Обичате ли да четете историческа белетристика (романи, повести или разкази), посветени на нашата история? Кои литературни произведения на подобна тематика са ви любими и с какво бихте ни/ми ги препоръчали?
Лично на мен любим ми е например романът "Ивайло" на Стоян Загорчинов. Изключително силна книга, с интересен и издържан исторически сюжет и великолепно изграден образ на главния герой. Наистина, има идеологическо влияние ("социалистическо" или "комунистическо", но не смятам, че е основно за романа - за съжаление или не, когато става въпрос за най-важната фигура за марксистката историография от цялата средновековна история на България, идеологическата подкваса е неизбежна в периода 1945-1989 г.).
Обожавам освен това тетралогията, започваща с "Железният светилник" и трилогията "Самуил" на Димитър Талев (все пак третият "Самуил" е най-силен!). Един изключително талантлив автор си е поставил за задача да изобрази даден период от миналото - и резултатът си струва отвсякъде. Това, че Светилникът се изучава в у-ще, а "Самуил" - не, за мен е резултат от нечия субективна преценка. Защо децата да учат за късния период от османското владичество, а не за средновековието? Да не би първото да изглежда "по-българско" от второто? Или романът по някакви причини да не е подходящ за деца?
Но какво ли и откога ли се учи по литература в българските училища? За мен въпросът е важен, за много други - не. А ужким, на книга и на приказки на маса всеки се кълне в това колко било важно литературното образование и заклеймява всяко "посегателство" над Вазов и Ботев. Но колко от онези, които приказват, са прочели поне цялата "Под игото"? И защо да го правят, след като никой не го изисква от тях наистина?
Имам и други любими исторически произведения на българска тематика и не само от български автори, които ще споделя, ако темата "потръгне". Пускам и линк към едно историческо-бойно-фентъзи разказче, което написах онзи ден - мой скромен коледен подарък за Вас, който се надявам да Ви хареса: https://vladislavivanov.blogspot.com...slaughter.html
Лично на мен любим ми е например романът "Ивайло" на Стоян Загорчинов. Изключително силна книга, с интересен и издържан исторически сюжет и великолепно изграден образ на главния герой. Наистина, има идеологическо влияние ("социалистическо" или "комунистическо", но не смятам, че е основно за романа - за съжаление или не, когато става въпрос за най-важната фигура за марксистката историография от цялата средновековна история на България, идеологическата подкваса е неизбежна в периода 1945-1989 г.).
Обожавам освен това тетралогията, започваща с "Железният светилник" и трилогията "Самуил" на Димитър Талев (все пак третият "Самуил" е най-силен!). Един изключително талантлив автор си е поставил за задача да изобрази даден период от миналото - и резултатът си струва отвсякъде. Това, че Светилникът се изучава в у-ще, а "Самуил" - не, за мен е резултат от нечия субективна преценка. Защо децата да учат за късния период от османското владичество, а не за средновековието? Да не би първото да изглежда "по-българско" от второто? Или романът по някакви причини да не е подходящ за деца?
Но какво ли и откога ли се учи по литература в българските училища? За мен въпросът е важен, за много други - не. А ужким, на книга и на приказки на маса всеки се кълне в това колко било важно литературното образование и заклеймява всяко "посегателство" над Вазов и Ботев. Но колко от онези, които приказват, са прочели поне цялата "Под игото"? И защо да го правят, след като никой не го изисква от тях наистина?
Имам и други любими исторически произведения на българска тематика и не само от български автори, които ще споделя, ако темата "потръгне". Пускам и линк към едно историческо-бойно-фентъзи разказче, което написах онзи ден - мой скромен коледен подарък за Вас, който се надявам да Ви хареса: https://vladislavivanov.blogspot.com...slaughter.html