Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Участието на България във Втората световна война 1941-1945

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Heinz W. Guderian написа
    изказването на Чърчил, относно "следвоенното" бъдеще на България: "Тя не заслужава да продължи битието си", а и до днес сред гръцки, сръбски и френски, знайни и незнайни историци се защитава тази позиция...........

    ..............предпочитам прадядо ми да бе изгнил при Гешев, щото е комунист, отколкото да го пребият ония, за които се е борил... (след 9-ти)
    Ей, добре че на тоя свят на политици като Чърчил не винаги им минават номерата..... Тоя ....(нецензурна квалификация по избор на читателя) - ако е вярно казаното, де.

    Редовите комунисти и симпатизанти на БКП отпреди 9-ти са изживели немалко разочарование, като са видяли, че всъщност партията им е един брутален, неморален, мафиотизиран и поголовен капиталист.
    Май по-голяма диктатура съвременната история не познава.

    Comment


      KG125 написа
      Ей, добре че на тоя свят на политици като Чърчил не винаги им минават номерата..... Тоя ....(нецензурна квалификация по избор на читателя) - ако е вярно казаното, де.

      Редовите комунисти и симпатизанти на БКП отпреди 9-ти са изживели немалко разочарование, като са видяли, че всъщност партията им е един брутален, неморален, мафиотизиран и поголовен капиталист.
      Май по-голяма диктатура съвременната история не познава.
      И така да е !? Да са се опитали да променят нещо ? Живеели са си райски живота в соц. България ! А техните наследници - в наши дни !

      Comment


        E, да. То от тая напаст червената отърване няма.
        Мисълта ми беше за оная категория граждани, която е налице във всеки строй и която се отличава с лоялност към разните постулати.

        Дума да не става с това да оправдавам това безобразие, което връхлита Изт.Еропа през 20 век.

        Не, че тази прослойка не са искали нещо да правят (макар, че има един опит за преврат рсещу бай Тошо през 60-те, но той е май сталинистки); не че са могли, че оная диктатура не е знаела граници; не, че ако бяха поискали и успели, щяха да докарат нещо по-читаво.

        А расйки си живеят някои от тях и техните наследници. Има много, които мизерстват и лошото е, че така и не разбраха причината за мизерията си.

        А, да. В соц България малцина живееха "райски". То това тяхното разбиране за райското се доближава до някакво мижаво западно ниво...
        Макар, че, да, някои го даваха "райски", но бях много, много, много малко.

        Comment


          На комунистическия новоговор -живееха си в комунизъма, докото целокупното население свръзваше двата края на развитото социалистическо общество.
          А какви са били иделите на комунистите - идеалисти ? Комунизмът ! Комунизъм какъвто е имало в СССР / с известни уговорки и в Третия Райх / - тоталитарна диктатура с всички "прелести" - ГУЛАГ, штрафбат и пр.

          Comment


            Те не са знаели точно какво искат, естествено. Така е, като се робува на теории и във всички такива движения има лоялни и надяващи се. "Ами казват, че всичко ще е наред" и т.н...

            Пък и пропагандата за Гулаг и штрафбат нищо никога не е говорила, само е създавала измамно чувство на сигурност и оптимизъм.

            Comment


              barabanchik написа
              В края на ноември 1944 г. след изпълнение на главните задачи българското правителство изрази готовност да участва във войната до пълния разгром на хитлеристка Германия.
              През декември беше формирана Първа българска армия в състав около 130 000 човека.
              След съсредоточаване в района западно от Белград тя премина под оперативното ръководство на командващия Трети украински фронт. По негова заповед проведе от 22 до 30 декември Стремската настъпателна операция. На 30 декември получи заповед да прекрати бойните действия да сдаде полосата за отбрана на югославските части и да се прехвърли северно от р. Дунав на Унгарска територия.
              Българското правителство изразило готовност...
              Цитирам постановлението на Министерския съвет от 28 ноември 1944 г.:
              В изпълнение на договора за примирието (т.1, г) и предявеното искане във връзка с това на Съветското главно командване ... одобрява се създаването на една отделна българска армия в състав до 5 дивизии и обща численост до 90 000 души, която да вземе участие в следващите военни действия под командуването на командуващия Трети украински фронт... Край на цитата. Наистина към края на декември Първа българска армия достига численост от 99 660 души, но чак пък 130 000... Може би заедно с партийните функционери, които са провеждали чистките в тила. Впрочем Първа гвардейска дивизия (сформирана от партизани и верни на ком. режима), която първоначално е в състава на Армията, така и не заминава за фронта. Елитът трябва да се пази, другите да мрат.
              Войниците не разбират защо трябва да се бият далеч от границите на България. Офицерите са деморализирани от постоянната заплаха от набеждаване във фашизъм с произтичащите от това последствия. (В началото на декември е отменено прословутото 4 министерско постановление, но масов митинг в София, ген. Трендафилов заявява - Българската армия има грижата да очисти своите редове. Българското родолюбиво офицерство също ще разчисти своите кадри. То не може да търпи в своите редове убийци, палачи, престъпници. То ще ги изключи и предаде на народния съд.)
              Духът на армията е нисък по понятни причини от външно и вътрешно политическо естество - така докладва на 5 декември ген. Стойчев пред Толбухин. Отговорът на маршала е кратък - срещу нежелаещите да се бият мерките трябва да бъдат строги, каквито са в съветската войска. Ясно е какво означава това - разстрел. Така и става, но това е бяло петно във военната история - войнишките вълнения и разстрелите в Първа българска армия в навечерието на Сремската настъпателна операция.
              При подобна подготовка самата операция е пълен резил...
              Да не продължавам нататък. Но продължавам да се питам - какво и е отечественото на Отечествената война. Всички приказки за почетни условия при сключването на мира са толкова несъстоятелни, та чак е обидно... Фактите са известни и въпреки всичко хорът на лъжата продължава да пее тържествените си песни. А с наближаването на 9 май - 60-годишнината от победата в Европа - този хор все повече ще извисява глас. Червената гвардия отдавна репетира...
              "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
              Предизборна програма

              Comment


                трудовак написа
                Червената гвардия отдавна репетира...
                Тя червената гвардия мирясване няма. Обаче при наличието на свобода на информацията, глупостите й лъсват бързо-бързо.
                Войнишките бунтове заслужават отделно внимание. Тъй като съветските управници поначало са лишени от гъвкавост, първата им реакция при всеки проблем е да разстрелят някого. Жуков например е имал тоя обичай... Да, ама нравите у нас не са били такива, старият български морал е бил жив и това предизвиква войската и тя е реагирала. Това е потушено, разбира се, защото в армиите такива неща не се търпят, но и нашата власт малко мирясва и оставя военните на мира, докато си свършат работата на фронта.
                После вече спокойно се заема с тях, за да си осигури армия от свой тип ... И понеже друго освен жестоки репресии комунистите не умяет по това време, мерките са, разбира се, излишно брутални.

                Comment


                  Аз съм категорично против назоваването на военните действия срещу Германия с термина "Отечествена война". Съгласно клаузите на примирието от 26.10.1944г. / ако не се лъжа / България се задължава да участва с армията си във военните действия срещу Германия. Независимо от това, на България не е признат статута на съюзна/съвоюваща държава и е третирана на мирните преговори като победена страна. В качеството на победена страна подписва Парижкия мирен договор България през 1947г.

                  Comment


                    Абсолютно съм съгласен. Проблемът е, че твърде много хора за 45 години са превърнали участието си във войната в професия. Ни най-малко не подценявам подвига им. Съмнявам се обаче, че имат възможността и желанието да видят реалностите. Пропагандата е превърнала твърде много неистини в истина от последна инстанция. Въпросът непрестанно се политизира. Особено пък тази година - 60 години от май 1945 г. в навечерието на парламентарни избори... Малко вероятно е освен двете крайности, да се чуе нещо смислено...
                    "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
                    Предизборна програма

                    Comment


                      Тъй, тъй, тъй.Правилно думате. Отечествена война има за СССР,Полша, Франция,Югосалвия,Гърция. Ние никога не сме били нападнати от Немците, всъщност ние първи ги нападаме и по същата логика за тях срещу нас е Отечествена война. това дето червените псевдо историци са го дрънкали и продължават да дрънкат са пълни глупости
                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        Чакайте малко, да не объркваме нещата на понятийно ниво - "отечествена война" е понятие с достатъчно конкретно съдържание и за подобен "тип" война може да се говори единствено в случаите когато дадената страна води война на собствената си територия (отечество, родина - и оттук войната става "отечествена") и я защитава от чужда агресия (което впрочем е ясно, щом води война на собствената си територия). Задължително е, обаче, дасе води война срещу чужд агресор, т.е., гражданските и подобните конфликти не биха могли да се водят "отечествени".

                        Та като имаме предвид конкретното съдържание на понятието е естествено да заключим, че войната на България срещу Германия, която обсъждаме, не е отечествена за нито една от двете страни - нито БА защитава собствената си територия, нито това прави Вермахта.
                        В този смисъл, използването на словосъчетанието "отечествена война" за този конфликт има перди всичко пропагандно значение. Разбира се, защитниците на тази употреба, освен на вкоренения вече назователен навик, могат да се позоват на сравнително мъглявата аргументация, че участват в тази война за да угодят на победителите и да извоюват по този начин от БЪлгария да не бъдат откъсвани нови части когато се стигне до мирното споразумение (а е съществувала такава възможност). Та в този смисъл те да са защитавали отечеството си. Доколко тази аргументация може да бъде приложена в този случаи не се наемам да преценя, но общо взето ми се струва, че това е недостатъчно за да бъде определяна войната като "отечествена".

                        Comment


                          Parabellum написа
                          Ние никога не сме били нападнати от Немците, всъщност ние първи ги нападаме и по същата логика за тях срещу нас е Отечествена война.
                          Не е много коректно казано. България (правителството на Муравиев)обявява война на Германия , но очевиндо е, че първоначално не е имало намерения да се воюва. Изтеглянето на българските войски от Гърция и от Югославия е задействано още в края на август. Налице са са няколко (по-скоро стихийни) разоръжавания на немски части в България, вкл. и с употреба на оръжие. Като ответна мярка и германците задържат и разоръжават изтеглящи се български части. През втората третина на септември кашата е пълна. Има прокомунистическо правителство, но страната де юре и де факто е окупирана от Червената армия и продължава да е в състояние на война със СССР. В армията колят и бесят (в буквалния смисъл) войнишките комитети. Германски части превземат Кула, Видинско (на 12 септември) и атакуват изтеглящите се от Югославия български части.
                          На 17 септември Толбухин императивно подчинява на себе си Българската армия. Офанзивни действия на българската армия срещу германските войски започват едва през октомври. Легално България може да се смята, че е страна във войната срещу Германия след 28 октомври, когато е сключено примирието със Съюзниците.
                          Колкото до логиката за германската отечествена война (?!) - нека да го забравим като случайно изтървана реплика... На вярвам Parabellum да държи на тази теза.
                          "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
                          Предизборна програма

                          Comment


                            трудовак написа
                            ............Пропагандата е превърнала твърде много неистини в истина от последна инстанция. Въпросът непрестанно се политизира. Особено пък тази година - 60 години от май 1945 г. в навечерието на парламентарни избори... Малко вероятно е освен двете крайности, да се чуе нещо смислено...
                            За съжаление си прав. (:

                            Comment


                              Не трябав да забравяме, че цар Борис никога не е искал да воюва, защото го е било страх да не си отиде като татко си, тъй като за него е било ясно, че победа няма да има. Вероятно тайничко се е надявал да оцелее след войната или поне до края й, а не да се хвърля в касапницата с немците. Пък и никой не може да знае дали бягството му към Лондон, Кайро или където и да е е щяло да свърши успешно. Колко му е да бъде свален от Луфтвафе. В софийския дворец е по-сигурно. Мисля, че личните мотиви за сигурността на един авторитарен диктатор не са за пренебрегване при вземането на политическите решения.
                              Парада ще командвам аз! (О.И.Бендер - велик руски комбинатор)

                              Comment


                                Личността на Борис Трети много се различава от тази на дядо му, който е политически комарджия и пройдоха и наистина не гледа друго, освен себе си, негоден е за голяма политика, макар да е хитър, защото в центъра на мотивацията му е собствената му персона и объркана мания за величие, а не съдбата на страната.

                                Борис Трети е различен - умен, гъвкав, в известна степен слабоволев и поради това невинаги държащ на думата си, но с патриотична и пронародна фискация. Той наистина е обичал обикновения човек и даже донякъде се е старал да му угоди. Но начинът му на живот, отличаващ се с невероятна и невиждана на Балканите лична скромност сочи, че персоната му не е била в центъра на вниманието му. Макар, че, разбира се, той не е можел да не мисли за себе си и семейството си. Но не се е отделял никога от съдбата на държавата.
                                Ако е искал да бяга, имал е достатъчен ресурс да го направи - и полиция, и пари, и международни контакти. И никакво Луфтвафе нямаше да го усети, защото контролът на българското небе си е бил наш тотално.

                                Поемането на цялата власт от негова страна от звенарите е повече резултат на повишено самочувствие, но и е поемане товара на цялата държава, а не за лично облагодетелстване. Не обаче на склонност към авторитаризъм.
                                Той в крайна сметка се оказва недостатъчно силен за този товар, недостатъчно прозорлив, за да разбере, че играта му е много сложна и не се е вписвала в игрите на големите. Пък и да оцени реалната сила на играчите в световната война.
                                До голяма степен ходовете му са били неизбежни, но веднъж направил ги, се старае да смекчи максимално негативите и успява. Нему дължим Южна Добруджа, малкото жертви през войната, а можеше и Македония.
                                Last edited by ; 28-02-2005, 22:06.

                                Comment

                                Working...
                                X