За четирите вагона с архиви изгорени на гара Побит камък през 1936г.

[branko]

През 1934 г. успяваме да изнесем от Турция пет вагона архиви с българска история. "Сред тази архива намират документите от следствието на Левски, на Велчовата завера и много други събития. Оказало се, че турците запазили документите на Велчовата завера по-добре, отколкото у нас съдиите запазват делата в свободна България. Към делото на Левски имало шест тетрадки - петте били по-същество за Левски и организацията му. Но шестата тетрадка бил с имената на шпионите - българи и гръкомани, които съобщавали на турските власти. И при работата върху тази част от архивите, някой изследователите и сътрудниците намират имената на дядовци и на бащи сред тия шпиони. Видели се в чудо какво да правят. В това време турското правителство се усетило и праща нота: по погрешка била предадена архивата, молят да се върне обратно и сетне ще ви се даде възможност да я ползвате. Такава била нотата до външното ни министерство."
Та четири от петте вагона били изгорени на гара Побит камък. Според друга версия обаче пожарът е инсцениран от българското разузнаване, за да не връщаме нищо на турците. http://www.monitor.bg/article?id=114283 Някой знае ли нещо повече по този въпрос?

[KIZIL DELI]

Документите са продадени на собственика на хартиените фабрики в Княжево и Белово (швейцарец), та "успяваме да изнесем от Турция" е меко казано неточно. Апропо българското правителство предприема нещо по въпроса едва след депешата на пълномощния министър в Цариград, когато уви са преработени вече 5 тона! хартия от архивата. Следва голяма одисея (сега ме мързи да я описвам), която може с три думи да се характеризира като българо-турска цигания, една малка част е върната, една неизвестна част е попиляна, а каквото е останало става основа на Ориенталския отдел в НБКМ, което само по себе си е отговор на въпроса за имагинерно изгорелите вагони. Оттам насетне, поради типична мърлящина и нежелание за малко архивна работа журналисти и т.нар. общественици и в България и в Турция са тиражирали не една и две идиотски версии за съдбата на документите. Мине се не мине и тая случка се вади от прахта и колкото повече време минава, толкова по-невероятни истории изпълзяват. Кой знае каква конспирация няма, за сметка на това, за жалост на историците, тотална мърлящина и от двете страни, която е довела до погубването на много документи. А намирането на делото на Левски (публикувано е, дай едно търесене в гугъл преди да пишеш) в балите с документи е не шестица от тотото, ами не знам какъв късмет. Естествено както се полага после се скарали кой ще го публикува и т.н. типични балкански истории...