От заглавието на темата не става ясно, за какво става дума тук... А темата е интересна и може би е добре да се преименува или премести...
Известни са ми твърденията за памирския произход на прабългарите, които тръгнаха май преди години от Добрев и неговите доста съмнителни историко-лингвистични изследвания. Според мен в това, което той казва, може да има доза истина, но на какво конкретно се основават подобни твърдения? Исторически извори? Археологически материал? За сериозни лингвистични изследвания не питам, защото такива няма почти, а и материалът е твърде оскъден, за да може да доведе до някакви изводи - или може би просто никой не е опитал сериозно.
И изобщо свързването например на археологически материал с определен етнос се смяташе за нещо подразбиращо се в миналото, но е изключително проблематично в западната наука днес. Как разбираме, че тези и тези грънци са ги ползвали прабългари? Как разбираме каква е била етническата идентификация на ползвателите на една археологическа култура? Да не говорим за това, че тази идентификация в миналото е била различна по сила от сега, когато имаме национални държави, фиксирани граници, стандартизирани езици и т.н. Всички тези неща трябва да се вземат предвид.
Данните на историческите извори пък, освен че са фрагментарни, са и предимно поглед "отвън" на определени етноси и често са неточни. Те подлежат на критичен анализ и интерпретация преди да се каже че еди кой си пасаж се отнася до прабългарите, че еди къде си под "хуни" се подразбира българи и т.н. Иначе пак опираме до фантазиите.
Лингвистичният материал, на който основно се крепи тезата за тюркския произход на прабългарите, също подлежи на подобен анализ и не е еднозначен. Без такъв анализ ще четем разни списъци на "прабългаркси думи", каквито и на този форум прочетох, изпълнени с лаишки интерпретации и етимологизиране на иначе славянски, гръцки, по-нови турски заемки в българския език и посочването им като примери за "прабългарски останки". Това е несериозно.
Заляти сме изобщо с объркваща информация по въпроса за произхода на прабългарите и аз честно казано поради твърде многото фантасмагории, изписали се напоследък, подхождам към тази тематика с голяма доза скептицизъм, макар и да смятам, че в нея има бъдеще. Но попаднах в последно време на опити за по-сериозни изследвания по въпроса, един от които е следната книга:
Васил Василев, "Древните българи. Факти, хипотези, измислици"
Първоначалната ми настройка беше, че това ще е поредното сензационно издание, но се оказа всъщност, че книгата е доста добре написана и разполага с богата библиография (за съжаление, няма списък с литература накрая и начинът на цитиране не е точно най-удобният за читателя). Този автор обобщава много добре наличните теории за произхода на българите, вмъква някои нови (поне за мен) интерпретации и гледни точки за най-ранната българска история, има един ясен и уравновесен стил на изложението и (най-вече) пише коректно, т.е. прави се разлика между факти и интерпретация и източницитe на информация са посочени.
Освен че искам да препоръчам тази книга, иска ми се да започнем и някаква дискусия за други сериозни източници на информация за най-ранната история на българите. На какво се основават тези или онези изводи за техния произход? Това включва и "татарската" теория. Nа какво се основава твърдението, че прабългарите са били татари?
Аз лично напоследък тендирам към мнението, че етническият състав на прабългарите е бил смесен, но със солиден ирански и славянски примес и вероятно все пак тюркска или тюркизирана аристокрация. До този извод стига например проф. Рашев (лека му пръст...). Според мен поради това и нито една теория, която се опитва да определени прабългарите "само като такива" или "само като онакива" - било то иранци, тюрки или славяни, няма да издържи на сериозна критика. Според мен те са били наистина смес от народите, населяващи приазовието по онова време.
Напоследък изобщо май науката има нужда да се освободи от тази представа за "хомогенно" население, с които е натоварила най-древната история под влияние на националистичните тенденции от 19-ти век и по-късно. Но нямам време да пиша повече за това сега. Iскаше ми се просто да го поставя като тема.
Известни са ми твърденията за памирския произход на прабългарите, които тръгнаха май преди години от Добрев и неговите доста съмнителни историко-лингвистични изследвания. Според мен в това, което той казва, може да има доза истина, но на какво конкретно се основават подобни твърдения? Исторически извори? Археологически материал? За сериозни лингвистични изследвания не питам, защото такива няма почти, а и материалът е твърде оскъден, за да може да доведе до някакви изводи - или може би просто никой не е опитал сериозно.
И изобщо свързването например на археологически материал с определен етнос се смяташе за нещо подразбиращо се в миналото, но е изключително проблематично в западната наука днес. Как разбираме, че тези и тези грънци са ги ползвали прабългари? Как разбираме каква е била етническата идентификация на ползвателите на една археологическа култура? Да не говорим за това, че тази идентификация в миналото е била различна по сила от сега, когато имаме национални държави, фиксирани граници, стандартизирани езици и т.н. Всички тези неща трябва да се вземат предвид.
Данните на историческите извори пък, освен че са фрагментарни, са и предимно поглед "отвън" на определени етноси и често са неточни. Те подлежат на критичен анализ и интерпретация преди да се каже че еди кой си пасаж се отнася до прабългарите, че еди къде си под "хуни" се подразбира българи и т.н. Иначе пак опираме до фантазиите.
Лингвистичният материал, на който основно се крепи тезата за тюркския произход на прабългарите, също подлежи на подобен анализ и не е еднозначен. Без такъв анализ ще четем разни списъци на "прабългаркси думи", каквито и на този форум прочетох, изпълнени с лаишки интерпретации и етимологизиране на иначе славянски, гръцки, по-нови турски заемки в българския език и посочването им като примери за "прабългарски останки". Това е несериозно.
Заляти сме изобщо с объркваща информация по въпроса за произхода на прабългарите и аз честно казано поради твърде многото фантасмагории, изписали се напоследък, подхождам към тази тематика с голяма доза скептицизъм, макар и да смятам, че в нея има бъдеще. Но попаднах в последно време на опити за по-сериозни изследвания по въпроса, един от които е следната книга:
Васил Василев, "Древните българи. Факти, хипотези, измислици"
Първоначалната ми настройка беше, че това ще е поредното сензационно издание, но се оказа всъщност, че книгата е доста добре написана и разполага с богата библиография (за съжаление, няма списък с литература накрая и начинът на цитиране не е точно най-удобният за читателя). Този автор обобщава много добре наличните теории за произхода на българите, вмъква някои нови (поне за мен) интерпретации и гледни точки за най-ранната българска история, има един ясен и уравновесен стил на изложението и (най-вече) пише коректно, т.е. прави се разлика между факти и интерпретация и източницитe на информация са посочени.
Освен че искам да препоръчам тази книга, иска ми се да започнем и някаква дискусия за други сериозни източници на информация за най-ранната история на българите. На какво се основават тези или онези изводи за техния произход? Това включва и "татарската" теория. Nа какво се основава твърдението, че прабългарите са били татари?
Аз лично напоследък тендирам към мнението, че етническият състав на прабългарите е бил смесен, но със солиден ирански и славянски примес и вероятно все пак тюркска или тюркизирана аристокрация. До този извод стига например проф. Рашев (лека му пръст...). Според мен поради това и нито една теория, която се опитва да определени прабългарите "само като такива" или "само като онакива" - било то иранци, тюрки или славяни, няма да издържи на сериозна критика. Според мен те са били наистина смес от народите, населяващи приазовието по онова време.
Напоследък изобщо май науката има нужда да се освободи от тази представа за "хомогенно" население, с които е натоварила най-древната история под влияние на националистичните тенденции от 19-ти век и по-късно. Но нямам време да пиша повече за това сега. Iскаше ми се просто да го поставя като тема.
„Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“
Kurt Tucholsky
Kurt Tucholsky
Comment