то ще забележим колко много скрити движения с боен характер,преобладават в тях.Под тази скрита форма на упражнения,българите от по старо време, незабелязано от турският поробител, са тренирали своето тяло и дух с тайната надежда да отхвърлят това тежкo робство


Съществува мнението,че с приемане на Христовото учение като държавна религия,Българското бойно (бранно) изкуство престава да съществува.Вероятно подобно мнението е изградено върху тезата че Християнството е религия на мира и като такава не би могла да има нещо общо с войната издигната дори в ранг на изкуство.Според мен подобно мнение е твърде неоснователно,по ред причини.Затова ще се опитам да изясня тази си гледна точка,като проследим,какво точно се е случило с Българскoтo бранно изкуство при приемането на християнството по нашите земи...Християнството под протекцията на държавната власт е навлизало лека по-лека във всичките сфери от живота на българите.Но най трудно си е пробивала път във военното дело,където цялата бойна и военна система е била обгърната и пропита от символиката на старата езическа вяра.Старото бойно изкуство на българите е било в толкова тясна зависимост от езическите вярвания,че най вероятно се е явявала последна крепост на старата вяра срещу новата християнска религия.Битува становище,че където христовата вяра е срещала спънки и препятствия за своето разпостранение,и не е могла да измести и промени старата форма,то тя първоначално се е стремяла да подмени,разбира се доколкото и е било възможно самото съдържание, самата идея,а на по-късен етап и самата форма(от вътре на вън).Както всички знаем Българският фолклор е запазил доста от старинните си езически форми,но те в по-голямата си част са изгубили своята древна символика.Мисля че с приемането на христянството като държавна религия, не се слага край на българското военно дело.Найстина в началото след нейното приемане,реално когато сме нямали духовни граници с нашите съседи, се наблюдава известен временен упадък на военното изкуство,но след опитите на същите тези християнски съседи да премахнат и държавните ни граници,тогава всичко си идва на мястото.Военното дело запазва своята основна водеща роля и функция и в новата християска държава.Така както и другите християнски държави са развивали своето военно изкуство и са подържали подготвена армия посредством него.Днешното съвремие е показателен пример за това.



Веселин Mилев
Старши инструктор
по Бу вей

(Следва)

[gladiator]

Виж поста за Тангра, надявам се да се убедиш, че този бог въобще не е бил почитан тук. Нямаме никакви данни за него, освен един повреден надпис. също нямаме никакви достоверни данни за българите преди 4 в., когато са засечени на север от Кавказ.

[Batko Charly]

За тва ми говореше един начетен татарин. Че пра-българите са имали бойни умения сходни с тези на китайските бойни изкуства от Северен Китай. Много бегло си спомням, освен всичко друго ставаше въпрос и за захвати и хвърляния.

[gladiator]

Има следният въпрос :
Как се реставрира бойно изкуство за което се казва, че с идването на християнството-9 в. изчезва? Въз основа на какво?

[Beco Mèëeâ]

Благодаря за въпроса.
Мисля че с приемането на христянството като държавна религия не слага край на българското военно дело.Найстина в началото след нейното приемане,реално когато сме нямали духовни граници с нашите съседи, се наблюдава известен временен упадък на военното изкуство,но след опитите на същите тези християнски съседи да премахнат и държавните ни граници,тогава всичко си идва на мястото.Военното дело запазва своята основна водеща роля и функция и в новата християска държава.Така както и другите християнски държави са развивали своето военно изкуство и са подържали подготвена армия посредством него.Днешното съвремие е показателен пример за това.

[albireo]

Благодаря за въпроса.
Мисля че с приемането на христянството като държавна религия не слага край на българското военно дело.Найстина в началото след нейното приемане,реално когато сме нямали духовни граници с нашите съседи, се наблюдава известен временен упадък на военното изкуство,но след опитите на същите тези християнски съседи да премахнат и държавните ни граници,тогава всичко си едва на мястото.Военното дело запазва своята основна водеща роля и функция и в новата християска държава.Така както и другите християнски държави са развивали своето военно изкуство и са подържали подготвена армия посредством него.Днешното съвремие е показателен пример за това.

Хммм.. всъщност ако не се лъжа въпросът беше (и да не е бил, сега аз го задавам) въз основа на какво, на какви източници реставрирате препдполагаемото българското бойно изкуство? Виждам позовавате се на танците, освен тях говорите за византийски средновековни хроники, запазени исторически хроники и т.н. Може ли малко по-конкретно да назовете изворите? Какви основания имате да смятате, че тези умения са били цитирам : "били добре систематизирани" - казвате "по всичко личи", но на мен ми е интересно това "всичко"? Откъде достигате до названието "Бу Вей"? Вие лично, смятате ли, че наличните исторически извори и източници са достатъчни за да се твърди, че възстановените от Вас елементи и техники на това изкуство са автентични?
Надявам се разбирате, че има достатъчно основания да проявявам скептицизъм и моля не възприемайте горните въпроси като заяждане

[Beco Mèëeâ]

Искам да изясня няколко основни неща.

Какво е било бойно изкуство на старите българи е трудно да се узнае в пълнота.Но мога твърдо да те уверя че сме имали такива системи,който по пътя на времето и историята са се вплели дълбоко в българският фолклор и мироглед.Това което се знае в момента са откъслечните негови форми,които са се преплели в старите ни народни танци и игри.Какво искам да кажа.Например детската игра "прескочи кобила",така масово играна на селските полянки е била основно упражнение за подготовка на българските войни за бързо качване на кон от към задната му страна.Други подобни игри в които има остатъци от старото военно изкуство са играта "чилик",Основната идея в тази играе е отбиването с тояга (символизираща меч,топор),метнатата противникова тояга която е вероятно символизира копие,стрела.Играта "куцан гражд" е била използвана за придобиване на умение и издръжливост, когато някои боец е лекоранен в единият крак,вероятно което често се е случвало в едно сражение.Мога да изброявам още куп подобни стари военни игри даващи различни умения и способности,но ще спра до тук ,за да насоча вниманието към някой народни танци с преобладаващо боен характер.Такива танци има в почти всички области на българия,някой от тях все още може да се видят на фестивалните празници.Според мен българската танцова фолклорна култура, е не добре проучена,не само като символика която се изрязява посредством различните видими форми на танца (играта), но и мнозина от българските хороографи доста са променили чрез свой произведения,хореография и танци, по голяма част от старинните ни танци.Искам да споделя че повече от 18 години иследвам тези старинни форми и в някой от тях съм открил доста интересни движения носещи в себе си духа на войната.


Проучвал съм много от библиотеките,в архивите за литература съдържаща информация за българското бойно изкуство и единствено което съм намерил са някой сериозни иследвания за българското бойно дело по време на турското робство.Как се е развивало и усъвършенствало в условия на бездържавност.В тези интересни иследвания се наблюдава пряката връзка на фолклорните празници,народни юнашки песни и бранни игри и свързаните с тях индивидуални бойни умения.Ако тръгна да пиша за това сигурно ще напиша цял докторат по темата,и се надявам че ще ме разберете че ако хвърлям време и усиля за това,едва ли ще ми стигне време за тренировки и практика.
Искам само да спомена че от проучванието което направих стигнах до извода че християството като държавна религия се е опитвала,да изкорени старите езически вярвания,но след като падаме под византийско и особено под турско робство,когато българската държавност на практика е заличена,свързаната с нея политика за изкореняване на езическите вярвания също пропада.В тези нови условия,без натиск от страна на държавата българският народ е започнал да съчетава старото и новото, там където са били осъзнати като близки по същност и идея.Този процес е ставал бавно във времето и ние сме преки свидетели как двете основни вярвания на българите,все още се наблюдават в фолклорните празници и обичай.Както всички знаем глобализацията започва от големите градове и стига до по малките градове,там ние слушаме друга музика,играем други танци,изповядваме други вярвания и философий,но в малките села,там където глобализацията още не е стигнала, се пази още старият български светоглед.В тези малки села се пази и българската музика,танци,игри и умения,дори и философия съхранили миналото и светогледа на българина в себе си.

Колкото до това как и защо се казва Българското бранно умение вей (Бу вей) съм се опитал да дам частична представа чрез мненията си по горе.Накратко Бран означава война,а в по-тесен смисъл означава защита.Корена на думата Умение показва че всичко което правим с ум се нарича Умение.

В физически аспект формата (думата) Бран означава подобряване и опазване на физическото ни здраве.
А в по дълбок смисъл - духовно здраве.
Относно моята степен старши инструктор - тя ми е дадена от организацията по Български военни изкуства, но според мен тя наистина е нещо ненужно.Ако не съм подготвен,тази степен едва ли ще ми спаси здравето или здравето на друг човек.Лично аз я изполвам защото така е прието във света на бойните изкуства,да има разграничение за степента на познание и умение на този който я има.Предполагам знаеш подобре от мен,че книжка кола не кара.Всъшност при нас няма титли,степени и т.н.

Искам да подчертая че е непосилно за сам човек да обхване и проучи в дълбочина това богатство от могообразие което съществува в българската култура,особенно когато работата му го отклонява от този път.Без помоща на държавата,без помоща на хора заинтересовани от това да се открият още по ярки следи относно старото бойно изкуство на българите едва ли ще е по силите и възможноста на сам човек като мен.Ето защо ако някой случайно е забелязал в някой народни танци или игри,движения изразяващи даден боен приом,нека да сподели....както се казва - капка по капка,вир става.

поЗдрави

[Nike]

Първо, ще ме извиняваш, ама прескочи кобила съвсем не е единствено българска игра. Западноевропейците, доколкото знам, също са имали такава игра. Това означава ли, че и англичаните, да кажем, масово са тренирали как да се качват по-бързо на кон?
Второ, по този метод на "възстановяване на старо бойнно умение" могат да се "възстановят" толкова неща, колкото ти е богата фантазията. Например така популярната доскоро детска игра "жмичка" (а.к.а. криеница) сигурно е тренировка, подобна на някои неща от така популярните холивудски филми за източни бойни изкуства, за локализация и бой със затворени учи. А пък стрелбата с фунийки сигурно означава, че подобно на южноамериканските племена сме използвали тръби с отровни стрелички в тях. Въобще - възможности много, доказателства за древност малко! Като сравнително ново бойно умение бих го приел, но да се твърди, че е наследено от преди турско време е малко несериозно, поне според мен...

[Мишок]

Струва ми се че цялата тази работа е една голяма безмислена измислица.
Ето някои въпроси, които имам:
- откъде се разбра че името на това нещо е б-вей ?
-откъде се намериха достатъчно документи и източници, за да бъде възтановено това нещо ?
- защо се нарича бойно изкуство ? Сигурен съм че на някогашните Българи мозъците им не са били увредени, та да наричат начините за убиване и пребиване изкуство !
- кои точно хора, и как точно го възтановиха това изкуство ?
- може би това е станало чрез пророчески сънища ?
- нищо чудно тия бойни умения много да приличат на стила карате трениран от човека възтановил бу вей.
Мисля че това е една голяма измислица и не отговаря на никаква истина.

[Beco Mèëeâ]

Като сравнително ново бойно умение бих го приел, но да се твърди, че е наследено от преди турско време е малко несериозно, поне според мен...

Вероятно думата Бран която използвам като стара дума,подвежда че Бу Вей е древно бойно умение,или най вероятно историческият преглед на темата за военното дело на старите българи,които съм се написал дава възможност за придобиване на погрешно мнение.
Някъде из форумите бях прочел мнение с което последствие и аз самият се майтапех,че Бранното умение Вей се е тренирало в спец. частите на бившата държавна сигурност.Предполагам че този слух идва от моята служба там в спец. звода за обезвреждане на терористи,но това не отговоря на истината че това е бойното умение на българските спец. части.Вярно е че съм имал голямата чест да водя някои от сутришните отделени часове за бойната подготовка на поделението.Това за мен беше едно признание,за мойте умения и способности.Както е и вярно че след казармата имах две сериозни предложения да остана инструктор в поделението,а по късно,в поделението във Враня.Канили са ни да покажем бранното умение на подобни структори в МВР (клиповете са от подобна демострация),но това не означава че специялните частите тренират Бу Вей.
Единственото което съм изказвал като съществена връзка между Бранното Умение вей със старото българско бойно изкуство е в неговите остатъците които се наблюдават (все още) в някой старинни български народни танци и игри.На тази рисунка ясно се вижда изпълнението на страничен удар с крак.

Тези движения от старинните народните танци и игри (като стъпки,движения,ритници и т.н)са основа на формата в бранното умение вей и това се виждат добре в някой от тези клипове.В един от тях е нагледно показано изпълнението на характерният неравноделният ритъм в движенията на ръцете,в друг завъртане на тялото и удари с крака.Другата връзка,която е може би е много по съществена е християнската философията която определя и самата идея на тези схеми (форми),
За да няма недоразумение,искам ясно да подчертая ,че Бранното Умение Вей (Бу вей) е съвремено бойно умение,синтезирало (обединило) в себе си, опита и мъдростта,познанието и силата,изразяващи богатството на Българската многовековна култура.Бу Вей е съвременен поглед,съчетал в едно,народното танцово изкуство и духовност, за развитие и опазване на физическото и духовно ни здраве.

Видео клипове ...> http://box.zull.org/

поЗдрави

[Beco Mèëeâ]

Мисля че това е една голяма измислица и не отговаря на никаква истина.

Мишок...ако имаш сериозни въпроси относно Бранното Умение ВЕЙ...като история,развитие,основа,техника,философия,направи го по този начин.Тук можеш да ме попиташ всичко за каквото се сетиш,но само в залата е възможно да видиш дали Бу вей е някаква измислица.Видео клиповете които съм предоставил,найстина не могат да дадат пълнота на визията какво представлява Бу Вей като форма на борба.Затова ако те интересува какво представлява Бу Вей...заповядай в залата.
поЗдрави

[Nike]

Бу Вей е съвременен поглед,съчетал в едно,народното танцово изкуство и българската духовност, за развитие и опазване на физическото и духовно ни здраве.

Добре, това мисля, че изяснява нещата...
И впрочем защо точно Бу Вей? Какво означава това? Би могло да е и (да кажем) Бранум, а не някакво китайско име...

[Beco Mèëeâ]

Добре, това мисля, че изяснява нещата...
И впрочем защо точно Бу Вей? Какво означава това? Би могло да е и (да кажем) Бранум, а не някакво китайско име...

Цялото наименование на Бу вей е следното.
Българско Бранно Умение - Вей

В мненията си по горе съм се опитал да обясня доколкото ми е по силите,
защо е Българско,защо е Бранно,защо е Умение.Думичката Вей,която вероятно дава представата според теб за нещо китайско е символ или по скоро усещане и възприятие за скритата невидима сила която подържа хармонията и баланса в космоса, природата и човека.Вятъра идва от нищото и отива към нищото,а ние усещаме и разбираме за неговото движение единствено посредством неговото видимо проявление.
Жълтите листа красиво танцуват из въздуха преди да паднат упокоени на земята.
Отиди на висока планина или на морския бряг, на покрива на блока, когато пада здрача,остани
открит за вятъра и слушай, усещай диханието на света .... Може би след време ще го усетиш и в себе си ....

[Мишок]

Мишок...ако имаш сериозни въпроси относно Бранното Умение ВЕЙ...като история,развитие,основа,техника,философия,направи го по този начин.Тук можеш да ме попиташ всичко за каквото се сетиш,но само в залата е възможно да видиш дали Бу вей е някаква измислица.Видео клиповете които съм предоставил,найстина не могат да дадат пълнота на визията какво представлява Бу Вей като форма на борба.Затова ако те интересува какво представлява Бу Вей...заповядай в залата.
поЗдрави

Ами въпросите си ги зададох вече, ти защо не отговори не знам ?
Каква философия може да имат техниките за биене и убиване?
И защо въобще им трябва философия, защото така е по фоливудските филми ли ? Да ама те са филми, а не реалност !
В крайна сметка това техники за биене ли са или философска школа.
Как тази философия се пречупва през призмата на Християнската философия и мироглед ?
Ето на тези въпроси, ако можеш да отговориш смислено, няма да е зле ?
Не каза също къде е тази зала ?

Весо какво ще кажеш за борбата, която си е един наистина Български спорт.
Борба са практикували Караджата, Левски и повечето ни национал-революционери.
Според мен именно в борбата са запазени и новите и старите Български бойни умения. Не случайно Българската борба е на такова високо ниво. Верно от холивуд не превъзнасят този спорт по филмите си, но това си е техна работа, нашата работа е да си пазим нашите неща и обичаи, а не да подражаваме на техните измислици.

[Beco Mèëeâ]

Ами въпросите си ги зададох вече, ти защо не отговори не знам ?
Каква философия може да имат техниките за биене и убиване?
И защо въобще им трябва философия, защото така е по фоливудските филми ли ? Да ама те са филми, а не реалност !
В крайна сметка това техники за биене ли са или философска школа.
Как тази философия се пречупва през призмата на Християнската философия и мироглед ?
Ето на тези въпроси, ако можеш да отговориш смислено, няма да е зле ?

Навремето тематиката в филмите за бойни изкуства основно беше как различните стилови школи по Бойни Изкуства се предизвикват на бой за първенството кой стил е по/най добър и ефективен.За какво уважение можем да говорим....Гледаме филми,пием кока-кола и се наместваме някъде ,в някои филм,в някои герои и така пренасяме измисленият сценарий в нашият реален живот.Гледаме на другите практикуващи,като на потенциялни врагове и противници,различните стилове от нашият стил естествено не струват,че как иначе,та нали ние практикуваме най добрият стил,защото ние го заслужаваме,защото ние сме нещо по специялно от другите...

Според мен Бойното Изкуство ни дава възможноста да променим,развием и покажем най вече своя вътрешен свят посредством техниката (формата).

Ако ти кажа че формата на Бу вей,като движение и цел е външно упражнение и изява, на душата стремяща се към молитва водещa до духовно обновление... едва ли ще успеш да ме разбереш.
Има един момък,на които в самото начало му бях споменал че Бранното умение не е мачкане и бой (това което вижда), а молитва чрез която се пречиствам,той ми се измя и ме обяви за смахнат,но след когато потренирахме малко беше на седмото небе от щастие,чувстваше се найстина пречистен,обновлен,абе с една дума - готино.И когато му казах след края на тренировката,че нашата съвместна молитва е ванала декиш...той вече не ми се хилеше като глупак.

Мисля че целта на практикуването на Формата от неспирни движения в Бу вей е точно това.Възможност да можем да опростим (изчистим ) своя начин на виждане и усет, да успеем да проникнем в принципите които са облечени от техниката.Колкото и да са различни техники в Бранното умение вей,когато един практикуващ осъзнае принципите,тогаз няма да има значение колко техники и похвата ще използва,защото всички техниките се подчиняват на тези общи принципи на действие и движение.Колкото и безбройни да са техните промени,ако се научиш да движиш техниките си посредством принципите,тогава ще усетиш как всичко се обединява(опростява в ума) в няколко основни принципа на движение.Според мен един практикуващ може да стане майстор,едва когато съумее да обедини хилядите техники и техните безброй комбинации в няколко основни принципа на движение.Усещането е как цялото това мнoгoобразие от техники се свива в една малка свера (кълбо) от принципи.Тогава няма да има значение как ще блокираш или как ще атакуваш.Можеш да се движиш с така лекота и бързина,и да се очудваш сам на себе си как ти се движиш без да ангажираш главата си. Когато се осъзнаят тези принципи,тогава техниките стават по бързи от движенията на един практикуващ който се е увлякъл по тяхната форма (външност).
Техниката (формата) не е важна,или казано по точно тя е важна до едно определено ниво за вътрешно развитие.След него всичко се влива в едно.От множественост и разпръснатост,към единение и свиване.
Когато успеем да обединим всичките основни принципа на движение в един Oсновен принцип,тогава можем да кажем че сме обединили всички 10 000 техники в 1 единствена техника.
Така е и с различните по форма бойни изкуства.Всичко отива там от където е произлязло.
С две думи принципите дават възможност за събраност и мълчание на ума ,а неговото объркване идва когато нашето внимание е увлечено и разпиляно по невероятният брой техники и движения.Мисля че невероятният неспирен поток от движения в Бу вей цели именно това. Да усложнява,да развива и разширява нашето съзнание.

Овладяването на тялото изискващо определено време е доста по-лесно за овладяване за разлика от овладяването на духа.С овладяването силите на тялото пътя не спира.Изкачването на планината става още по-трудно поради нарасналата ни увереност в нашето собствено познание.Самата думичка хармония за всички нас е лесна за произнасяне,но е доста трудна за постигане и се постига единствено от хора постигнали вътрешна дълбочина и крайно решени докрай да извървят пътя към вътрешно единение.

Овладяването на съзнанието е най трудната част от практиката.
Забелязал съм че ум които бърза да обхваща жадно всичко извън себе си,колкото се може повече и повече неща,сам се разсейва посредством сетивата,става разпилян и вътрешно слаб - каkто разтворените пръсти на ръка,в която няма сила,острота.Ако оприлича умът на човешката ръка,то колкото повече се разтварят пръстите,толкоз силата на ума се разпилява навън.Вместо да държи,той самият е държан посредством 5 пръста (сетива).Това го ограничва и свива и от там идва и неговата разпръстнатост (разсеяност),негова характерна слабост и черта.Човешкото внимание става непостоянно и постоянно разсеяно.Но ако принудим ума да не се скита като див необуздан кон,и успеем да го обуздаем,съберем и стесним като започнем леко по- леко да събираме пръстите на ръката от сетивата на вън - вътре в юмрук, толкоз той става по силен,по-събран и придобива силата (концентрация,внимание) да обхваща всичко извън себе си,без да държи (нищо вътре), държи всичко (вън).Вниманието става всеобхватно.
Ние изрязаваме своето моментно вътрешно състояние посредством формата на думите (на Бойните Изкуства).Например колкото по разтегнато и неясно се изразяваме,толкоз по мътно и разсеяно е моментното състояние на умът ни.И колкото по подредено ни е в главата толкоз думите свиват своя брой и обем и тогава те се наливат със сила.За мен голямото постижение в практиката на Бойните Изкуства е когато думите започнат да излизат трудно от устата,когато ръката искаща да удари някой се налива с тежест.Трудно се удря с такава ръка.Бих я оприличил като един натегнат лък с които колкото по трудно опъваш стрелата толкоз по голяма сила,полет и пробивност ще има тя.Така разбираш силата,а с нея идва отговорноста,контрола,вниманието.Ето нагледно как на това ниво Бойното Изкуство прерасна от само себе си в покой и празнота.Цялата синтенция и идея на Бойните Изкуства е ума да не изпреварва тялото,и тялото да не закъснява от ума.Едното да не пречи на другото.Всичко трябва да се движи като едно цяло.Сякаш няма ум,няма тяло.Така вниманието обединява всичко в себе си,а ние гледаме през съклото без да принасяме своя образ в него.
За мен това е едно високо ниво на бойното изкуство,прехода от бойно в изкуство.Когато умението за война се превръща в умение за мир.А ние от войни се превръщаме в миротворци.

Поста стана доста дълъг затова за борбата накратко.
В по стари времена в думата "Борба", се е влагало много по-широк смисъл, отколкото сега ние влагаме днес.
Например в книгата "Видрица" от поп Минчо Кънчев...можем да разберем как са се борели в края на ХВ²²² век...

"Обаче попчето яко и знае да се поборюва.С юмрук бие зад врата с коляно удря между кълките..."

Не случайно в българската борба дрехите не се свалят както в турска "мазна" борба.Затова някои хора я описват и като суха борба.Има песни,стари разкази за юмручната борба.Всъщност това е борба БЕЗ правила и ограничен брой противници.Боя и борба са едно и също нещо...
Какво искам да кажа.Когато овладееш основата (удари и блокове) и започнеш тяхното свободно комбиниране помежду им (в свръзки)...тогава в движенията си ще започнеш да усещаш как сякаш се бориш с удари и блокове.Усещане за натискане,прилепване,борене...Предполагам че за някой който владее борбените техники (борец) на даден етап също е усетил нещо подобно,как с борбени техники се бие...
поЗдрави