Крепостите в България от Античността до 20 век

[dibo]

Аз съм бил там на екскурзия. Трябва граничен лист. Ето снимки:

http://images5.fotopic.net/?iid=ysy8j4&outx=600&noresize=1&nostamp=1

http://images5.fotopic.net/?iid=ysy8jp&outx=600&noresize=1&nostamp=1

[Henry Sinclair]

Разбрах,че там е сниман "Мила от Марс" но да не излизаме от темата..

[Batko Charly]

Пичове и тук-там мяркащи се девойки. Благодаря за приноса ви досега. Искам само да напомня, че крайната цел е нещо от този род:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/4507454.stm

Пуснете видеото ако можете.

[Гост]

Ето макет на Гент. Лошото е, че Царевец не е на равно. Мислел съм да пробвам с гипс. Проблема е, че или ще е твърде малък за да се вижда добре или твърде голям за да има къде да го държа после.
Като е равно става по-лесшпрплат за основа, стериопор за сградите, малко боички ... и станало.

Това с моделина е добре, :sm186: ама не си срува да се хвърли толково труд и да не се запази за по-дълго време. Те са направили принципен модел на малка крепост. Ама за Търново да се търсят точни карти (в т.ч. с означания за височина), стари снимки, миниатюри, описания... и накрая да се смачка ще е жалко.

[Batko Charly]

Имах по-скоро предвид три-дименционални възстановки на компютър. Нещо като онлайн музей.

[Гост]

Имах по-скоро предвид три-дименционални възстановки на компютър. Нещо като онлайн музей.

Това го обсъждахме и лично императора обеща да се заеме с графиката. Ама пак ще трябват карти, снимки... Иначе ще си е чиста фантастика. Днешния вид на Царевец и Трапезица се различава доста от средновековния. За да се получи историческия вид на Царевец "Балдуиновота кула" да речем ще трябва да стане Френхисарска порта и да слезе малко по-надолу.

[arhangel]

http://www.castlesontheweb.com/photoarchive/member.php?id=849&sessionid=

ето тук съм качил всички крепости в Бг където съм бил.
На пролет ще наблегна на Западна България.
Голям фен съм и имам доста литература и скици.
Ако се започне да се работи по въпроса с възстановките ще помагам с каквото мога

[Amateur]

Впечатляващо

До : Архангел.

Впечатляващо.
Из аз обичам много камъни.
Разгледах предложената страница с интерес.
Там обаче сте допуснали малко неточностти.
Пиша Ви, зада ги корегирате.
При снимките от град Ловеч, според мен сте сложили няколко които не са от там.
Това са 5435,5436,5437 и 5438.
Ако добре си спомням 5438 смятам, че е от от Калиакра.
Всички други снимки наистина са от Ловеч.
С увоволствие, че разгледам Вашите снимки и от следващите крепости които посетите.
Поздрави

[arhangel]

ve4e go korigirah...thank's...i az ne znam 6to sam gi ka4il tam tia ...

Някой питаше коя е тази крепост. Доколкото си спомням става дума за крепостта край с. Лютица.

Ето една малка подборка от Интернет за нея.

Лютица е най-голямата сравнително запазена крепост в Родопите. Тя е разположена в близост до град Ивайловград, в най-източните части на планината и се намира в местност, покрита с вековни дъбови и букови гори. Крепостта Лютица се намира на върха на единствения по-висок връх в околността. От стените на Лютица на места е останало ограждение с височина 8 метра. Площта на оградената територия е около 15 декара. Впечатляващ е фактът, че като строителен материал е използван бял мрамор, поради което някои съвременни археолози и историци /Божидар Димитров/ го наричат "Мраморният град".

Кулите, разположени по периферията на ограждението, от вътрешната страна на стените имат кръгла и правоъгълна форма. От 8 до 10 век Лютица е била основен църковен център в областта. Църквата, която някога е била разположена в средата на оградения двор, е била разрушена напълно и от нея не са останали останки дори от основитe. Поради високото си разположение крепостта предлага много добра видимост. В ясно време е било възможно да се наблюдават дори гр. Одрин и пътищата край р. Марица, което показва голямото му стратегическо значение в този регион. През късното Средновековие Лютица е била център на Митрополията.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%...D1%86%D0%B0“.

Археолози разкриха жилищната кула на болярина Лютица

02 Август 2005

Археолози разкриха жилищната кула на болярина Лютица в едноименната средновековна крепост край Ивайловград. Находката е уникална и заради това, че в нея през 1207 г. е отседнал българският цар Калоян.

"Лютица" е известна още като "Мраморния град", защото е изградена от бял мрамор. Скоро ще бъде направено компютърно изображение на крепостта и тя ще може да се види в цялото й великолепие през вековете.

След двегодишно проучване на простиращата се върху цели 26 декара средновековна крепост "Лютица", археолози разкриха внушителната жилищна кула на нейния владетел.

"Тя е разположена върху 36 квадрата. Очевидно е била най-малко 10 метра висока и е опирала в южната крепостна стена, откъдето през един прозорец, украсен с изключителна каменна арка, е можело да се наблюдава и държи визуална връзка с останалите крепости в този район", разказва доц. Бони Петрунова, ръководител на разкопките.

Събитията от 1207 г. свързват крепостта с отстъплението на цар Калоян от Димотика, преследван от латинските рицари. Един от тях пише, че българският цар се прибрал с войската в крепостта, а латинците се отказали от обсада. Археологическите разкопки обаче разказват друго.

"Вече не остана нито капка съмнение, че латинските рицари са се опитали да превземат крепостта, но това е завършило с неуспех за тях, което обаче е наложило да преустройват стената и то точно при владетелската кула", казва Бони Петрунова.

При разкопките на кулата археолозите намират уникални находки - бронзов медальон с емблемата на Цариградската патриаршия, част от обреден кръст, владетелски пръстен с позлата. За първи път у нас толкова на юг е открита бронзова монета от времето на Иван Асен ²². Археолозите се натъкват и на изключително ценна находка - венециански грош от сребро и злато.

"Венецианските грошове, както ми е известно, не са много. Знам за 5, които са открити в Търново, разбира се те свързват средновековната българска държава - търговията й, с Венецианската република, но все още не е сигурно дали това е оригинален венециански грош", пояснява Бони Петрунова.

Ако се окаже, че намерената в "Лютица" венецианска монета е имитация, това ще потвърди теорията за съществуването на монетарница в Родопите, в която се изработвали копия на венецианските грошове.


Втора работна среща - Културно-исторически маршрути в Плевен
Ивайловград История Крепости
Лютица

Това е най-запазената планинска крепост не само в Родопите, но и в цяла България. Другата крепост е "Баба Вида" в град Видин, но тя е разположена в равнинен район. Височината на крепостната стена е до 10 м и са запазени по цялото протежение на крепостта. Стената завършва с бойна платформа, личат бойниците и кулите. Броят на последните е 12, като 9 от тях са запазени до първоначалната им височина. Крепостта е построена през периода Х²²-Х²²² век.

Крепостта се намира западно от Ивайловград и до нея се стига за 3,30 ч пеша, като се минава през с. Лъджа, останките от римската вила "Армира" и Лъджанския манастир "Св. равноапостоли Константин и Елена




Богдана Галева - кореспондент на БНТ в Хасково
Понеделник 01 Август 2005





Основите на каменна кула разкриха археолози при разкопките на средновековния град-крепост “Лютица” край Ивайловград. Предполага се, че кулата е служила за жилище на болярина Лютица. Крепостта е построена през ²V век, но хълмът е бил обитаван от траки още през първото хилядолетие преди Христа.




В началото на проучванията, археолозите смятали, че това е щерна – т.е. водохранилището на крепостта. При разкопките обаче, откриват основите на владетелската кула, разположена на площ от 36 кв.м. Намерени са ценни находки – бронзова монета от времето на Иван Асен ²², венециански сребърен грош, болярски пръстен.

“Не твърдя, че този пръстен е бил носен точно от самия Лютица, но най-вероятно от неговите знатни гости, какъвто е бил самия български цар Калоян, когато в 1207 година води сражение с латинските рицари в този район”, разказа ст.н.с. д-р Бони Петрунова.

Крепостните стени са имали 14 кули, 10 от които са запазени и до днес. Християнското население, обитавало мраморния град-крепост, е построило и две църкви – през Х и Х²V век. В основите им са намерени част от бронзов кръст и християнски медальон, на който ясно личи двуглав орел с корона – символ на Цариградската патриаршия.











Снимките са на Ангел Йорданов

poslednata snimka mislia 4e ne e moia ))))
Krepostta e bila sredi6te na arhiepiskopa na arhiepiskopiata LITITCA....
kara se po mnogo 4eren put okolo 7 km...minava se prez ve4no zatvoren manastir.


IХ-Х век по времето на Борис I и Симеон Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия.
през IХ век в средата на цитаделата е издигната голяма трикорабна базилика с мраморна украса. Базиликата е била използвана вероятно до края на ХIV век, когато е била разрушена от турците След това върху апсидата била вдигната нова, по-малка църквичка, продължила да съществува до ХVII век.Съществува теория, която гласи, че под самата крепост бяха открити останките на изоставен манастир и вероятно заради него е била запазена и църквата.
В руините на манастира бе извадена една от уникалните находки - бронзов медалион с диаметър 3,8 см и с изображение на двуглав орел с корона. Това е "гербът" на Палеолозите, който след падането на Византия и образуването на Латинската империя става символ на Цариградската патриаршия. Очевидно медалионът е принадлежал на човек от клира.
Името Лютица е мъжко, славянско, подобно на Добротица и Иваница.
Оказва се, че крепостта е свързана с трима български царе. Преди време тук бе открита поредна безценна и много рядка находка - монета на Иван Асен II, с неговия лик и надпис. А той е първият български цар (1218-1241), започнал да сече монети.
Особено ценни според археолозите са откритите сребърно-златни монети (дублети) - т.нар. византийски грошове, които дават информация за историята на крепостта през ХIV в. Не е установено още дали са сечени в Гърция или в местни родопски монетарници. Друга ценна находка е монета, наричана от нумизматите "половин базилеус" или "половин василикон". Тези монети са изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през ХIV в. с целта да бъде възнаграден с тях българският цар Иван Александър, посочва написаното в писмени източници: "за да представи той на византийския император подвластни нему български крепости". С емисията монети византиецът си купил подкрепата на Иван Александър в борбите за Константинополския престол, а една от споменатите крепости е Лютица, в която отишли уникалните "базилеуси".
Открити са основите на правоъгълната кула. Тя е била огромна, с 60 кв. м площ, опирала е в Южната крепостна арка и в нея е имало прозорец, през който владетелят на крепостта - вероятно местен болярин, е наблюдавал околностите. Донжонът е свързан пряко с името на цар Калоян и неговите исторически битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, особено след като този български владетел превзема Одрин през 1205 г. и пленява император Балдуин. Един от рицарите - Жофруа дьо Вилардуен, описва как Калоян напуснал Димотики, прибрал се в своята крепост, латините се опитали да атакуват цитаделата му и дори донжона, но се отказали. Вероятно Калоян е използвал Лютица като примамка, за да привлече латините в неудобни за тях плинински места и това се е случило около 1207 г., преди гибелта му край Солун.

Дайте инфо за крепостта МИСИОНИС до Търговище

На 7 км. от Търговище, по пътя за Омуртаг се намира крепост Крумово кале. На повече от 150 дка се издигат древни руини. Крепостта е строена по времето на Юстиниан ² в края на V век, като част от отбранителната система на Византия. Целта й е била да спира набезите на варварските племена - славяни прабългари и готи. Преди образуването на българската държава крепостта е разрушена.

В края на ²Х век върху руините възниква българско селище с ранносредновековни землянки. През Х²² - Х²V век крепостната стена е преоформена и отново е част от отбранителна система, само че сега на столицата Търново. Крепост Крумова кале е една от трите пазили проход Дервента.

От двете страни на порталната врата има две U образни кули. Вътре са жилищните постройки и една класическа трикорабна базилика с помещение за кръщаване. От каменните стени е останало метър и половина - два височина, но и така са достатъчно внушителни, дебели са 1 метър.

В крепостта има разкрит некропол от Х²V век. Цялото поле отвъд стената е било селище. В калето живеела само феодалната върхушка.

След последните проучвания на крепостта се налага мнението на археологът Ангел Конаклиев, специалист в Исторически музей, Търговище, че има голяма вероятност калето да е известния град Мисионис.

snimki imam tuk.

http://www.castlesontheweb.com/photoarchive/index.php?action=album&id=1135&sessionid=

[Batko Charly]

http://www.castlesontheweb.com/photo...849&sessionid=

ето тук съм качил всички крепости в Бг където съм бил.

Зверско и похвално! :tup:

[arhangel]

Крепостта Вукелон / Букелон

http://buditel.europressbg.net/onlin...d=22&Itemid=83


Вукелон Автор Ангел Йорданов

МЯСТОТО

Внушителните останки на крепостта Вукелон (Буукелон) самотно се извисяват на голо възвишение, в подножието на Сакар планина над свиленградското село Маточина (старо име Фикел, Фикла), и заемат площ от около 10 дка. На хвърлей място от нея античният Tonzos (река Тунджа) пресича българо-турската граница.

Още през късната античност римските стратези са оценили ключовото местоположение на възвишението, господстващо над най-краткия път по долината на Тунджа, водещ към Константинопол.

КРЕПОСТТА

Останките от крепостта представляват едно величествено зрелище дори и за неизкушените от историята любители.

По естествено защитения венец от скатове на платото през античността е била изградена крепостната стена. Зидарията е смесена - от камъни и тухлени пояси, с по четири реда тухли в пояс.

През Средновековието оцелелите антични зидове отново са преправени и вероятно подравнени със зъбери и бойни платформи.

Първото впечатление, което се получава от руините е, че те са принадлежали на голяма крепост, от която е оцеляла само входната кула. Ако се вгледаме обаче ще се убедим, че сме пред наистина уникална военна постройка, представляваща самостоятелно пригодена за отбрана кула-крепост.Тя се състои от три части. Средата е образувана от продълговата кула, а на изток е долепен полуцилиндричен издатък. Новата крепост застъпва обиколната антична стена на височина 1.80 м. и може да се предположи, че по време на новия строеж, първата стена, опасваща платото е била запазена поне на тази височина. Единствената врата въвеждаща в крепостта, се е отваряла в южната стена на по-тясното, правоъгълно тяло. То представлява тесен коридор, надяснo от който се влиза в приземието на кулата. Приземният етаж е засводен с масивен каменен свод, подсилен в средата с арка, чиито пети стъпват на две пиластъра. Те разделят приземния етаж на две неравномерни части. Тук били разположени дървени стълби, извеждащи до етажите, разделени от дървени подове. Гнезда от напречни греди са останали и до днес. Една каменна стълба извеждала до увенчаната със зъбери бойна платформа най-горе на кулата.

В пространството на полуцилиндричното тяло, долепено от изток има помещения, служили най-вероятно за затвор, а над него - параклис обслужващ духовните нужди на гарнизона на крепостта по време на обсада. От втория етаж на правоъгълното централно помещение се е влизало в етажа над коридора.

Всяка страна на кулата, включително коридора и цилиндричното продълговато тяло, има по няколко мазгала, увеличаващи неимоверно отбранителните й способности, като същевременно и осветяват средновековния сумрак в живота на обитателите.

Градежът на средновековната крепост е изцяло изцяло от ломени камъни, споявани с бял хоросан.Сводовете са от тухли от средновековен формат и груби плочести камъни.Украсата е пестелива, като следвайки античната традиция в строителството, се състои от няколко тухлени пояса по високите части на сградата.

Този вид крепости от самостоятелно укрепени сгради, разположени в защитена площ се наричат донжони. Те представляват високи ограничени по размер кули, в които са вместени най - необходимите помещения за последен отпор.









ИСТОРИЯТА

Първите сведения за крепостта ни дава Амиан Марцелин, отбелязващ разгрома на римската армия в битката край Адрианопол (Одрин) от разбунтувалите се готи през 378 г., в която император Валент (364-378 г.), е ранен а по-късно и умира от раните си. Можем да предположим, че сраженията са били в околностите на крепостта, отстояща само на 15 км от Одрин.

През Средновековието поради близостта си с ромейската столица и Адрианопол, укреплението по-често е принадлежало на Византия отколкото на България.

Вукелон е бил превзет и разрушен при походите на кан Крум през 813 г. и името му е изписано на триумфална колона от Плиска.

Пробива си път и една легенда. Според нея, след паметната победа на цар Калоян в битката срещу латинските рицари от IV кръстоносен поход, плененият фламандски граф и латински крал Болдуен де Фландър прекарал няколко дни затворен в кулата на Вукелон. От тук е отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.

През 1328 г. при настъплението на армиите на цар Михаил-Шишман във византийските предели гарнизонът сам предал крепостта на българите и затова владетелят "...се разположи край нея без да извърши нищо лошо..." Там той престоял един месец, изчаквайки среща с ромейската войска. Император Андроник III изпратил пратеници в българския стан започнали дълги преговори. Искането на цар Михаил-Шишман да замени Вукелон за Созопол останало без последствия, но все пак било постигнато споразумение и той върнал крепостта на Византия срещу голям откуп.

През средните векове Вукелон е била и епископия, подчинена на митрополита на Адрианопол.

По време на османското владичество крепостта загубва значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки гори, изобилстващи с дивеч. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чиито дневник научаваме, че крепостта и намиращото се под нея селище се наричат вече Фикла.



МОНОГРАМА

Един кръстов монограм, изработен от тухли, е вграден малко над входната врата.Към горното западното и източното рамо на кръста са изписани буквите М, Н и Л.

От начина, по който са разположени буквените знаци на монограма, може да се допусне, че се касае за някой Михаил, без обаче да се конкретизира определена личност. Възможно е това да е и цар Михаил - Шишман, който при похода си от 1328 г. престоявайки тук, да е укрепил допълнително набързо, крепостта затваряйки пътя по долината на река Тунджа.

Допустимо е, макар и малко вероятно, монограмът да означава името Мануил. В такъв случай строежът или поправките могат да се свържат с Мануил Апокавк, чието име се споменава през 1344 г.

[Parabellum]

Тези снимки ги намерих случайно

http://www.4coolpics.com/album.php?gal=52&ord=votes

Може би ще ви представляват интерес.

[Guy de Mont Ferrand]

Тези снимки ги намерих случайно

http://www.4coolpics.com/album.php?gal=52&ord=votes

Може би ще ви представляват интерес.

Тях не ги ли е правил пак член на форума (Arhangel)? Много са добри :tup: !

[Thorn]

Бинго! Позна.

Жалко, че напоследък с него позанемарихме темата със средновековните църкви, но пак очаквайте мощно включване.

[Todor Pavlov]

Фотографиите са превъзходни.
Я да видим това познато ли ви е ?