Митове и реалности в българската военна история.

[Batko Charly]

Бе тия хеликоптери като ги гледам как падат сами, що не
Апачета колко изгърмяха из Афганистан и Ирак ей тъй, я от вятър, я се блъснали, я пясъчна буря. Чка не мога да повярвам, че са толкова крехки, а иначе толкова скъпи. Тия военните сигурно ги боли повече за хеликоптерите отколкото за летците.

[messire Woland]

Ето един мит за българската армия: за това, че първата бомбардировка е дело на нашите авиатори.

[Гост]

Възможно е също така Рамбо да свали хеликоптер с прашка

Не е. Макар, че са ми казвали, че хеликоптер може сериозно да бъде застрашен ако го праснат с камък на определени места

Бе тия хеликоптери като ги гледам как падат сами, що не
Апачета колко изгърмяха из Афганистан и Ирак ей тъй, я от вятър, я се блъснали, я пясъчна буря. Чка не мога да повярвам, че са толкова крехки, а иначе толкова скъпи. Тия военните сигурно ги боли повече за хеликоптерите отколкото за летците.

За последното ти изречение - ти бил ли си войник?

Нито Апачите, нито Ми-24 или другите са крехки - няма неуязвима бойна машина.
Най-много хеликоптери за загубени от щатската армия във Виетнам. Следваща бройка - съветската в Афганистан. Апачите в Ирак нищо не са, само дето тях помниш от новините.

Ето един мит за българската армия: за това, че първата бомбардировка е дело на нашите авиатори.

Коя е първата и кой я е извършил? Нещо помня за италианци, ама данните май не са много сигурни.

[messire Woland]

Съвсем сигурни са си. Италианците са първи, през 1911 година. Около нова година би трябвало да получа една книжка за история на авиацията, голяма и хубава
Ще ти цитирам от там след това.

[Sturmpionier]

Мисля,че при бомбардировката на Триполи от италианците е извършено само авио разознаване, а и самолетът е бил идноместен-т.е невъзможно да се извърше бомбардировка.Но не съм 100% сигурен.мисля,че във форума на Криле имаше голяма и интересна тема по този случай,ама отдавна я четох и сега ме мързи да я търся

[Гост]

ОК, ще чакам данните.
И италианците да са, нещата не се променят кой знае колко, защото това не е мит, а по-скоро информационно недоразумение.
Това, което са направили Р.Милков и Пр.Таракчиев си остава и не е мит, а факт.

Да видим други митове.

[dibo]

Цитат от Недялков, Д. Въздушната мощ - Зараждане. "Ваньо Недков" София 1999 стр. 207-210

"В Италия за първи път военните използват аероплани по време на годишните учения от 22 до 29 август 1911 г., ръководени от генерал-лейтенант Полио. Към „червените" са придадени капитан Карло Пиаца с „Блерио", капитан Рикардо Моизо с „Нюпор", лейтенант Константино Коаглия с биплан „Савоя" и младши лейтенант Гуилио Гавоти с моноплан Етрих „Таубе". „Сините" осигуряват лейтенант Манлио Гиноклио и лейтенант Франциско Роберти с моноплани Блерио", младши лейтенант Уго де Роси с моноплан „Нюпор" и лейтенант Леонардо де Рада с биплан „фарман". Маневрите се провеждат край Монферато, а самолетите излитат от полево летище край Нови и осъществяват множество разузнавателни полети. След края на учението голяма част от военните пилоти вземат участие в септемврийското авиационно състезание. За своите усилия за развитието на военната авиация капитан Пиаца и младши лейтенант Гавоти са наградени с „Меdagliа d'Oro".
Твърде скоро на италианските военни летци им се налага да приложат своя опит от проведените учения. Войната с Турция избухва на 29 септември 1911 г. Италия се опитва да разшири своето влияние в Северна Африка за сметка на разпадащата се Османска империя. След разисквания на военния съвет е преценено, че кавалерията не е подходяща за тежката служба в пустинята и за осигуряване с разузнавателна информация към експедиционните сили в района на бойните действия са прехвърлени по море 7 самолета и 30 от най-добре подготвените авиатори, между които 5-ма пилоти.
Създадената със самолети от летателната школа в Авиано 1 -а аеропланна флотилия се развръща до едно изоставено еврейско гробище край Джафра, близо до Триполи. На 15 октомври започва сглобяването на самолетите и няколко дни по-късно „Нюпор", два „фармана", два Етрих „Таубе" и два „Бле-рио" са подредени до импровизираната площадка за излитане и кацане и са "готови за облитане. Трудните атмосферни условия, високата температура и
пясъчните бури са препятствие за нормалната експлоатация на техниката, но тежките загуби, които търпи италианската пехота в битката при оазиса Шара-Шат вследствие набега на арабската кавалерия, принуждават командването на експедиционните сили да прибегне до самолетите като единственото средство, способно да следи движението на подвижните отряди на противника. Първият боен полет е на 23 октомври 1911 г. В 6,19 часа капитан Пиаца излита с „Блерио-11" и разузнава в района на Азизия, разположен на 60 км южно от италианските позиции. След повече от час полет се завръща с ценни сведения за точната дислокация на турските сили и арабските им съюзници. В следващите дни подобни летения стават рутинни и оказват неоценима помощ на сухопътните командири. На 28 октомври капитаните Пиаца и Моизо следят от въздуха за попаденията на артилеристите от линейния кораб „Сараденя". В този полет се ражда идеята за коригиране огъня на корабната артилерия от борда на самолетите. С флотските офицери е уточнена системата за сигнализация и седмица по-късно тя се реализира. На 1 ноември младши лейтенант Гавоти извършва за първи път в историята на авиацията бомбардировка от въздуха, хвърляйки 4 ръчни гранати. Използването на гранати срещу противниковата пехота и кавалерия е рутинна дейност за италианските пилоти в следващите мисии. Ефектът, който се търси, разбира се, е повече психологически, отколкото военен. След един подобен полет турското правителство обвинява летците, че са бомбардирали полева болница. Разследването на инцидента разпалва юридически спорове, тъй като съгласно Хагската конвенция от 1899 г. бомбардирането от въздуха се допуска, но само от летателни апарати по-леки от въздуха. Самолети там липсват по обясними причини. Член 25-и от Хагската конвенция от 1907 г. изрично забранява бомбардирането от въздуха на неотбранявани обекти, дори и да са цел на операцията на сухопътните войски, а също и на военни обекти, ако това заплашва живота и имуществото на цивилни граждани.
Независимо от успехите на младата италианска военна авиация, постигнала висока бойна ефективност, положението на сухопътните войски в Киренайка остава тежко. Използваните самолетни площадки до Тобрук и Дерна не позволяват осигурявянето и на това направление от ограничените сили на авиационното подразделение. Налага се развръщането на 2-а аеропланна флотилия в района на Бенгази. В състава й влизат 29 човека, от които четирима пилоти. Трите самолета („Блерио", „Фарман" и „Астерия") и 110-метровата площадка за излитане и кацане са готови за експлоатация едва на 29 ноември. Преди това, на 24 ноември капитан Миозо за първи път в реална бойна обстановка целеуказва за нуждите на полевата артилерия. И този, и следващите полети срещат все по-организирана съпротива. Към стрелковото оръжие, което в повечето случаи не може да достигне летящите на височини около 1000 м аероплани, се прибавя огънят на полеви оръдия на специални лафети, които позволяват воденето на огън по въздушни цели. При подобни обстоятелства е повреден самолетът на младши лейтенант Роберти. Опасността подтиква по време на януарското затишие техническия състав да започне да обшива седалките на пилотите с дебела ламарина.
Друга модернизация на аеропланите, предизвикана от опита в бойните действия, е монтирането на механични бомбодържатели, облекчаващи действията на летците във въздуха. На 24 януари 1912 г. към борда на самолет „Блерио" на капитан Пиаца е прикрепена получената от Италия фотокамера. Той изпълнява разузнаване с въздушно фотографиране на противника, а командваното от него подразделение участва в изпълнение на задача за картографирането на района между Триполи и Ал-Гарян. На 4 март 1912 г. съвместно с Гавоти, капитан Пиаца осъществява първия нощен разузнавателен полет и първата нощна бомбардировка. Дадена е и първата жертва в бойни условия.
На 12 август 1912 г. загива пилотът Пиетро Манзини. Изпълнявани са задачи и за хвърляне на позиви над противниковите позиции.
В интерес на експедиционните сили на площадките край Тобрук и Дерна пристигат две групи доброволци, членове на Кралския италиански клуб, водени от неговия председател Карло Монти. Те са от по 4 човека и всяка от тях се командва от офицер. С 8-те самолета, с които разполагат за периода от декември до март, извършват общо 150 полета. В един от тези отряди е експериментирана радиосвръзка като средство за комуникация с потребителите на разузнатата информация. На един от самолетите е монтиран малък приемник и е приет сигнал, предаден от борда на боен кораб.
Действията на младата италианска военна авиация в Либия доказват на целия свят, че новото оръжие, макар и представено от крехки аероплани със слаби двигатели, е достатъчно ефективно и мобилно, за да играе важна роля в хода и изхода на бойните действия. Утвърждават се два основни способа за въздушно разузнаване - визуалното и фоторазузнаването, нанасянето на удари от въздуха (колкото и символичен характер да имат, те са практика в конфликта), коригиране огъня на артилерията и разпръскването на пропагандни материали, т. е. разкриват се много от съвременните задачи, решавани от авиацията."

[dibo]

Имах предвид,че е възможно голямо съединение да бъде задържано от една единствена огнева точка и при абсурдно съотношение на силите.Спомнете си също какво прави Витман при Вилер-Бокаж.За това може да има според мен нещо вярно в историята с дядото.

В случая съотношението на силите не е абсурдно, просто в този ден Бронираната бригада действа крайно непрофесионално.

[Batko Charly]

Апачите в Ирак нищо не са, само дето тях помниш от новините.

Абе много ясно, аз не правя историческо стравнение. Просто ми е много интересно как машини по които са хвърлени милиони долари така лесно заминават на кино. За другото, което явно ти се вижда странно е силно развития американски пазарен манталитет. Там се гледа на войниците като инвестиция. Толкова и толкова им е струвала на дъжавата да ги храни, образова и обучи. После те служат ан американските интереси (откъдето се вадят още мнооого повече пари) а и стават надеждни данъкоплатци. Загубата на такива е сериозна икономическа загуба. Но пък и тия машини струват пак толкова много мангизи, може би повече от обучението на един войник. Та оттам и коментара ми. Представи си даже двойната загуба на хеликоптер и войници измерена в пари ...

[Гост]

Ами, знаеш, че загубите са неизбежни и се калкулират. Белята е като станат неприемливи.
И милиарди да се хвърлят, всяко нещо може да се убищожи. Добър пример са Ми-24 - в началото в Афганистан муджахедите бая са се озорили - гърмят го с автомати, картечници, че и зенитни разни средства, обаче всичко отскача от него. Докато иде "Стингъра" - и ей на милиони и милиарди рубли на вятъра.
Така си се развива техниката, работи ВПК, и пр.
Същото се отнася и за войниците. В някои страни, за разлика от америка, за тях пък на никой не му пука ...
Това не е нито пазарен, нито диктаторски манталитет.

[gollum]

Предупреждение

Вземете малко да спазвате темата - т.е., българските национални митове. Не знам какво общо с нея имат вертолетите във Виетнам, Афганистан или другаде, или пък пазарния манталитет.

[Гост]

Вярно ... пардон.

[HELLCAT]

Препоръчвам Ви статията на Д. Тангълов "Кога за пръв път българската авиация използва самолета за бомбардиране на противника", публикувана в сп. "Военноисторически сборник" кн.1/1990г., с. 141 - 148. Авторът, след обстоен анализ на изворите,защищава тезата, че първото ( за българската авиация ) бомбардиране на противников обект е извършено на 17.11.1912г. от екипаж: пилот- Дж.Сабели и наблюдател - майор Златаров.
Безспорно е, че италианската авиация за пръв път във военната история използва самолета като бойно средства. Първи в света италианските летци използват самолета за бомбардиране на противника на 01.11.1911г.

[Batko Charly]

https://www.segabg.com/online/article.aspissueid=2033&sectionid=8&id=0001601

В тази статия има ли митове?

[messire Woland]

Линкът ти не се отваря.