умри, но свръзка дай
Този знак (позволявам си да го покажа пак) е посочен в споменатата книжка на В. Петров като знак на Pioniertruppen (пионерните, сапьорските, инженерните части). Знакът е с три степени: бронзов, посребрен (със син емайл) и позлатен (със син емайл). Периодизиран е 1923-1946 г.
В центъра се чете абревиатурата ИСВ. Като се има предвид символиката (крилато жп колело, котва, кирка и лопата, зъбно колело и начупените мълнии) абревиатурата следва да се разчете като Инженерно-Свързочни Войски. Тук обаче възникват няколко въпроса.
Първо. До края на 1927 г. в българската армия не се използва официално терминът свързочен. Комуникациите в армията се осъществяват от телеграфни подразделения. Със заповед 226а за изменения в организацията на войската, която влиза в сила от 1 февруари 1928 г. за първи път се въвежда терминът свързочен. От тук следва, че знакът, който разглеждаме, не може да бъде от период преди 1928 г.
Второ. До 1937 като самостоятелен род войски съществуват само Инженерни войски, а към Щаба на армията има само Инженерна инспекция. (Свързочните подразделения са към Инженерните войски). Със заповед 85 от 2 март 1938 свързочните войски са обособени като "самостоятелен род войска от земните войски". Към Щаба на армията е назначен и Инспектор на Свързочните войски (ген. Тодор Писков, до октомври 1940 г.)
Трето. През 1942 г. е извършена нова реорганизация. Със заповед 43 от 12 февруари Свързочните войски отново са обединени с Инженерните. В документите вече се споменават "инженерно-свързочни войски". Окончателното обособяване става от 1943 г. Заповед 460 от 30 ноември 1943 г. постановява: "От 1 ноември т.г. инженерно-свързочните войски да се разделят на два отделни рода войски..."
Дано някой не вземе да умре от скука... Но от казаното по-горе се налага изводът, че Инженерно-свързочни войски (ИСВ) като реалност и като термин са съществували само в периода февруари 1942 - ноември 1943 г. и към този период следва да се датира знакът, който falera ни показа.
А ето и значка "Награда за отличие" на офицерите и войниците телефонисти от армията. (само графичен чертеж)
Знакът е утвърден със Заповед 639 от 15 дек. 1920 г. Отщампова се от жълт метал на зелен фон. Носи се на гърди, от лявата страна върху горната дреха. Знакът за войници е с фон от плат. Офицерският знак е "в по-умалена форма и по-деликатна изработка, с подложка на зелена емайлирана плочка".
Със значката се награждават първите четирима войници, завършили с най-добър успех дружинната телефонна школа и първия по успех офицер, завършил офицерския телефонен курс.
falera написа
В центъра се чете абревиатурата ИСВ. Като се има предвид символиката (крилато жп колело, котва, кирка и лопата, зъбно колело и начупените мълнии) абревиатурата следва да се разчете като Инженерно-Свързочни Войски. Тук обаче възникват няколко въпроса.
Първо. До края на 1927 г. в българската армия не се използва официално терминът свързочен. Комуникациите в армията се осъществяват от телеграфни подразделения. Със заповед 226а за изменения в организацията на войската, която влиза в сила от 1 февруари 1928 г. за първи път се въвежда терминът свързочен. От тук следва, че знакът, който разглеждаме, не може да бъде от период преди 1928 г.
Второ. До 1937 като самостоятелен род войски съществуват само Инженерни войски, а към Щаба на армията има само Инженерна инспекция. (Свързочните подразделения са към Инженерните войски). Със заповед 85 от 2 март 1938 свързочните войски са обособени като "самостоятелен род войска от земните войски". Към Щаба на армията е назначен и Инспектор на Свързочните войски (ген. Тодор Писков, до октомври 1940 г.)
Трето. През 1942 г. е извършена нова реорганизация. Със заповед 43 от 12 февруари Свързочните войски отново са обединени с Инженерните. В документите вече се споменават "инженерно-свързочни войски". Окончателното обособяване става от 1943 г. Заповед 460 от 30 ноември 1943 г. постановява: "От 1 ноември т.г. инженерно-свързочните войски да се разделят на два отделни рода войски..."
(Източник: Свързочните войски на България 1878-1944 от М.Млеченков)
Дано някой не вземе да умре от скука... Но от казаното по-горе се налага изводът, че Инженерно-свързочни войски (ИСВ) като реалност и като термин са съществували само в периода февруари 1942 - ноември 1943 г. и към този период следва да се датира знакът, който falera ни показа.
А ето и значка "Награда за отличие" на офицерите и войниците телефонисти от армията. (само графичен чертеж)
Знакът е утвърден със Заповед 639 от 15 дек. 1920 г. Отщампова се от жълт метал на зелен фон. Носи се на гърди, от лявата страна върху горната дреха. Знакът за войници е с фон от плат. Офицерският знак е "в по-умалена форма и по-деликатна изработка, с подложка на зелена емайлирана плочка".
Със значката се награждават първите четирима войници, завършили с най-добър успех дружинната телефонна школа и първия по успех офицер, завършил офицерския телефонен курс.
Comment