Съвременните партии и държавното управление

[messire Woland]

Дискусията се пренесе тук, на ново място, а началото й беше в темата за фашизма и демокрацията.
Сега, на въпроса. Той има няколко страни, няма как да засегнем всички тях. Тук излагам само моето частно мнение.
Настоящето. Властта понастоящем, във всички държави, се държи от партии (дали ще е само една или няколко, разликата не е принципна). Самите партии по дефиниция са полу-мафиотски пирамидални организации. Това мисля, не се нуждае от доказателства - всички го виждаме (ако има някой на друго мнение - може да обсъдим въпроса тук). Оттам следват и всичките особености, плюсове и минуси на сегашната политика и управление. Главните проблеми са, че с изключение на партийния лидер и може би една-две по-известни личности в партията, всички останали партийни членове (и най-вече тези от партийната върхушка, които взимат важните решения) си остават малко или много анонимни. Същото важи и за начина на взимане на решения. Дотолкова, доколкото партийните каси не могат да се напълнят с парите от членски внос (поне в България това е така), а изборите и поддържането на партийната върхушка и изборите струват пари, партиите са длъжни да търсят "икономическа подкрепа" от спонсори - кога партийни членове, кога външни лица и фирми. Която помощ разбира се не е безвъзмездна, партията, взела пари (кога тайно, кога явно) се ангажира да представлява "бизнесмените", които са я подкрепили, ако се докопа до власт, или чрез парламентарната си група. И така се завърта колелото, което неизбежно на даден етап включва преплитане на интересите на партиите, държавните структури и организираната престъпност. Това е и реалността у нас сега. Най-вероятно - и в останалия свят, къде по-явно, къде не чак толкова.
Партиите, за които говоря тук, макар и да имат различни цветове и политическа програма и да съществуват в различни държави, следват подобен на описания модел.
Дали има алтернатива на този порочен кръг? Най-вероятно - да, но тя не би се постигнала с мирни средства - не виждам начин, по който някой от участниците в сегашната политическа система (партиите, бизнеса и организираната престъпност) да се откаже доброволно от задкулисните си лостове за влияние. Това най-вероятно би станало след кардинална промяна на социално-политическата система - нещо от сорта на индустриалните революции (не е задължително, но може би е неизбежно да има кръвопролития и сътресения при промяната). Т.е., това може би може да стане при преминаването от индустриална в постиндустриална цивилизация. Е, това обаче може да бъде забелязано и описано от поколението, което ще бъде след като се
осъществи въпросната промяна.
Каква би била формата на власт? Това вече е съвсем в сферата на фантастиката - няма как да бъде разпознато отсега. Но, ако пофантазираме:
Би могло, дори при сегашното равнище на технологиите, правителството да управлява чрез допитване до "народа" - практически не би било трудно да се организира (за съжаление и да се фалшифицира може би) референдум по който и да е въпрос, всеки да гласува по електронен път и резултатите да се оформят още същия ден. Но стига толкова засега.

Оттук надолу предлагам да стартираме дискусия по въпроса какво може да замени сегашните политически партии и цялата досегашна система.

[rambler]

Въпреки, че ме сърбят ръцете да изсипя куп видения за "идеалната" държава, с прискърбие признавам, че, за съжаление, нищо не може да замени сегашния тип държавно управление, ако се замислите, ще стигнете до извода, че този тип управление е единствения възможен - независимо от украшенията си през вековете, нещата винаги се свеждат до едно и също - водачът или водачите водят стадото, а то им се подчинява. Просто обикновената сила е заместена от икономическа такава при определяне на водача. Това дали той е един човек или цяла група, обединени в партия, е на практика едно и също. На върха винаги стои субект, който определя движението на стадото , племето или обществото. Та това е , да го наречем "вулгарно-натуралистичен" подход към произхода и смисъла на държавната власт. Дайте да видим сега вашите.

[Fasho]

Преди всичко, Воланд, искам да изкажа пълната си подкрепа за тази инциатива. Действително темата за фашизма и демокрацията има своята роля във формулирането на диаметрално противопоожните отправни точки. Но с това конструктивната и част действително се изчерпи. Надявам се, че в това продължение ще преобладават творческите и позитивни концепции, добрия тон и взаимното приемане и разбиране.
Радвам се, също така, че с Воланд тръгваме от една и съща отправна точка – приемането на прстъпно-мафиотския характер на съществуващите в момента, не само у нас но и по света, политически партии.
Допитването до народа, като суверен на държавата, действително изглежда логично действие. Че може да се фалшифицира в това никой не се съмнява. Но не се ли създава така опасна практика? Вземането на решения за “навигирането” на лайнер с размерите на една държава си е доста отговорно и ресурсоемко решение. Ще бъде ли народа в състояние да вземе правилните решения по поставените конкретни въпроси? Ще получи ли достоверна и неподправена информация? Кой ще определи вариантите за ибор? Няма ли да стане една такава процедура прекалено тромава? И не на последно място, ще иска ли народа да взема такива решения и как ще се търси и поема отговорността в случай на неуспех? Мисля че това са част от въпросите, които трябва да разгледаме във връзка с направеното предложение.

[messire Woland]

Е, моята идея (накратко ) за взимането на решенията е следната:
държавниците, които управляват и взимат решенията трябва да са с необходимия ценз. Тоест, да са образовани в съответното висше учебно заведение, специализирано в подготовката на политически ръководители. Те трябва да предлагат алтернативите, които да се приемат чрез референдум от народа.
Естествено, при наличието на зла воля тази схема (както и всяка друга в която има наличие на субективен фактор ) може лесно да бъде изкривена. По много начини.
Във военно време или криза разбира се, решенията могат да се взимат само от един малък кръг хора с полуавторитарен ръководител.

[messire Woland]

Между другото, по темата :
"Сп. Тайм: Чейни 'координирал' сделки в Ирак
Контрактът е бил възложен на компанията 'Халибъртън', оглавявана навремето от вицепрезидента на САЩ
31.05.2004
Според електронна кореспонденция на Пентагона канцеларията на американския вицепрезидент Дик Чейни е "координирала" сделка за милиарди долари за възстановяването на Ирак с американската компания "Халибъртън", с която Чейни е бил свързан в миналото, съобщава сп. "Тайм". За РФИ от Вашингтон подробности предава Жан-Луи Пурте:
"Намесил ли се е вицепрезидентът Дик Чейни, за да получи компанията, която той е ръководил до 2000 г. - "Халибъртън", контракт за няколко милиарда долара, за да възстанови иракските петролни инсталации?

Запитан по този повод в Ен Би Си през септември м.г., той заяви, че вече няма никаква връзка с бившия си работодател.

Един имейл на Пентагона обаче, който бе открит от списание "Тайм", навява съмнения относно искреността на думите на човек ¹2 в Америка.

Електронното писмо е с дата 25 март 2003 г., малко преди началото на войната, и показва, че Дъглас Фейт, зам.-министър на отбраната, е одобрил доходен контракт с уговорката, че трябва да има благословията на Белия дом.

Подателят на имейла уточнява, че не очаква да срещне никакви трудности, тъй като всичко е координирано в офиса на вицепрезидента.

И действително - три дни по-късно "Халибъртън" получава договора без публичен търг.

Изниква въпросът дали Дик Чейни е помогнал? Неговият говорител твърди, че бившият президент на "Халибъртън" не е играл никаква роля при възлагането на контракта.

Пентагонът обяснява от своя страна, че опасявайки се от полемика, зам.-министърът просто е искал да уведоми предварително вицепрезидента за намерението си да повери на "Халибъртън" грижата да възстанови иракската петролна индустрия.

Тази версия трудно ще бъде приета от демократите, които винаги са подозирали "Халибъртън", че се е ползвала с преференциално отношение.

Джон Кери може да използва електронната поща, за да атакува администрацията, но е малко вероятно това да предизвика скандал, тъй като за много американци разкритията на седмичника "Тайм" са донякъде публична тайна", заключава френското радио."

[gollum]

Да, може и да се получи интересна дискусия, макар че няма начин да не стане лепкава , като всяка друга евристична.
Първо, да се опитам да внеса своя принос към началното условие - описанието на текущата система, защото имам няколко допълнения към изложеното до момента (ясно е, че като всяко общо описание, каквото и да направим, ще носи белезите н абстрактност и непълност ).

Общо взето наистина вяска държава се опира на партийната структура за осигуряване на управлението с управляващи. Но все пак има доста разлики, някои от които много съществени, между моделите. Те са грубо казано съсредоточени около следните белези:

1. Принцип на организация
Далеч не всички партии споделят споменатия от Воланд и Fasho принцип, че политическата окраска е дегизировка. В много случаи дадена партия е организирана около една конкретна социална група и докато остава обвързана с нея (което обикновено е неизбежно, защото зависи донякъде от нея, за което ще дойде реч малко по-долу) тя обслужва нейните интереси.
Съществуват и партии организирани около определена идеология, които се опитват да я осъществят и в повечето случаи това не е дегизировка (влиянието е двупосочно и партията със своята членска маса става зависима от егрегора на идеологията).
И в двата случая основната политическа дейност не е насочена директно към властта като самоцел и също така не е инспирирана особено от външни, независими от групата/идеологията интереси.

2. Организационна структура
Тук също вариантите са твърде много, някои от тях споконо могат да избягат достатъчно далеч от споменатата "мафиотска" структура. Има партии, организирани около една авторитетна или дори харизматична личност и те, естествено, в повечето случаи са строго пирамидални (един на върха, от когото зависи самата партия, круг от приближени, в които най-често е властта и членска маса); често обаче партията може да е с много по-усложнена структура, която да позволява много повече разпределение на властта. Също така, най-често партиите и техният вътрешен живот са достатъчно "прозрачни" за техните поддръжници и членове, така че те могат да бъдат наясно за това, кой, образно казано, "дърпа конците". Или пък структурата не етвърдо фиксирана.
Съществуват и политически движения, които поне в началния етап от съществуването си са много по-отворени и се ръководят от комитет явни ръководители (в смисъл, че наистина те контролират нещата и всеки знае кои са и какви решения взимат).
Т.е., не всички партиини структури са задължително затворени и езотерични тайни мафиотски общества .

3. Подкрепа и продължаване на съществуването
Тук се изтъкна основно една насока - зависимостта на партиите (финансова) от външен капитал и в този смисъл, възможността икономически групировки чрез тях да контролират политическия живот. Без съмнение, това е същностна черта на партийния модел в която и да е негова форма.
Но предвид гореупоменатите неща, това далеч не е всесилна форма на контрол. Първо, тя е опосредствана, което значи, че позволява не само на икономически групи да влияят на политическия живот, но и обратното. Второ, не става въпрос за директно провеждане на заповеди или инструкции, поне в голяма част от случаите (пак зависи от конкретиката).
Второ, освен финансово, партиите са зависими от изборите, защото те определят разпределението на властта между партиите. Това дава форма на допълнителен контрол, доколкото парите съвсем не се екстраполират в спечелени гласове и избори - връзката е много по-опосредена. В този смисъл, поне по времето на изборите, партиите зависят от избирателите, респективно, от населението на страната. Възможно е (и има страни, където съществуват съответните механизми), тази зависимост да се поддържа някак и между изборите, т.е., да съществува форма на обществен контрол.

Следващото ниво е разпределението на властта. Партиите пряко контролират в най-добрия случай две от властите (законодателна и изпълнителна), докато третата остава малко или много независима (има и възможности за политически контрол, но не е задължително да са доминантни). Което ни довежда и до следващото измерение - в сегашната принципна политическа система, която именуваме с мъгляваия термин "западна демокрация", съществуват най-малко две форми на независим контрол над политическата дейност на партиите: съдебната система, която може да санкционира незаконни действия на политически лидери и обществото, което има възможност да използва различни форми на граждански протест, за да влияе върху политическите партии опосредствано и върху тези, на които е предоставена изпълнителната или законодателна власт - пряко.
Т.е., това най-малкото позволява да се създаде в рамките на текущата система възможност за контрол и избягване на мафиотските структури (или поне - противовес).

Към това следва да се прибави и "четвъртата" власт, която придобива все по-голямо влияние и възможности - медиите. Контролът над по-принцип трудно може да бъде съсредоточен в едни ръце, което автоматично ги прави допълнителен регулатор или контролен механизъм.

След всичките тези уточнения мисля че мога и аз да пристъпя към възможните проекти - ще е забавно.

[gollum]

Що се отнася до евристичната част, тук струва ми се няма как нещата да не се преплетат с една друга тема - за социално историческото инженерство .

Няколко нахвърляния към възможната система :

Хубаво би било да осигурява баланс между целите на социума (за тях след малко) и личните свободи на всеки индивид, член са съответният социум. Докато личните свободи са понятие сравнително лесно за дефиниране и отграничаване (макар че винаги ще се намират индивиди, които да намират тези ограничения за прекомерни или чиито цели лежат в "забранената зона" на социалното съзнание, но пък и именно за тях същестувват ограниченията), това е много по-трудно, когато става въпрос за общите цели на социума. Все пак, поне като необходим минимум и те могат да бъдат дефинирани и отстоявани.
Всичко това задължително налага съществуването на ефективен и задължителен контролен апарат (т.е., структура), която да следи за спазването на общите правила и да санкционира нарушенията, т.е., без еквивалент на полицията не може да се мине.
Вторият проблем е с динамиката на социума - без съмнение с промяната на вътрешните и външни социални усолвия ще се променят и границите на общите и чатни свободи, а това задължително изисква кнотролен механизъм, които да регулира правилата и законите - т.е., няма да се мине и без кевивалент на парламента - орган, който да групира волята на членовете на социума и да я претворява в правила и норми.

контролен механизъм (сиреч полиция)
Определено в подобна структура трябва да участват специалисти и същевременно тя не трябва да се превръща в затворена организация или пък да остава в ръцете на определена каста. Това би могло донякъде да се осъществи чрез въвеждането на общодостъпно гражданско "полицейско" образование и възможност всеки да се специализира при желание в него. Съответно, организацията може да се организира на полуакадемичен принцип . За да се избегне "кастовостта" е възможно да се прилага мандатност (т.е., определен човек работи определено време в рамките на структурата и за да вземе нов "мандат" трябва до повтърди знанията и уменията си), което пък ще налага независима форма на контрол.

Въобще, няма как да не се сблъскаме с този проблем - от една страна сме наясно,че определени функции трябва да се поверяват само в ръцете на професионалисти (сиреч спецално обучени за целта хора), от друга страна това неизбежно води до появата на касти, а това също така понижава ефективността и динамиката на социума (защото всяка организация има естествен жизнен цикъл и бързо започва да придобива характерни за отделно създание черти).
Възможно е това да се преодолее чрез създаване на експерти, които изпълняват информационната функция (т.е., осигуряват информационната среда за взимане на решения - картина на ситуацията, евристика на възможните решения и т.н.) и група от хора непрофесионалисти, които да взимат самите решения въз основа на предоставената информация. Тази група може да бъде избирана на случаен принцип или пък да бъде от специално подбрани хора, които са минали обучение по оптимизация на решенията или нещо подобно.
В този смисъл, управлението може да се поверява на екип, който да има постоянна администартивна част (това е информационното осигуряване и експертите) и временна изборна част (която може и да е на случаен принцип), която да реализира решенията.

Възможен е и друг модел - създаване на няколко независими малки екипа, всеки съставен от информационно-аналитично осигуряване (от професианолисти) и изборен екип от хора взимащи решения (всички са равнопоставени в рамките на екипа). Съответно, решенията се взимат на базата на мнозинство - следва се решението, което са посочили повечето екипи.

[gollum]

Погледнато в по-реалистична перспектива, т.е., от гледна точка на следващия етап - постиндустриалният, може би предложеният от Воланд вариант е най-жизнеспособен. Т.е., решенията се вземат на базата на мнозинство от мненията на членовете на социума. Подобен род "гласувания" на всяко решение могат да бъдат реализирани и вероятно поне до определена степен, осигурени, в рамките на общество чиято основна ценност е информацията и комуникациите. Съответно, претовряването на въпросните решения в дела би трябвало да се осъществява от професионалисти, които да получават съответното образование (това е една от най-трудните за реализиране части от проекта, защото поне към момента е много трудно да се формулират изискванията към това образование, както като набор от знания и умения, така и като психохарактеристики и формирани възгледи).
В рамките на посочените от Fasho въпроси, този модел дава отговори на повечето от тях: участието в референдумите не е задължително, така че е въпрос на желание и личен интерес дали да се участва във взимането на дадено решение или не. Нещо повече, тази система може да се разклони, така че да има отделни "общински" варианти за локални групи и глобален - за целия социум. Въпросите, по които се налага подобно взимане на решения (а това са най-веч въпросите от компетенцията на законодателната и само донякъде - на изпълнителната власт, в съвременните им варианти) не са чак толкова много, така че е възможно системата да не е тромава.

Информираността (необходимо условие за вземане на решения): струва ми се, че тя няма как да е много по-добра от текущата - просто информационните потоци, в които се намира отделният човек зависят от твърде много неща и при предполагаемото богатство на информация ще варират силно. Но пък и това означава, че много хора въобще няма да взимат решения по въпроси, които не ги интересуват.
В крайна сметка, съвременното положение на нещата не е много по-добро и не мисля, че политиците когато и да било са разполагали с повече и по-достоверна информация.

По въпроса за вариантите за избор - те почти винаги се налагат в рамките на самото решение (което има краен брой смислени алтернативи). Но биха могли също да са въпрос на гласуване - това, както и останалата част от процедурата не би било проблем.

Отговорността: това на пръв поглед изглежда най-сложният проблем, но всъщност не е така - отговорността я носи цялото общество, защото то взима избора и носи последствията от неговото следване (доста по-добре от сегашната ситуация, при която решението се взима от малка група хора, а последиците се търпят от всички (место без самата група хора, взела решението), в най-добрият случай отговорността я носят хората, взели решението, но най-често те я избягват (това още повече важи за по-тоталитарните структури, където въобще липсват независими механизми за определяне на отговорния)).
За самото провеждане на решенето в реалността отговорността я носят професионалистите, които го реализират. Те са конкретни хора и изпълняват до голяма степен функциите на висшата администрация в съвременните държави.

[messire Woland]

Е, всъщност, към момента, въпреки това, което казах за политическите партии, аз не виждам по-добра и едновременно с това - реализуема система.
Относно тази, която се оформя от моите и на Голъм постове - да, тя е по-добра, но иска големи промени ценностната система на всеки човек. Например - отношението към информацията, което днес е като към нещо практически без значение в едно такова общество би било като към нещо основно, като въздуха и съответно, "информационните" престъпления биха се осъждали морално от цялото общество.

[gollum]

Е, да, ако се върнем за момент към онази тема - това беше (и все още е) и причината да защитавам така наречената "западна демокрация" - тя е политическата система, която гарантира най-много свободи на индивида, като същевременно осигурява приемливи темпове на развитие на социума и гарантира базово ниво на съответните обществени функции (които обичайно се очаква да се поддържат от една държава или общество, за да можем да ги назовем така).
Принципно колкото по добре е развито общественото съзнание и самосънание на членовете на социума (и съответното колективно обществено съзнание), толкова по-съвършено работи самото то, както и отделните му механизми. И може би тази обществена култура би могла да се осигури именно чрез поставяне на акцентите върху възпитанието и обучението (особено в рамките на онази образователна система, която много ми допада - от "Отягощение злом" на Б. Стругацки).
Между другото, възможно е съответното отношение към информацията като основна ценност да се формира "естествено" в рамките на процеса на преход към постиндустриална цивилизация.

[RAMMSTEIN]

kak смятате допитването до народа нужно ли и как трябва да става за да са наи-добри резултатите(ако може така да се нарече ), да ли съвсем естествения неанонимен референдум няма да доведе до една по-голяма критичност в самите хора и значително да повиши техните възможности за търсени на възможно наи-правилен избор.

[messire Woland]

По въпроса за анонимността на "избирателя", струва ми се, че трябва да се спази идеята на Бисмарк - гласуването да е открито.
А дали това, че ще гласуват хората ще прави решенията по-разумни - едва ли. Но определено ще са легитимни. Все пак, в решенията, взимани за нашето бъдеще в пАРЛАМЕНТА и пРАВИТЕЛСТВОТО (да не се разпростирам много на темата за тия, че ...) никой от нас няма и грам участие. Дори и теоретично. Да, някой е избирал тези политици. Но след момента на изборите, до момента на следващите избори, безхаберниците си правят каквото си искат и практически никой не може да се повлияе по някакъв начин на безотговорните им и нерядко престъпни действия.

[RAMMSTEIN]

имах предвид допитвания( в мн.число може би трябва да се коригира ) които да са по-честа практика в ежедневието .

[gollum]

Имаш предвид, в рамките на предлагания политически модел или в текущото ежедневие?

[rambler]

Този вид допитвания носят в себе си риска тълпа непросветени граждани да взимат съдбоносни решения по въпроси, от които нямат никаква представа.