Военни паметници и гробища

[dibo]

Още снимки:

[dibo]

Полковник доцент Станчо Станчев: Издигаме железен кръст на Каймакчалан

Монументът ще увековечи паметта на загиналите в епичната битка през 1916 г.

Българската армия води една от най-ожесточените си битки през Първата световна война в района на връх Каймакчалан в днешна Македония през септември 1916 г. срещу сърби, подкрепяни от съюзниците си от Антантата.
Наскоро стана ясно, че инициативен комитет предлага на върха да се издигне мемориал за загиналите. Това е и поводът на разговора с председателя на комитета полковник доцент Станчо Станчев, който е началник на секция “Военноисторически изследвания и поуки от практиката” във Военна академия “Г. Ст. Раковски”.


- Г-н полковник, каква е същността на инициативата ви?
- Инициативата произлиза от Военноисторическата комисия. Тя се заключава в това да бъде издигнат железен кръст заедно с възпоменателна плоча на най-високия връх на Нидже планина – Каймакчалан, висок 2525 м. Там по времето на Първата световна война за 49 дни са загинали около 1500 българи. Сега, на 18 септември, ще се навършат 95 години от тези епични боеве.
- Кое ви мотивира да предложите изграждането на подобен паметник?
- От петте войни, които води Третата българска държава, под бойните знамена преминават над 2,5 милиона души! От тях между 150 и 200 000 оставят костите си по бойните полета.
Интересно е да се отбележи, че 80 на сто от загиналите български воини са погребани извън територията на България. Само в границите на бивша Югославия има над 1400 военни гробища и около 50 000 загинали български воини.
В Македония военните гробища са около 500. В тях са погребани около 18 000 загинали български воини. От тези 500 военни гробища в момента имаме известни само 5!
Тези факти ни накараха да започнем да издирваме военните гробища. Това наше намерение се засили особено след като посетихме връх Каймакчалан и видяхме каква е била действителността. Той е в граничната зона между Македония и Гърция, в много труднопроходима местност, високо в планината.
Полесражението продължава да бъде зарито с осколки от снаряди. Цялата месност е осеяна с тях, с много патрони и гилзи, има дори и невзривени снаряди. Всичко свидетелства за това какви жестоки, кръвопролитни и напрегнати боеве са се водили на върха през септември и октомври 1916 г. Виждайки това, както и липсата дори на един кръст, който да напомня за българските герои, пролели кръвта си там, решихме да започнем инициативата за създаване на такъв мемориал. Там поколенията да отдават почит към загиналите наши предци.
- Какво ще представлява мемориалът?
- В мемориала или Железния кръст, както сме го нарекли, ще бъдат вградени именно тези осколки от снаряди. Впрочем, някои от тях вероятно са отнели живота и на български воини. Кръстът ще е с височина 20-25 м.
Създаден е организационен комитет под егидата на министъра на отбраната г-н Аню Ангелов. Аз съм председател на комитета. В него влизат председателят на Съюза на офицерите от резерва «Атлантик» генерал-майор от резерва Стефан Димитров, членът на Асоциацията на завършилите колежа на НАТО генерал-майор от резерва Съби Събев, кметът на Сливен г-н Йордан Лечков, главният секретар на Съюза на ветераните от войните капитан първи ранг от резерва Марин Петков и главният експерт в Министерството на отбраната Иво Антонов, който отговаря за военните паметници. Надявам се инициативата да бъде подкрепена и от други родолюбиви и патриотични организации.
- Защо е включен кметът на Сливен?
- Той е член на комитета, защото от загиналите 1500 воини на Каймакчалан, 988 офицери, подофицери и войници са само от един полк – 11-и Сливенски полк. При численост около 4100-4200 души, от този полк в Първата световна война загиват около 1600 души. Дори сред личния състав се разпространява мълвата, че полкът винаги е изпращан на най-тежките места, защото главнокомандващият на действащата армия генерал Никола Жеков е сливналия. За да не го обвинят, че толерира този полк, той го е изпращал на най-тежките места.
Затова и загубите са най-жестоки и най-големи именно в този полк. Останалите загуби са от състава на Трета Балканска дивизия, която също е разположена в Сливен. Така че сливенци в най-голяма степен олицетворяват тези жестоки, кръвопролитни боеве на Каймакчалан.
- Имате ли съгласието на Македония за изграждането на монумента?
- Идеята е към железния кръст да има гранитна плоча, на която да бъде изписано «В памет на загиналите воини в боевете на Каймакчалан през август и септември 1916 г.». Не конкретизираме за кои воини става въпрос, защото желание да участват в тази инициатива изразиха и представители на обществени организации от Република Сърбия.
Интересно е да се отбележи, че ако нашите загуби са 1500 души, жертвите от сръбска страна са двойно повече. Но за разлика от нас те имат на върха костница, в която са разположени тленните останки на загиналите им войници. Имаме съмнения, че сред тези кости има и такива на български войници.
И ако си припомним известния стих на Димчо Дебелянов «Мъртвият не ни е враг!», няма нищо по-добро от това да си стиснем ръцете и тази идея да бъде осъществена от двете съседни държави, които тогава са воювали помежду си. Така че има изявено желание, но все още то е само намерение. Сигурни сме, че нашите приятели и колеги от Сърбия ще изпълнят обещанието си.
Засега все още нямаме връзка и договорености с македонското правителство, това ще бъде много важен ход. Затова именно и проведохме среща с министъра на отбраната, на която той пое патронажа и изрази твърдото намерение да потърси решение от страна на македонското правителство за монтирането на този кръст на Каймакчалан. Вярваме, че ще срещнем подкрепа и съдействие от македонските власти за монтирането на този кръст, което, да се надяваме, ще стане през лятото на следващата година.
- Може ли на Каймакчалан да се направят допълнителни археологически проучвания, за да се изяснят неизвестни подробности за битката?
- Разбира се, че може. Ние сме започнали една мащабна акция за издирване на имената на всички българи, загинали по бойните полета във войните на Третата българска държава. Идеята ни е да направим един сайт, в който да събираме цялата информация и в крайна сметка да имаме една пълна база от данни за тези герои.
Срамно е в графата «Безследно изчезнали» 100 години след войната да се водят около 30 000 български воини... Най-малкото това е неуважение към подвига на тези наши предци. Затова ще направим всичко възможно те до един да станат известни!
На следващо място имаме идея да развърнем Балкански център за военноисторически изследвания, който да е разположен в Кюстендил. Този град географски ни дава възможност да организираме срещи между военните историци на Македония, Албания, Сърбия, Гърция и България.
По-дългосрочната идея е да организираме във Военната академия магистърска програма по балканска военна история, в която да се обучават историци от региона.
Много непонятно е за чужденците извън Балканите, когато наблюдават в музеите в Белград и в София материали, свързани с Балканската война, да имат чувството, че става дума за две различни войни. Просто ние трябва чрез историята да се обединим. Да направим взаимни компромиси там, където е необходимо и да изгладим отношенията си така, че да можем да правим обща балканска история.
Това ни е идеята, която се надявам да реализираме. А за военната археология – наистина много неща могат да бъдат проучени по бойните полета. Нищо досега не е работено там, особено в районите като Каймакчалан, където местността е труднодостъпна, а е и гранична зона.
Имаме идея да започнем експедиции и да обходим целия Южен фронт. Защото може да знаеш много добре теоретично всички данни, свързани с водените военни действия, но когато не си стъпил на местността, ти не си почувствал обстановката.
- Как ще бъде решен въпросът с финансирането за паметника?
- Имаме твърдото обещание от общината в Сливен, че ще поемат основните финансови разходи. Освен това сме обявили дарителска кампания, с картички по 2 лева, всяка с оригинален номер. Така ще можем не толкова да набираме допълнително средства, колкото да накараме повече хора да бъдат съпричастни на идеята и да участват в съграждането на този, бих го нарекъл, кръст на безсмъртието на нашите мъченици. И ще може поне отчасти да се запълни съществуващата празнина на хилядите безкръстни гробове на нашите воини, загинали на територията на Македония.

http://bgarmy.eu/?action=news&id=11891

[Изчезнал Безследно]

Каймакчалан и 11-ти пехотен Сливенски полк

Похвално е, че след по-малко от век някой се сеща, че е имало такава война и героите заслужават почит. Гложди ме, обаче съмнението, че отново виждаме евтина политика.

Откъде ги взе тия 200,000 загинали? По най-песимистични оценки, това е приблизителния брой на загиналите и ранените в трите войни. Доколкото знам, до сега никой не е направил сериозно проучване колко жертви са взели войните за обединение на Отечеството.

За 11-ти пехотен Сливенски полк е известно, че цялата архива от войните е загубена, тъй че едва ли някой ден ще се узнае колко и кои точно са загиналите бойци - малко късничко се сетихме да ги броим...

Не мисля, че кръст е най-подходящия символ за отдаване последна почест на героите. Между тях е имало не малко мюсюлмани - турци и помаци, а също и евреи.

[dibo]

Откъде ги взе тия 200,000 загинали? По най-песимистични оценки, това е приблизителния брой на загиналите и ранените в трите войни. Доколкото знам, до сега никой не е направил сериозно проучване колко жертви са взели войните за обединение на Отечеството.

Станчев, Станчо
Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885-1945,
Иврай, София, 2003
ISBN 954-91210-4-6

Инак, ако се зачетеш пак

От петте войни, които води Третата българска държава, под бойните знамена преминават над 2,5 милиона души! От тях между 150 и 200 000 оставят костите си по бойните полета.

За 11-ти пехотен Сливенски полк е известно, че цялата архива от войните е загубена, тъй че едва ли някой ден ще се узнае колко и кои точно са загиналите бойци - малко късничко се сетихме да ги броим...

Това, че късно сме се сетили да ги броим е така и това е нормално за нашата "държава" и "общество".
А иначе 11-ти пехотен Сливенски полк си има полкова история от времето, когато хората все още са се интересували от паметта на предците си, и в нея има поименен списък на загиналите през войните 1912-1913 и 1915-1918.

Не мисля, че кръст е най-подходящия символ за отдаване последна почест на героите. Между тях е имало не малко мюсюлмани - турци и помаци, а също и евреи.

И тук си прав, но ние не сме дорасли за това.

[багатур]

Малко уточнение.

Паметника, който сега предстои да бъде възстановен, не е на "загиналите във войните", а на загиналите във войните чинове само на 1 и 6 пехотни полкове. На 4-те паметни плочи например не са били споменати имената дори на загиналите софиянци, служили в другите "софийски" полкове: 1 конен, 4 и 14 артилерийски, 37,41, 58 и 81 пехотни, 1 пионерна дружина и т.н. Възстановения мемориал ще бъде ограничен така да се каже "регионално", подобно на войнишките паметници из страната.
Според мен би било хубаво да се изгради един национален военен мемориал, на който да се изпишат имената на всички чинове от българската армия, загинали от Стара Загора до Кербала, вкл. и тези загинали в мирно време. Не е нужно да е нещо грандоманско. На мен лично много силно впечатление ми направи простичкия мемориал на загиналите във Виетнамската война във Вашингтон. Там са изписани 58 000 имена. На нашите паметни плочи ще е нужно място за поне 4 пъти повече...

Ако доживеем такъв монумент дано се сетят да оставят и една празна плоча...за имената на тези, които ще паднат в бъдеще, да ни напомня че дългът пред Отечеството е неотменим и че нищо не се дава даром!

[Изчезнал Безследно]

Дибо,
а тази книжка може ли да се купи от някъде?
Да, бях пропуснал, че става дума зе 5-те войни, т.е. включени са Сръбско-Българската и ВСВ. Нямам представа колко са жертвите в Отечествената война. И все-пак 150 - 200 хиляди ми се струва завишена бройка.

Полковите истории не винаги са меродавен източник. В една друга тема питах за историята на 11-ти полк и Николай ми отговори, че е от 1940-та. Аз имам копие на списъка на загиналите от полка от 1934-та от ДВИ. Там изрично се казва, че е правен по записите от общините, тъй като архивата е загубена. Не го прикачвам защото не знам дали няма да наруша някой закон.

И тук си прав, но ние не сме дорасли за това.

Не разбрах само как така през 2011-та не сме дорасли до нивото на което сме били през 1912-та...
По онова време е имало военни свещеници за всяко религиозно малцинство. Всеки е получавал отпуск или освобаждаване от наряд по време на неговите си празници. Като резултат, по време на войната срещу Турция няма регистрирана нито една организирана антидържавна акция от страна на турците в тила.

[dibo]

Дибо,
а тази книжка може ли да се купи от някъде?

Пробвай да питаш директно автора. Той работи във Военна академия.

[dibo]

Разхвърляни кости стреснаха търновци

http://novatv.bg/news/view/2011/04/04/14345/Разхвърляни-кости-стреснаха-търновци/

[dibo]

Държавата заряза войнишките паметници

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1115137

[dibo]

След армията съкращаваме и бойната си памет

http://www.desant.net/show-news/23279/

[dibo]

„През последните месеци Националният инициативен комитет обобщи всички предложения за отбелязване на годишнината, постъпили от областни управители, кметовете на общини и общински съвети, на институции, медии и граждански организации. Тъй като планирането и реализирането на инициативите до голяма степен е свързано и с финансовото им обезпечаване, бе направен прогнозен финансов разчет. За възстановяване и ремонтиране на 51 паметника на военни части и на загинали герои в Балканските войни държавата пое ангажимента да осигури сумата от 560 хиляди лева”, съобщи вицепремиерът и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров отбеляза, че сред паметниците, предвидени да бъдат реставрирани, има прекрасни творения на българската архитектура и култура. Приоритетно ще бъдат ремонтирани Паметникът-чешма на героите от 10 пехотен Родопски полк, който се намира в Хасково, Военният мавзолей-костница на Централните софийски гробища, Мавзолеят-костница на загиналите герои на връх Средногорец (Родопската Шипка) край с. Полковник Серафимово и др.
Паралелно с това има редица други предвидени инициативи, за които няма възможност да бъдат финансирани от републиканския бюджет. По тази причина е отправен апел към всички неправителствени организации, които имат желание да помогнат за осъществяването им. В набирането на средствата ще се включи и фондация „Българска военна памет” с председател проф. Божидар Димитров. Открита е банкова сметка за дарители: BG41BPBI79401071996401. Средствата ще бъдат насочвани към конкретни инициативи само след взето с консенсус решение от членовете на инициативния комитет. След всяко заседание на инициативния комитет ще бъде публикуван подробен отчет за размера на набраните финансови средства и начина, по който ще бъдат оползотворени.
Представена беше и инициативата на Държавната агенция „Архиви” да предостави информация със снимки и документи за 48 000 български военнослужещи, дали живота си по време на Балканските войни. Документите са предоставени от Централния военен архив във Велико Търново. Нарочен уеб сайт ще бъде активиран в навечерието на честванията през месец октомври. Това ще даде уникална възможност на всеки българин да се запознае с архивните материали.

http://www.mod.bg/bg/

[dibo]

Можело значи:
Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913 г.)

Браво!

[Odzava]

Правилно си мислех да изтрия темата още в началото.

Като изключим съобщенията със снимките и опитите за вразумяване на ... "умствено различните", май това съобщение на Имперко е най-смисленото по темата. Загубих половин час да чета "словесни диарии".

А някой дали знае къде се е намирало войнишкото гробище на войниците от 30-ти Шейновски полк в с. Емирли (турско име Enurler, сега Kavili в Гърция) за периода 20.10.1912 - 03.1913 г.? Вероятността да е запазено е крайно никаква, но все пак някаква насока или поне източник където да пише нещо по въпроса?