Законодателство на 39-то ОНС, свързано със сигурността и отбраната
"Българска армия" бр. 16114 от 27.05.2005 г.
На 18 март 2004 г. Народното събрание одобри Закона за ратификация на Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Това стана на тържествено заседание в присъствието на президента Георги Първанов, вицепрезидента Ангел Марин, премиера Симеон Сакскобургготски и министрите от кабинета, патриарх Максим, генерали, ръководители на основни институции, дипломати. От 230 гласували на второ четене "за" бяха 226 депутати. Нямаше "въздържали се", а четирима гласуваха "против".
Веднага след приемането на закона пред погледите на всички присъстващи президентът Георги Първанов подписа указа за обнародването. Минута по-късно в залата беше внесен извънредният брой 22 на Държавен вестник, в който вече беше отпечатан текстът на закона.
На 21 юли 2004 г. Народното събрание прие доклада за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната. В закритото заседание участваха министърът на отбраната Николай Свинаров, началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев, заместник-министърът на отбраната Илко Димитров и първият заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия вицеадмирал Петър Петров.
Удовлетворен съм основно от две неща, каза след близо шестчасовите дебати министърът на отбраната Николай Свинаров. Първо, че в пленарна зала бе разбран подходът на правителството: за първи път визията за дългосрочно изграждане на Българската армия да бъде документ, който се приема в пленарна зала. Това е друго ниво на демокрация и нека да няма политически оплаквания за едностранчиви подходи, подчерта министърът. Имаше ясни дебати, продължи той, ясно гласуване и съвсем ясно вече може да се каже, че това е документ, приет от Народното събрание.
Второто, на което министърът обърна внимание, бе, че в пленарна зала по отношение на дебатите и конкретното гласуване за Стратегическия преглед е станала ясна отговорността на Народното събрание по проблемите на изграждането на Визията за развитието на Въоръжените сили до 2015 г. Дебатите са дали възможност на всички народни представители, независимо дали са пряко свързани със сектора на сигурността според разпределението по комисии в парламента, да изразят своята съпричастност към основните приоритети на държавата в сферата на сигурността. За мое лично съжаление, посочи министърът, не се очаква в близко бъдеще тези приоритети да бъдат отменени. Стратегическият преглед на отбраната преповтаря срока, поставен във Военната доктрина, за професионализация на Българската армия до 2010 г.
На 29 май 2003 г. със 160 гласа "за" и само 4 "против" Народното събрание гласува решение за разрешаване на участие на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак "Стабилизиране и възстановяване" и изпращане на български пехотен батальон и отделни военнослужещи с обща численост до 500 души. В документа се посочваше, че контингентът е сформиран на доброволен принцип и ще бъде под Централното командване на САЩ и Командването на Многонационалните съвместни оперативни сили. Възложени му бяха задачи, свързани със следвоенни дейности по възстановяването на нормалното функциониране на държавните органи на Ирак и охрана на обекти, става ясно от решението.
Проектът на решението е подготвен на основата на подробен анализ както на ситуацията в Ирак, така и на възможностите на нашите Въоръжени сили, каза в пленарна зала заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова. Цифрата е до 500 души и тя не е фиксирана точно, за да се създаде възможност за една гъвкава позиция, която да бъде съобразена както с потенциала на Въоръжените сили, така и с финансовите средства, които държавата би могла да предостави за мисията, уточни г-жа Янкулова. По силата на това решение в мисията в Ирак участваха пет пехотни батальона.
На 5 май 2005 г. 110 депутати от общо 208 в пленарната зала подкрепиха внесеното малко повече от месец преди това предложение на правителството в подкрепа на инициативите на международната общност за поддържането на сигурността и стабилността в Ирак. Парламентът определи числен състав до 400 военнослужещи на пехотния батальон от Българската армия, който участва в Многонационалните сили в Ирак. Депутатите записаха в решението, че преструктурирането трябва да се извърши при максимално гарантиране сигурността на личния състав и съхраняване на потенциала за изпълнение на поставените задачи. Вторият момент от решението бе срокът. Народното събрание даде разрешение българският пехотен батальон да изпълнява до 31 декември 2005 г. мандата за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, даден на Многонационалните сили с Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. В този смисъл е твърде вероятно Петият пехотен батальон или част от него да остане още два месеца след 6-месечния си мандат, за да приключи с военното ни присъствие в Ирак. Народното събрание като трети момент от своето решение възложи на Министерския съвет да проведе консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми за по-нататъшното участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак при отчитане на последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и позициите на Европейския съюз и НАТО. За какво става дума? Най-вече за това, че България с това решение не излиза от коалицията на желаещите, бе казано няколко пъти, включително от министъра на отбраната Николай Свинаров. Аргументите на правителството са, че продължаването на участието на партньорите в коалицията е пряко обвързано с постигането на целите на международната общност и не следва определен модел на поведение на държавите.
На 28 март 2005 г. Народното събрание гласува решение, с което прие внесената от правителството Концепция за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница. Подкрепата си за документа дадоха 121 депутати, 16 бяха против, а шестима се въздържаха. В дискусията се включиха само народните представители Асен Агов, Ангел Найденов, Цонко Киров и Йордан Бакалов. В концепцията е записано, че участието във военни операции зад граница се основава на принципа на политическия консенсус за стратегическите приоритети на България. На практика това е списък от политически и военни правила за изпращане на наши контингенти на мисия, обобщи в изказването си г-н Агов. Неподкрепата си за концепцията Ангел Найденов обоснова с липса на логика при гласуването на документите в областта на националната сигурност.
Професионализацията на Българската армия трябва да приключи до 2010 г., решиха депутатите.
На 13 февруари 2002 г. те гласуваха промените във Военната доктрина. Според обновения документ в края на 2004 г. мирновременната численост на Въоръжените ни сили трябва да бъде 45 хиляди военнослужещи. Мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както бе досега. Народните представители разделиха войските и силите на Българската армия на активни и резервни. Активните ще се състоят от сили за развръщане и сили за отбрана на националната територия. На 100 процента окомплектовани с личен състав, въоръжение, техника и материални средства ще бъдат силите за незабавно действие. Предложеният от правителството проект за промени на доктрината бе подкрепен от 158 депутати. Само 4 бяха против, а 9 се въздържаха. В приетия от правителството и публикуван в Държавен вестник в края на ноември 2004 г. План за организационното изграждане и модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. се посочва, че до 2015 г. в мирно време Въоръжените ни сили ще наброяват 38 929 военнослужещи и 9880 граждански лица.
Пределната възраст за кадрова военна служба на полковниците да бъде 53 години, на бригадните генерали - 54, на генерал-майорите - 55, на генерал-лейтенантите - 56, и на генералите - 57, реши Народното събрание на 4 април 2002 г. при второто гласуване на промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили. За това предложение гласуваха 133 депутати. Според министъра на отбраната Николай Свинаров, то трябваше да засегне 12 генерали и 150 полковници и не можеше да става дума за обезглавяване на армията. След две години този текст бе променен. За полковниците пределната възраст стана 55 години, за бригадните генерали - 57 и за останалите генерали - 60.
Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия да се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили - определиха още депутатите. Отпадна досегашното изискване новоназначеният началник на Генералния щаб да е служил в друг вид въоръжени сили от предшественика си.
Депутатите определиха, че личният състав на Въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана бяха извадени от състава на Въоръжените сили. Народните представители се съгласиха в рамките на числеността на Въоръжените сили Министерският съвет да утвърждава броя на военнослужещите в обхвата на едно звание. Изключение правят висшите офицерски звания. Към правомощията на министъра на отбраната бяха прибавени още две.
Финансовото осигуряване на участието ни в международни операции и мисии да се извършва от държавния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на МО. Това регламентира Народното събрание, приемайки на 6 октомври 2004 г. на второ четене поправките в Закона за отбраната и Въоръжените сили. До шест месеца правителството трябваше да определи войсковите единици, които ще участват в международни мисии и операции. С кадровите военнослужещи от техния състав ще се сключат допълнителни споразумения. По силата на тези промени по-високата пределна възраст за кадрова военна служба на полковниците и генералите влезе в сила от 1 юни 2005 г., а не както се предвиждаше - от 1 януари 2006 г.
Пределната възраст за повикване на наборна военна служба падна от 30 на 27 години. Това стана факт, след като парламентът прие на 25 април 2005 г. предложените от депутата Цонко Киров изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Деветте параграфа в проекта бяха гласувани на второ четене за девет минути. Само по този текст един народен представител бе против, а друг се въздържа. По останалите имаше пълно единодушие. Отпадна и досегашното изискване младежът, кандидат за кадрови войник, да е отслужил наборната си служба. Всички, които са завършили висше училище, независимо от образователната степен, ще служат по 6 месеца. Досега това право имаха само бакалаврите и магистрите. Българските граждани с двойно гражданство, постоянно живеещи в чужбина, няма да ходят войници. Запазва се изискването кадровите войници да имат средно и по-високо образование. Повишава се базата за изчисляване на основното месечно възнаграждение на офицерите, сержантите и кадровите войници. Увеличението на заплатите влиза в сила от 1 януари следващата година.
"Българска армия" бр. 16114 от 27.05.2005 г.
На 18 март 2004 г. Народното събрание одобри Закона за ратификация на Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Това стана на тържествено заседание в присъствието на президента Георги Първанов, вицепрезидента Ангел Марин, премиера Симеон Сакскобургготски и министрите от кабинета, патриарх Максим, генерали, ръководители на основни институции, дипломати. От 230 гласували на второ четене "за" бяха 226 депутати. Нямаше "въздържали се", а четирима гласуваха "против".
Веднага след приемането на закона пред погледите на всички присъстващи президентът Георги Първанов подписа указа за обнародването. Минута по-късно в залата беше внесен извънредният брой 22 на Държавен вестник, в който вече беше отпечатан текстът на закона.
На 21 юли 2004 г. Народното събрание прие доклада за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната. В закритото заседание участваха министърът на отбраната Николай Свинаров, началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев, заместник-министърът на отбраната Илко Димитров и първият заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия вицеадмирал Петър Петров.
Удовлетворен съм основно от две неща, каза след близо шестчасовите дебати министърът на отбраната Николай Свинаров. Първо, че в пленарна зала бе разбран подходът на правителството: за първи път визията за дългосрочно изграждане на Българската армия да бъде документ, който се приема в пленарна зала. Това е друго ниво на демокрация и нека да няма политически оплаквания за едностранчиви подходи, подчерта министърът. Имаше ясни дебати, продължи той, ясно гласуване и съвсем ясно вече може да се каже, че това е документ, приет от Народното събрание.
Второто, на което министърът обърна внимание, бе, че в пленарна зала по отношение на дебатите и конкретното гласуване за Стратегическия преглед е станала ясна отговорността на Народното събрание по проблемите на изграждането на Визията за развитието на Въоръжените сили до 2015 г. Дебатите са дали възможност на всички народни представители, независимо дали са пряко свързани със сектора на сигурността според разпределението по комисии в парламента, да изразят своята съпричастност към основните приоритети на държавата в сферата на сигурността. За мое лично съжаление, посочи министърът, не се очаква в близко бъдеще тези приоритети да бъдат отменени. Стратегическият преглед на отбраната преповтаря срока, поставен във Военната доктрина, за професионализация на Българската армия до 2010 г.
На 29 май 2003 г. със 160 гласа "за" и само 4 "против" Народното събрание гласува решение за разрешаване на участие на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак "Стабилизиране и възстановяване" и изпращане на български пехотен батальон и отделни военнослужещи с обща численост до 500 души. В документа се посочваше, че контингентът е сформиран на доброволен принцип и ще бъде под Централното командване на САЩ и Командването на Многонационалните съвместни оперативни сили. Възложени му бяха задачи, свързани със следвоенни дейности по възстановяването на нормалното функциониране на държавните органи на Ирак и охрана на обекти, става ясно от решението.
Проектът на решението е подготвен на основата на подробен анализ както на ситуацията в Ирак, така и на възможностите на нашите Въоръжени сили, каза в пленарна зала заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова. Цифрата е до 500 души и тя не е фиксирана точно, за да се създаде възможност за една гъвкава позиция, която да бъде съобразена както с потенциала на Въоръжените сили, така и с финансовите средства, които държавата би могла да предостави за мисията, уточни г-жа Янкулова. По силата на това решение в мисията в Ирак участваха пет пехотни батальона.
На 5 май 2005 г. 110 депутати от общо 208 в пленарната зала подкрепиха внесеното малко повече от месец преди това предложение на правителството в подкрепа на инициативите на международната общност за поддържането на сигурността и стабилността в Ирак. Парламентът определи числен състав до 400 военнослужещи на пехотния батальон от Българската армия, който участва в Многонационалните сили в Ирак. Депутатите записаха в решението, че преструктурирането трябва да се извърши при максимално гарантиране сигурността на личния състав и съхраняване на потенциала за изпълнение на поставените задачи. Вторият момент от решението бе срокът. Народното събрание даде разрешение българският пехотен батальон да изпълнява до 31 декември 2005 г. мандата за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, даден на Многонационалните сили с Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. В този смисъл е твърде вероятно Петият пехотен батальон или част от него да остане още два месеца след 6-месечния си мандат, за да приключи с военното ни присъствие в Ирак. Народното събрание като трети момент от своето решение възложи на Министерския съвет да проведе консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми за по-нататъшното участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак при отчитане на последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и позициите на Европейския съюз и НАТО. За какво става дума? Най-вече за това, че България с това решение не излиза от коалицията на желаещите, бе казано няколко пъти, включително от министъра на отбраната Николай Свинаров. Аргументите на правителството са, че продължаването на участието на партньорите в коалицията е пряко обвързано с постигането на целите на международната общност и не следва определен модел на поведение на държавите.
На 28 март 2005 г. Народното събрание гласува решение, с което прие внесената от правителството Концепция за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница. Подкрепата си за документа дадоха 121 депутати, 16 бяха против, а шестима се въздържаха. В дискусията се включиха само народните представители Асен Агов, Ангел Найденов, Цонко Киров и Йордан Бакалов. В концепцията е записано, че участието във военни операции зад граница се основава на принципа на политическия консенсус за стратегическите приоритети на България. На практика това е списък от политически и военни правила за изпращане на наши контингенти на мисия, обобщи в изказването си г-н Агов. Неподкрепата си за концепцията Ангел Найденов обоснова с липса на логика при гласуването на документите в областта на националната сигурност.
Професионализацията на Българската армия трябва да приключи до 2010 г., решиха депутатите.
На 13 февруари 2002 г. те гласуваха промените във Военната доктрина. Според обновения документ в края на 2004 г. мирновременната численост на Въоръжените ни сили трябва да бъде 45 хиляди военнослужещи. Мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както бе досега. Народните представители разделиха войските и силите на Българската армия на активни и резервни. Активните ще се състоят от сили за развръщане и сили за отбрана на националната територия. На 100 процента окомплектовани с личен състав, въоръжение, техника и материални средства ще бъдат силите за незабавно действие. Предложеният от правителството проект за промени на доктрината бе подкрепен от 158 депутати. Само 4 бяха против, а 9 се въздържаха. В приетия от правителството и публикуван в Държавен вестник в края на ноември 2004 г. План за организационното изграждане и модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. се посочва, че до 2015 г. в мирно време Въоръжените ни сили ще наброяват 38 929 военнослужещи и 9880 граждански лица.
Пределната възраст за кадрова военна служба на полковниците да бъде 53 години, на бригадните генерали - 54, на генерал-майорите - 55, на генерал-лейтенантите - 56, и на генералите - 57, реши Народното събрание на 4 април 2002 г. при второто гласуване на промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили. За това предложение гласуваха 133 депутати. Според министъра на отбраната Николай Свинаров, то трябваше да засегне 12 генерали и 150 полковници и не можеше да става дума за обезглавяване на армията. След две години този текст бе променен. За полковниците пределната възраст стана 55 години, за бригадните генерали - 57 и за останалите генерали - 60.
Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия да се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили - определиха още депутатите. Отпадна досегашното изискване новоназначеният началник на Генералния щаб да е служил в друг вид въоръжени сили от предшественика си.
Депутатите определиха, че личният състав на Въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана бяха извадени от състава на Въоръжените сили. Народните представители се съгласиха в рамките на числеността на Въоръжените сили Министерският съвет да утвърждава броя на военнослужещите в обхвата на едно звание. Изключение правят висшите офицерски звания. Към правомощията на министъра на отбраната бяха прибавени още две.
Финансовото осигуряване на участието ни в международни операции и мисии да се извършва от държавния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на МО. Това регламентира Народното събрание, приемайки на 6 октомври 2004 г. на второ четене поправките в Закона за отбраната и Въоръжените сили. До шест месеца правителството трябваше да определи войсковите единици, които ще участват в международни мисии и операции. С кадровите военнослужещи от техния състав ще се сключат допълнителни споразумения. По силата на тези промени по-високата пределна възраст за кадрова военна служба на полковниците и генералите влезе в сила от 1 юни 2005 г., а не както се предвиждаше - от 1 януари 2006 г.
Пределната възраст за повикване на наборна военна служба падна от 30 на 27 години. Това стана факт, след като парламентът прие на 25 април 2005 г. предложените от депутата Цонко Киров изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Деветте параграфа в проекта бяха гласувани на второ четене за девет минути. Само по този текст един народен представител бе против, а друг се въздържа. По останалите имаше пълно единодушие. Отпадна и досегашното изискване младежът, кандидат за кадрови войник, да е отслужил наборната си служба. Всички, които са завършили висше училище, независимо от образователната степен, ще служат по 6 месеца. Досега това право имаха само бакалаврите и магистрите. Българските граждани с двойно гражданство, постоянно живеещи в чужбина, няма да ходят войници. Запазва се изискването кадровите войници да имат средно и по-високо образование. Повишава се базата за изчисляване на основното месечно възнаграждение на офицерите, сержантите и кадровите войници. Увеличението на заплатите влиза в сила от 1 януари следващата година.
Comment