Може да купим подводници не само от Норвегия
България може да закупи подводници и от други страни, не само от Норвегия. Това заяви за в. „Българска армия” началникът на щаба на Военноморските сили капитан първи ранг Камен Кукуров. Той има богат опит от служба в българския подводен флот включително като най-дългогодишния командир на последната българска подводница „Слава”, която е изведена от редовете на ВМС през ноември 2011 г.
В края на 2019 г. министър-председателят Бойко Борисов и министърът на отбраната Красимир Каракачанов обявиха възможността България да закупи подводници – втора ръка, от Норвегия. Северното кралство разполага с 6 такива плавателни съда от клас ULA, германско производство, които използва от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Норвегия смята да ги изведе от състава на флота си през следващите няколко години и България е сред държавите, които проявяват интерес да закупят някои от тях.
„Запознат съм с проекта на норвежките колеги, който предвижда подводниците да бъдат изведени от оперативно използване в техния флот. Удачни са за нас, подходящи са за използване в Черно море”, сподели капитан първи ранг Кукуров. Естествено, на пазара може да се намерят и други, уточни той.
По думите му придобиването на подводници и възстановяването на подводното плаване в България вероятно ще бъде предвидено като трети или четвърти приоритет в протичащия в момента стратегически преглед на отбраната. Водят се проучвания откъде биха могли да бъдат закупени подводници на военнополитическа цена, заяви началникът на щаба на ВМС. „Аз съм и оптимист, и реалист. Иска ми се да възстановим подводното плаване, но колко време ще отнеме това не мога да бъда категоричен. Хубаво е това да се случи, докато все още има подготвени кадри, особено – офицери. Защото, независимо че подводниците са от ново поколение, с нова техника или нови технологии, в края на краищата политиката на подводното плаване е една и съща. Тоест, теорията на подводното плаване, преминаването от надводно в подводно положение, това как корабът променя своите мореходни качества и устойчивост, това е нещо важно, то се учи. Ние сме го учили. Но го учихме в дивизиона, където беше школата. Нямаме отделно училище за подводничари и е хубаво тези натрупани знания да могат да се предадат сега”, каза капитан първи ранг Кукуров. Той допълни, че първите подводничари в нашите ВМС са се обучавали 6 години в Русия, за да станат командири и механици на подводница.
Според началника на щаба на флота е твърде оптимистично да се мисли, че страната ни сама може да си построи някакъв тип подводница. „Но пък от държавите около нас Турция строи собствени подводници, Русия – естествено.
Това е доста дълъг исторически процес през който те са минали. Корабостроителната индустрия не е била прекъсвана. Това е свързано и с развитието на информационни технологии, с всякакви инженерни технологии. Твърде сложен процес е”, обясни капитан първи ранг Кукуров. „Но пък в България има фирми, които произвеждат акумулаторни батерии за подводници, въпреки че ние отидохме и си купихме батерия от Германия (за подводницата „Слава” през 90-те години – б. р.). Тоест, българската индустрия може и да може да строи подводници, но ние не го знаем и не го ползваме”, обобщи той.
Проектът за придобиване на два нови патрулни кораба и намеренията за възстановяване на подводното дело обаче не са единствените посоки на модернизация и превъоръжаване във флота. „Във визията за развитието на ВМС по проекта на Програма 2032 са залегнали увеличаване и модернизиране на противоминните кораби. Тоест – преминаване на нови противоминни кораби. Предвидена е и смяна на бреговите ракетни комплекси увеличаване на броя на вертолетната патрулна авиация. Така че развитието, което сме заложили до 2032 г., е всеобхватно”, обясни капитан първи ранг Кукуров. „Естествено, има приоритети както за вида въоръжена сила, така и за Българската армия и Министерството на отбраната. Не може всичко, което на нас ни се иска, за да получим едни модерни ВМС, да се случи точно в този времеви пакет до 2032 г. Но пък се надяваме”, допълни началникът на щаба на ВМС.
– Какво е състоянието на корабите от военния флот?
– Благодарение на едни добре отпуснати средства в края на миналата година известна част от корабния състав успя да премине през докови ремонти, които да възстановят техните мореходност и готовност за изпълнение на задачи на море. Естествено, не трябва да бъдем прекалени оптимисти. Спокойно мога да кажа, че корабният състав в момента е на ръба на своите технически възможности. Тоест, да, възстановиха се част от възможностите на корабите вследствие на тези отпуснати средства. Но построяването на новите многофункционални модулни патрулни кораби и възстановяването на пълните възможности на фрегатите клас Е 71 са от изключителна важност, за да може флотът да изпълнява всички свои поети ангажименти към Алианса и Европейския съюз.
– Известно е, че страната ни очаква да получи от Нидерландия два кораба втора ръка – минни ловци. Кога те може да пристигнат у нас?
– Надявам се до края на май да са тук.
България може да закупи подводници и от други страни, не само от Норвегия. Това заяви за в. „Българска армия” началникът на щаба на Военноморските сили капитан първи ранг Камен Кукуров. Той има богат опит от служба в българския подводен флот включително като най-дългогодишния командир на последната българска подводница „Слава”, която е изведена от редовете на ВМС през ноември 2011 г.
В края на 2019 г. министър-председателят Бойко Борисов и министърът на отбраната Красимир Каракачанов обявиха възможността България да закупи подводници – втора ръка, от Норвегия. Северното кралство разполага с 6 такива плавателни съда от клас ULA, германско производство, които използва от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Норвегия смята да ги изведе от състава на флота си през следващите няколко години и България е сред държавите, които проявяват интерес да закупят някои от тях.
„Запознат съм с проекта на норвежките колеги, който предвижда подводниците да бъдат изведени от оперативно използване в техния флот. Удачни са за нас, подходящи са за използване в Черно море”, сподели капитан първи ранг Кукуров. Естествено, на пазара може да се намерят и други, уточни той.
По думите му придобиването на подводници и възстановяването на подводното плаване в България вероятно ще бъде предвидено като трети или четвърти приоритет в протичащия в момента стратегически преглед на отбраната. Водят се проучвания откъде биха могли да бъдат закупени подводници на военнополитическа цена, заяви началникът на щаба на ВМС. „Аз съм и оптимист, и реалист. Иска ми се да възстановим подводното плаване, но колко време ще отнеме това не мога да бъда категоричен. Хубаво е това да се случи, докато все още има подготвени кадри, особено – офицери. Защото, независимо че подводниците са от ново поколение, с нова техника или нови технологии, в края на краищата политиката на подводното плаване е една и съща. Тоест, теорията на подводното плаване, преминаването от надводно в подводно положение, това как корабът променя своите мореходни качества и устойчивост, това е нещо важно, то се учи. Ние сме го учили. Но го учихме в дивизиона, където беше школата. Нямаме отделно училище за подводничари и е хубаво тези натрупани знания да могат да се предадат сега”, каза капитан първи ранг Кукуров. Той допълни, че първите подводничари в нашите ВМС са се обучавали 6 години в Русия, за да станат командири и механици на подводница.
Според началника на щаба на флота е твърде оптимистично да се мисли, че страната ни сама може да си построи някакъв тип подводница. „Но пък от държавите около нас Турция строи собствени подводници, Русия – естествено.
Това е доста дълъг исторически процес през който те са минали. Корабостроителната индустрия не е била прекъсвана. Това е свързано и с развитието на информационни технологии, с всякакви инженерни технологии. Твърде сложен процес е”, обясни капитан първи ранг Кукуров. „Но пък в България има фирми, които произвеждат акумулаторни батерии за подводници, въпреки че ние отидохме и си купихме батерия от Германия (за подводницата „Слава” през 90-те години – б. р.). Тоест, българската индустрия може и да може да строи подводници, но ние не го знаем и не го ползваме”, обобщи той.
Проектът за придобиване на два нови патрулни кораба и намеренията за възстановяване на подводното дело обаче не са единствените посоки на модернизация и превъоръжаване във флота. „Във визията за развитието на ВМС по проекта на Програма 2032 са залегнали увеличаване и модернизиране на противоминните кораби. Тоест – преминаване на нови противоминни кораби. Предвидена е и смяна на бреговите ракетни комплекси увеличаване на броя на вертолетната патрулна авиация. Така че развитието, което сме заложили до 2032 г., е всеобхватно”, обясни капитан първи ранг Кукуров. „Естествено, има приоритети както за вида въоръжена сила, така и за Българската армия и Министерството на отбраната. Не може всичко, което на нас ни се иска, за да получим едни модерни ВМС, да се случи точно в този времеви пакет до 2032 г. Но пък се надяваме”, допълни началникът на щаба на ВМС.
– Какво е състоянието на корабите от военния флот?
– Благодарение на едни добре отпуснати средства в края на миналата година известна част от корабния състав успя да премине през докови ремонти, които да възстановят техните мореходност и готовност за изпълнение на задачи на море. Естествено, не трябва да бъдем прекалени оптимисти. Спокойно мога да кажа, че корабният състав в момента е на ръба на своите технически възможности. Тоест, да, възстановиха се част от възможностите на корабите вследствие на тези отпуснати средства. Но построяването на новите многофункционални модулни патрулни кораби и възстановяването на пълните възможности на фрегатите клас Е 71 са от изключителна важност, за да може флотът да изпълнява всички свои поети ангажименти към Алианса и Европейския съюз.
– Известно е, че страната ни очаква да получи от Нидерландия два кораба втора ръка – минни ловци. Кога те може да пристигнат у нас?
– Надявам се до края на май да са тук.
Comment