България и Русия

[von Danitz]

ничего не поделаешь, они наши соседы, не вы

[Русский улан]

Если бы не мы, то много ли болгар дожило бы до независимости? И была бы она вообще? Южная Армения, вон, до сих пор у турок - несмотря на чудовищную резню армян в начале 20 века. И восставали они, и партизанили - а результатов никаких.

[von Danitz]

Про соседей...

Дорогой, не также дела обстаят с Болгарии, всьо равно мы прекрасно без Варшавского договоро справляемься, м, в НАТО, забыл ти?
А в истории мы турки били, только вашей гаранция для Румынии не стоила и вы допустили розпада балканского союза

[Русский улан]

Не надо путать отдельные победы и освобождение целой страны. У вас бы ресурсов не хватило - ни человеческих, ни военных, ни тем более финансовых. Я с уважением отношусь к Болгарии старой и Болгарии современной, и представить не могу чтобы мы друг друга ненавидели. Но поймите одну вещь. Пока европейские политики в кабинетах решали, сколько болгар должно быть вырезано, прежде чем они сделают предупреждение османам, и сколько ещ¸ болгар погибнет прежде чем они предпримут какие-то реальные шаги, русская армия перешла границу и вымела турок к ч¸ртовой матери. Но после этого, наконец, европейские политики проснулись и в Берлине продиктовали России, как она должна себя вести. Европа, знаете ли, очень любила решать проблемы русской кровью - мы для них всегда были (и сейчас оста¸мся) пушечным мясом и расходным материалом. Таким образом, то, какой должна быть Болгария, решалось не Россией в Сан-Стефано, а Европой в Берлине.

А что касается стремления малых европейских стран вступать в НАТО - это выглядит как комплекс неполноценности у подростков. Осталось только чтобы Россия тоже вступила в НАТО, и тогда эта реликтовая контора окончательно развалится. :lol:

[von Danitz]

У каждой свой взгляд, я тоже уважаю России, только не ради политики азиатского департамента в Болгарии и на Балканах.
Ето же не Тюркмении и Средная Азии. Мы хорошо помним уроки истории!

Давай проболтат для руских улан, а тоже для полских и германских, можно быт ты нам просветиш немножко!

[Русский улан]

Да, Данаил, я очень рад оставить эту тему. Я не хочу никого оскорблять своими имперскими амбициями, но также и сам не хочу расстраиваться, ввязываясь в бессмысленные споры.

А насч¸т улан...
Это любовь всей моей жизни. Молодцы поляки что их придумали
Вообще я интересуюсь немецкими, австрийскими, польскими, русскими и ещ¸ Бог знает какими уланами, но серь¸зно занимаюсь, разумеется, только русскими. Мой любимый полк - Лейб-Гвардии Уланский Ея Величества Государыни Императрицы Александры Ф¸доровны. Кстати, он участвовал в войне 1877-78, а 16 октября 1877 года (по старому стилю) рубил турецких черкесов и пехоту под Телишем (это рядом с Плевной). Я по полковым материалам наш¸л имена и фамилии всех улан, которые погибли в той атаке. Я бы очень хотел приехать однажды в Телиш - может, там русские могилы сохранились. Мой знакомый недавно был на Шипке и я попросил его привезти оттуда немного земли. В Телише я тоже возьму землю - на память.

[Parabellum]

Ето и нещичко от Мен




След обявяване на Руско-турската война през 1877-1878 г. Румъния се включва в нея на страната на Русия, като не само позволява на руските войски да минат през нейна територия, но участва и със свои войскови части. В една кореспонденция до френския вестник "Ла Репюблик Франсез", изпратена от Тръстеник, Плевенско, румънските войски са описани така: "Днес на османска земя се намират повече от 6000 румънци. Войниците са изпълнени с готовност да се бият и се вижда, че те не познават още жестоките изненади на бойното поле.

Офицерите от артилерията съставляват елита на войската; генералният щаб не греши; доброто държание на румънските полкове удиви руските офицери най-вече с веселостта на пехотинците - тези храбри момчета пеят без прекъсване."

Румънският вестник "Разбойул" в броя си от 16 август 1877 г. съобщава за първата бойна задача на румънската армия: едно военно поделение, намиращо се край Плевен, е изпратено от руския генерал Лашкарьов на разузнаване към Тръстеник, Плевенско. При изпълнение на задачата са заловени 40 османски коли с провизии и известен брой пленници.

Феликс Каниц пише: "Големите боеве за Плевен бяха предхождани от един малко познат епизод, който позволи на русите за няколко часа да завладеят града. Според съобщенията на очевидец, през един от първите дни на юли 1877 г. 40 души казаци преминали през града и завладели конака на каймакамина. В града се чули викове: "Москов гелди!" (Русите идат!), турското население било обзето от голям страх. Управляващият окръжен началник - Исмаил ефенди, неговият меджилис и групичка жандарми, охраняващи конака, били също изненадани и уплашени от спокойното държание на казаците, които с голямо спокойствие си поръчали добър обяд. Страх обхванал и 200-те пехотинци в града, тъй като всички допускали, че този малък отряд е авангард на настъпващата руска войска, която ги следва. След като идващите от Никопол казаци пийнали добре вино, а техните офицери събрали нужните им сведения за турските военни сили, отбраняващи Плевен, и след като всички руси извикали "Ура!" в чест на царя и великия княз Николай, те изчезнали също така бързо и неочаквано, както се били появили, като дали обещание, че скоро русите ще превземат града.
Главната задача на руските и румънските войски от Западния отряд е била превземането на град Плевен. Грешки на руското командване позволяват на Атуф паша безпрепятствено да се придвижи от Никопол и се настани в Плевен с 4 оръдия и 2000 души аскер, и да започне изграждането на отбранителни съоръжения. Поради същите грешки и проявена мудност от страна на руското командване е позволено и на Осман паша с огромни сили да извърши бърз преход от Видин до Плевен и превърне града в непревземаема крепост. Това е отразено в телеграма от 28 юни 1877 г., изпратена от заместник-каймакама на Плевен до мютесарифа на Видин.
В своя походен дневник полк. Тутолмин е записал на 8 (20) юли 1877 г. следното: "По свидетелство на един, 12 000 турски войници пристигнали в Плевен на 5 (17) юли, а по данни на други, те влезли почти едновременно с нашето придвижване от Никопол, но и двете твърдения си приличаха по това, че турците не пристигнали по поречието на Вит, не от Ловеч и София, а през Митрополия (Горна - б. а.), т. е. от запад, от противоположната на Гривица страна, преминали, вероятно, през р. Искър и с. Махалата (дн. гр. Искър - б. а.).

Въпросът е, могла ли е конницата от 9-ти корпус да забележи настъпването на силите на Осман паша по-рано от битката с турците на 7 (19) юли?

Да отговоря на този въпрос мога само на себе си, защото за наблюдението на турците от Искър до Митрополия, Кавказката бригада трябваше да има постове на Софийското шосе, някъде под Долни дъбник, т. е. на 40 версти от Тръстеник между съобщителните линии на противника. Едва ли турците биха допуснали нашите слаби сили не само да се установят там, но и да се доближат до това място".

Кавказката казашка бригада на полк. Тутолмин получава едновременно две заповеди с противоположно съдържание - едната разпорежда на бригадата да се отправи към с. Тученица, а другата е за завземане и настаняване в с. Тръстеник. По този повод Тутолмин пише, че "на бригадата се наложи вече от Тръстеник да се придвижва на изстрели разстояние, в същото време, когато Бръшлянският и Згалевският отряд откриват силите на турците..." "Поради това - пише Тутолмин - можехме да излезем от Тръстеник едва след като бяхме превързали ранените". След като проверява и съпоставя фактите, полк. Тутолмин достига до извода, че когато "руските войски се придвижвали от Никопол, а Казашката бригада приближила Тръстеник, в същото време Осман паша влиза в Плевен".
След първия неуспешен опит да се превземе град Плевен с щурм, конницата от десния фланг минава р. Вит при с. Рибен и без да срещне противник, стига и нощува северно от село Тръстеник, където на другия ден получава заповед да отстъпи.
Неуспехът при Плевен и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба и да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Поради тази причина известно време през месец юли 1877 г. не се водят открити сражения, а Талят бей е подчертал в спомените си, че през "този десетдневен период схватката при Тръстеник е единственото приключение, което заслужава да се отбележи".
Неуспешен се оказал и вторият щурм на Плевен под ръководството на ген. Криденер. След полунощ на 30 юли 1877 г. руските войски получили заповед да напуснат биваците си и в боен ред да се насочат към Плевен. Необичайно гъстата мъгла им дала възможност да се приближат незабелязано до предните неприятелски позиции, но едновременно с това тя попречила да се ориентират бързо и по-добре по отношение на разположението на турските позиции.
Вторият неуспех при Плевен напълно променил хода на войната и подтикнал турското командване да предприеме бързи мерки и решителни действия за разкъсване на руско-румънския обръч и да премине в контранастъпление.
В записка до император Александър II, руският военен министър Д. А. Милютин прави следната оценка на руското висше и главно командване: "Ако разчитаме, както преди - пише той - само на безпределната самоотверженост и храброст на руския войник, то в кратко време ще загубим цялата наша великолепна армия..."
Независимо от настъпилия обрат в хода на военните действия и преминаването на руските и румънските войски в отбрана, висшето и главното командване на руската армия не се отказало от своите предишни намерения Плевен да бъде превзет с щурм. За тази цел са извършени редица предварителни приготовления, като сериозно внимание е било обърнато на увеличаването на числеността на войските. Успоредно с тези приготовления, след предприета инициатива от ген. Скобелев и проявена храброст от страна на руските войски, на 3 септември 1877 г. гр. Ловеч е превзет от специален отряд под командването на ген. Имеретински.
Сутринта на 7 септември 1877 г. започнала артилерийска подготовка. В продължение на 4 дни турските позиции край Плевен били обстрелвани от 152 руски и румънски оръдия. Целта е била да се държат турските войски в напрежение, да им се нанесат загуби и се подготви последния щурм на Плевен. Но и този път, въпреки храбростта и безпримерния героизъм на руските и румънските войници, атаката на Плевен завършила с неуспех. И отново причините за неуспеха били същите, както и при предишните два щурма. Липсвало единно командване, недостигал шанцов инструмент, подвозът на боеприпаси, извършван главно нощем, често изпращал сандъци с патрони за бердани на онези части, които били въоръжени с кринки и обратно, а започнатите подготвителни мерки за щурма не били доведени до край. Главното руско командване не направило изводи от досегашните си грешки, а допуснало и нови.
Третият неуспешен щурм на Плевен снижил бойния дух на войниците и руското главно командване, и бил посрещнат болезнено и с горчивина в Русия. Нещо повече. В резултат на всеобщата покруса и разочарование, главнокомандващият руските войски бил на мнение да оттегли армията от Плевен и отстъпи чак зад река Дунав, и едва през пролетта на следващата година да се предприеме ново настъпление. Съществена причина за този пореден неуспех се оказали и липсата на връзка между отделните войскови части на армията и слабата координираност на техните действия. По този повод руският кореспондент Евгений Утин пише: "Основателен или неоснователен бе такъв песимизъм, не се наемам да съдя; за мен бяха ясни само два факта: първият - че разгънатата на десетки версти армия не беше свързана с телеграф и вторият - че никой не считаше себе си за задължен да докладва на такава голяма фигура в армията, каквато е командир на корпус, стоящ на десния фланг, за това, което става на няколко версти по-наляво".
На 4 октомври 1877 г. генерал Тотлебен е назначен за помощник-командир на руско-румънската армия при Плевен, а за командващ войските на левия бряг на река Вит е назначен легендарния генерал Гурко.
Коя е била причината руските войски да останат откъснати от шосето Плевен-София и Осман паша да получи така необходимите му хранителни припаси и муниции? Ето какво пише французинът Амадей льо Фльор: "Генерал Крилов завърза фронтално артилерийско сражение с неприятеля, който настъпваше срещу него. Междувременно към 3 часа след обед той можа да установи, че залповете на генерал-майор Лашкарьов отекваха не в тила на неприятеля, а на лявото крило на кавалерийския корпус. В същото време той получи доклад, че турската пехота бе излязла от Плевен по Витския мост и настъпва в тила на кавалерийския корпус. Тогава генерал Крилов се оттегли на северозапад към село Марашки Тръстеник, оставяйки ариергарда си в село Горна Митрополия.
Неточната стрелба на руската и румънската артилерия в сражението при Горни Дъбник се оказала решаваща за оттеглянето на генерал Крилов, което учудило турските офицери и улеснило преминаването на "голям транснпорт с храна и боеприпаси", както пише в доклада си генерал Крилов. Независимо от неуспеха, той не бездействал. След кратък престой в Рибен, където се запасили със сухари и муниции, ескадроните на генерал Крилов се завърнали отново в Тръстеник.
От главната си квартира в с. Пордим, княз Карл Карол разпорежда на румънските войски да прекъснат връзките на Осман паша с Видин и София, като разполага авангардните си части на "най-горните височини на Тръстеник, с фронт против Плевен и Рахово".
Княз Шаховски свидетелства за тези събития не само като пряк участник в тях, но и като истински писател и вдъхновен хронист. Неговите страници за Тръстеник са написани с леко и тънко перо, и поради изключителната им важност заслужават да бъдат цитирани изцяло:
"Преминавайки река Вит, генерал Гурко временно разположи свой щаб в село Тръстеник, северозападно от Плевен. Това бедно печално селце изглеждаше още по-унило през мрежата на ситния дъжд, който от две седмици непрекъснато не спираше да вали.
Къщурките са вкопани в земята, покривите са от пръст и цялото село е от стотици землянки, разпръснати на голямо разстояние една от друга. Навлизайки в това селце в дъждовно време, дори отблизо не можеш да видиш къщите; ниско над земята от покривите им се стеле дим, струва ти се, че самата земя тлее и пуши. По улиците на селото - неизбродна кал, дълбока и лепкава, в която газят и затъват краката на конете.
А под покривите на землянките, в който и дом да погледнеш - цари една и съща нерадостна гледка. Землянките са без прозорци, в ъглите им е тъмно, светлината се процежда през един-единствен отвор, пробит някъде отстрани на покрива. Този отвор служи в същото време и за комин. Под тази дупка през целия ден на пода гори огън, който се подклажда със сухи царевични стъбла. Пламъците лумват мигновено, за минута осветяват ярко и силно ъглите на землянката с червени отблясъци; огънят отслабва и гъст пушек се носи към отвора, където се бори със снежинките и ръмящите капки дъжд. В ъглите на землянките е влажно и хладно, от подгизналите покриви се отцеждат едри капки дъжд и глухо падат на пода. В един от ъглите охка и стене болен от огница българин, покрит с различни дрипи, женска дреха, манта от овча кожа, а край огъня десетина дечица протягат замръзналите си ръчички към пламъка, на който се вари техният прост обяд, в повечето случаи царевица, приготвена по различен начин: варена, печена, хляб от царевично брашно. Работата на жените е да шетат в избата, коя с ведро вода, коя с наръч дърва; другите седят и работят - предат или плетат дрехи за децата. На въпросите: "кои сте? от къде сте? чувам един и същи отговор: "бежанци от село Ракита или от село Ябланица; дошли при тях турци, взели им всичко - талиги, волове, овце, ечемик, дрехи и ги изгонили от домовете им, самите едва успели да се спасят с бягство".
Българките безропотно понасят своята тежка участ и принудени да се приютят в чужд дом, по цял ден работят за себе си и за семейството на стопанина. Обратното, мъжете ще ги видиш, че само седят без работа край огъня, гледат тъпо в една точка и отговарят на въпросите едносрично и неохотно.
По улиците на това бедно селце из неизбродната кал непрекъснато преминават в цялото си великолепие рошиори (редовна румънска кавалерия) на едри красиви коне, офицерите елегантно яздещи отгоре им, на главите с малки шапки, кокетно накрехнати на една страна. В същото време малко встрани, неугледен кубанец дърпа след себе си поводите на десетина коня към барата, пресичаща селото; преминава частта на осетинците. Тях отведнъж не може да ги различиш от черкезите. Същата ниска кобилка, прокъсано кавказко наметало, небрежно скатано и преметнато през рамо, рунтав калпак и азиатско лице. Но затова пък тази невзрачна на вид кавалерия предизвика панически страх във всички части на турската кавалерия, веднага след като се появи на река Вит. След две-три схватки с черкезите и редовната турска кавалерия тя направи така, че нито един турски конник не се осмеляваше да се отдели и на верста встрани от шосето за София. Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските куршуми, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. "Истинското сражение - казват те - се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой." И те показват един осетинец, здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с топор да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.

Под Плевен през тези дни канонадата не замлъква. Турците рядко отвръщат на нашите гърмежи.

Тръстеник

4 октомври 1877 г."
В спомените си "Записки за войната 1877-1878 г." ген. Гурко пише: "Късно вечерта се върнах в Пелишат, а на другия ден тръгнах през снега с целия си щаб към Тръстеник. По пътя се отбих при ген. Чернат. Там принц Карл го уведоми за моето пристигане и Чернат даде обяд за мен и целия ми щаб.

Вечерта пристигнах в Рибен, където поради умората на нещастните ни коне, носещи нашия товар, трябваше да останем да пренощуваме. На другия ден рано сутринта пристигнах в Тръстеник и заварих Крилов още в постелята. Той спеше в малка тъмна стаичка, а в предната по-голяма стая спяха неговият началник-щаб Квитицкий и офицерът от генералния щаб Сосновски. Обличайки се, Крилов дойде при мен в първата стая, където го чаках, и веднага започна да кашля и да се задъхва като подгонен жребец. Докато се обличаше в стаята си не се задъхваше, но той, навярно, искаше да покаже, че сам е поискал да бъде сменен поради заболяване, а не го отстраняват поради некадърност. Каза ми нещо и веднага хукна към двора и започна да крещи незабавно да впрягат талигата, и на всеки 8-10 минути притичваше в двора да подканя хората си да побързат да впрягат и товарят багажа, толкова много се радваше, че най-сетне ще се отърве от командването.

Обстановката беше тъжна. След пропускането на 8 септември на Шефкет паша в Плевен, на Крилов му скимнало, оставайки напълно наблюдението на Софийското шосе, да отиде с цялата си кавалерия да води престрелки под Оряхово. Под Оряхово, където той пътувал с каляска, изстреляли точно два снаряда, а през това време Шефкет паша завзел на Софийското шосе три твърдини: Телиш, Горни и Долни Дъбник, превземането на които по-късно ни струваше много жертви...

... Сега, след идването на Крилов, извиках началниците на частите, разположени в Тръстенишкия бивак - генерал Макаров, полк. Черевин, Левен, Штолберг, Ертел, Ребиндер и трима румънци, от които помня само името на командира на бригадата "рошиори" полк. Крешчано. Много от тях бяха звани, но малцина бяха избрани."

За кратко време енергичният ген. Гурко успява да поправи грешките на ген. Крилов, да овладее положението и предприеме инициативи за стратегическо превъзходство над противника.
В обзора на военните действия от 10 (22) ноември до 16 (28) ноември 1877 г. в "Руски инвалид" пише, че най-важното условие за успеха на руските действия срещу Плевен е пълното блокиране на турската армия, прекъсването на подвоз на продоволствия и боеприпаси, а така също и на нови попълнения, което до този момент е било невъзможно да се осъществи само с действията на кавалерията, разположена на левия бряг на река Вит.

Под командването на генерал-майор Арнолди от 12 (24) ноември 1877 г. 34 ескадрона, седем батальона румънска пехота и 24 конни пеши оръдия се насочват към Долни Дъбник да окажат подкрепа на своите части.

До идването на подкрепления от Русия е установена предварителна блокада на Плевен, като между селата Долни Дъбник и Демиркьой (на 3-4 км. източно от Тръстеник, сега не съществува - б. а.) се разполагат руски и румънски части под командването на полковник Кантили. Задачата на тези части е била да попречи на евентуалното излизане на турските войски от Плевен и опитите им да се притекат на помощ на своите части при Долни Дъбник.

След окончателното изграждане на блокадната линия около турската армия в Плевен, шестият участък, простиращ се по левия бряг на река Вит, е поверен на генерал Ганецки. В него наред с руските войски се съсредоточават румънски части. От Демиркьой до Горна и Долна Митрополия се разполага румънската конна бригада на полковник Фомак, оставена като резерв на Гренадирския корпус.

"Войниците от двете армии бяха толкова близо едни до други - пише Талят бей, - щото понякога си подхвърляха сухари. Някои румънски войници, които знаеха по няколко турски думи, влизаха в разговор с турските войници."

На 10 декември 1877 г. Осман паша прави опит за разкъсване на блокадата в посока към София. Огромните му обози тръгват да пресичат река Вит по няколко импровизирани моста, но след временен успех срещат силния отпор на русите. Понасят и много жертви, особено сред цивилното турско население - предимно жени и деца.
Обкръженият от всички страни Осман паша разбира, че опитите за съпротива са безсмислени и единственият разумен изход е да сложи оръжие и запази живота на войниците от своята 20 000 армия. И със сълзи на очи той дава заповед да се прекрати стрелбата и да се издигне бяло знаме, след което предава сабята си на генерал Ганецки.

В Плевен раненият Осман паша е приет лично от император Александър II, който му връща сабята в знак на уважение към проявената самоотверженост и войнска доблест. Сетне Осман паша е изпратен в главната квартира на княз Николай Николаевич край с. Бохот, където полага грижи за здравето му неговият личен лекар Хасиб бей и едва след това е интерниран в гр. Харков.

"В гърмовен тътнеж се сливаха виковете на 120 000 войници - пише руският кореспондент Немирович-Данченко, - празнуващи своята победа, която извоюваха тук... шапките летяха нагоре, широко се разтваряха ръцете, правейки кръстно знамение и за първи път от деня на обсадата на Плевен весело дишаше измъчената гръд на труженика войник."

[Русский улан]

Эххх... Ещ¸ бы умел я читать по болгарски, цены бы мне не было.
Ну почему так получается, что меня вы хорошо понимаете, а я вас - плохо?

[von Danitz]

Наш языкь не очень словянский, наверно Знаеш, когдо я читаю Скозание былыие времена, хроники Нестора или Слове полке Игореве, очен похожет нашего языка. Ну у нас подежей отпали, толко звателный остал

А знаеш месточко Телиш, очень присталное вино делает, прелест, наверника бой лейб-гвардии кончил здорово, турки вино не употребляеть .

[Русский улан]

Думаете, русский язык - самый славянский? У нас ведь от финно-угров что-то пришло. А вообще я слышал, что "самый славянский" - польский язык. Не знаю - может и правда.

В Телише замечательное вино??? Ну, вот, мне ещ¸ сильнее туда захотелось!

[von Danitz]

ну поляки взяли что то от немцы, когда прогулки делают, "шпацируют" , ну правда, они очен древная редакция общего язика говорят, "розмувят"

вот и вино

[Русский улан]

ООооооо!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! О!
Не сыпьте соль на раны! Я вс¸ равно в этом году не смогу уже никуда ехать!!! ХОЧУ В ТЕЛИШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!

А вообще, если честно, то после сражения весь городок был засыпан трупами и сильно горел. Офицеры-уланы потом ездили смотреть - у меня есть воспоминания одного из них. Были очень тяж¸лые потери в гвардейской пехоте, особенно в Лейб-Гвардии Егерском полку. Воды было мало и почти всю е¸ отдали раненым и умирающим. Наверное, не до вина им тогда было.

[messire Woland]

А ети воспоминания можно найти где-нибудь в Интернете?

[Русский улан]

К сожалению, нет. Я их специально заказывал копировать в редком фонде Российской национальной библиотеки в Санкт-Петербурге.

полное название:

"Краткiя записки о действiяхъ Лейб-Гвардiи Уланскаго полка в составе войск Гвардейскаго Корпуса, принимавшихъ участiе в Турецкой Кампанiи 1877-1878". Составлены полковымъ адьютантомъ штабсъ-ротмистромъ Александромъ Трубниковымъ. С.-Петербургъ, 1880.

[Русский улан]

Но вообще-то говоря, я эту копию уже отсканировал и записал на CD, так что можем договориться о взаимном интересе и обменяться.