НАГРЪДНИ ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАЦИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

[трудовак]

умри, но свръзка дай

ОЩЕ ЕДНА ЦАРСКА ТРУДОВАШКА

Този знак (позволявам си да го покажа пак) е посочен в споменатата книжка на В. Петров като знак на Pioniertruppen (пионерните, сапьорските, инженерните части). Знакът е с три степени: бронзов, посребрен (със син емайл) и позлатен (със син емайл). Периодизиран е 1923-1946 г.
В центъра се чете абревиатурата ИСВ. Като се има предвид символиката (крилато жп колело, котва, кирка и лопата, зъбно колело и начупените мълнии) абревиатурата следва да се разчете като Инженерно-Свързочни Войски. Тук обаче възникват няколко въпроса.
Първо. До края на 1927 г. в българската армия не се използва официално терминът свързочен. Комуникациите в армията се осъществяват от телеграфни подразделения. Със заповед 226а за изменения в организацията на войската, която влиза в сила от 1 февруари 1928 г. за първи път се въвежда терминът свързочен. От тук следва, че знакът, който разглеждаме, не може да бъде от период преди 1928 г.
Второ. До 1937 като самостоятелен род войски съществуват само Инженерни войски, а към Щаба на армията има само Инженерна инспекция. (Свързочните подразделения са към Инженерните войски). Със заповед 85 от 2 март 1938 свързочните войски са обособени като "самостоятелен род войска от земните войски". Към Щаба на армията е назначен и Инспектор на Свързочните войски (ген. Тодор Писков, до октомври 1940 г.)
Трето. През 1942 г. е извършена нова реорганизация. Със заповед 43 от 12 февруари Свързочните войски отново са обединени с Инженерните. В документите вече се споменават "инженерно-свързочни войски". Окончателното обособяване става от 1943 г. Заповед 460 от 30 ноември 1943 г. постановява: "От 1 ноември т.г. инженерно-свързочните войски да се разделят на два отделни рода войски..."

(Източник: Свързочните войски на България 1878-1944 от М.Млеченков)

Дано някой не вземе да умре от скука... Но от казаното по-горе се налага изводът, че Инженерно-свързочни войски (ИСВ) като реалност и като термин са съществували само в периода февруари 1942 - ноември 1943 г. и към този период следва да се датира знакът, който falera ни показа.

А ето и значка "Награда за отличие" на офицерите и войниците телефонисти от армията. (само графичен чертеж)
Знакът е утвърден със Заповед 639 от 15 дек. 1920 г. Отщампова се от жълт метал на зелен фон. Носи се на гърди, от лявата страна върху горната дреха. Знакът за войници е с фон от плат. Офицерският знак е "в по-умалена форма и по-деликатна изработка, с подложка на зелена емайлирана плочка".
Със значката се награждават първите четирима войници, завършили с най-добър успех дружинната телефонна школа и първия по успех офицер, завършил офицерския телефонен курс.

[ww2]

Според мен това съкращение означава "Инженерно Сапьорски Войски".....и винаги сме си я приемали тая значка като "сапьорска"...

[falera]

НЯКОЙ ИМА ЛИ ИДЕЯ КАКЪВ Е ТОЗИ ЗНАК

абривиатурата е БДС или БСД има и година 1908

[трудовак]

Според мен това съкращение означава "Инженерно Сапьорски Войски".....и винаги сме си я приемали тая значка като "сапьорска"...

Инженерно Сапьорски Войски обаче в Българската армия няма...

Още със създаването на българската земска войска (1878) в състава й е включена сапьорска команда. През септември с.г. започва сформирането на сапьорни роти. (През 1879 г. сапьорите в Горна Оряховица получават като почетен знак знаме (неформално), извезано и дарено от женското дружество „Просвета”.)
След приемането на Търновската конституция, през юли 1879 г. е оповестена и структурата на министерствата на новата държава. Във военното министерство един от отделите е Инженерното управление, в чиято компетентност е управлението на сапьорните роти, както и строитерните и опганизационните въпроси на крепостите, позициите, ремонтити и строителството на казарми и т.н.
През 1883 г. в армията се въвежда бригадната организация и сапьорните роти са сведени в пионерна дружина, към чиято трета рота е придадена телеграфната команда. Към 1887 г. пионерната дружина и развърната в пионерен полк, а от 1888 г. в състава на полка е образувана и железопътна рота. Междувременно е разпоредено да се преведат на български действащите във войската руски устави. В процеса на побългаряването руският термин сапьорни все по-често се заменя със западния пионерни.
В края на 1891 г. пионерният полк се реорганизира в пионерна бригада в състав три пионерни дружини и три специализирани роти – телеграфна, железопътна и минно-понтонна (преименувана през 1882 г. в мостова).

Източник: История на инженерните войски на България, колектив, 1992.

Иначе казано родът войски е ИНЖЕНЕРНИ и включва специализираните части и подразделения – пионерни (или сапьорни), телеграфни, железопътни, мостови, а по-късно и колоездачни, и автомобилни, и въздухоплавателни...

С течение на времето и развитието на армията някои от специалните части на инженерните войски организационно се обособяват като самостоятелни родове войски, специални части и служби – Въздушните войски (първото въздухоплавателно отделение – 1906 г. – е към железопътната дружина на инженерните войски, Свързочните войски, по-късно Железопътните войски (към Министерство на транспорта) и т.н.

След 9 септември, с нахлуването на русизми в българския език се актуализира и използването на думата сапьорни, а думата пионер добива ново значение...

Така или иначе като официално наименование Инженерно Сапьорни войски в българската армия никога не е имало, докато Инженерно-Свързочни войски организационно са съществували в периода 1942-43 г.

[трудовак]

за знака на falera

Не съм виждал такъв знак. Заслужава си обаче да се потърси информация за него. Позволявам си да споделя някои най-общи разсъждения, породени от първото впечатление, които може би ще помогнат при търсенето, но може и да са съвсем погрешни... (Предварително се извинявам, ако ще провторя очевидното.)
1. Качеството на изработката, комбинацията от златист метал и трицветен емайл дават основания да се предполага, че организацията, издала знака, не е лишена нито от самочувствие, нито от възможности.
2. Златото, лавровият венец, коронованият лъв и щитът с цветовете на националното знаме подсказват известна казионност на организацията, т.е. близост до правителството и/или двореца, както и претенция за национална представителност. (Говоря за организация, защото ми се струва малко вероятно значката да е посветена на събитие - използването на инициални букви /абревиатура/ ме кара да мисля така, независимо че е посочена и конкретна година - по-вероятно това е годината на учредяване на организацията.) В този смисъл първата буква Б почти сигурно трябва да се разчита като Българск/-и/-о/-а.
3. Използването на щит с наклонен по левия диагонал трикольор навява мисълта за борбеност, войнственост или милитаристична насоченост на организацията.
4. Логиката на изграждане на инициалите (от ляво на дясно и от горе на долу) ни кара да четем БСД, но тази логика далеч невинаги се спазва, кака че е възможно и четенето БДС.
Ако горните разсъждения са малко от малко верни, то може да се състави нещо като работна рамка:
Българско С...-о Дружество /Движение /или под.
Български Д... Съюз / Събрание / Сговор / или под.
5. Годината 1908 има свой облик в историческата хронология. На 22 септември е провъзгласена независимостта от султана и България е обявена за Царство. Събитието е съпроводено с патриотичен подем. При подготовката на акта се надигат и войнствени настроения. Общественият и културният живот са интензивни. Стопанският живот също е в подем. Рязко се увеличава броят на промишлените предприятия, над 40% от тях се покровителствани (субсидирани) от държавата. (По това време тече мандатът на 14 об. народно събрание, на власт е правителството на А. Малинов.) В българската армия тече процес на модернизация и превъоръжаване. След младотурската революция временно е разпусната ВМОРО. Възбудени са надеждите за осъществяване на националните идеали...
Припомням всичко това, защото обстановката очевидно е била благоприятна за създаването на организации със съответните цели, насоки и претенции...
Издирването по знака продължава!

[dibo]

(Източник: Свързочните войски на България 1878-1944 от М.Млеченков)

Един страничен въпрос - къде намери тази книга? Издирвам я от миналата година, когато излезе. Даже Военното издателство няма бройки от нея, защото е била външна поръчка на свързочниците.

[трудовак]

Теория на конспирацията

Едната значка е на депутат от 25-о Обикновено народно събрание (свикано през 1940 г., последното народно събрание на Третото Българско Царство).
Другата значка е на българска масонска ложа от същия период (1940-1944).
БЕЗ КОМЕНТАР...

за dibo
В библиотеката на ЦВК я има. А се продаваше на панаира в НДК.

[dibo]

за dibo
В библиотеката на ЦВК я има. А се продаваше на панаира в НДК.

ОК, благодаря На панаира странно защо не съм я видял. Ще пробвам да я закупя чрез библиотеката - и друг път съм го правил. Дано стане и този път.

[falera]

КОМПЛЕКТ РАНЯВАНИЯ

Раздавани за първо, второ или трето раняване на фронта

[трудовак]

Знак на 54 Мински пехотен полк с шеф цар Фердинанд

През 1908 г. се подготвя обявяването на независимостта на България (22 септември). Международната политическа конюнктура е умело използвана и Великите сили не се противопоставят. Руската империя също е благосклонна и като знак за това Николай Втори обявява българския цар Фердинанд за шеф на 54 Мински пехотен полк при генералмайорско достойнство. Събитието е отразено и в нагръдния отличителен знак на полка, учреден по случай 100-годишнината му. След като България се включва в ПСВ шефството на Фердинанд е анулирано (1915).

Знакът е утвърден на 5 юли 1908 г. и представлява светлосин овален изпъкнал щит, окръжен със сребърен лавров винец. В горната част на щита е златният двуглав орел под златна корона с падащи червени ленти. В средата на щита са разположени две миниатюри на златни пагони: отдясно на полковник с цифрата „14”, отляво на капитан с вензела на българския цар Фердинанд. Между погоните са разположени сребълна цифра „100” и вензелът на Александър Първи. В долната част на щита е сребърният вензел на Николай Втори и синя лента с годините на юбилея „1806-1906”. Вис.– 47 мм; шир.– 28 мм.

Справка: Минският мускетарски полк е сформиран през 1806 г. През 1808 г. участва във войната с Швеция. По време на Отечествената война (1812) полкът се отличава в сраженията при Смоленск и Бородино, участва в „Битката на народите” (при Лайпциг) и в щурма на Париж. По време на Кримската война полкът участва в отбраната на Севастопол (1854-56), за което получава наградно Георгиевско знаме. 54 Мински пехотен полк е от първите, които пресичат Дунав през Руско-турската война, участва в заключителните сражения на Шипка, в разгрома на турската армия при Шейново и в превземането на Одрин. През Руско-японската война полкът се сражава в Мукден (Манджурия). Участва в ПСВ. След революцията(1918) престава да съществува.

Бележка (за членовете на „Традиция”): През 1996 г. в Минск е учреден Военноисторически клуб „Мински пехотен полк”, през 2003 г. клубът е пререгистриран като Военно-историческое общественное объединение «Минский пехотный полк». Може би не е невъзможно да се установи контакт между „Традиция” и белоруските ентусиасти с оглед на едно съвместно участие при възстановките на Шипка, за които се говори...

[ww2]

Абе що ме карате да ровя по чекмеджетата....

[ww2]

Ами тези ??

[трудовак]

Пилотски криле (wings)

Крилете се носят като отличителен квалификационен знак от летателния състав на авиацията.
За показаните тук знаци някои източници твърдят, че са давани на пилоти с "академично" образование в периода 20-30-те год. Според други крилете са носени от пилотите на гражданската авиация.

Както е известно, по силата на Ньойския договор България остава фактически без авиация - само едно жандармерийско въздухоплавателно отделение, което през 1922 г. е девоенизирано и преминава към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. От 1924 г. към Дирекцията на въздухоплаването е възстановено Въздухоплавателното училище в Божурище, преместено през 1926 г. в Казанлък. Летците, завършили училището, получават квалификация "Пилот авиатор на туристически аероплан" (след полагане на първия изпит) и "Пилот авиатор на транспортен аероплан" (след полагане на втория изпит).

Вероятно тези криле (от бял и от жълт метал) са връчвани на летците, добили тези квалификационни степени. Аз обаче не съм виждал нито документ, нито снимка на летци с този знак...

[kapitan]

Според мен, този знак се дава за първи пилотски изпит, при това след 1937. Така си мисля. Преди него е само орле, без буква. Може лесно да се проследи по випуските на ВНВУ - до едно време всички летци от випуска носят старото орле. Но от около 1937 струва ми се, вече всички са с новото орле, с буквата Б.

Ето например, един от 59-и випуск /в албума всички са с този тип орле/л По-късните випуски пък са с орлето като на предишните снимки горе.

[трудовак]

Възможно е да си прав. Покажи някоя снимка, ако имаш. Аз не съм виждал снимка на пилот от 30-те и 40-те години с този знак (с буквата).

Според мен малкото орле започват да го дават от 1928 г. Тогава за първи път пети и шести випуск на Въздушното училище завършват с квалификация Военен пилот. Виждал съм снимки от този период (края на 20-те - първата половина на 30-те) с малкото орле (без буква). Не съм виждал нищо от по-ранния период.