Въпрос около арбитража на Николай ²²

[SRH]

Понеже в темата за паметника възникна един спор около арбитража на Николай ²² и неговата роля за България, рекох да отворя тая тема. Хем няма да цапаме другата, хем може би по-подробно някой ще изясни нещата.

И така, виждаме тоя цитат:

Даваме ултиматум на 8ми юни да се извърши арбитраж в рамките на 8 дена.

Всъщност не даваме ние никакъм ултиматум, а е точно обратното: на 26 май/8 юни (стар/нов стил) са поканени представители на България и Сърбия в Петербург на конференция, която има за цел да изглади противоречията между двете страни. Николай ²² пише: "Държа да установя, че страната, която би започнала тази война, ще бъде отговорна пред славянството и че си запазвам всичката свобода на действие на Русия по отношение на една тъй престъпна борба."

Според Карнегиевата анкета в тайна коренспонденция руснаците пишат

"Ако Сърбия не се подчини на руския арбитраж," тя рискува своето съществуване"."

На 8/21 юни ген. Савов пише в телеграма до командващия ²² армия:
"I. Съществува съюз между сърбите и гърците, чиято цел е да задържат и да си поделят цялата територия на Македония от десния бряг на Вардар с прибавянето към нея на Скопие, Куманово, Кратово и Крива Паланка за сърбите, докато Солун и районите на Правище и Нигрита остават за гърците.
II. Сърбите не признават договора и не са съгласни на арбитраж в рамките на този договор.
III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа като изхождат от основните клаузи, съдържащи се в договора, т.е. да се занимават изключително със спорната зона. Тъй като безспорната територия принадлежи на нас по договор, ние желаем тя да бъде опразнена от сърбите или най-малкото да бъде окупирана от смесени войскови части за времето, докато се водят преговорите. Отправяме същото предложение и до гърците.
IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна. Така в десетдневен срок ще имаме или война, или демобилизация, според това дали исканията на нашето правителство са приети, или са отхвърлени.
V. Ако демобилизираме сега, то посочените територии ще останат в ръцете на гърците и на сърбите, тъй като трудно е да се предположи, че те ще ни ги предадат по мирен път.
VI. Недоволството, което се е появило напоследък в някои части на армията, дава основание да се предполага, че съществува сериозна агитация срещу евентуална война. Вниманието на интелигентните войници трябва да се насочи към обстоятелството, че ако армията се дезорга-низира и стане негодна за военни действия, резултатът ще бъде както е описано в параграф V. Отговорете незабавно дали състоянието на армията е такова, че на нея да може да се разчита за успешни операции."

Както се вижда, а може би това е объркало и AggressiveRefrain, датите на събитията са различни. Вероятно поради това той твърди, че ние даваме ултиматум за арбитраж...

Нататък в обзора на Карнегиевата анкета и във връзка с арбитража се казва "На 23 юли (по нов стил) през деня цар Фердинанд отправя апел към руския цар за посредничество." Това обаче е молба, идваща в момент когато ние сме абсолютно разбити.

[Кухулин]

III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа...
IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна...

Звучи като ултиматум.

[SRH]

Така е. Но всъщност на 22 юни (по нов стил) се провежда заседание на министерския съвет. Там е решено да участваме в арбитража, най-вече и според съображението, че отказът на сърбите би привлякло Европа на наша страна (становището на Теодоров). След излагане на доклада пред Фердинанд за решението (от Данев и Савов) е повикан руския посланик, за да бъде уведомен. Чак в този момент официално се предявява искането за решение на арбитъра в рамките на 8 дни. И както и да гледаме не ние първи искаме свикване на арбитража.

[Николай]

Съобщението на руския посланик в София Неклюдов до Сазонов за резултата от съвещанието на 9 юни:
"Днес г-н Данев ме помоли да Ви предам от името на Царя и правителството следното съобщение:
Предвид крайната опасност, особено усилена след получаване на вчерашната сръбска нота, и предвид невъзможността за непосредствено съглашение между страните относително демобилизацията, българското правителство, желаейки да изчерпи всички средства за мирно разрешение на спора между Сърбия и България, се обръща към върховия арбитър с най-почтителна молба да произнесе решението си във възможно най-къс срок, а именно не по-късно от 8 дена: при това България очаква, че арбитражът ще последва въз основа и в границите на сръбско-българския договор и приложенията му. Българското правителство моли по-нататък щото императорското правителство да го уведоми официално, че приема молбата до вторник вечер (12 юни). В утвърдителен случай министър-председателят ще замине в сряда (13 юни) за Петербург, за да изслуша арбитражното решение, и след решението, за обсъждане всички други въпроси"

До голяма степен наистина е ултиматум, който обаче не променя съществено нищо. Освен че определя крайната дата, след която сме заявявали че ще сме готови за война. И преди , и след 9 юни българското правителство е настоявало категорично:
1. Да се осъществи предвиденият в договора руски арбитраж съгласно буквата на договора и в неговите рамки - тоест арбитраж само относно спорната зона - северно от линията в. Голем (сев. от Крива паланка) - манастира гъбовци (северно от Охрид). За безспорната зона - никакъв арбитраж - съгласно договора тя се считала ipso jure за българска. Затова и Данев е считал, че всъщност няма за какво да преговаря в Петербург и отказва да замине. Според неговите виждания преговори между България и Сърбия няма и не може да има относно територията, тъй като има влязъл в сила договор между тях. Просто Русия е трябвало да определи границата в спорната зона, за което не е имало нужда от физическото присъствие на българския министър-председател. Нещо повече, отиването на Данев в Петербург преди гаранцията, че сърбите ще се съгласят на безусловен арбитраж в рамките на договора щяло да бъде изключително вредно, защото щяло да покаже слабост, да насърчи сърбите да продължат да упорстват, да предизвика негодувание срещу Данев в България и в крайна сметка да го постави в Петербург пред огромен натиск от всички страни. Данев се е опасявал много именно от последното....
2. Преди арбитража и преди всякаква демобилизация (предлагана от руснаците от началото на май) в безспорната зона да се настанят смесени българо-сръбски гарнизони. Според виждането на българското правителство по никакъв начин навлизането на български части в безспорната зона не можело да бъде възпрепятствано, защото тя (да повторим) според договора е българска. Ако до този момент нямало заповед да се навлезе там - това се дължало единствено на нашето благоразумие и нежеланието да се предизвикват инциденти. Това обяснява и действията на нашата армия на 17 юни, както и на пръв поглед необяснимия факт, че 5 армия не получава заповед за настъпление на 15 юни. А тя не получава такава заповед, защото е разположена почти изцяло срещу спорната зона...
3. Споровете за територии с Гърция да не подлежат на разглеждане от въпросния арбитраж. Впрочем и до ден днешен няма открит официален документ на българското правителство, който да показва някаква дори минимална идея как да се реши спорът с гърците по мирен начин. Директните преговори били безплодни, щото гърците не отстъпвали Солун и Югозападна Македония, които ние сме искали на всяка цена. Арбитраж пък не искаме, защото Русия и Великите сили в съвкупност са против български Солун (единствено Австро-Унгария ни е поддържала и то единствено по "тактически" съображения)...
Сърбите, подкрепени към онзи момент категорично и вече открито от Русия искат:
1. Арбитраж, който обаче да отчитал променената според тях обстановка.
2. Незабавна и едновременна частична демобилизация на сръбската, българската и гръцката армии до 1/3 или 1/4 от мобилизирания им състав. Никакво прекрачване на демаркационните лини - ерго никакви смесени гарнизони с безспорната зона.
3. Едновременен арбитраж задължително и по гръцко-българския спор. Към онзи момент Сърбия и Гърция са вече обвързани със съюзен договор, който ги задължава взаимно да не допускат българите да получат каквато и да е територия отвъд Вардар.
При така създалите се обстоятелства Руската империя в лицето на външния си министър Сазонов отказва да приеме българските искания, а няма и никаква надежда сърбите и гърците да ги приемат. Позициите на страните по спора са си оставали диаметрално противоположни. Твърдението на руския посланик Неклюдов пред Министерския съвет по време на въпросното заседание на 9 юни, че сърбите са приели българските условия за арбитража е напълно невярно - опровергава се дори от руската т.нар. "Оранжева книга", издадена още през 1914 г. Напротив - предния ден сръбското правителство изпраща нота (спомената "вчерашна сръбска нота") в точно противоположния смисъл: че държи на досегашните си аргументи: Арбитраж на нова и по-широка основа между България от една страна и всички нейни досегашни съюзници, от друга, както и пълна, незабавна и безусловна демобилизация на всички армии. Но това лъжливо твърдение по-късно ще послужи като основен коз на Данев в защитата му: видите ли, сърбите ни приеха условията, но нашите австрофили начело с оня продажен немец...Тази опашата лъжа впрочем се среща тук-таме и до ден днешен.
В Петербург наистина използват нотата на българското правителство, за да си измият ръцете: "Давате ни ултиматуми! Така не може да се преговаря!" - но истината е, че войната в някаква форма е щяла да се случи, със или без това решение на Данев и правителството. Към онзи момент единственият реален изход войната да бъде избегната е било да се съгласим с сръбско-гръцките условия, подкрепяни и от Русия. В такъв случай бихме могли да разчитаме на: двата бряга на Струма при устието, вероятно Тасос, със сигурност Кукуш и Дойран и територията източно от реките Лъкавица, Брегалница и Злетовска до билото на Осоговската планина. Възможно е било при "широкия арбитраж" да ни се дадат и Кратово и Крива Паланка и евентуално граница до Вардар (но без Велес).
Решението на 9 юни е в смисъл - ако до 12 юни Русия не гарантира, че ще се призонесе в срок до 17 юни върху разделението на териториите в спорната зона съгласно договора (и само и единствено в неговите рамки) войната от българска страна ще се счита за неизбежна и ще трябва да бъде обявена, защото още на 5 юни на войските е обявено, че въпросът мир или война ще се реши "в 10 дена". Излиза, че след тоя срок е било немислимо за самото правителство неясното положение да продължава. Затова и Савов на 15 юни е убеден, че ако започнат военни действия - правителството ще ги одобри. След като е докарал нещата на практика безвъзвратно до война, Данев в 12 без пет обаче започва да се колебае и крие от отговорност (преди всичко пред Русия-да не забравяме, той "с Русия политика не може да прави"! ). Когато все пак на 17 юни боевете започват и се получават първите съобщения за успехи (впрочем силно преувеличени)- изцяло ги подкрепя и дори отива за цял ден в Щаба на Трета армия в Божурище, за да не можели да го открият дипломатите. Т.е. Данев е очаквал армията да направи бившите съюзници и Русия наклонни да приемат българското виждане за спора. Каруцата обаче, както е известно - почти веднага се обръща..

[Гост]

Може ли някаде да се намери договора на Фердинанд с Русия ? Не помня коя година точно беше но е около 1900г. имаше го в интернет но сега не мога да го открия.

[SRH]

Решението на 9 юни е в смисъл - ако до 12 юни Русия не гарантира, че ще се призонесе в срок до 17 юни върху разделението на териториите в спорната зона съгласно договора (и само и единствено в неговите рамки) войната от българска страна ще се счита за неизбежна и ще трябва да бъде обявена, защото още на 5 юни на войските е обявено, че въпросът мир или война ще се реши "в 10 дена". Излиза, че след тоя срок е било немислимо за самото правителство неясното положение да продължава. Затова и Савов на 15 юни е убеден, че ако започнат военни действия - правителството ще ги одобри. След като е докарал нещата на практика безвъзвратно до война, Данев в 12 без пет обаче започва да се колебае и крие от отговорност (преди всичко пред Русия-да не забравяме, той "с Русия политика не може да прави"! ). Когато все пак на 17 юни боевете започват и се получават първите съобщения за успехи (впрочем силно преувеличени)- изцяло ги подкрепя и дори отива за цял ден в Щаба на Трета армия в Божурище, за да не можели да го открият дипломатите. Т.е. Данев е очаквал армията да направи бившите съюзници и Русия наклонни да приемат българското виждане за спора. Каруцата обаче, както е известно - почти веднага се обръща..

Ще карам по стар стил датите, така че да има някакъв синхрон. Първо едно уточнение: цитираната телеграма на Савов е от 8 юни. В нея той говори за 10-те дни, през които се очаква решение.

За решението от 9 юни: Както пише Неклюдов, Данев е изразил готовност да пътува за Русия. Така на 17 юни руска канонерка го чака, докато сме в състояние на война. И съответно никъде не отива, защото е поставен пред свършен факт. Самото заседание на МС от 9 юни протича противоречиво. Първоначално Данев казва, че войната е неизбежна, но аргументите на Теодоров (че една такава война е срамна работа, че ще загубим подкрепата на Европа) надделяват. Именно Теодоров казва, че Данев трябва да замине за арбитража защото "там ще се намери всичко, което се търси". Всъщност в подкрепа на мира се изказват всички министри, с изключение на Христов, на когото думата не е дадена. Очевидно е, че първоначалното мнение на Данев е променено.

Чак след това се съобщава решението на Фердинанд и по-късно е привикан руския посланик. Какво точно е обсъждано при Фердинанд не е известно, обаче видно от кореспонденцията се появява и срока от 8 дни. До този момент единствено ген. Савов е споменавал за срокове и то в коренспонденция до други военни. А трябва да се каже, че Савов е единствения присъствал на рапорта при Фердинанд.

В подкрепа на мотивацията на Данев да пътува до Русия е и писмото от 10 юни от нашето посолство в Петербург:

Войната ще бъде нашата загуба. Императорът и руското правителство са решили да бъдат арбитри съгласно със и в рамките на договора. Желателно е да дойдете веднага, тъй като „отсъстващият е винаги потърпевш". В противен случай Русия няма да ви защити по какъвто и да е начин, франция няма да ви даде никакви пари, а Англия и Германия ще ви изоставят на собствените ви сили. Тъй като в този случай Германия поддържа Тройния съюз, няма кой да постави в шах руската политика; Австро-Унгария няма да отиде по-далеч от платонически обещания, а Румъния положително ще завземе ваши територии, когато Русия не може да ви защити.

А ето една телеграма на ген. Савов от 16 юни, в която по-добре си личат мотивите за нападението:

В директива 24 аз заповядах на Четвърта армия да предприеме нападателни действия, а на Втора армия веднага след като завърши своите действия срещу Чаяза, да започне да се съсредоточава по предварително установената линия с оглед атака срещу Солун. Господа генералите трябва да имат предвид, че нашите действия срещу сърбите и гърците се предприемат без формално обявяване на война, главно по следните причини: I) Да се повдигне духът на армията и след това тя да гледа на нашите съюзници като на днешни наши неприятели; II) Чрез създаването на опасения за война между съюзниците да се ускорят решенията, които трябва да бъдат взети от руската външна политика; III) Да се нанесат тежки удари върху нашите неприятели с оглед да бъдат принудени да покажат по-голяма готовност за отстъпки; IV) Тъй като нашите неприятели са окупирали територии, които ни принадлежат, нека се опитаме с оръжие да завладеем нова територия, докато европейските сили се намесят, за да спрат нашите военни действия. Тъй като може да се предвижда ранна намеса на европейските сили, необходимо е бързо и решително действие. Четвърта армия трябва да завземе Велес на всяка цена поради голямото политическо значение на една такава победа. Ако действията на Четвърта армия са успешни, Втора армия ще получи заповед да нападне Солун.

Между другото не виждам защо Данев особено да се е полакомил от временните успехи. Той си подава оставката няколко дни след атаката. Това е момент, когато още не сме напердашени. Освен това, ако беше така щастлив от своеволното решение на Савов нямаше да го уволни на 18 юни.

[ivan_kunchev]

Искате ли да се съсредоточим върху следното противоречие:

Сърбите, подкрепени към онзи момент категорично и вече открито от Русия искат...

и

Императорът и руското правителство са решили да бъдат арбитри съгласно със и в рамките на договора.

[Николай]

Фердинанд лично политически договор с Русия няма как да има. През 1902 г. е сключена военна конвенция между България и Русия, но тя е влизала в сила единствено при конфликт между Русия и България от една страна и Румъния и Австро-Унгария от друга.

[Николай]

Между другото не виждам защо Данев особено да се е полакомил от временните успехи. Той си подава оставката няколко дни след атаката. Това е момент, когато още не сме напердашени. Освен това, ако беше така щастлив от своеволното решение на Савов нямаше да го уволни на 18 юни.

Данев няма как да уволни Савов, защото назначението на Савов за помощник-главнокомандващ е по силата на Царски указ. Напротив, Савов е отстранен лично от царя на 19 юни с мотива, че не е изпълнил нареждането да не се спират военните действия на 18 юни.
Данев е очаквал, че в рамките на няколко дена нашите части в Македония ще успеят да изтласкат сърбите и гърците от една значителна част от безспорната зона, а Русия, за да спаси сърбите ще ги принуди да приемат "договорния арбитраж". Звучи невероятно наивно. Но това са думите на самия Данев пред целия щаб на Трета армия следобеда на 17 юни. "Радвайте се! След два-три дена ще имаме интервенция на Силите и аз ще диктувам условията на арбитража в Солун". Свидетели на тези думи са генералите Димитриев, Жостов и Тантилов, както и полковник Стефан Азманов. Малко по-предпазливо, но в подобен стил се изразява и пред правосъдния министър Абрашев, докато пътуват към щаба на Трета армия преди това същия ден (Абрашев отразява това в дневника си). При това пред Абрашев той показва завидно познаване на развитието на военните дейстия: знае, че е превзет Гевгели, че нашите са заели Правишко и устието на Струма, били сме наблизо до Велес...Да напомним, че според твърденията на самия Данев и членовете на правителството те научили подробности за атаката едва вечерта на същия ден от нотите на Сърбия и Гърция...
Относно оставката: на 18 юни сърбите, както е известно отказват да спрат военните действия и успяват да нанесат тежко поражение на 7 дивизия при Злетовската река. Цели 5 български дружини са на практика напълно унищожени, загубено е цяло артилерийско отделение. 8 полк по някакво чудо успява да отстъпи и да спаси от пълно обкръжение. 4 армия отстъпва на старите си позиции, а при Криволак победата все още не се очертава ясно. На 19 започва гръцката офанзива и още първия ден нашите са принудени да отстъпят на позицията непосредствено пред Кукуш. Тоест нещата тръгват на зле. Най-важното е, че на 20 юни Румъния подава нота, с която уведомява, че няма да стои безучастна в конфликта и че същия ден е започнала обща мобилизация. Не е имало и капка съмнение, че Румъния се готви за война срещу България. При това положение цялата идея на Данев (и разбира се, на Савов)чрез нападението на 17 юни да принуди руснаците да накарат сърбите да приемат безусловно арбитража, докато Румъния стои безучастно, рухва. Същия ден вечерта се събира Коронния съвет и заседава цяла нощ с участието на Царя, Данев, водачите на опозиционните партии и престолонаследника. На него Данев (за първи път след 4 дена!) твърди (в отсътствието на висшите военни, които биха могли да го изобличат), че делото на 16 юни не е дело на правителстово, а на военните и предлага военните да съставят правителство начело с генерал Р.Петров. Данев обаче не е подавал оставката на кабинета на този Коронен съвет. нещо повече, той заявява, че ще се опита да спре румънското нахлуване с руска помощ и съгласно съобщението на правителството до легациите в чужбина "Негово величество изказа пълното си доверие в политиката на правителството". На 21 юни Данев изпраща телеграма ¹2017 до Петербург, в която моли отчаяно Русия да не допуска нахлуването на румънски войски. На следващия ден 22 юни се получава руския отговор - Русия отказва да се намеси в спора между Румъния и България, защото подобна намеса би дала предимство на българите в спора им със Сърбия и Гърция. Русия заявява също така, че счита договора от 1912 г. за вече обезсилен от започналите военни действия...
Телеграмата от посланика ни в Русия Ст.Бобчев от 10 юни, с която се моли Данев да дойде по най-бързия начин в Петербург не може да се каже, че отразява намеренията на българското правителство, по простата причина, че тази си молба Бобчев адресира именно към българския министър-председател, не към руското министър на външните работи. Тя е следствие на изключително острата реакция на Сазонов на "ултиматума" от 9 юни. Нещо повече- прословутата руска канонерка е пратена във Върна от руското правителство още на 13 или 14 юни, а Данев категорично отказва да тръгне за Петербург преди да види резултата от заседанието на Скупщината и главно дали Сърбия приема безусловно договорния арбитраж. Така, че всичките истории, как той щял да тръгне за Петербург на всяка цена, ама военните не му давали и щели да го спрат преди Горна Оряховица насила, по мое скромно мнение са басни, съчинявани за оправдание...

[SRH]

Това е една вече доста стара препирня: кой е виновен - Савов (или военните) или Данев (демек политиците). Струва ми се, че и в двете обвинения има достатъчно истина, защото Данев е наистина нерешителен министър-председател, което може би обуславя изземването на инициативата от страна на Савов. Моята позиция по този въпрос е, че Савов е успял да манипулира Фердинанд за готовността на армията да се захване с тая война. Освен това Савов очевидно има съвсем неверяна и недалновидна преценка за реалното външнополитическо положение "III) Да се нанесат тежки удари върху нашите неприятели с оглед да бъдат принудени да покажат по-голяма готовност за отстъпки; IV) Тъй като нашите неприятели са окупирали територии, които ни принадлежат, нека се опитаме с оръжие да завладеем нова територия, докато европейските сили се намесят, за да спрат нашите военни действия."

Наистина, даването на срок от 8 дни за вземане на решение е вид условие. Да се каже "ултиматум" обаче е силно пресилено и не за друго, а защото (видно от коренспондециите) руснаците най-много кандърдисват спорещите да се представят на арбитраж. Просто няма как да се даде ултиматум от слабата страна, освен ако някой не счита, че е по-силен от реалното положение на нещата. Този някой е ген. Савов, докато Данев се лута в различни решения и в крайна сметка позволява събитията да го изпреварят.

Цитираната телеграма от Бобчев показва, че Данев (и най-вече Теодоров, щото към него е била адресирана телеграмата) са били съвсем наясно с реалното разположение на Русия към конфликта към онзи момент. И предвид на всички усилия за уреждане на спорните въпроси с арбитраж не е чудно (в тоя смисъл е и цитирания по-горе призив на Николай ²², действията на Хартвиг в Сърбия), че руснаците не биха подкрепили агресора. Така че е напълно обяснимо нежеланието им да се намесват в наша полза по повод румънците и каквото и да е друго. Бих казал, че нашето твърдоглавие е причината и по-конкретно на Савов.

Наистина интересен момент е какво прави сръбската скупщина. Известно е, че на 17 юни Пашич е в скупщината, за да обоснове решението си да отиде на арбитраж. Разбира се той също има някакви условия (тва е по-точната дума от "ултиматум"), които обаче нямат особено значение предвид на случилите се събития. Защото точно в това време той получава телеграма за започването на военните действия. Отново излиза, че прибързаните действия на Савов провалят провеждането на арбитража...