Относно етимологията на етнонимът българи

[Христо Тамарин]

Относно етимологията на етнонимът българи

[Христо Тамарин]

• -
• Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглеа стотина хипотези за етимологията на етнонимът българи, които той класифицира в нѣ̋колко групи. Всички тѣзи хипотези авторът ги оспорва и аз съм съгласен с него.
• Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним изобщо не е спомена̨та от Христо Бемберски в книгата му.
• За най-вѣроятна Христо Бемберски счита слѣдната хипотеза:
  • В Сѣверен Кавказ, в Кубан и по Долна Волга била разположена Старата Велика България.
  • Усѣдна̨лото население на тази територия се наричали българи, което означавало граани, дума сродна с нѣмското Buerger.
  • Номадското население на тази територия се наричали хазари, дума с тюркски произход, сродна с турския̌т глагол
    gezmek.
  • Слѣд това, казано шеговито, хазаритѣ вдигна̨ли "антибуржоазна революция", изгонили българитѣ оттам, и сами се заселили в градоветѣ.
  • Както "знаем от историята", част от изгоненитѣ българи мигрирала към Балканитѣ, друга част - към Срѣдна Волга.
• И тази версия аз не мога̨ да приема̨.
• От формализъм, ще ѝ назнача̨ вѣроятност около 1%.
• На остана̨литѣ разгледани от Христо Бемберски варианти, около стотина на брой, ще им назнача̨ вѣроятност по около половин процент, ..
• ..така че за моята хипотеза, неспомената от Бемберски, ще остане около 50% вѣроятност, ..
• ..понеже това е най-вѣроятната хипотеза.
• -
• Етимологията на думата българи не е важен проблем за свѣтовната наука и тя не се задѫлбочава.
• Приема се без особена критика това, което дава и Фасмер:
  

  ..Это название являлось первонач. тюрк. племенным именем, др.-тюрк. bulɣar «смешанного происхождения, метис» от bulɣamak «мешать»;
  см. Томашек, Zschr. österr. Gymn., 1872, 156; 1877, 683; Паули — Виссова 3, 1040; Немет, Symb. Rozwadowski 2, 219; Младенов, RES 1, 44.

• Напримѣр, в Etymologische Karte Europa - Atlas der Wahren Nahmen България е означена като Gemischtes Land.
• -
• Прѣдполагаемата тук етимология на българския̌т етноним може да бѫде подкрѣпена от слѣднитѣ доводи, взети от историята и лингвистиката:
  • -
  • Латинската дума vulgaris е имала широка употрѣба в изразът "вулгарна рѣч" (sermo vulgaris, lingua vulgaris), както се означавал разговорния̌т романс.
    

    The term "common speech" (sermo vulgaris), which later became "Vulgar Latin", was used by inhabitants of the Roman Empire.

  • В срѣда̀ от романофони нѣ̋ма начин от тази употрѣба да възникне етноним - в такава срѣда етнонимът е твърдо romani.
  • Обаче в елинофонска срѣда̀ това е съвсем възможно.
  • Елинофонитѣ нѣ̋мат друга дума за означаване на разговорния̌т романс.
  • В елинофонска срѣда̀ може да възникне етноним, с който елинофонитѣ да означават населението, говорещо на lingua vulgaris.
  • Такова население се намира в сѣверозападнитѣ територии на Балканитѣ, според линията Иречек.
  • От друга страна, елинофонитѣ едва ли сѫ можѣли добрѣ да различават разговорния̌т романс (lingua vulgaris) от другитѣ "варварски" езици.
  • А в сѣверозападнитѣ територии на Балканитѣ, освѣн романсът, сѫ се говорѣли поне още два езика: славянски и аварски (тюркски).
  • Тамошното население на общо основание го получило етнонимът българи, независимо от говорения̌т език.
  • Част от тамошното население го прихвана̨ло етнонимът българи.
  • Въобщѣ, във вѣковетѣ от 5-ти докъм 11-ти, не може да ни е съвсем ясно какво означава етнонимът българи, ако той се появява в писменитѣ паметници - населението, означено с него, би могло да е славяногласно, романофонско или пък тюркофонско.
  • Липсата на споменавания за власи и албанци на Балканитѣ в течение на дълги вѣкове може да се обясни с това, че тѣ може би сѫ се "криѣли" под етнонимът българи.
  • И тъй, съвсем възможно е нашия̌т етноним да е бил донесен по Нашенско не само от наши прѣдци-тюркофони (така нарѣченитѣ пра-българи), както е прието в официалната история, но и от славяногласни наши прѣдци.
  • Както се загатва в нѣ̋кои исторически извори, част от аваритѣ, подвизаващи се под етнонимът българи, въстана̨ли срѣщу аварския̌т хаган и напуснали Авария.
  • Тѣ ще сѫ се поселили на територия, която за нѣ̋колко десетилѣтия стана̨ла извѣстна като Старата Велика България.
  • Оттам нѣ̋кои мигрирали към Срѣдна Волга и занесли там въпросния̌т етноним.
  • Други дошли по Нашенско и основали държавата България, по сѫщество втора държава (слѣд Аварския̌т хаганат) с тюркофонски елит и славяногласно население.
  • -
• -
• Тук се дискутира етимологията на етнонимът българи, а не произходът на българския̌т етнос.
• На произходът на българския̌т етнос може би ще посветя̨ отдѣлна публикация.

[Guy de Mont Ferrand]

Би могло да се добави, че в тюрко-монголска среда се срещат множество имена с подобен корен бул* (напр. "Булгачин") бал* (напр. "Балкан") и тн., а също така и със суфикса *ар: "хазар", "авар", "татар" и тн.

[Кухулин]

също така и със суфикса *ар: "хазар", "авар", "татар" и тн.

Да не забравяме Чакарар, Ермиар...

[Zalmoxis]

Проблемът с тази теория е, че българите са споменавани многократно през 6-ти век, още от преди създаването на Аварския хаганат, и могат да се проследят до Понто-каспийската степ, а не до Западните Балкани.

[Todor]

Странното е буква Ъ.Не са малко езиците,в който този звук,се чува,но са твърде малко,дето има съответният буквен знак.Дори ми е забавно,съвременните българофили в Бившата Югославска Република Македония,как се опитват,да кажат България,ама,не успяват,някак си.Ъ-то им пречи.

[Guy de Mont Ferrand]

Не съм филолог, но ми се струва, че въпросното "Ъ" не е чак такъв проблем. В смисъл, че го има например в алтайските езици

[Кухулин]

Е, от алтайските езици само в монголския има буква "Ъ". А може би и някъде по бившите републики.

[Христо Тамарин]

За гласният звук Ъ

• Дискусията се е сдобила с отклонение относно звукът Ъ в нашия̌т език.
• -
• Гласния̌т звук Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство.
• -
• Краткото У (U) от праезикът (от пра-индоевропейския̌т език) е дало Ъ в славянския̌т език (в старо-общо-славянския̌т език) и съотвѣтно в старобългарския̌т му диалект.
  • Тази промѣна, която може да се нарѣче делабиализация, както и другата подобна промѣна (от пра-индоевропейското кратко И към славянско Ь), може да е била повлияна от езикът на аваритѣ.
  • Именно за този славянски звук Ъ, който и досега може да се чуе в български, сѫ измислени букви и в глаголицата, и в кирилицата. За другия̌т звук Ь сѫщо имало измислени букви, но оня звук Ь не е запазен в никой съврѣменен славянски диалект.
• -
• Докъм срѣдата на 19-ти вѣк нашенскитѣ книжовници не знаѣли как - с коя буква - да означават звукът Ъ.
  • Доста от тѣ̋х не го харесвали звукът Ъ и тѫрсѣли начин да го елиминират от езикът.
  • Един от най-виднитѣ борци против Ъ-то бил Васил Априлов.
  • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк гледали на писмеността с очитѣ на руснацитѣ. За тѣ̋х буквата Ъ била знак за твърдост.
  • Ботев и Каравелов използвали само буквата Ѫ за звукът Ъ. Нашитѣ книжовници сѫ научили за буквата Ѫ от румѫнската кирилица.
  • Приличен начин за писмено означаване на звукът Ъ бил възприет едва слѣд Освобоението. Найден Геров има голѣм принос за това, наред и с други хора вѣроятно, напримѣр Драган Цанков.
  • Повечето наши книжовници от 19-ти вѣк не сѫ знаѣли, че звукът Ъ в българския̌т език е славянско наслѣдство. Мислѣли сѫ, че е придобит под турско влияние. И тъй като мразѣли турцитѣ, намразили го и звукът Ъ.
  • Книжовницитѣ от FYRoM сѫ го намразили звукът Ъ, защото мразѣли българитѣ, и сѫ я̨ изразили омразата си.
• -
• За руснацитѣ буквата Ъ е само знак за твърдост.
  • Вариантитѣ на кирилската азбука за разнитѣ езици на територията на бившия̌т СССР едва ли ползват тази буква по друг начин, освѣн като знак за твърдост.
  • Ако в съотвѣтния̌т език има звук Ъ, той вѣроятно се означава с руската буква Ы, а не с Ъ.
  • Напримѣр, звук Ъ има в азѣрския̌т (азѣрбайŸанския̌т) език и за него използва буквата Ы в съотвѣтната кирилица.

[Христо Тамарин]

Относно топонимът Балкария и етнонимът балкари

Топонимът Балкария (Сѣверен Кавказ) и етнонимът балкари нѣ̋мат нищо общо с нашия̌т етноним и с България.

С цѣл да се попълни съвѣтската номенклатура на националноститѣ, прѣз 20-ти вѣк бил измислен етнонимът балкари, който да означава кабардинскитѣ татари. Етнонимът "кабардинци" бил зает за кабардинскитѣ черкези, и за кабардинскитѣ татари измислили нова дума - балкари, от името на нѣкаква рѣка Балка, което пък най-вѣроятно значи "рибя рѣка".

Като пиша черкези и татари, в сѫщност обозначавам говорения̌т от тѣзи хора език.

В съсѣдната на Кабарда област, нарѣчена Карачай, според съвѣтската номенклатура на националноститѣ, татаритѣ сѫ карачаевци, а черкезитѣ сѫ си черкези.

Всѣки един от двата езика, говорени в Кабарда и Карачай, черкезки и татарски, е получил обща кодификация за тѣзи двѣ съсѣдни области, и в съвѣтската номенклатура на езицитѣ тѣ се числя̨т като
кабардино-черкезки и карачаево-балкарски.