Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[Юлиан Август]

Напротив. Както казах, възраждането е процес на привеждане на запазеното в нация по смисъла на 19 век.

Запазеното самосъзнание е било дотам мизерен фактор, че на един монах му се наложило да казва :"О, неразумний юроде! Поради что се cpaмиш да се нapeчеш болгарин... ?" Защото току виж след няколко години всички българи щели сами да се прекръстят с гръцки имена, започвайки от елита, та и до пъдаря. Последвалият път до борбите за църковна независимост, като първа проява на събудения дух на самоопределението, е доста дълъг и трънлив.

[Гост]

Запазеното самосъзнание е било дотам мизерен фактор, че на един монах му се наложило да казва :"О, неразумний юроде! Поради что се cpaмиш да се нapeчеш болгарин... ?" Защото току виж след няколко години всички българи щели сами да се прекръстят с гръцки имена, започвайки от елита, та и до пъдаря. Последвалият път до борбите за църковна независимост, като първа проява на събудения дух на самоопределението, е доста дълъг и трънлив.

Не, образът на този самотен монах, просветил цЕл народ е доста литературен. Всъщност, този монах става изразител и популяризатор точно на този процес, който се базира точно на съзнанието за народност традиция и пр.

Не случайно непознаващото книгопечатане малко книжле така бързо се е разпространило из народа

А това, че някои, но далеч не всички българи са тръгнали по гръцкия път на фанариотите е просто поредното издание на стария български номер "фили и фоби" - византийска партия/антивизантийска партия, "еди кви си фили и еди кви си фоби", "червени/сини/пембени/зелени", "потомци на Александър или елини-славянофони". Познато явление.

Той българинът като се посвети на някоя външна сила, е готов да си запали къщата (най-често тая на съседа) само и само да стане неговата, т.е. тази на "каузата му". Тази тема частично засгя и това.

Ако цял народ иска да стане гръцки, не виждам как едно манастирско книжле би го спряло Защото тогава политическа организация не е имало

[Ханс]

Литературните лъжи са по-добри от другите

Нанси Хюстън

Преди две години посетих читателска група в женския затвор във Фльори-Мерожи, който се намира на около 30 км от Париж. След дискусията, продължила близо два часа, една от затворничките, която дотогава упорито мълчеше, вдигна поглед, погледна ме право в очите и попита: „Какво ви носи измислянето на истории при положение, че самата реалност е толкова невероятна?“

С жената беше свършено. Тя беше извършила убийство. А аз не.

в. Култура, бр. 34, 09 октомври 2008 г.

http://www.kultura.bg/article.php?id=14747

[Гост]

Чудна статия, макар и в известен смисъл "литературно разхвърляна"; само трябва да се определи кое е "истина" и кое "измислица", за да се прецени дали е относимо към контекста на статията... Защото иначе, всичко, за което хората си (се) мислят, може да се вкара в графата "измислица", но далеч не е така

Та, "измислица", материализирана в литературата, за да има ефект, трябва да намери среда, почва. Няма толкова силна книга, която да събуди някого, ако той не го иска.

А и на една криминална писателка може да се позволи да пренесе своето отношение - "измислица-ефект-среда" върху националните проблеми, но доколко е верен анализът й (доста творчески разхвърлян, пак да кажа) е съвсееееем отделен въпрос.

[gollum]

Статията е много хубава и според мен, а от нея става ясно кое е "истина" и кое - "измислица" .

[Гост]

Без почва семената съхнат.

[albireo]

Най-идиотското в целия коментар на KG е емотиконът за смигване накрая - сякаш авторът му отдаавна, отдаавна е разбрал за какво става въпрос в статията. Само мен ли ме напушва смях?

Ханс, поздравления, че го сложи това тук. Разпратих го насам натам сред хора, които иначе не четат Култура и в момента, може да се каже, че предизвиква тих фурор.

[Гост]

[gollum]

КГ125, според мен, търсиш под вола теле и то само защото се хващаш за думички като "измислица", "лъжа", "истина", които според теб се поставят в контекста на думичката "национализъм". А въпросния текст (създаден на основа на устно изказване, доколкото разбирам) е ценно, поне за мен, не с друго, а със синтетичния си подход (разхвърлян, литературен, ако щеш) към темата и точно поради това има интересни и точни попадения, макар и може би не и формулировки.
Идентификацията е част от културата, както и всички тези "измислици", "истини" и "лъжи", а като такава е част от нещо изфабрикувано, което превръща обществото ни в общество и нас в хора (в контекста на статията: осмисля съществуването ни и прочее). Въпросът е, че ти възприемаш само един нюанс, който при това отсъстват от семантичния спектър на статията: конотацията на нещо лошо, свързана с думички като "лъжа" и "измислица", което като нещо мръсно полепва от тях към "национализъм". Идентификацията и свързаните с нея механизми и фикции са нещо много важно и необходимо, нещо без което обществото е невъзможно, следователно всичко това са не само необходими, но и неизбежни неща.
Във връзка с това си помислих, че може дори да цитираш този откъс от текста:

Причината, че не се решават да го направят, е, че така биха накърнили измислените основи на своето съществуване – лоялността към родителите си, предците си или братята по вяра; идентификацията с техните страдания, необходимостта да предадат историята си на следващото поколение. Но ако все пак се решат, ще трябва да се присъединят към друга измислица – към детинската, арогантна, прометеевска измислица на произлезлия от само себе си, самодостатъчен индивид.

А статията не говори за това, а за отношението между измислиците (културата), спекулиращи със своята истинност и тази част от културата, която се отличава по своята очевидна измисленост. Това е и интересното, не толкова като нещо ново, но като много точно синтетично изразено, с което ми допадна (и имаше някакъв ефект, подобен на описания от Албирео до степен за пореден път (това ми се случва почти след всеки прочит на статия от вестник "култура", изровена и пусната тук от Ханс) да се запитам защо не взема да го чета този вестник или поне да прехвърлям сайта му (както, предполагам, прави Ханс).

ПП Като и да е, текстът е интересен, също толкова интересен за мен бе и другия текст, пуснат пак от Ханс в темата за новостите около икономиката.

[albireo]

Голъм, много добре казано. Впрочем ще ти е интересно и да видиш (ако не си я чел вече де - не помня дали бях(ме) давали линк тук) паралелите с близка по дух и тематика статия от съпругът й.
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article235

[Гост]

Ами очевидно съм го схванал в другият контекст, по-стриктно придържан към темата. Защото все пак е тук постнат от Ханс, не другаде.

Иначе си прав за статията.

[gollum]

Признавам си, че не знаех, че Цветан Тодоров й е съпруг (но това, може би, обяснява някои неща в текста). Не че има значение, де, но аз съм чел три книги, излезли изпод перото му и трите ми допаднаха много, дори бих могъл да се изразя и по-силно - повлияха ми. Извинявам се за офтопика.

[Гост]

"Това че признаваме добродетелите на литературата не ни задължава да смятаме, че истинският живот е в литературата или пък че всичко на този свят го има, за да се превърне в книга – догма, коя то би изключила от „истинския живот” три четвърти от човечеството."

Наистина, колко добре казано. Но каква е връзката му с "национализма"? Не го казвам като формализиране тип "не е по темата", но ми се струва, че малко се отклонихме в друга посока.

[albireo]

Е ..това е въпрос с повишена трудност явно. Каква ли наистина е връзката между механизма на съвторяване на култура (Голъм, 'инфообекти' ) описан от Нанси Хюстън (впрочем за пръв път чета някой да я определя, като 'криминална писателка' при това загатвайки, че не е квалифицирана да говори по такива теми, каквито занимават КГ) и отчасти от Цветан Тодоров (напр. в пазажа, който започва с "Всеки от нас непрекъснато..." и завършва с "....отколкото във философско или научно съчинение.") и национализма?
Знаете ли КГ, най-добре го приемете като странност, като прищявка на Ханс, белег на ексцентричност. Той провокира, а вие му се връзвате. Бива ли така.

[Гост]

Знаете ли, Албирео, не бива /Ханс добре си я е пуснал, човекът, но виж че аз тръгнах да я разглеждам от тоз аспект, може би не биваше/ И да, малко позасилих в посока "криминална писателка"; и то не бива.

Предпочитам обаче, вместо да разчетем всеки по своему (и оттук да сътворим материал колкото за дискусия, толкова и за объркване на конците) текстовете на Цв.Тодоров и неговата съпруга, както и на Голъм, да Ви поканя да формулирате, доколкото материята позволява, конкретна теза, свързана с тези текстове и пасажа, започващ със "всеки от нас непрекъснато" и това, което тук, в тази тема, от години вече назоваваме "национализъм", макар да имаме по-широк кръг неща предвид.