Съединението погледнато от друга точка.

[vanin]

Съединението от 1885 е неоспоримо една от най-светлите части от историята ни през това време, а и като цяло. Всички знаем за духа на българите по това време. Но моето желание е да поледнем и да обсъдим този акт от друга гледна точка. Въпреки обединението на българския народ имало е и хора, които са били противни на тази идея. Говорим за Петко Каравелов, Т. Икономов и други.
Отдолу ще поместя една статия, където се изяснява позицията Икономов. Но аз искам да погледнем чисто идейно възможно ли е Съединенението в този си вид да е имало и негативни страни? Аргументи:
- Русия е била против
- Съединението става без одобрението и покривителството на нито една Велика сила
- Било е ненавременно, предвид горните две твърдения, а и предвид положението на княжеството и Румелия. Княжеството не е било закрепнало достатъчно, а в Румелия малко или много е било изградено добро управление
- Въпросът за Македония се изостря и това е една от причините България да изгуби тази територия.

Разбира се може да се дадат и контрааргументи, че удобен момент се създава, а не се изчаква.
Също един мой аргумент е, че за устойчивото развитие на българите като народ е трябвало колкото се може по-бързо да се осъществи Съединението. Инече би се получило едно разделение между "северните" и "южните" българи и е можело да стане нещо като днешната македонска нация.

Това е в основни линии. Ще ми се да се получи една дискусия, в която да погледнем Съединението и от тази гледна точка.

Статията за Икономов:http://cao.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%...E%D1%82%D0%BD/

[skorpion1980]

Казусът безспорно е много интересен. Все пак не съм изцяло съгласен за негативните му страни, които си изложил:
- Русия била против, но аз мисля, че това в онзи момент е било добре, определено за модернизацията и развитието на българската икономика е имало нужда от откъсване от руската сфера на влияние, което не е можело да стане без да има някаква по-сериозна причина каквато е една антибългарска позиция по въпроса със Съединението. Ако нямаше обществено разочарование от руското неодобрение, то икономическият възход на България от края на 19 и началото на 20 век би бил немислим, защото Русия би се месила нонстоп във вътрешните ни дела, а както е известно руснаците може да са имали един куп велики пълководци, учени, писатели, хора на изкуството, но никога не са имали големи икономисти, затова и никога не са били икономически колос. Културен, военен, технологичен колос да, но икономически никога, съответно поне за известно време България е имала нужда да излезе от руската сфера на влияние, за да се развие в този аспект, така че руското неодобрение на Съединението е било нещо по-скоро позитивно за България.
- не е вярно, че нито една велика сила не е покровителствала Съединението в онзи момент, прави го тогавашния световен лидер Великобритания, това тогава е било все едно днес примерно САЩ да покровителстват съединение между Албания и Косово, в такава ситуация който и друг да е против то би станало. Подкрепят си го англичаните от самото начало, като най-важното е, че двамата големи политически опоненти на Острова по онова време Гладстон и Солсбъри почти едновременно притискат турците да си мируват. Да, правят го защото така се изявяват като контра на Русия, защото си дават сметка, че ако то стане без руска подкрепа България ще се отдалечи от руската сфера на влияние, съответно би се доближила до тяхната сфера на влияние както и става, имайки предвид сериозните заеми от Лондон, които тегли стамболовото правителство, но подкрепата им е факт и при това е ключова.
- Тук съм напълно съгласен и определено тази безспорно негативна страна заслужава обстойно разглеждане в отделен пост.

[skorpion1980]

Значи ако съдим и по мнението на Икономов проблемът не е дали трябва да има съединение, а да се улучи точния момент, в който то да се осъществи. Имайки предвид, че от година на година в периода между 1878 и 1885 все по-възможно става даването на автономия на Македония (или поне по-голямата част от нея) съобразно член 23 от Берлинския договор, то най-късно след топханенския акт тази възможност на практика отпада именно за да се избегне едно ново съединение. Пак ако съдим по мнението на Икономов, Източна Румелия се развива много добре под българско управление в споменатия период между 1878-1885. Това би бил един достатъчно добър повод Великите сили да притиснат портата за подобен тип автономия и по отношение на Македония, пак с равни права на българи, турци и гърци, но с логично вземане на превес от доминиращия по онова време етнос там, а именно българския. Много важно е да се отбележи, че наред с отбиването на гръцката и сръбската пропаганди, една автономия на Македония в онзи момент би означавала създаването на македонска войска и милиция по примера на румелийската, съответно едно едновременно Съединение на трите на по-късен етап би означавало и един далеч по-сериозен военен потенциал, чрез който то да бъде успешно защитено. Така че не е некоректно да се каже, че има известна прибързаност в осъществяването на това иначе свято дело в новата ни история.

[skorpion1980]

Разбира се, ако приемем, че през 1885 е било малко рано да се предприеме този ход, макар и оказал се успешен, но пък със съответните негативни странични ефекти, въпросът е кога е бил най-подходящият момент да се случи. Казахме вече когато се даде автономия на Македония съобразно член 23 от Берлинския договор. Въпросът е кога би се дала такава ако нямаше Съединение през 1885. Според мен някъде в края на 19 век, демек доста преди да е възможно да се заговори за някаква румелийска или тракийска нация, няколко години след което вече би могло да стане тройното съединение.

[vanin]

Да, Англия се оказва защитник на Съединението, но чак след като разбира, че то не е покровителствано от Русия и точно с мислите, които ти добре очерта, а именно изваждане на България от руската сфера на влияние. Но да погледнем нещата от погледа на организаторите и от положението преди Съединението. Тогава никой не е знаел, че някоя Велика сила ще се застъпи за нас. Знаело се е, че Русия е против. Това е и основният аргумент на Каравелов да е толкова против революционното течение в Източна Румелия. Тоест можем ли да приемем, че организаторите на Съединението са играли на сляпо и по щастливото развитие на обстоятелствата след него то е сполучило? И да се опитаме да анализираме този подход? Правиш това, което трябва да се направи, а да става каквото ще? Защото щели ли са да имат смелост политиците да осъществят подобно нещо без изричната подкрепа на Русия или някоя Велика сила? Не е ли именно в тези моменти, когато се образуват, сплотяват хората като народ? Защото ако и Съединението ни беше дадено даром от Русия това нямаше ли още повече да накара населението на благоговее пред руския император и да не може да се изгради като самостоятелен народ?
skorpion1980, според теб Съединението наистина е избързало и точно това избързване впоследствие усложнява въпроса за Македония и ако ли бе изчакало този подходящ момент сме щели да прибавим и Македония, но на каква цена /във връзка с горните ми аргументи за руското влияние/?

[skorpion1980]

При наличие на две, а не на една автономна област, сплотяването като народ би било още по-силно, въпросът е в кой момент де юре ще се оформи втората. Все пак аз като отчитам елемента на прибързаност в никакъв случай не определям Съединението като грешка, а като едно необходимо, като цяло положително национално дело, което обаче има и своите минуси предвид последиците по македонския въпрос. Да, най-важният външнополитически фактор за успешното реализиране на Съединението се оказва несъгласието на Русия, защото то води до съгласието на Великобритания, при това до единомислието между управляващи и опозиция на Острова. Относно цената за подходящия момент тя би била по-дълго следосвобожденско руско влияние отколкото се е получило, респективно пресечен или забавен икономически бум на княжеството, чиито курс поне до балканските войни си остава безвъзвратно начертан от Стамболов, защото дори след възстановяването на отношенията с Русия тя вече се съобразява с въпросния курс що се отнася до икономическия аспект на двустранните ни отношения. Така или иначе относно македонския въпрос Съединението се оказва пръчка в колелото, докато прът в него е безотговорната политика на Фердинанд и кликата му, както и липсата на достатъчно авторитетен политик тип Венизелос, който не смята, че монархът е по-горе от него поне що се отнася до ниво на компетентност за защита на националните интереси. Този казус освен интересен е и много сложен, защото както традиционната и реално осъществена, така и алтернативната гледна точка, си имат както плюсове така и минуси.

[skorpion1980]

Що се отнася до погледа на организаторите на Съединението - не вярвам да не са си давали сметка, или поне някои от тях, оказали се после що-годе добри дипломати като Димитър Ризов, че руското неодобрение би могло да доведе до одобрение от друга велика сила. А и доколкото знам малко след смъртта на Дисраели в разговори с Гешов и други англофони от българската интелигенция, Солсбъри намеква, че Великобритания може да подкрепи едно Съединение и този му намек идва още през 1881, когато за сметка на Гърция и Черна гора са отнети някои дотогава османски територии (Тесалия, Артенска каза; Улцинка каза). Все пак да не забравяме, че именно Солсбъри след Берлинския конгрес заявява: "Отложихме неизбежното". Като добавим пробългарските публикации на Гладстон не вярвам съединистите да не са си давали сметка, че след смъртта на Дисраели английската подкрепа е далеч по-постижима, отколкото по време на неговото управление. Така че някои може да са играли и на сляпо, но други не са, като Ризов например, поне според мен. Мисля, че в революционния комитет, организирал съединението, някак се е получил синхрон между ентусиасти-патриоти и реалисти с познания в международната политика, на което се дължи и успеха на начинанието.