Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[albireo]

Хич не греши. Има принципна, същностна разлика.

[Ханс]

Хич не греши. Има принципна, същностна разлика.

Е тогава някой ще трябва да ми я посочи.

[Dinain]

Взе ми думите от устата. Нещо общо с асимилирането на чужди народи?

[albireo]

Ханс..не сега ...а и най-вероятно не тук. На някоя от следващите сбирки. Пък и мисля си някои ти беше дал Дж. Паксман? Или греша? Ако греша да ти го дам аз?

[gollum]

Ъъъ, Албирео, мисля си, че все пак ако намериш време и желание би могъл вкратце да разясниш тази съществена разлика .

[Хана]

Понеже размяната на реплики тръгна от това:

Все пак мисля, че между английското самочувствие и българския национализъм има мнооого голяма разлика.

чувствам се дръжна да отговоря.
Линкът, който пусна Ханс, е за отношението на англичаните към французите. Аз надлежно прочетох (по-скоро прегледах) този текст, доста любопитен между другото, и не открих в него, по-точно в отношението на англичанети към французите особена прилика с проявите на национализъм в България. Отношенията между Англия и Франция са достатъчно специфични по исторически причини и трудно може да се направи аналогия между отношението на България към която и да е друга държава (например Турция или Европейски съюз)

И за да дам малко по-теоретична насока, бих завъртяла въпроса така:
Има ли разлики и какви между различните национални прояви на национализма? Доколко тези разлики са принципни или не са, т.е. доколко национализмът е идеология и като такава е по-скоро без граници и доколко има национално-специфични и народопсихологически характеристики? Според мен отговорът е и да, и не: национализмът е идеология или философия и като такава има общи характеристики независимо от конкретните си прояви, но историята, народопсихологията и други конкретни особености налагат специфичен отпечатък на всяка негова конкретна проява, както е в случая и с английския и българския национализъм (с първия съм запозната само косвено, докато във втория съм потопена).

[dibo]

Неутралитет де юре плюс комшулук де факто

Веселин Стойнев

Вестник "Сега" 28.06.2006

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2327&sectionid=5&id=0001202

[dibo]

Оставете забрадките на мира!

Лилия Попова

Вестник "Сега" 28.06.2006

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2327&sectionid=5&id=0001201

[gogo t]

Най-тъпата теза за произхода на българите

БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НОСИ КОСМИЧЕСКО ПОСЛАНИЕ
(Статия, публикувана във вестник “Шуменска заря” от 11.01.2002 г.)
Цонка Ефтимова


--------------------------------------------------------------------------------

Жечко Иванов от две години вижда на географските карти добре очертани и оформени човешки образи или фигури на животни. Той няма представа как точно става това, но смята, че по този начин получава важна информация с космически произход. За първи път, на картата на Европа, е видял Скандинавския полуостров като куче. Според мащаба на географската карта, особено когато тя е по спътникови снимки, по бреговата ивица на България се наслагва троен образ на мъж.

Това, според Жечко Иванов, не е произволна рисунка, а видение. Главата на мъжа е с кожен шлем и прилича на бога на маите и ацтеките Кетцалкоатъл. Жечко Иванов смята, че тези племена, населявали Южна Америка, имат един и същи произход с древните българи. Към тях той присъединява и част от северноамериканските племена на чероките. В дълбока древност българите, според него, са преминали Беринговия проток, който е бил свързан по суша тогава и са се заселили на Американския континент. Основание за това му дава идентичността в двете фигури – това, което вижда на картата, и образът на Кетцалкоатъл в изображения на маите. В южноамериканската митология той е бял мъж, дошъл от запад. При заминаването си обещал да се върне. Жечко Иванов смята, че най-почитаният бог на маите слязъл на черноморския ни бряг, откъдето вероятно е и започнал дългото си плаване на запад.

Друг вариант на същия образ, отново по Черноморието, е на мъж с къдрава коса, оприличаван на римски владетел. По западната граница на България се очертава глава на египтянин. Според г-н Иванов, в дълбока древност Земята е посещавана от извънземна цивилизация и всичко това е оставило отпечатък върху нейното развитие. Навсякъде около нас има закодирана огромно количество информация както за бъдещето на планетата, така и за нейното минало. Тя би трябвало да е достъпна за всички хора, но в съзнанието им трябва да се отвори прозорец към нея. Проучвайки географските названия, Жечко Иванов открива изумителни съвпадения. Освен добре известния връх Тангра в Азия между Тибет и Памир, той открива наименования на Мадара на селища в Индия и Гърция – територии, доста отдалечени една от друга.

Жечко Иванов твърди, че разсъждава нормално и земно. Той не приема християнското твърдение, че ще дойде свършекът на света и смята, че в основата на Библията стои древната българска история и митология. Това особено личало в Стария завет. Той допуска, че информацията, която е стигала до нас, идва от висша цивилизация, която е сложила началото на прабългарската, при посещение на Земята преди много хилядолетия. Те са дошли от съзвездието Тангра и съвсем естествено било да бъдат възприемани като богове. Били бели двуполови хора, мъжът и жената били слепени с гръб. Те са населили планетата с птици, влечуги и животни, които също били слепени и впоследствие са се разделили. Това всъщност е бил и т. нар. Ноев ковчег – клонирани живи клетки на всички същества, които сега обитават планетата. Космическите пришълци са оформили и релефа на планетата с планините, моретата и реките, запечатвайки на него и собствения си образ. Те ни влияят и днес с положителна и отрицателна енергия, затова и старите българи казват, че има хубави и лоши дни. И сега били някъде сред нас, но в друго измерение, където все още не можем да ги видим.

В дълбока древност Черно море е било сладководно езеро и космически кораб е кацнал на неговото крайбрежие. Хората от Космоса са създали прабългарската цивилизация, която впоследствие е населила планетата. Затова и нейната митология, календар и писменост имат най-древни корени. Голяма част от историците приемали тази теза за вярна, но тя все още не е призната в сериозната наука. След приемането на християнството през 865 г. била сменена и историята ни, в която се твърди, че хан Аспарух е пришълец. Ако се потърси съвременен еквивалент на тогавашната ситуация, ако българин е заминал в САЩ и след пет поколения неговите наследници се върнат тук, това не означава, че те откриват България. Жечко Иванов също защитава твърдението, че Аспарух се е върнал към едни много стари земи, населявани преди много години от неговите предци. А те са били разселени по цялата земя – от Вавилон до Южна Америка. Затова и Жечко Иванов се шегува, че на въпроса къде иска да отиде, казва, че иска да обиколи “само” България.

На географските карти на Европа е запечатано пък сътворението на света. Там се съдържа и много информация, която трябва да бъде разшифрована. Той е сигурен, че българската цивилизация е наследник на високонадарените пришълци от Космоса и носи тяхното послание.
Това е най-тъпата теза за произхода на българите ! Тоя е :stupid:

[Ханс]

България е загубила много важен мач с едиколко си на нула. Спортният коментатор на Нова телевизия обаче обявява, че българите трябвало да вдигнат гордо глави. И освен това трябвало да гледат положително на нещата, макар вероятността България да отиде на някакво си там първенство да е нищожна. Никаква възможност нямало даже.

Чудеса и загадки.

Защо трябва българите да вдигат гордо глави, след като са загубили толкова чак важен мач? И какво положително има в това, че на първенството (световното май) няма да отидем?

Спортно обяснение на тази загадка няма. И разумно няма. Дори патриотизмът, въпреки привидностите, не може да бъде причина за такива чудати призиви. Обяснение може да даде само психологията, или някоя подобна медицинска наука. Но и без научни обяснения се разбира, че щом българите трябва да вдигат гордо глави и да гледат положително, те преди това са били навели засрамено глави и са гледали отрицателно.

Това е сякаш по-разбираемо. Може да се обяснява с липса на самочувствие. Най-вече на на лично самочувствие.

Колцина са хората, които могат и смеят да кажат: “Аз успях!“ Или:“Аз мога!” Или: “Аз съм!” Всички говорят в множествено число. И премиерът говори в множествено число. Но той го прави, защото работи цар. (Макар, че е избран на друга длъжност).

Останалите го правят по други причини - преди всичко от желание да се влеят в някаква общост. Племе, раса, религия или държава - каквото се окаже най-подходящо. Към масите. Широките народни най-вече. В тях личността, която се възприема като неуспяла, може да забрави своята незначителност. Да намери утеха, опора и самоопределение.

Само че

голямата общност трябва да има някакви достойнства.

Колкото е по-незначителна личността, толкова по-големи трябва да са достойнства на общността. Най-добре е, ако тази общност е велика. Ако ли пък не е хасъл велика, трябва да се докара като такава. Това най-лесно става чрез историята, защото и свидетелите, и историческите личности, за които свидетелстват те, са измрели и няма как да възразят, или да опровергаят каквото и да било. Съвсем лесно могат да се намерят доказателства за величието на чиято и да било история. А пък с историци като Димитров и Пантев може и без доказателства. Ние сме велики, защото произхождаме от Авитохол, например, който пък произхожда от Атила, известен като Бич Божий. Всъщност Авитохол може да се окаже и още по-древен даже. Защото Авит, или Явит на оногундурски значи прародител. А това ни отправя към Яфет, който е син на Ной, основателят на бялата раса. Яфет живее малко след потопа, приблизително 40-50 000 години преди Христа. Толкова сме древни, значи. Толкова сме велики. Основатели сме на бялата раса. Трябва да вдигнем гордо глави, а също и... шум. Както сме го вдигали край Босфора някога. Сега го вдигаме край президенството. Историците, воглаве с президента, ще правят древното миналото на България още по-древно. Какво обаче остава след великите тези шумотевици.

След големия шум при Босфора Симеон Велики (с прякор Полугърка) погубва всичката българска войска някъде из планините на Хърватия. За 14 години непрекъснати войни и победи (ако не броим загубите) цялата необуздана и толкова нужна за създаването на държава варварска мощ е пропиляна не за съграждане, а за разсипия. България не завоюва никакви нови земи. (Ех, тия читанки с техните сладки приказки... ) Напротив, губи огромни пространства на север и северозапад от Дунав. Стопанството й е съсипано. Наскоро възникналите търговски връзки са прекъснати. Земеделието замира. Стопанството едва крета. Из страната необезпокоявано вилнеят маджари и печенеги. Така необходимото за създаване на трайна държава вътрешно сцепление между хора, племена и народи, го няма никакво. Печалният и унизителен край на Петър Първи и Борис Втори в Източна България въобще не засяга комит Никола и прочутият му син Самуил. Развратът и разгулът на Църквата пораждат богомилството.

Така се проваля първото българско царство. Второто, както е знайно, (всъщност знайно е от историците, по читанките пише друго), се предава на турците без никаква съпровива. Така първите две български царства не оставят никаква следа в народната памет.За да убеди българите, че наистина са имали царство и господарство, Паисий трябва да рови из византийските летописи. Третото българско царство ни е подарено от великите сили от съчувствие, от съжаление, от геополитически сметки и след много хленч и вайкане.

Може би затова и до днес повечето българи се стремят към

замогване и напредък чрез вайкане и хленч.

И не са имали доверие на самите себе си, изглежда, та поверяват третото си царство на чуждороци. Следва и третата катастрофа – натрапения от Съветите комунизъм.

Тогава личността напълно се претопява в народните маси, правата и свободите на човека се забравят, гражданското му чувство е изцяло унищожено, а България не става съветска република само по една случайност.

Идва и демокрацията, но не като обществен стремеж или като народно усилие, а просто поради икономическия крах на комунизма.

Така българската история, като изключим Съединението, не дава нито един пример за сполучливо национално усилие. Тя сякаш се прави от други, а българите само героично я изтърпяват в името на прословутото оцеляване.

Разбира се, нито един народ, род, човек, нация или държава не би могла и не трябва да живее в самопрезрение.

Всеки народ търси и трябва да търси своите си основания за гордост

и самоуважение. Само че когато ги търси не там където трябва, самоуважението се изражда в психизъм и самозаблуди.

Никой няма лична заслуга затова, че се е родил българин, китаец, или мексиканец, например.Това може да бъде добър или лош късмет, но не и причина за гордост или срам.

Срамно е друго. Простотията, невежеството, грубостта и нахалството, останали ни от времената на бай Ганьо. Най–вече когато те се проявяват от името на България. Тогава на чувствителния човек действително му се иска да потъне в земята от срам . Както се случи при гостуването на московския кмет Лужков в предаването на Слави Трифонов.

Знае се, че Москва е много богат град, дори в сравнение със столиците на най-развитите държави. Но Москва е богата не за друго, а защото руските олигарси, които имат политическа влияние над икономиката, отклоняват огромни средства именно към столицата, тоест за себе си. Така че показнато богатство на Москва, сравнено с повсеместната руска сиромашия, само доказва, че Русия е държава от третия свят, изостанала дори в сравнение с България.

И въпреки това Слави Трифонов зададе на Лужков следния зашеметителен въпрос :

“Как така вие успяхте за 2-3 години да направите от Москва цветущ град, а ние в България, които имаме население колкото нея, вече десет години не можем да се оправим”

Въпросът е натъпкан с толкова много невежество, глупост, слагачество и чувство за малоценност, че те не могат да бъдат производни само от един човек, та бил той и Слави Трифонов. Тук прозират вековни наслагвания от исторически провали и неуспехи, които се предават от поколение на поколение и които биват заглушавани чрез добре познатите компесаторни механизми на босфорските патриотарски шумотевици.

Подобни изпълнения би трябвало да си бъдат за сметка на предразсъдъците, гордостта или срама на един само човек. Само че този човек говори от името на съвокупния български народ. И със своя невинен наглед израз “ние в България“, повлича, натъпква и дърпа към в изкривените си своеобразия всички българи, които нямат и не биха искали да имат нищо общо с неговия изчанчени представи за родолюбие.

А иначе

България има причини за самочувствие и гордост.

И възможности за ново национално усилие. Има и условия такова нацонално усилие да успее, стига да бъде правилно насочено и силата му му да не бъде пропиляна така, както някога я пропиля великият Симеон. Стига парата да не отиде по свирки и песньовки. По мачове, закани към цигани, турци и чужденци, чалги, байраци, хайдуци, пряпорци и предци.

Защото този вид патриотизъм е като трибагреник върху панелен коптор. Забучен е там, където обикновено гордо се веят само прани гащи.

Без съкращения:
http://oshte.info/democracy/01author...3/berov039.htm

[dibo]

Тази мръсна, чиста дума "национализъм"

Вестник "Сега" Иван Илчев 29.09.2006г.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2428&sectionid=5&id=0001201

[Хана]

"Махмурлукът на един национализъм"
в-к "Култура", бр. 30, 14.09.2006

http://www.kultura.bg/article.php?id=12068

[Гост]

По принцип национализмът не е нещо лошо, напротив - хубаво е, сига да не се преекспонира, да не се прекалява и спекулира с него. За да бъде човек истински националист, трябва задължително да бъде горд със своята национална принадлежност. Не съм убеден, че към днешна дата в България има много горди хора, не е възможно да има, защото практически няма почти никакви поводи за гордост, напротив, има твърде много поводи за негодувание. Може би единствените реални, истински поводи за гордост и национализъм, са епизодичните успехи на нашите спортисти и това е....
А относно нихилизмът - по мои впечатления това е една от характерните черти на българина (за съжаление!). Много злоба има у него, много мъст, готов е с лекота всичко да отрече, критикува, отхвърли, а и често пъти умело лицемерничи.

[Sir Gray]

AYB, не подхващай отново една стара тема, дето е доста дълбока. Назад в дискусията май имаше доста караници по въпроса, може да разгледаш ако ти е интересно. Но само набързо бих ти обрънал внимание, че ти явно разбираш "национализъм" и "нихилизъм" в журналистическо-популярните им значения, докато тук се визират малко по-други понятия (или поне са включени и други аспекти).

[Гост]

Просто изказвам личното си становище, не твърдя, че съм абсолютно прав. Това е моето разбиране за нещата. Няма да пиша повече, щом смяташ, че съм доста краен.