България в Първата световна война 1915-1918

[Amazon]

Екзекутирайте селата
Статия от Мартин Вълков относно

IMO много добра статия. Чете се на един дъх и изглежда безпристрастна. Интересно че най-системно унищожаваната категория са свещенниците. Явно военнте са решили че все още принадлежността към определена патриаршия е важна част от националната принадлежност. Това са 148 убити и 177 интернирани свещенници. Или 325 от по-големите населени места(махалите едва ли имат църква) оставени без свещеник.

[gollum]

И аз благодаря за статията, интересна е. Преди това бях чувал това-онова, но друго е да прочетеш нещо събрано по този начин.
Това със свещениците по-скоро е показател за това каква роля е играл всеки свещеник в общността си, т.е. много важна роля, местен водач, така да се каже. Това с броя обаче аз го разбрах иначе - 177 са общо интернираните свещеници. Тези 148 убити (сведението не идва от българска страна, а от сръбска - подчертаваха, че българската страна не е водила отчет на убитите по този начин) са допълнително сведение към 177-те, т.е. поне толкова от тези 177 са убити. Доколкото схващам, идеята е, че уж са ги пращали за интерниране, а са "изчезвали" по пътя. Поне така е описана процедурата в статията. Иначе няма яснота за това точно колко са били убити.

ПП Съвсем страничен коментар, но си сещам как разглеждаме подобен род съветска политика ("обезглавяване" на интелигенцията и "водачите") на новозавладените територии 40-те години като "уникална", но изглежда да не е такава, а по-скоро в съзвучие с практиките от ПСВ.

[Amazon]

Ами няма как да знаем дали е точна цифрата на убитите, но за убити свещенници и метрополи,т признава и българската комисия, съдят се виновните има и писмени сведения за свещенници застреляни край пътя. Също така общата цифра на сръбската комисия за 2000 убити през време на окупацията цивилни, дезертьори, бунтовници, свещенници и т.н. не изглежда завишена, ако погледнем какви заповеди са получавали нашите офицери(трепай всичко дето мърда и носи пушка, ако ще да е нещастен дезертьор). Това е реално сведение и няма нищо общо с ония филми на ужасите изнесени на сръбската "международна конференция" в Сурдулица преди няколко месеца.

[Рамбо Амадеус]

Интересен труд разглеждащ доста чувствителна и слабо изследвана тема. За българската окупация на поморавието и Косово съм чувал съм доста лични истории (естествено, от втора и трета ръка поради отдалечеността във времето) и от двете страни, но на български академичен труд засягащ темата не бях попадал до сега. Истинските бройки едва ли някога ще бъдат уточнени, но "изчезване" на индивиди (или българската му версия - "изпращане в София") е практикувано на сравнително голяма скала и, както загатва статията, тази практика е институционализирана от високите етажи на военно-административната власт.

Фразата "...по административен ред без други съдебни формалности" е просто култова - както и изказването "Убил съм 60 свещеника, 200 чиновника и повече от 3000 граждански лица, без да правя разлика между сърбин, евреин, циганин или турчин, защото имам пълна власт от моето правителство да убивам всички, които могат да ми бъдат посочени като вредни или злонамерени спрямо България."

Отделно, направиха ми силно впечатление многобройните референции към австрийската политика на ликвидацията на opinion leaders с руско самосъзнание сред рутенските елити (което, доколкото разбирам е предшественик на политиката на "коренизация" на тамошното население).

Ето и рецензия на статията.

[gollum]

Определено е интересно. Показва, че бюрокрацията (в най-общия европейски смисъл на думата) изправена пред определени проблеми май намира сходни решения, независимо от разликите в културата и страната. Аз затова и направих асоциацията със съветските политики при присъединяването на територии през 40-те (началото на ВСВ), които дотогава ми стояха някак по-уникално, но статии като тази ги поставят в определен контекст, в който подобни практики губят от уникалността си (не и от зловещия "вкус", разбира се).
Между другото, този цитат за "убивал съм..." поне според статията излиза, че не е много сигурно дали реално е произнесена или е приписана с пропагандни цели.

[dibo]

Статията в оригинал:

http://librev.com/index.php/prospects-bulgaria-publisher/2994-1915

[Николай]

Между другото миналата година Мартин Вълков е защитил докторска степен с дисертация от 350 страници на тема "Българското военноадминистративно управление в Поморавието, Косово и Вардарска Македония 1915-1918". Съдейки по автореферата и съдържанието на работата с нетърпение чакам издаването й като монография. Тя покрива една на практика почти неизследвана сериозно част от участието на Българската армия в Първата световна война.

[поп_Първан]

Липсва му прецизност на младия автор!
Не може да илюстрираш момент от историята за която пишеш със снимка от събития, случили се 14 години по-рано и да поставяш текстове, които не отговарят нито времево, нито географски на истината.
Въпреки това - поздравления за положения труд. Да му мислят рецензентите, когато тръгне да издава дисертацията си на книга.

[Николай]

Оказва се че има статия от него - ето тук

http://www.militarymuseum.bg/Pages/Publications/Electronic%20journal/broeve/2015_01.pdf

Темата е "Състав и дислокация на българските войски в Поморавието, Косово и Вардарска Македония през Първата световна война" - кратко, ясно и стегнато изложение.

[поп_Първан]

Има мегдан за работа по тая тема.
Дано да не го погълне рутината и да не зареже тая трудоемка занимавка.

п.п. Оказа се, че снимката към статията(за убийствата, извършени от българската армия в завладените сръбски земи 1915 – 1916 г.) я е лепнал лЕберала-редактор от "Либерален преглед", а не самия автор.

[KIZIL DELI]

Има мегдан за работа по тая тема.
Дано да не го погълне рутината и да не зареже тая трудоемка занимавка.

п.п. Оказа се, че снимката към статията(за убийствата, извършени от българската армия в завладените сръбски земи 1915 – 1916 г.) я е лепнал лЕберала-редактор от "Либерален преглед", а не самия автор.

Попе, запознавал съм се с младежа, много е умен, знаещ и сериозен. Моят съвет е да си го следиш (щото споделяте в някаква степен интереси), ако така върви и за напред има много какво да се очаква от него. Дисертацията не съм я чел и не мога да имам мнение, но сериозни хора чувам да я хвалят.

[dibo]

Българската авиация през войната - статистика

Организация
1913 - след демобилизацията остават 1 аеропланно и 1 балонно отделения към Техническия парк на ЖП дружината към Инженерните войски.
1914 - Техническия парк става Техническа дружина, а отделенията стават роти
1915 - балонна (99 човека, вкл. 3 балониста) и аеропланна роти (86 човека, вкл. 8 пилота, аеропланна работилница и хангар за 3 самолета в София) към Техническата дружина. От 1915 и Аеропланното училище
От 07.1916 до края на войната - Въздухоплавателна дружина с Балонна група (3 балонни отделения с по 1 балон), Аеропланна група с две отделения, Дирижабълно отделение, Аеропланно депо, Аеропланна работилница и Аеропланно училище (открито на 20.10.1915 в Божурище, 1-ви випуск 1915-1916 - 7 пилота и 9 наблюдателя, 1917 - има 27 самолета)
Освен това - Водосамолетна станция във Варна (българска от 04.1918) с 4, впоследствие 10 водосамолета (8 разузнавателни Friedrichschaffen и 2 изтребителя Rumpler).

Самолети
4 Farman VII
1 Voisin
1 Sommer
3 Bleriot XI-2 (3 поръчани от Франция, 2 пристигат 1914)
1 Bleriot XIbis
2 Albatros B.1 (2 турски конфискувани 07.1914)
12 LVG C.II (доставени 10.1915)
3 Fokker-E.80/E.III (доставени 09-10.1915)
13 Otto C.I (доставени 05.1916)
18+8 Albatros C.III (доставени 09.1916)
2 Albatros F.II
12 DFW C.V (06.1917)
8 Friedrichschaffen FF.33e
2 Rumpler
6 Roland D.II (06.1917 - по 2 за всяко аеропланно отделение, 2 за защита на София)
6 Roland D.III (05.1918 - 2 за 1-во отделение, 1 2-ро отделение)
2 Nieuport XXIV
2 Nieuport XXI
1 Armstrong Whitworth FK.3
1 BE.12
8 Fokker D.VII (09.1918)

Балони
08.1914 - поръчани в Германия - подвижна газодобивна инсталация, 2 змейкови балон по 900 куб.м. Поради началото на войната доставката не се осъществява.
09.1915 - балонната рота изготвя в София 2 сферически балона по 640 куб.м и 1 змейков балон от 750 куб.м.
01.1916 - от Сърбия доставена пленена газодбовина инсталация и сферически балон 600 куб.м
05.1916 - от Германия пристигат 2 змейкови балона

Летци и наблюдатели
8 към 1914
6 нови обучени в Аеропланното училище - 1914-1915
5 пилота и 10 наблюдателя обучени в Аеропланното училище - 1915-1916
4 пилота обучени в Германия за водосамолети - 1916
Общо за войната около 40, около 25 са пилоти.
Убити във въздушен бой - 6 (3 двуместни самолета)
Ранени във въздушен бой - 4
Убити при катастрофи и пр. - 4
Ранени при катастрофи - 5
Убити във въздушен бой:
Поручик Никола Бошков
Поручик Никола Петров
Поручик Тодор Пачев
Подпоручик Иван Бойчев
Подпоручик Милев
Ефрейтор Данчо Забрев
Загинали при катастрофи:
Поручик Димитър Радионов
Поручик Марко Бончев
Фелдфебел Христо Димитров
1917-1918 - 4 пилота правят 70% от бойните излитания - капитан Манчо Манов - 107, капитан Иван Миланов - 92, майор Пеню Попкръстев - 89, поручик Асен Йорданов - 57)

Дейност
1296 (1350? 1269?) бойни полета
932 полета са за разузнаване
337 полета за патрулиране
10 нощни бомардировки, 4 от тях на Солун
95 (70?) въздушни боя
4 свалени противникови самолета във въздушен бой(1 - 1916, 1 - 1917)
24 свалени и 9 засегнати противникови самолета от противовъздушната отбрана (6+8 - 1917, 18+1 - 1918)
6 пленени противникови самолета
3 британски самолета унищожени от българската артилерия на земята(09.08.1917)
10 загубени собствени самолета (3 във въздушен бой, 2 от стрелба от земята, 5 отписани след повреди)
2 загубени балона
162 балонни бойни дни и 500 донесения

09.1915
Балонен парк - подполковник Васил Златаров с две отделения
Аеропланно отделение - София - капитан Радул Милков - 124 човека - 7 пилота (5 подготвени), 8 наблюдатели, 5 изправни самолета - 2 Albatros B.I, 2 Bleriot XI-2, 1 Bleriot XIbis
Балонно отделение - капитан Юрдан Казанджиев - Цариброд - 275 човека, вкл. 2 балонисти (поручик Иван Милков, поручик Стефан Зарзанов), 1 технически подпоручик (Иван Джорджев), 1 запасен подпоручик химик-газодобивател(Илия Гавазов), 1 змейков балон "Солун" от 750 куб.м. с газодобивателен генератор, 1 механик, 2 шестконни коли, 3 едноконни каруци, 13 волски коли.
Аеропланно училище - 20.10.1915 - каптаин Продан Таракчиев, 22.10.1915 - капитан Симеон Петров.

01.1916
Формирана германска водохръчилна команда във Варна с 4 Friedrichschaffen FF.33e
Балонното отделение се мести в Русе

02.1916
Аеропланното отделение е придадено към 2-ра армия и базирано край Белица, близо до щаба на Армията -73 човека, вкл. 9 пилота, 4 LVG C.II. Отделно е придадена Аеропланна команда на 10 пехотна дивизия и базирана на летище южно от Ксанти с 27 човека, вкл. 2 пилоти и 3 LVG C.II

17.04.1916
Първа бомбардировка на летище София от френски самолет от Солун

21.04.1916
Първи въздушен бой над Петрич (безрезултатен).

06.1916
Водохвърчилна станция към Подвижната отбрана с 4-8 самолета, 153 човека, вкл. 9 офицера (4 пилота).

14.06.1916
Български самолет от 2-ро отделение каца принудително в Гърция (Караяни) и е подпален от екипажа. Екипажът се спасява и преминава фронта.

07.1916
Въздухоплавателна дружина - София - подполковник Васил Златаров
1-во аеропланно отделение към 2-ра армия - Белица - капитан Радул Милков - 84 човека, вкл. 6 пилота и 7 наблюдателя, 6 самолета LVG C.II
2-ро аеропланно отделениe към 1-ва армия - Ксанти (08.1916 - Удово) - капитан Никифор Богданов - 56 човека, вкл. 6 пилота и 5 наблюдателя, 3 самолета LVG C.II и 3 Otto C.I
Балонно отделение към 3-та армия - Русе - капитан Юрдан Казанджиев - 154 човека, вкл. 2 балонисти, 1 змейков балон
Дирижабълна команда към 18-то германско дирижабълно отделение (1 дирижабъл Schutte Lanz SL-10) - Ямбол - поручик Иван Минков - 32 човека
Аеропланно училище - Божурище - капитан Симеон Петров
Аеропланна работилница - капитан Симеон Петров
Аеропланно депо с допълващ аеропланен взвод - капитан Димитър Сакеларов.

03.07.1916
Първа бомбардировка над София. Следващи - 08.08, 15.09.1916

08.07.1916
Български самолет от 1-во аеропланно отделение е свален от противовъздушен огън, каца принудително и е подпален от екипажа. Екипажът се спасява и преминава фронта.

30.09.1916
Първа въздушна победа - свален е френски Farman над София от 2 изтребителя Fokker E-80/E-III и 2 LVG C.II

02.04.1917
Свален от френски изтребители Nieuport Albatros C.III от 2-ро отделение. Загиват поручик Божков и подпоручик Петров.

07.07.1917
Повреден във въздушен бой от 2 Roland D-II и пленен близо до Петрич Be 2c. на командира на 17-та британска ескадрила капитан О'Дуайър.

10.10.1917
Повреден във въздушен бой с френски изтребители SPAD S.VII е Albatros C-III. Ранен е наблюдателя капитан Дремсизов.

01.1918
Двете аеропланни отделения имат 8 пилота, 11 наблюдателя, 10 самолета - 4 DFW C-V, 3 Roland D-II, 2 Nieuport XXiVC1, 1 Armstrong Whitworth FK.8.

05.05.1918
Свален във въздушен бой противников самолет. Повреден е DFW C-V на майор Богданов.

24.05.1918
Свален от земята и впоследствие унищожен е трофейният Armstrong Whitworth FK.8. Екипажът се спасява и преминава фронта.

20.06.1918
Свален при Дойран от британски изтребител (капитан Чарлз Грийн от 150-та ескадрила) е DFW C.V от 2-ро отделение. Загиват ефрейтор Дончо Забрев - пилот и поручик Тодор Пачев - наблюдател.

31.07.1918
Свален е британски BE над Орман чифлик от капитан Иван Милавнов с Roland D-III.

28-29.09.1918
Последни въздушни боеве.

09.1918
2-ро балонно отделение е пребазирано при Дойран (9-та пехотна дивизия). Балонът е загубен на 03.09.1918 (вятър го отнася към противниковите позиции)
3-то балонно отделение е придадено към 5-та пехотна дивизия. Балонът е загубен на 15.09.1918 (снаряд го разрушава окончателно)
1-во аеропланно отделение - 2 DFW C.V, 2 Roland D. II, 2 Roland D.III, 1 Nieuport XXIV, 1 Nieuport XXI
2-ро аеропланно отделение - 6 DFW C.V, 1 Roland D.III
Аеропланното училище - 2 Roland D.II, 2 Roland D.III, 6 Albatros C.III, 2 LVG C.II, 3 Otto C.I, 1 Albatros B.II, 2 A.W.
Аеропланната работилница - 2 Roland D.II, 1 Roland d. III, 8 Albatros, 4 LVG C.II, 5 DFW C.V, 9 Otto C.I, 2 Nieuport XXI, 2 Breguet, 1 Fokker E.III, 1 A.W., 1 Farman

1-во аеропланно отделение
12.09.1915-25.09.1918 - 325 полета за разузнаване, 150 за прехват, 33 за бомбардиране, 12 за артилерийско коригиране, 140 за патрул и охрана, 25 въздушни боя, 4 свалени противникови самолета, 3 загубени свои, 2 загинали пилоти и наблюдатели

2-ро аеропланно отделение
17.02.1916-25.09.1918 - 340 полета за разузнаване, 12 за прехват, 12 за бомбардиране, 20 за артилерийско коригиране, 120 за патрул и охрана, 20 въздушни боя, 3 самолета загубени, 4 загинали пилоти и наблюдатели