Българска военна история
I. Въведение
Бурна и изпълнена с героични дела и събития е историята на средновековна България. През своето хилядолетно съществуване, българският народ неведнъж е давал въоръжен отпор – за запазване на своята свобода, за отбиване на вражески нашествия в родната земя, за отхвърляне на чуждо владичество, за борба срещу свои и чужди потисници. В жестоки сражения, по бойните полета са оставили костите си хиляди негови синове – знайни и незнайни, записали с кръвта си устрема му към щастливо бъдеще, към мирен творчески живот.
За воинските добродетели на българина, още от най-древни времена до наши дни, е запазена богата историческа традиция, предавана от поколение на поколение. Свидетелство за тях са многобройни веществени и писмени паметници, народни легенди, предания и песни.
Да се изучи военната история на българския народ означава да се разгърнат трудни за четене страници от нашето историческо минало, изпълнено с кръв, със сълзи, страдания и героизъм. Малко са народите, които тъй дълго и упорито са се борили за своето съществуване, за запазването на своето свещено право да живеят, да се трудят, да творят. Българската военна история разказва за онази армия, която изкова съкрушителни победи и многократно даде уроци по стратегическо и тактическо майсторство на различни силни противници. За онази армия, чието военно изкуство достигна високи върхове и внесе съществен принос в световната военна съкровищница.
Дълъг и сложен е многовековният път на Българската държава. Той преминава през победи и поражения, възходи и падения, през тежки изпитания. Открояват се усилията на народа и на армията за опазване на държавата.
В началната част на предлагания труд разглеждаме историята на нашите далечни прадеди – траките – първите жители на българските земи, според писмените исторически извори. Пред погледа на военния историк се откроява образът на смелия и опитен тракийски воин, обичащ до смърт свободата, вярващ в безсмъртието на своята душа и готов да отстоява до сетен дъх своята независимост срещу пристъпите на врага. Един след друг, описани в съчиненията на древните автори, се редят бойните подвизи, извършени от траките, в кървави сражения срещу свои съплеменници, срещу други тракийски племена или срещу външни врагове - елини, перси, македонци, келти, римляни. Особено внушителна е величавата борба на тракийските племена срещу римските завоеватели, които се стремят да пречупят гръбнака на свободолюбивия народ и да му внушат послушна робска психика. Изправени в неравен двубой срещу една могъща империя, завладяла постепенно целия средиземноморски регион, траките са принудени да отстъпят, но, дори и след падането си под римска власт, те не се примиряват с наложения им гнет и многократно се вдигат на въоръжена борба срещу своите поробители. Тракийските племена доказват, че знаят да бранят своята свобода и, че неслучайно е тракийски произходът на легендарния Спартак – предводителят на едно от най-големите робски въстания в Древността.
Mирът – вътрешен и външен, който римската власт осигурила на Балканския полуостров, и благоденствието на тукашното население не продължили много повече от два века. Надигала се вълната на Великото преселение на народите (от кр. на III в. до кр. на VII в.).
В този исторически процес участват много народи. На историческата сцена се появяват хуните, готите, славяните, древните българи и други. Появата на споменатите нови етноси в балканските земи поставя началото на нов стадий на историческо развитие на тези територии. Но това е една друга история, която ще разкажем някой друг път, когато му дойде времето.
I. Въведение
Бурна и изпълнена с героични дела и събития е историята на средновековна България. През своето хилядолетно съществуване, българският народ неведнъж е давал въоръжен отпор – за запазване на своята свобода, за отбиване на вражески нашествия в родната земя, за отхвърляне на чуждо владичество, за борба срещу свои и чужди потисници. В жестоки сражения, по бойните полета са оставили костите си хиляди негови синове – знайни и незнайни, записали с кръвта си устрема му към щастливо бъдеще, към мирен творчески живот.
За воинските добродетели на българина, още от най-древни времена до наши дни, е запазена богата историческа традиция, предавана от поколение на поколение. Свидетелство за тях са многобройни веществени и писмени паметници, народни легенди, предания и песни.
Да се изучи военната история на българския народ означава да се разгърнат трудни за четене страници от нашето историческо минало, изпълнено с кръв, със сълзи, страдания и героизъм. Малко са народите, които тъй дълго и упорито са се борили за своето съществуване, за запазването на своето свещено право да живеят, да се трудят, да творят. Българската военна история разказва за онази армия, която изкова съкрушителни победи и многократно даде уроци по стратегическо и тактическо майсторство на различни силни противници. За онази армия, чието военно изкуство достигна високи върхове и внесе съществен принос в световната военна съкровищница.
Дълъг и сложен е многовековният път на Българската държава. Той преминава през победи и поражения, възходи и падения, през тежки изпитания. Открояват се усилията на народа и на армията за опазване на държавата.
В началната част на предлагания труд разглеждаме историята на нашите далечни прадеди – траките – първите жители на българските земи, според писмените исторически извори. Пред погледа на военния историк се откроява образът на смелия и опитен тракийски воин, обичащ до смърт свободата, вярващ в безсмъртието на своята душа и готов да отстоява до сетен дъх своята независимост срещу пристъпите на врага. Един след друг, описани в съчиненията на древните автори, се редят бойните подвизи, извършени от траките, в кървави сражения срещу свои съплеменници, срещу други тракийски племена или срещу външни врагове - елини, перси, македонци, келти, римляни. Особено внушителна е величавата борба на тракийските племена срещу римските завоеватели, които се стремят да пречупят гръбнака на свободолюбивия народ и да му внушат послушна робска психика. Изправени в неравен двубой срещу една могъща империя, завладяла постепенно целия средиземноморски регион, траките са принудени да отстъпят, но, дори и след падането си под римска власт, те не се примиряват с наложения им гнет и многократно се вдигат на въоръжена борба срещу своите поробители. Тракийските племена доказват, че знаят да бранят своята свобода и, че неслучайно е тракийски произходът на легендарния Спартак – предводителят на едно от най-големите робски въстания в Древността.
Mирът – вътрешен и външен, който римската власт осигурила на Балканския полуостров, и благоденствието на тукашното население не продължили много повече от два века. Надигала се вълната на Великото преселение на народите (от кр. на III в. до кр. на VII в.).
В този исторически процес участват много народи. На историческата сцена се появяват хуните, готите, славяните, древните българи и други. Появата на споменатите нови етноси в балканските земи поставя началото на нов стадий на историческо развитие на тези територии. Но това е една друга история, която ще разкажем някой друг път, когато му дойде времето.
Comment