България и Русия

[случайно прелитащ]

... Да, в някоя утопия. В реалния свят нещата не става само с желание. Особено в страна, в която масата е загубила възможността да намери политическите си представители.

Как разбра, че всички много искат промяна? Форумите не са представителни, надникна в мозъците на хората ли? Фактът, че болшинството българи са съгласни с критиките на ЕС показва, че не са дебили, нищо повече.

Може да се случи рязък обрат, да бъде стигнато някаква граница на пасивността, след което наистина хората да покажат желание за промяна, но това не се научава от показанията на социологическите изследвания.

Ето че много се отклонихме от темата и даже сме на път да я развалим заради това, че някой пренася нещо от други теми в характерен стил.

[dibo]

Поизтрих някои лични нападки.

[gollum]

Но факта, че болшинството българи са съгласни с критиките на ЕС е показателен, че не се е оформило затворено общество. Важно е, че все още западните страни са давани като положителен пример на държавна уредба.

Юлияне, това може да се интерпретира и по различен начин . Въпросното "приемане" идва, според мен, не поради външнополитическата преценка на въпросната част от българското общество, а поради вътрешнополитическата. Иначе мога да го напиша така: хората са дотолкова разочаровани от властта и политическата класа, че с радост се хващат за всичко, което представлява критика към тях. В този смисъл, хората одобряват не защото смятат непременно "Запада" за модел на подражание, а защото са отвратени и оценяват негативно политическата ситуация вътре в страната и намират, че в тези доклади се критикуват страните в нея, които не одобряват.
В този смисъл, тази оценка не е непременно в конфликт с негативната нагласа към Запада.

Коце, "ние" в случая е колективно понятие, т.е. обществото или, ако щеш, образът на тези неща в общественото съзнание. Става въпрос за тези случаи, когато реагираме в съгласие с определени колективни нагласи, които действат повече или по-малко автономно от личната ни преценка (явления, донякъде характерни за тълпите). Това са първосигнални реакции и, според мен, авторът на статията е успял накратко да опише механизмите им.
Текстът излиза от рамките на Интернет-общността, защото това явление, поне по мои наблюдения, е характерно не само за нея, но и за ежедневното общуване на "кръчмарско ниво". Поне аз многократно съм ставал свидетел и сам съм участвал в такъв тип реакции, намирам ги и у себе си, затова "ние" в случая включва и мен (самият аз съм русофил).
Разбира се, има личности, които не могат да бъдат включени в това "ние" и щом смяташ, че е така, може ти да си една от тях.

[Юлиан Август]

Хм, интересно Голъм, на какви критики е подложен "Западът" при неформалното общуване, освен външната политика на една-две държави ? И значи ли това цялостно негативно отношение, при подобни вътрешни за тези държави критики ?

[gollum]

Наистина е интересно, Юлиане, но е подложен на критики в онази му част, която хората възприемат като "присъщо западна". Тези критики варират от "те ще ни кажат какво да правим ние, я да се видят себе си", през "вижте колко са лицемерни и двулични" (това по повод на разликите в отношението към една или друга политическа ситуация, в зависимост от замесените в нея сили), та през толкова често срещащото се при тях уж всичко е наред, но аз знам (или на мен ми казаха), че еди-къде си еди-що си", като смисъла на репликата е да покаже, че уж при тях всичко е различно и е както трябва, но всъщност не е така, а само изглежда така.
Т.е. не става въпрос само за "критика на официалната позиция на една0-две западни държави", а "критика към начина им на живот, който се опитват да ни наложат", като под "начин на живот" се разбират много неща: като се започне от "политкоректността", "толерантността", "многопартийната политическа система" (която се възприема като "няма никаква отговорност, има политическа класа и бюрокрация и те там си правят каквото си искат", "изборите не променят нищо, ако променяха, щяха да ги забранят" и прочее) и се стигне докъде ли не, в зависимост от говорещия или пишещия. Това са разнообразни мисловни клишета с колективен характер, по които съзнанието много лесно се плъзга у нас. И това не е явление, масово само за Интернет-пространството, а и за всекидневния разговор.
Ако нещо реално се одобрява, то е "как там живеят" в чисто материален смисъл. А не принципите, на които е изградено обществото им или пък политическите особености на системата.
И ако попиташ Коцето (а предполагам и Иван Кунчев) - посочвам ги само като двама от по-ярките представители на този възглед, не твърдя, че при тях става въпрос за следване на автоматични клишета или нещо подобно (предполагам, че е въпрос на внимателно обмислена и формирана лична позиция, основана на православен християнски мироглед), то става въпрос точно за критика на "Запада" от идейна позиция - начина, по който там правят нещата и по който е организирано обществото и мисленето им.
Подобна нагласа е достатъчно широко разпространена в нашето общество и се включва по повод и без повод - разликата е, че най-често тя не е резултат от подобна дълбока обмисленост или вътрешна позиция, а е автоматична реакция по издълбан коловоз в масовото съзнание.
И, впрочем, най-често реакцията на външно-политически събития (каквито ти имаше предвид) се движи независимо от реалностите им пак по същия коловоз (по него се движи и антиглобализмът - най-често неосъзнат и прочее).
Разбира се, това не означава, че с тази реакция се изчерпва явлението - има подобни, насочени в обратна посока (про-западни), както и разнообразни други. Те не се отличават особено по вида си - просто авторът на статията се е съсредоточил върху това явление.
Интересно е, че често този тип нагласи са автоматични реакции едни на други (нещо като външни прояви на борби на безмозъчни по същество колективни психически нагласи), но понякога в една и съща личност "съжителстват" противоположни нагласи, които се активират в зависимост от повода, а понякога дори взаимно се усилват.
Мисълта ми бе, че въпросната реакция, на която ти опря критиката си, е също такъв тип, но по коловоза на "всички са маскари" по отношение на политическата класа и вътрешно-политическия живот и бе в стил "ха, да ги видя сега" и "показаха им, че не може при тях, както са си го организирали у нас".

[Юлиан Август]

Тези критики варират от "те ще ни кажат какво да правим ние, я да се видят себе си", през "вижте колко са лицемерни и двулични" (това по повод на разликите в отношението към една или друга политическа ситуация, в зависимост от замесените в нея сили), та през толкова често срещащото се при тях уж всичко е наред, но аз знам (или на мен ми казаха), че еди-къде си еди-що си", като смисъла на репликата е да покаже, че уж при тях всичко е различно и е както трябва, но всъщност не е така, а само изглежда така.

Голъм, тези критики са повсеместни. Те са пряко последствие от глобализацията и прохождащия общ европейски модел - много често той се превръща в събирателен негативен образ на промените. Такива настроения се срещат във всяка европейска държава. Не мога да ги възприема като "антизападни", по-скоро антиглобалистични. Неслучайно сериозните опити за централизация на самия европейски модел - Конституцията, Лисабонския договор - претърпяват крах там, където пряко, чрез реферндум, населението има шанса да изрази отношението си към тях. Може би просто е прекалено рано за налагането на общи модели и "имунитетът" на националната държава все още е достатъчно силен за да им се противопоставя. Разбира се, далеч съм от мисълта, че в България при сходни условия тези договори биха получили голямо одобрение. Но в България се е променил един фундамент - българинът вече не чака Дядо Иван да дойде да го оправи, чака "Европа". Променил се е образът на спасителния сал. Това обаче не предполага в никакъв случай масово разпространение на русофобия, което според мен явно дразни авторите на подобни статии, защото процесите не се поддават на техния повърхностен анализ. Може би емоционалните връзки на българина с Русия са прекалено стари за да се повлияят за рамките на 15-20 години. А може причината да е съвсем друга или най-вероятно комплексна.

Т.е. не става въпрос само за "критика на официалната позиция на една0-две западни държави", а "критика към начина им на живот, който се опитват да ни наложат", като под "начин на живот" се разбират много неща: като се започне от "политкоректността", "толерантността", "многопартийната политическа система"

Прощавай Голъм, но тези именно ценности са наложени вече доста силно в българското общество. Като изключим малобройни маргинализирани елементи, политическия плурализъм се радва на всеобщо одобрение - вината за проблемите се прехвърля на конкретни партии, дори на системата /с уговорката, че тя е опорочена от същите партии, т.е. без тях всичко би било наред/, но за възраждане на тоталитаризма няма здраво мислещ човек, който да пропагандира, пък и едва ли би намерил много съмишленици.
Толерантността в етнически смисъл е старо явление за България и няма нужда ЕС да "учи" българите на това да живеят безконфликтно с различни като култура, бит, раса и т.н. народности. Още повече, че в самата Европа проблеми в тази сфера има повсеместно.
Впрочем да говорим за "западен начин на живот" или "западни ценности" ми се струва прекалено абстрактно, а в публичното пространство те се употребяват главно със спекулативна цел. Но от тях българинът най-често цени редът, организацията, законността. Материалното превъзходство остава вече в историята - след навлизането на свободния пазар и началните, "гладни" години на прехода. Проблемът е по-скоро в липсата на цялостен, изграден и "смилаем" образ на "европейски ценности" и той важи не само за България, а и за цяла Европа. Тя все още търси своята идентичност.

[gollum]

Те са пряко последствие от глобализацията и прохождащия общ европейски модел - много често той се превръща в събирателен негативен образ на промените.

Именно това твърдя и аз, както и автора на тази статия - че става въпрос за реакция на ускореното озападняване на страната, което започва от края на по миналия век и така и не приключило, се прави втори опит за догонване, обаче с по-други средства и на пръв поглед, цел (реално - не). Подобна реакция по същите причини се наблюдава в определени области (а тук-таме и в цели държави) и в Европа. Но все пак интензитета и формите й се различават доста.
Една от последните й форми е антиглобализъм, но пак става въпрос за същият тип реакция.

Но в България се е променил един фундамент - българинът вече не чака Дядо Иван да дойде да го оправи, чака "Европа".

Пак за същото става въпрос - не се е променил "фундамент", а само поляризацията, ако щеш, посоката. Схемата и емоцията са същите - "чакаме някой да ни оправи, защото друг ни е виновен" - а това е типа мислене, което анализира автора на статията. Разликата е само кого чакаме, но тя не е фундаментална по отношение на мисленето ни.

Това обаче не предполага в никакъв случай масово разпространение на русофобия, което според мен явно дразни авторите на подобни статии

Разбира се, по-скоро е обратното - тя все още съществува и ще я има. Не мисля, че авторът на статията се дразни от това, поне не му личи. Но статията не критикува "русофилството" или "русофобството", а определен тип мислене.

Прощавай Голъм, но тези именно ценности са наложени вече доста силно в българското общество. Като изключим малобройни маргинализирани елементи, политическия плурализъм се радва на всеобщо одобрение

Не съм съвсем съгласен . По-скоро имаме някакво наложено повърхностно одобрение, но това, което се проявява в реакциите и всекидневните ни разговори е съвсем различно - споменатото вече като тип мислене .

но за възраждане на тоталитаризма няма здраво мислещ човек, който да пропагандира, пък и едва ли би намерил много съмишленици.

Разбира се, че не . Работата е там, че въобще не става въпрос за опозициите демокрация/тоталитаризъм - те са пак част от същото това мислене. Скалата е много по-голяма и богата.

[Юлиан Август]

Пак за същото става въпрос - не се е променил "фундамент", а само поляризацията, ако щеш, посоката.

Хах, прав си, но аз говорих за самият образ на Дядо Иван като "фундамент", защото той е такъв на ниво народопсихолигия още далеч преди Освобождението и няма нищо общо с "антизападната и особено на антиамериканската нагласа", както се изразява автора. Типа мислене, за който стана въпрос, е нещо отделно. Няма как да не се появи след 500 години управление на един по-силен и агресивен чужд народ, спасението от който може да дойде само отвън. Но в това мислене няма нищо ориенталско, защото "Ориента" се харесва такъв, какъвто е и това си личи по "топлото" отношение към дошлите да "оправят" нещата от вън в Ирак и Афганистан

Що се отнася до съвремените прояви на русофилия, то нещата не стоят толкова просто, както са представени - Русия ни харесва такива, каквито сме, а Запада е СвръхАз-а, който нарежда. Защото "нарежданията" на ЕС са желани от масата не по-малко, от колкото от самите нареждащи - борба с корупцията, реформи в съдебната система, реорганизация и повишаване ефективността на МВР-структурите, ефективна здравна система - все неща, срещу които се надига глас само в браншовите организации от хора, имащи лични интереси, но дълбоко желани от обществото като цяло.
Всъщност Русия не обръща никакво внимание на вътрешните процеси в българското общество. Не виждам как авторът разбра, че тя ни "харесва такива, каквито сме" ?
А изрази като "Западът е като свръх-Аз", "Западът винаги е обозначавал онзи полюс на прогреса" , "Това е старата съпротива на недоразвитото срещу модерното, на периферията срещу метрополията." друго освен собствените авторови комплекси не отразяват. Твърде нагло ми се струва да ги прехвърля върху гърба на целия си народ, търсейки всякаш собственото си успокоение. Отношението на българина към "европееца" често е варирало в двата полюса и такива обобщения просто не са верни, особено към конкретния момент, поне що се отнася до личните ми наблюдения и проучванията, които съм чел.

[gollum]

Типа мислене, за който стана въпрос, е нещо отделно.

Юлияне, разликата в отношението на двама ни към тази статия, според мен, идва от това как разбираме текста: дали като анализ на русофилството и отношението към Русия, или като анализ на "определен тип мислене". Пишеш, че "това е нещо отделно", но за мен не е - статията е точно за това "отделно нещо" .
И в тази връзка:

аз говорих за самият образ на Дядо Иван като "фундамент", защото той е такъв на ниво народопсихолигия още далеч преди Освобождението и няма нищо общо с "антизападната и особено на антиамериканската нагласа", както се изразява автора.

има много общо, защото постепенно този образ на "дядо Иван", за който пишеш, започва да се променя и в хода на този процес започва да изглежда като алтернатива на "западния път" и като към такава хората се обръщат към него. Разбира се, всичко това се е случило достатъчно отдавна.
Впоследствие СССР по определен начин се наслагва над този образ, но бих казал, че с времето придобива сходно "значение" - като "другият път". И в това му качество за нашето колективно съзнание се случва той да заеме съответната позиция при подходящите обстоятелства, т.е. когато имаме противопоставяне между "нашето лично и особено" в национален смисъл и изискванията за промяна от страна на "Запада", които възприемаме като опит да се измени същността ни, това, което прави от нас това, което сме (в съзнанието ни). В подобни случаи се търси образ, който да се противопостави на Запада и това удобно е Русия/СССР.
За други хора пък Русия става това, защото виждат в нея "истината" (в религиозен смисъл) срещу "заблудата на Запада".
Между тези нагласи има общо, защото те се заместват и преливат една в друга - на емоционално ниво (а масовото, колективното, почти винаги се случва в тази плоскост), много лесно несвързани явления се свързват по линията на подобно сходство и създават устойчиви конгломерати, които след това се възпроизвеждат при подходящ случай.

Защото "нарежданията" на ЕС са желани от масата не по-малко, от колкото от самите нареждащи - борба с корупцията, реформи в съдебната система, реорганизация и повишаване ефективността на МВР-структурите, ефективна здравна система

Да, това го желаем, защото в тези мерки виждаме (под влияние на образа на Запада като начин на живот - материален) начин да започнем да живеем по-добре. Което означава, че се поражда едно свръхочакване, щом не бъде задоволено, обаче, води до разочарования и отхвърляне на емоционално, а и не само, ниво.

Всъщност Русия не обръща никакво внимание на вътрешните процеси в българското общество. Не виждам как авторът разбра, че тя ни "харесва такива, каквито сме" ?

Защото мислиш, че авторът пише за Русия. А той не пише за държавата Русия, а за това как тя съществува в нашето съзнание, т.е. за стереотипите за Русия в националното ни съзнание. А те нямат общо с реалната Русия, за която авторът въобще не пише.

А изрази като "Западът е като свръх-Аз", "Западът винаги е обозначавал онзи полюс на прогреса" , "Това е старата съпротива на недоразвитото срещу модерното, на периферията срещу метрополията." друго освен собствените авторови комплекси не отразяват.

Тези изрази, освен че са за търсене на ефектност на текста, т.е. имат известно стилистично значение, имат и някакво реално съдържание. Макар че е ясно, че в дотолкова синтетичен текст опростяването и обобщенията са неизбежни, така че ценността му е по-скоро в перспективата, която предоставя, отколкото в някакви конкретни детайли, каквито липсват.

Отношението на българина към "европееца" често е варирало в двата полюса.

Разбира се, това е нещо очевидно. Наскоро писах същото по повод на идентичността. Никое от тези явления не е застинало или пък еднозначно, защото става въпрос за процеси, в които основното е динамиката, резултат от външни дразнители. "Западът" или "Европеецът" като мисловни стереотипи могат да означават положително или отрицателно в нашето колективно съзнание, в зависимост от контекста. Авторът на статията анализира отрицателната им конотация и нейния генезис, макар че не стига до него, а само набелязва това-онова по този въпрос.

[Юлиан Август]

Юлияне, разликата в отношението на двама ни към тази статия, според мен, идва от това как разбираме текста: дали като анализ на русофилството и отношението към Русия, или като анализ на "определен тип мислене"

Мисля, че се разбрахме.
За щастие наместата в онези сфери, които определят националната идентичност е твърде слаба и нещо повече, самата политика на ЕС не си я поставя за цел, а обратно, търси формулата "различни, но единни в общността". Промените тук са индиректни и е много важно това да бъде осъзнато от масата българи.

Търсенето на алтернатива надали ще спре някога /противния случай че бъде индикация или на нов репресивен режим или че обществото ще е затънало в блатото на непукизма/, но имам чувството, че то се подхранва от търканията по линията НАТО-Русия, които за жалост, се увеличават в последно време. Дано не сме свидетели на завръщането на двуполюсния модел на Студената война, защото това неминуемо би разделило допълнително българското общество в контекста на "русфили-русофоби".

[случайно прелитащ]

Това е може би за нова тема със заглавие "Желание за промяна: има или няма такова в България?".
По повод статията "Защо сме русофили?" потребителят Юлиан Август исказа мнение, че описаните от автора характеристики /като леност и нежелание да се промени, приемайки напълно западните ценности/ не са присъщи на българина, който всъщност искал промяна, и то много, и се обоснова с масовото одобрение към последния доклад на ОЛАФ /европейска служба за борба с измамите/; давам част от интервю по БНР, публикувано във focus-news, с Георги Готев, главен редактор на „Юрактив”, по повод точно на този доклад:

Водещ: Аз казвам, че в Брюксел всичко е спокойно, защото така предполагам, но вие оттам какво бихте могли да кажете? Туристи и спокойствие?
Георги Готев: Бях и в София, в София ми се видя по-неспокойно. Определено в Брюксел сега е по-спокойно. Даже и тези впечатления на битово ниво, тъй като ми се наложи в София да сменя номера на коли в КАТ, след това да отида да обява това в съвета, ме наведоха на мисълта, че не сме нормална държава, защото просто видях как там влизат едни черни скъпи коли през задния вход на КАТ и много бързо си получават номерата, докато гражданите чакат дълго и всички си мълчат. След това в съвета се оказа, че служителката, която регистрира тези неща, просто си бе отишла в 14.30 часа, опашката беше голяма. Никой не смееше да се оплаче. Вдигнах шум, поисках да говоря с началника и нещата се отпушиха. Просто началничката започна да приема гражданите. Мисля, че това са показателни неща. От една страна, искаме да приличаме на Брюксел. От друга страна, няма как и си стои в едно такова положение, сякаш не много различно от времето преди 1989 година.

........

Цялото интервю: http://focus-news.net/?id=f9921

Това е ежедневие, коментарът е излишен, поне в тази тема. А говоренето на клишета би трябвало да не се допуска, особено когато показва склонност към самозалъгване.

[pnp5q]

Тъй като в темата за България и Русия трайно се е наместил и `Западът`, ще си позволя и аз 5 ст.
Склонна съм да се съглася най-вече с това мнение на Юлиан Август, но искам да добавя две неща.
Първо, по моите лични впечатления Западът и САЩ са два различни `образа`. Вторият най-често е отрицателен, а когато не е - най-често е `сляпо обожаем`. Второто е относно желанието за промяна - и мойто впечатление е, че то е всеобщо, в смисъл - да се промени общото ни битие към по-добро, но на личностно ниво се блокира от страхове, леност и др., които мога да обобщя с `ами ади първо ти се промени, да видя`. Тоест, нека има промяна, но да я почне някой друг (малко като в песента на "Щурците" ).

[случайно прелитащ]

... по моите лични впечатления Западът и САЩ са два различни `образа`. Вторият най-често е отрицателен...

Това е така, само заради голямото отклонение не казах, че западът не е само ЕС - той се намира и отвъд океана. "Западът" е някакъв идеал, към който се стремят не само страни като България но и ... самият Запад. Разбира се, в различна степен, отколкото ние. А най-близо до този идеал, колкото и да не се харесва на някои, са САЩ. Много доводи има, които едва ли е нужно да се разказват.

За промяната е ясно, аз казах същото.

[Коцето]

Темата Запад-Изток сме я бистрили нееднократно тук, така че не виждам смисъл и този разговор да тикаме в подобна посока. Затова, ако позволите, ще поизместя временно насоката на дискусията. Пак си има връзка със заглавието, но е индиректна.
Авторът на обсъжданата статия спомена за Интернет-пространството и русофилията, макар и само като въвеждащ елемент. Ще ми се малко да поизлезем от конкретните събития в Осетия и да споделя с вас едно свое наблюдения, пък дали ще се съгласите е друг въпрос. Става дума за това, че наистина в родното виртуално пространство като че ли има нещо като, нека го наречем условно, русофилско течение. Всеки, който е попреглеждал едни от най-посещаваните сайтове ( vbox7, zaminda.net и др. ), е могъл да забележи, че има доста материали на "руска" тема. Оставяме настрана, че за качвалите ги руско=съветско. Това не е от чак толкова голямо значение в случая. Та там се среща почти всичко - от химна от царско време, през военния парад на Деня на победата, до съвременни руски танкове и прочее. В Замунда пък има цяла категория "Филми Русия". Защо няма примерно "Филми САЩ"? Ще кажете - ми то горе-долу всички останали са такива. И все пак не те са обособени. Осъзнавам, че е малко опасно да се правят някакви изводи и заключения от една малка част от някакъв сайт, но поне за мен, в нета има все повече хора, които се интересуват от всичко руско. В което няма нищо лошо, разбира се.
Може би по-нтересен въпрос е, откъде се появява това течение. При това не е тайна за никого, че основно потребителите на интернет са в подрастваща възраст. ( Предполага се, че културата на консуматорското общество ( комикси, чипс, CS ) би била по-близо до тях. ) Те не помнят соц.време и затова не изпитват носталгия по него, както техните баби например. Най-много да са попрочели туй-онуй за Ленин, Сталин и да им се виждат cool. И така, защо у младите възниква такъв интерес към Русия?
Една от причините се крие именно в младостта. Те, а и аз ( щото на 22 се имам за млад ), са израснали във времето, когато на мода бяха американците и всичко, което те носиха, се възпрема като анти на съветското и следователно е добро. Като започнем от музиката, където песните от 90-те все още се слушат в баровете, минем през киното ( тук пък няма какво да се говори - само споменавам Роки ) и стигнем до някой опити на недоразбрали наши политици да копират американската политическа система. А колко евангелски "църкви" се създадоха след 1989г.? Всичко това биде поглъщано от жадния за нещо различно българин. И стигаме до Интернета. Най-интерсното - вместо това поколение да е изцяло потопено в тази среда, то точно там избуява някакъв антиамериканизъм, и веднага започва обръщане към Русия, като образа на другия. То това обръщане си е толкова стихийно, че не можеш разбра кой какво харесва там. Тук дебело подчертавам, че изключвам една немалка част от тези хора, които знаят какво търсят и не се водят от анти-мотива.
И така до кра....... сивия ден, в който някой е решил да ни обяснява защо сме русофили!

[Юлиан Август]

Интересът, за който говориш Коце, ми се струва, че се подхранва от тенденцията през последните години медиите /поне разполагащите с най-голяма аудитория/ да налагат известно затъменние върху всичко, свързано с Русия и доминоните и по почти същия начин, както преди 10-ти ноември с противоположния блок. Споменават се или мимоходом, когато техни действия са свързани с ЕС/САЩ/НАТО или когато иде реч за избори. И най-вече във възможно по-черни краски - било директно или индиректно.
И тъй като тия добре познати номера могат да минават само в общества, подобни на нашето преди 10-и, то сега и при тези условия, които дава Интернет - а именно почти неограничена възможност за спеделяне на новини, информация, мнения - те вече не са толкова ефективни. По-будната част от младежта все някак ще се сети, че на "изток от рая" има и други държави, освен Китай, Индия и т.н., в които не живеят людоеди и белите мечки не ходят по улиците на градовете, както се опитват от години да ни убедят милите ни "свободни" и "независими" медии.
Автоматично всеки артефакт/новост, свързан с СССР/Русия ще придобива толкова по-голяма ценност, колкото по-трудно се намира. Не случайно много търсени в мрежата са и старите съветски филми и най-новите руски - едните, защото са интересен отломък на едно отминало време, а другите, макар "американизирани" до голяма степен, са все пак нещо различно от добре познатото. Още повече, че тук става дума за страна с история, която е вплетена с нашата по такъв неразривен начин, че просто няма как да бъде пренебрегната, макар всички опити за това в последно време - като тези за омаловажаването по всякакъв начин на славянското ни минало и гротескните модни течения за "арийския" произход на прабългарите, опорочаването образа на православната църква /за което самата тя доста помага без да се усеща/, като някои по крайни елементи настояват дори за премахване на кирилицата - изобщо всички общи неща с предишният ни съюзник.