От известно време правя опити да събера информация за това, кои точно български подразделения са били дислоцирани по време и непосредствено след Междусъюзническата война в района на Одринска Тракия, Беломорска Тракия, Източните Родопи и непосредствено граничещите с тях райони на старата (до 1912) българска територия. Информацията, която ми е достъпна е изключително оскъдна по този въпрос. Може би в Военния архив разполагат с повече, но скоро път към Търново нямам, за жалост...Така, че ще съм благодарен за всяка информация 
Сега да обобщя с каква информация разполагам към момента:
Към 16 юни 1913 в Източна Тракия:
². "Окупационен корпус" на генерал Брадистилов, състоящ се от:
1. 2/10 бригада (47 и 48 пехотни полкове - общо 8 дружини), вероятно 3/10 нескорострелна полска батарея, 2-ри и 3-ти ескадрони от 4-и конен полк - при Чаталджа
2. 1/39 дружина - при Булаир. Оказа се погрешно твърдението в почти всички източници, че там била "дружина от 7-а дивизия", както съм посочил и аз в бойното разписание, което постнах преди няколко години. Всички дружини на полковете от 7-а дивизия са си били в Македония към началото на военните действия с изключение на 4/14 дружина (взета за кадър на 67 пехотен полк), и 3/14 - гарнизон в Солун. 1/39 дружина - напротив не е посочена в състава на полка си в Македония в изданието на ГЩ. Впрочем генерал Ковачев в неиздадените си спомени също споменава, че на Булаир е оставена дружина от 39 полк.
3. 9 конен полк (3 ескадрона)-по крайбрежието на Мраморно море.
²². Войски в разпореждане на Тракийския военен губернатор (генерал-майор Вълко Вълчев)
От тях имам положителни сведения само за намиращия се в състава на Одринския гарнизон 58 пехотен полк (3 дружини) и 2/43 и 3/44 дружини, както и за 1-и ескадрон от 4-и конен полк в Димотика. В Източна Тракия към този момент, вероятно северно от линията Мидия-Енос (но неизвестно къде точно), е бил и 8-и конен полк (3 ескадрона).
Със сигурност между в Източна Тракия е имало и отделни опълченски роти, но кои точно - нямам информация и бих бил благодарен ако някой ми помогне. На 19 юни в доклад до генерал Ковачев командирът на 7-и опълченски полк споменава, че "3 роти" от полка му са в Люлебургас, но не споменава кои.
През пролетта на 1913 4-ти роти на 23-а опълченска дружина са заемали района Ипсала-Енос-Малгара-Кешан. Дали са били там и към 16 юни?
Има логика по това време там да са били изцяло или отчасти и 8,9 и 10-а погранични дружини. В "Разорението на тракийските българи" на професор Милетич се споменава, че когато на 30 юни турците започват настъплението си, в Софлу е имало "опълчение от Стара и Нова Загора" (от 12-а и 32-а опълченски дружини?) с началник подполковник Желязков, което на 8-9 юли се изтегля в посока Кушукавак (Крумовград). Милетич споменава и за 7-а погранична дружина в Гюмюрджина.
Интересен е и въпросът за пехотните части оставени в състава на гарнизоните в Портолагос и Дедеагач. В Дедеагач е имало освен 4/16 дружина и 3 опълченски дружини. Почти сигурно една от тях е била 10-а опълченски, която е била там и през януари 1913.За другите две нямам сведения (16-а опълченска? 36-а опълченска ?). В Портолагос е имало според едни сведения две опълченски дружини, според други четири опълченски роти. Възможно е да имало всъщност по 2 отделни роти от 2 отделни опълченски дружини През април 1913 по две роти от 11-а и 21-а опълченски дружини са били в състава на охраната на жп линията Ксанти-Драма-Серес в района на Втора армия. Впоследствие за тях не се споменава в изданието на ГЩ, нито в книгата на генерал Никола Иванов...
В района на Централните Родопи (Даръдере, Смолян) е имало наше опълчение (от кои дружини?) както и се споменава за някаква "Сборна Тракийска допълваща дружина" и "Сборна Допълваща дружина от 1-а бригада на 2-а Тракийска дивизия" на гарнизон в Даръдере. Вероятно става въпрос за събраните в една 9-а и 21-а допълващи дружини от стари войници, които още през октомври 1912 са съсредоточени в Хвойна и настъпват впоследствие в Родопите с част от Родопския отряд.
На 22 юни 1913 по заповед на Щаба на ДА по две дружини от 47-и и 48-и полкове започват да се товарят на станция Кабакча до Чаталджа и да се превозват първо за Втора армия, но впоследствие маршрута им е променен и като Сборен полк от 2-а бригада на 10-а дивизия тези 4 дружини влизат в състава на 5-а армия (от 25 юни). Впоследствие - около 12-13 юли се споменава, че 47 полк (вероятно именно тези дружини) е прехвърлен в състава на 4-армия по горното течение на Брегалница и в 15-17 юли взима участие в атаките срещу Занога на Гръцкия фронт.
На същия 22 юни 1913 2/43 и 3/44 дружини също се натоварват на влака и на 25 юни се включват пак в състава на съответните си полкове (4-а дивизия, 5 армия). Така излиза, че към момента на турското нахлуване от Действащата армия в Източна Тракия са останали само 58-и полк в Одрин, 1/39 дружина и общо четири дружини от 2/10 бригада на Чаталджа (според Г.Марков - "Българското крушение" - три дружини) и неизвестно колко и кои опълченски и погранични дружини.
На 30 юни османската армия пресича демаркационната линия, а нашите части по заповед се изтеглят пред тях към линията Мидия-Енос. двата ескадрона от 4 конен полк водят престрелка с настъпващите турски войски, които още на 3 юли стигат станция Муратли, където тогава е била 16-а рота от 47-и полк.
Сега да обобщя с каква информация разполагам към момента:
Към 16 юни 1913 в Източна Тракия:
². "Окупационен корпус" на генерал Брадистилов, състоящ се от:
1. 2/10 бригада (47 и 48 пехотни полкове - общо 8 дружини), вероятно 3/10 нескорострелна полска батарея, 2-ри и 3-ти ескадрони от 4-и конен полк - при Чаталджа
2. 1/39 дружина - при Булаир. Оказа се погрешно твърдението в почти всички източници, че там била "дружина от 7-а дивизия", както съм посочил и аз в бойното разписание, което постнах преди няколко години. Всички дружини на полковете от 7-а дивизия са си били в Македония към началото на военните действия с изключение на 4/14 дружина (взета за кадър на 67 пехотен полк), и 3/14 - гарнизон в Солун. 1/39 дружина - напротив не е посочена в състава на полка си в Македония в изданието на ГЩ. Впрочем генерал Ковачев в неиздадените си спомени също споменава, че на Булаир е оставена дружина от 39 полк.
3. 9 конен полк (3 ескадрона)-по крайбрежието на Мраморно море.
²². Войски в разпореждане на Тракийския военен губернатор (генерал-майор Вълко Вълчев)
От тях имам положителни сведения само за намиращия се в състава на Одринския гарнизон 58 пехотен полк (3 дружини) и 2/43 и 3/44 дружини, както и за 1-и ескадрон от 4-и конен полк в Димотика. В Източна Тракия към този момент, вероятно северно от линията Мидия-Енос (но неизвестно къде точно), е бил и 8-и конен полк (3 ескадрона).
Със сигурност между в Източна Тракия е имало и отделни опълченски роти, но кои точно - нямам информация и бих бил благодарен ако някой ми помогне. На 19 юни в доклад до генерал Ковачев командирът на 7-и опълченски полк споменава, че "3 роти" от полка му са в Люлебургас, но не споменава кои.
През пролетта на 1913 4-ти роти на 23-а опълченска дружина са заемали района Ипсала-Енос-Малгара-Кешан. Дали са били там и към 16 юни?
Има логика по това време там да са били изцяло или отчасти и 8,9 и 10-а погранични дружини. В "Разорението на тракийските българи" на професор Милетич се споменава, че когато на 30 юни турците започват настъплението си, в Софлу е имало "опълчение от Стара и Нова Загора" (от 12-а и 32-а опълченски дружини?) с началник подполковник Желязков, което на 8-9 юли се изтегля в посока Кушукавак (Крумовград). Милетич споменава и за 7-а погранична дружина в Гюмюрджина.
Интересен е и въпросът за пехотните части оставени в състава на гарнизоните в Портолагос и Дедеагач. В Дедеагач е имало освен 4/16 дружина и 3 опълченски дружини. Почти сигурно една от тях е била 10-а опълченски, която е била там и през януари 1913.За другите две нямам сведения (16-а опълченска? 36-а опълченска ?). В Портолагос е имало според едни сведения две опълченски дружини, според други четири опълченски роти. Възможно е да имало всъщност по 2 отделни роти от 2 отделни опълченски дружини
През април 1913 по две роти от 11-а и 21-а опълченски дружини са били в състава на охраната на жп линията Ксанти-Драма-Серес в района на Втора армия. Впоследствие за тях не се споменава в изданието на ГЩ, нито в книгата на генерал Никола Иванов...В района на Централните Родопи (Даръдере, Смолян) е имало наше опълчение (от кои дружини?) както и се споменава за някаква "Сборна Тракийска допълваща дружина" и "Сборна Допълваща дружина от 1-а бригада на 2-а Тракийска дивизия" на гарнизон в Даръдере. Вероятно става въпрос за събраните в една 9-а и 21-а допълващи дружини от стари войници, които още през октомври 1912 са съсредоточени в Хвойна и настъпват впоследствие в Родопите с част от Родопския отряд.
На 22 юни 1913 по заповед на Щаба на ДА по две дружини от 47-и и 48-и полкове започват да се товарят на станция Кабакча до Чаталджа и да се превозват първо за Втора армия, но впоследствие маршрута им е променен и като Сборен полк от 2-а бригада на 10-а дивизия тези 4 дружини влизат в състава на 5-а армия (от 25 юни). Впоследствие - около 12-13 юли се споменава, че 47 полк (вероятно именно тези дружини) е прехвърлен в състава на 4-армия по горното течение на Брегалница и в 15-17 юли взима участие в атаките срещу Занога на Гръцкия фронт.
На същия 22 юни 1913 2/43 и 3/44 дружини също се натоварват на влака и на 25 юни се включват пак в състава на съответните си полкове (4-а дивизия, 5 армия). Така излиза, че към момента на турското нахлуване от Действащата армия в Източна Тракия са останали само 58-и полк в Одрин, 1/39 дружина и общо четири дружини от 2/10 бригада на Чаталджа (според Г.Марков - "Българското крушение" - три дружини) и неизвестно колко и кои опълченски и погранични дружини.
На 30 юни османската армия пресича демаркационната линия, а нашите части по заповед се изтеглят пред тях към линията Мидия-Енос. двата ескадрона от 4 конен полк водят престрелка с настъпващите турски войски, които още на 3 юли стигат станция Муратли, където тогава е била 16-а рота от 47-и полк.
Comment