Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Национализъм и нихилизъм в новата история на България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Sula написа Виж мнение
    За колективистичните и наравновластните културни особености на българите ли става дума?
    Да.

    Тази тема ще е интересна за всички, които се интересуват от първопричините защо хората са различни. Макар че е строго ориентирана към културната антропология, би представлявала интерес и за хора, които се интересуват от историята, тъй като много от причините за културните различия са свързани име...

    WHERE DOES BULGARIA STAND?

    Nuestro Grupo de investigación se crea en 1999, habiendo obtenido financiación continuada en la categoría de grupos consolidados de la UPV/EHU y Gobierno Vasco, revalidada en 2013 (GIC07/113-IT-255-07). El grupo forma parte de la UFI de psicología "Psicología y Sociedad en el S. XXI (UFIPSXXI)"



    Search the world's information, including webpages, images, videos and more. Google has many special features to help you find exactly what you're looking for.





    Geert and Gert Jan Hofstede's web site. Exhibition, theories, research and life. Hofstede's Globe. VSM. IPR and copyright. Partners.

    Search the world's information, including webpages, images, videos and more. Google has many special features to help you find exactly what you're looking for.

    -----
    Sтава дума и корупцията В българското общество, демек при Българите:

    Search the world's information, including webpages, images, videos and more. Google has many special features to help you find exactly what you're looking for.




    За нейните причини:

    "Колективизмът корелира силно с вяра в традиционните ценности на семейството и морала, липса на емпатия и загриженост към непознати, липса на загриженост за благоденствието на обществото като цяло, липса на загриженост към околната среда (r=0.58**), липса на толерантност и уважение към непознати (r=-0.76**), расизъм и предрасъдъщи, подчиненост на жената, загриженост за личните отношение с членове от колектива пред бизнесотношенията, корупция и връзкарство, лошо качество на стоки и услуги (r=0.75**), закъсняване за срещи, приписан обществен статус, липса на екстроверсия и хобита, ниска консумация на дрога и опиати, непряка комуникация във висок контекст (Hall) и др.
    Най-индивидуалистичните или универсалистки култури са: Холадия (1), Швеция (7), Финландия (102), Дания (107), Великобритания (114), Исландия (135), Люксембург (142), Германия (151), Белгия (152), САЩ (172), Австрия (191), Франция (196). Изнесени са по индекс на ексклусионизъм по Минков (2007). По средата на класацията са Латвия, Естония,Словения, Унгария, Чехия, Япония, Испания, португалия, Италия. Следват Русия, Полша, Сърбия. България е с коефициент 339. На дъното на класацията са Нигерия 495,Уганда 388, Египет 482, Бангладеш 412, Филипини 387 и др."

    Източници: Михаил Минков, "Защо сме различни"





    И тук съм пак аз :
    Излезна докладът на ТИ за 2009 година. Погледнах резултатите му, и си спомних си стария виц че България е от групата "АББА" (Албания,България, Бангладеш, Афганистан)..Новия виц - разказания/перефразиран стар е същия, доколото балканските страни според докладът от 2009 година страни са най-корумпи...

    Тук отговаря нашия приятел:
    Да, безпорно интересна тема, особено поради това, че са посочени основните причини за корупцията - колективистичната култура и неравновластието. Като цяло, корелациите между корупция и колективизъм са много високи - от порядъка на 0.80**. Подобно е и положението с неравновластието. А когато и двете са наличе в една култура, като нашата, става страшно. Често като основен фактор за корупция се сочи бедността, и безспорно това има своите основания, но дали си даваме сметка, че нещата са много по-сложни, и често бедността е резултат от корупцията, не нейна причина. До преди 60-0 години Скандинавските страни бяха доста бедни, и мизерията повсеменстна, но дори и тогава никой не е чувал за корупция там. В същото време корупцията е характерна за радица богати държави, като Франция, Белгия, Япония, САЩ.
    Безспорно още една тема, за която си заслужава да се размислим.

    ----
    ----
    Става дума и затова че в 80 процента от фирмите хората получват повече пари, отколкото са тези, на които са осугурявани, което значи че в бюджета влизат по-малко данъци отколкото следва да влизат (и поради причина че тези допълнителни средва на фирмите идват от дейности която не са осчетоводени, демек от сивата им дейност)
    Last edited by nik; 13-08-2010, 12:44.

    Comment


      Голъм,

      Хубаво си трил, като си започнал да го правиш да беше премахнал всичко, защото то така излиза, че сме се псували един друг, а индивидът, който ръсеше обидни епитети и проявяваше невъзпитание по отношение на другата страна беше само един.

      Иначе разбирам това, което си написал, само имам няколко доуточняващи въпроса:

      1. Смяташ ли, че индивидуализмът, какъвто го описваш" "индивидуалистични", защото смятам, че в момента в много по-голяма степен от случаите индивидуалният, егоистичният, личният интерес излиза като доминантен слой"), може да бъде колективен?

      2. Ако той може да създава общности по интереси, смяташ ли, че техните членове ще са достатъчно силни и единни, за да защитят интересите си?

      3. До този момент всяко развило се общество или цивилизация е почивало на някаква форма на колективност т.е. всички са възприемали една група ценности като върховни и неоспорими и са действали колективно, за да ги наложат на другите. В твоята теза как виждаш отделния "индивидуалист" да бъде в състояние да наложи неща на някой друг себеподобен, за да стигнат до някакви съвместни действия по отношение на обкръжаващата ги среда?

      По това, което пишеш съм сигурен, че си чел Лев Гумильов и си наясно, че той формулира всички (да ги наречем) "общества" където индивидуализмът и релативизмът доминират като ценност - антисистеми.

      Нека дам пример. Ако, следвайки твоят модел, чисто хипотетично, се появи група индивиди, които решат да нямат деца и издигне това в някаква форма на ценност (чисто и просто светът не ги кефи и са решили, че не е достоен за децата им или пък просто обичат да спят до късно през уикендите), то тези нещастници рано или късно са обречени на пълно измиране. Това според теб може ли да се нарече ценностна система?
      Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

      Гюстав Льо Бон

      Comment


        Sula написа Виж мнение
        Бабо Яго, можеш ли да обясниш за какво става дума, че това което си пуснала не се чете при мен?
        Опитай отново да отвориш файла. Понякога излизат питанки, но ако кликнеш пак, излизат буквите. Не знам защо е така, но е някакъв проблем със страницата на университета.

        Проектът и съответно занятието, което водихме 2 семестъра, се казваше "За актуалността на етническата интерпретация в археологията". Файлът е презентация на резултатите и изводите, като естествено не сме покрили всички обсъждани в занятието теми. В рамките на тази тема се наложи доста, почти непрекъснато да се занимаваме с въпроса за възникването на национализма и въздействието му върху теорията и методиката не само на археологията, но и на хуманитарните, особено историческите, науки изобщо. Аз съм се занимавала в презентацията само с въпросите за езика, съответно взаимоотношението между език, етнос и култура. Това е доста специфично. Статията на Щефан Шрайбер се занимава повече с общите постановки на проблема и прави много добър обзор на наличната литература и последни разкрития в областта. Има и case studies, опити за прилагане на изводите, постигнати в общата дискусия, върху конкретен археологически материал. Съответно и опит за промяна на "етническата парадигма" (понятието се използва от Себастиан Братер) - тоест на разпространената практика за етническа интерпретация на археологически находки, особено в случаите, когато това се прави автоматично, нерефлектирано. За съжаление, точно публикации на български учени по темата дават особено добри примери за такава дейност: Необмислено и неаргументирано отнасяне на археологически материал към определени етноси.
        Всичко в презентацията е на немски...
        „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

        Kurt Tucholsky

        Comment


          Sula, донякъде зависи от това какво разбираш под "колективен", но както мисля че те разбирам (в смисъл на създаване на общност голяма група с повече или по-малко трайни връзки в нея, общество), ще ти отговоря положително. В случая използвам "индивидуалистично" не особено точно, по-скоро за да отбележа идеята за съобразяване със собствените ценности и разбирания много повече, отколкото с придобитите по вертикален път (традиция и прочее). Това съвсем не означава, че тези хора не могат да образуват групи - напротив. Съществената разлика ("може би": защото говоря изцяло абстрактно и теоретично, а за такива неща трябват много изследвания, пък и сериозни хора, които да ги обмислят, а не любители, които отделят по някои и друг час от работното си време ) е в динамиката, т.е. подобен род структура ще е по-динамична и в енергетичността на организацията. Струва ми се по-малко енергетична в описания горе смисъл от, да речем, една религиозна общност или една нация. Но може и да греша по този въпрос.
          Смятам обаче че този род групи са дори по-податливи на колективни мнения и идеи отколкото са били някога. Защо мисля така? По няколко причини, които ще се опитам да структурирам като списъче:

          - съзнанието на тези хора е в по-голяма степен отворено навън, към информационните потоци;

          - те са много по-претоварени с информация, следователно са по-повърхностни в преценката и отсяването й (поне мисля, че може да се набележи такава зависимост: по-малко информация, по-голяма дълбочина на обработката / повече информация - по-малко осмисляне), а това ги прави по-податливи на всякакъв род масови кампании;

          - желанието да се причислиш към група не е изчезнало някъде - хората сме социални животни. Следователно с отслабването на традиционните връзки и групи ще има "свободно" желание за идентификация ("намиране на себе си" ), за принадлежност към нещо.

          Така че общности се (и ще се) формират на тази основа, те вероятно ще се променят много по-бързо, но и ще се създават по-бързо, в по-голяма степен ще е възможно да се манипулират чрез информационни потоци, но и ще са склонни в много по-голяма степен да изработват собствено съдържание, което повече или по-малко ще се разпространява по канали, които е трудно да бъдат контролирани отвън (а и откъдето и да е). И по-рано написах: трудно ми е да си представя как би изглеждала една такава общност, макар че със сигурност "семената" ги има днес.

          Comment


            Нека дам пример. Ако, следвайки твоят модел, чисто хипотетично, се появи група индивиди, които решат да нямат деца и издигне това в някаква форма на ценност
            отдавна си е възникнала такава, даже е и известна


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              Здравейте!
              Аз съм нов в този форум, но изчетох голяма част от темите тук. Тази обаче ми направи голямо впечатление, защото национализмът, като форма на колективизъм, ме вълнува. Имам мнение по въпроса, но преди да го кажа искам да питам следните две неща:

              1. Трябва ли да се стремим да запазваме своята култура, език и традиции, или не?

              2. Трябва ли да възпитаваме младите в патриотизъм и любов към Родината, или не?

              Малко опростявам нещата, но въпреки това се надявам, че ще получа някакви адекватни отговори.

              Довиждане засега!

              Comment


                Здравей, vvv и добре дошъл във форума.
                По въпросите ти - не мисля, че можеш да получиш някакъв обобщен отговор (т.е. отговор от страна на целия форум), по-скоро отговорите на тези участници, които решат да ги дадат: всеки от тях ще е индивидуален.

                vvv написа
                1. Трябва ли да се стремим да запазваме своята култура, език и традиции, или не?
                Аз бих поставил въпроса малко по-различно: дали можем да го направим принудително (или ако искаш, целенасочено).
                Ако поставим въпроса на индивидуално ниво, т.е. всеки в семейството си може ли да възпита децата си, така че да предаде или "запази" такива ценности, аз бих казал, че в най-добрия случай може да направи това само отчасти.
                Ако поставим въпроса на обществено ниво, това ще означава да се запитаме могат ли обществените средства за информиране и образователната система да "запазят" културата, езика и традициите? Някога не само са могли, но и точно те са ги създали. Но сега могат във все по-малка степен, според мен.
                Въобще, въпросът се поставя донякъде неправилно. Самата мисъл за "запазване" предполага, че те са нещо застрашено от изчезване. А нещата, които са застрашени от изчезване вече не са жизнени: иначе нямаше и да обсъждаме този въпрос. Има ли смисъл, дори възможно ли е тези част от културата, която вече не е жизнена, не е активна, да се запази иначе освен като в резерват? Т.е. като част от традицията. Възможно е: тя така или иначе се "запазва" от само себе си точно по този начин. Но "част от традицията" означава, че не е активна, че не влияе вече на всекидневното ни съществуване.
                Езикът и културата са живи системи и като такива те са динамични и променливи. Не можем освен принудително да ги спрем да се променят, но дори и в този случай няма да успеем: стагнацията не може да продължава твърде дълго, особено в днешните условия. Можем (може) да се влияе върху самия процес, но посоката му към промяна и видоизменение е несъмнена.
                Ако поставим въпроса на лично ниво, т.е. как аз гледам на тези процеси, то мога за себе си да кажа, че промените в езика не ми допадат въобще. Но мога да се "боря" с това само в личното си всекидневие - да употребявам езика такъв и така, както ми харесва, както го намирам за "правилен". С това ще влияя само на себе си, но ми е ясно, че самият разговорен език ще продължи да се променя, а писмения ще го последва след време.

                vvv написа
                2. Трябва ли да възпитаваме младите в патриотизъм и любов към Родината, или не?
                В определена степен и в определен смисъл: желателно е да се възпитават и преподават определени общи ценности, които да повишават интегритета на общността, без обаче да я правят затворена. Т.е. да се избягват негативните моменти, присъщи на този тип идентификация, защото винаги тя се възпитава чрез "историята", а това означава чрез комбинация от положителни и чрез отрицателни примери. Възпитава както "любов" към държавата (нейната историческа митологична проекция в миналото), така и омраза (или във всеки случай, негативни чувства) към нейните "врагове" от миналото.
                Лошото е, че както положителните чувства се прехвърлят от митологичното минало към съвременността, същото се случва и с отрицателните. А това не е хубаво и то не от някаква абстрактна човеколюбива позиция (от нея несъмнено е лошо), но от чисто практическа. Багажът на миналото не е добре да пречи на изграждането на настоящето, да ме възпитават да мразя тези или онези (абстрактни групи хора), защото някога в миналото са "правили лошо" на абстракцията,с която ме учат да се идентифицирам. Това означава хората да стават част от борбата на идеите, а никога не съм го смятал за добро.
                Но е несъмнено, че за всяка една държава е полезно да учи гражданите (а още повече, поданиците) си да я обичат и да се подчиняват на това, което се поднася като интерес и цел. Погледнато от тази гледна точка, подобно обучение може да е както добро, така и лошо.
                Погледнато от гледна точка на обществото е добре членовете му да споделят общи ценности и да се чувстват част от едно цяло, т.е. обществото да е интегрирана цялост. Това може да се случи само чрез възпитание и обучение въз основа на някаква колективна абстракция, т.е. чрез някаква идеология. В идеалният случай подобно възпитание трябва хем да научи всеки член на обществото да мисли и преценява самостоятелно, хем всички да правят това въз основа на обща ценностна система (най-вече в етичен, а не толкова в естетичен смисъл). Това би гарантирало едновременно поне минимално ниво на интегритет със съпротивителни сили на личностно ниво към държавни или колективни манипулации чрез подобни колективни културни обекти.
                Така че отговорът ми е: да, трябва, но доста по-различно, отколкото това се е правило някога. В идеалния случай индивидите трябва да са способни да се поставят психически на мястото на другите и след това да направят избора си как да действат.

                Comment


                  Поддържането на национални стереотипи в един момент става самовъзпроизвеждащ се процес. Резултатът може да е свързан с агресия към чуждите, но във всички случаи представителите на общността са винаги прави. Това е валидно не само за съвремието, но и отнесено към стара дата. Излиза, че културно-историческото наследство на някакви общности се използва за иницииране на националистични настроения, пък самите настроения предопределят и разглеждането на собствената история. Тоя кръг може да се разкъса при наличие на компромис и извеждане на други приоритети: оттам нататък субектите в общността стават стопанско активни единици, а конкуренцията все по-често е наднационална. Личното добруване е универсално човешко право и следва да бъде задоволено

                  От гледна точка на икономиката националните характеристики имат отношение към потребителското поведение Това може да означава формиране на маркетингови стратегии според някакви специфики - в случай, че бъдат определени като особено важни. Понякога поддържането на националистични настроения имат значение за пазарната реализация на продукти (ми например сувенири по време на световното по футбол). Така национализмът ("като форма на колективизъм") спомага за по-доброто позициониране на стока или услуга. Просто светът така се е променил, че е изпразнил от съдържание предишното разбиране за национализъм.

                  И една хубава според мен статия.

                  Comment


                    SRH написа
                    Просто светът така се е променил, че е изпразнил от съдържание предишното разбиране за национализъм.
                    Много точно обобщение. Аз го описвах доста по-дълго и може би по-неразбираемо. Когато нещо прерасне да бъде активно само по себе си и стане част от традицията, то губи съдържанието си и остава само празната форма. В която новото време налива след време се налива какво ли не съдържание.

                    Comment


                      от самото начало темата е тръгнала в грешна посока.Въпреки няколкото споменавания на Страшимиров,Хаджийски и още няколко загатвания на стойностни автори ,въобще не забелязах някаква по-сериозна дискусия....

                      а самата есенция на въпроса е именно там--в Трудовете на Страшимиров,Чилингиров,Дървингов,Дрангов Хаджийски и т.н ...да не продължавам че може да се окаже че определено количество участници не са имали възможност да се запознаят с тях. А "Щипането" на Цитати от западноеврейски ...пардон Европейски и северноамерикански автори и прилагането им като абсолютна стойност на теорията тук ,според мен е по начало грешно и няма да доведе до нищо съществено ,освен до негативни изводи...Нещата са изключително комплексни..ама Изключително .Има неща в нашето обичайно семейно(дори и наказателно) право ,които ги няма никъде другаде,както има и неща от ежедневния бит,социалните взаимоотношения ,че дори може да се обобщи и с елементарното -"Мирогледа".....

                      затова пак казвам---тази дискусия според мен няма да се увенчае със сериозен ,безпристрастен и НЕемоционален извод...



                      пс---от посочените цитати на статии от нашенски колумнисти/автори ,честно да призная имам доверие само на професор Янакиев...така де -на Калин(независимо че не споделям известна част от неговите възгледи,което и съм заявявал пред него)

                      Comment


                        Stug3 написа Виж мнение
                        от самото начало темата е тръгнала в грешна посока.Въпреки няколкото споменавания на Страшимиров,Хаджийски и още няколко загатвания на стойностни автори ,въобще не забелязах някаква по-сериозна дискусия....

                        а самата есенция на въпроса е именно там--в Трудовете на Страшимиров,Чилингиров,Дървингов,Дрангов Хаджийски и т.н ...да не продължавам че може да се окаже че определено количество участници не са имали възможност да се запознаят с тях. А "Щипането" на Цитати от западноеврейски ...пардон Европейски и северноамерикански автори и прилагането им като абсолютна стойност на теорията тук ,според мен е по начало грешно и няма да доведе до нищо съществено ,освен до негативни изводи...Нещата са изключително комплексни..ама Изключително .Има неща в нашето обичайно семейно(дори и наказателно) право ,които ги няма никъде другаде,както има и неща от ежедневния бит,социалните взаимоотношения ,че дори може да се обобщи и с елементарното -"Мирогледа".....

                        затова пак казвам---тази дискусия според мен няма да се увенчае със сериозен ,безпристрастен и НЕемоционален извод...



                        пс---от посочените цитати на статии от нашенски колумнисти/автори ,честно да призная имам доверие само на професор Янакиев...така де -на Калин(независимо че не споделям известна част от неговите възгледи,което и съм заявявал пред него)
                        Бита, и най-вече социалните взаимоотношения, и сътветно "мирогледа" формират културните особености (измерения) на народите (обществата), които културни измерения тези западни автори изследват. Хофстеде се заминава десетки години с тази материя, събирайки данни и анализирайки ги, и той не е единственият които работи върху т.н културни измерения..(Има и цитирани загавия и публикации по-горе, които са с автори само български антрополози)

                        Comment


                          SRH написа Виж мнение
                          Поддържането на национални стереотипи в един момент става самовъзпроизвеждащ се процес. Резултатът може да е свързан с агресия към чуждите, но във всички случаи представителите на общността са винаги прави. Това е валидно не само за съвремието, но и отнесено към стара дата. Излиза, че културно-историческото наследство на някакви общности се използва за иницииране на националистични настроения, пък самите настроения предопределят и разглеждането на собствената история. Тоя кръг може да се разкъса при наличие на компромис и извеждане на други приоритети: оттам нататък субектите в общността стават стопанско активни единици, а конкуренцията все по-често е наднационална. Личното добруване е универсално човешко право и следва да бъде задоволено

                          От гледна точка на икономиката националните характеристики имат отношение към потребителското поведение Това може да означава формиране на маркетингови стратегии според някакви специфики - в случай, че бъдат определени като особено важни. Понякога поддържането на националистични настроения имат значение за пазарната реализация на продукти (ми например сувенири по време на световното по футбол). Така национализмът ("като форма на колективизъм") спомага за по-доброто позициониране на стока или услуга. Просто светът така се е променил, че е изпразнил от съдържание предишното разбиране за национализъм.

                          И една хубава според мен статия.
                          Статията е повърхностна, според мен. Истината е, че сърбите в продължение на много десетки години целенасочено малтретират българи, албанци, хървати, и после целенасочено в рамките на Титова Югославия и изграждат негативния образ на България и българите (съответно това отношение се предава към македонците) , също на албанците..От друга страна - един малтретиран, и изтормозен народ, otdale`en ot korenite si ( и "обезраждан" по най-варварски начин) няма как да стане богат, при все това че в края на 19 век, в Македония живеят нe по malko богати и заможни българи, отколкото тези в източните земи!
                          --
                          Не знам какво по-точно имаш в предвид с твърдението си че "национализъм е форма на колективизъм"? Вероятно те разбирам, но за да не остане погрешно впечатление в останалите, четящи те, ще уточня: Определено национализмът не е форма на културен "колективизъм", доколкото страните с много висока степен на културен "индивидуализъм", показват исторически най-силно развито национално чувство и национализъм (вижте холандците и британците през Втората Световна Война, защо не и германците, които са също индивидуалистично общество; евреите, но най вече ме удивява патриотизмът и национализът на американците , за които САЩ, с нейните ценности е номер 1)
                          "Колективизмът" ("родовостта") като културна особеност не облагодетелства национализма, повече от това че той, колективизмът корелира с (т.е той е причината за) за по-високата ксенофобия и омраза към различните от колектива (значи облагодетелства шовинизма) - в случая "колектива" се дефинира като род (клан) , село, класа.. Напротив, културния "колективизъм" корелира най-вече с "ниската загриженост към общото благо и общото място за живот 9демек отечеството)", "с корупцията", с "неспазване на законите", с двойните страндарти, с неспазване на правата на малцинствата (казахме че наличието и спазването на общите стандарти , вкл. закони са част от "договора за националана държава") и други..

                          Значи - ние като общество с висока степен на културни "колективизъм" и "тревожност" не можем да разберем как така в Холандия или Британия "не бият негрите", и смятате че щом "не бият негрите", то хората не са националисти. Напротив. Тези хора се държат като "националисти", в смисъл на хора спазващи законите на странат си (които са измислени от тях, и които служат на всички тях, на тяхните интереси, а не на клановите интереси), хора спазващи "договорните положения", работят за себе си и за страните си.. (колко британци или холандци емигрират в Щатите например?)..
                          Last edited by nik; 02-09-2010, 19:13.

                          Comment


                            Е да де, ама хамериканците си имат Холивууд, пък той много здраво си ги възпитава и в патротизъм и в национализъм.

                            Comment


                              Не знам за американците, но докато се взираме в тях и търсим проблемите си другаде, пропускаме да забележим какво става у нас. Ето статийка по темата: http://dnevnik.bg/analizi/2010/09/19/962603_bez_duno/
                              Няма да слагам цитати, безсмислено е, добре е да се прочете цялата.
                              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                              Проект 22.06.1941 г.
                              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                              Comment


                                Месир, нещата са много тежки и статията ги отразява такива каквито са.
                                Някои могат да си кажат, че всичко е заради пустите "колективистичните и наравновластните културни особености на българите", но моето мнение продължава да бъде, че всичко се свежда до липсата на просвета съобразена с това, че има масово образование, а след него специализирано висше, което е доброволно и не е за всеки.

                                Масовото образование затова носи това прилагателно, защото то е насочено към масите, на които не бива да бъде давано и най-малкото основание да разсъждават относно моралните ценности и историята на собствения си народ. Както правят братята македонци: http://svobodnaplaneta.com/story/4001.
                                Ама сегашните македонци били с промити мозъци, ама те не знаели фактите, та ставали за смях и прочее аргументи са валидни, но безсмислени ако някой е тръгнал да прави нация, като техните политици.

                                Съвсем не е работа на обикновените граждани да разсъждават и да подлагат на съмнение ценностната система на собствения си народ извън границите на общоприетото, което трябва да бъде с патриотична насоченост. Работата на гражданите е да се трудят и да съблюдават някакви форми на съвместен живот, които да са гаранция за приличие в съвместния живот с останалата част от обществото си. В случая бялото с трико с черното бельо под него на директорката е показателен къде е границата. Пак за тях си е фолка и "Бялата роза", но само след химна и някоя друга патриотична песен, като тази за св. св. Кирил и Методи.

                                Тези, които искат да навлезнат в по-високи сфери на образованието, трябва да седнат да почетат повече, за да започнат да мислят аналитично и чак тогава да изказват мнения относно ценностите и историята на народа си.
                                Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

                                Гюстав Льо Бон

                                Comment

                                Working...
                                X