България в Първата световна война 1915-1918

[batmaha]

Четене му е майката Тогава ще ти стане ясно защо съвременниците, вкл. и генерал-лейтенант Владимир Вазов, са смятали резултатите от войната (военни и политически) за национална катастрофа. Книгите в темата "Библиотека" са прекрасна отправна точка.

Ники нямах в предвид кой какво е написал, казал или и двете, а какво печелим, т.е. България печели уважение и място на стария континент и най-важното печели място в историята като губещ победител (което Германия, примерно, няма като опция). Думата ПОБЕДИТЕЛ ни осигурява трета по икономически ръст държава ( контакти му е майката, а пък те идват от уважението ). Както писа по-горе, четете бре хора за това съм дал тия извадки.

"На 24 юни 1918 г. беше свален с артилерийски огън един наблюдателен английски аероплан, който падна в телените мрежи на главната позиция на 58-ми полк. Бяха извлечени из развалините на аероплана два трупа. На другия ден при полковите гробища, при вечните жилища на безсмъртните чада на България, бяха сложени два дървени ковчега, обсипани с цветя, а около тях построена команда от отбрани офицери и войници от всяка рота, обкичени с ордени. Музиката свиреше погребален марш и свещеникът, с кадилница и евангелие в ръце, подемаше своята тъжна песен. Възнасяха се горещи молитви за успокоение на душите на двамата покойници. Това бяха двамата смели авиатори на гордия Албион. Възвишена е човешката душа! Българският войник знае да уважава храбрите... Отечеството им го искаше и те го сториха. Те умряха достойно, далеч от татковината, баща, майка и своята любов. Пушките изплющяха в обгорелите ръце. Взе се „за почест“ и герои вдигнаха смъртните останки, за да ги сложат във вечното жилище. Музиката засвири „Кол славен“ и двата ковчега леко се спуснаха в изкопаните гробове. По обичая всеки вдигна бучка пръст, хвърли я над ковчега с думите „Бог да ги прости“ и „Вечна им памет“. В скоро време се издигнаха две купчини пръст и два кръста се изправиха. На единия войнишка ръка бе написала: "Поручикъ Кансъ Аустинсъ Жеакъ, авиаторъ отъ английската армия, загиналъ съ апарата си на 24 юни 1918", а на другия същите последни слова, без името на загиналия, защото по нищо не можа да се узнае. Живите герои се дръпнаха с тихи стъпки, за да не събудят спящите вечен сън. И тук, недалеч от покоя на нашите родни гори, северно от с. Побрег, ще почиват вечно и други два живота; ще стоят два чужди гроба, около ще цъфтят пъстри цветя, два еднообразни скромни паметници ще стърчат и когато пътник мине край тях, неволно ще каже: „Благородно и хуманно е българското сърце!”.Из дописка от полк. Личев, публикувана в сп. “Отечество” на 25 юни 1918 г."

[Amazon]

Някой знае ли нещо за клането в Сурдулица през ПСВ? Всичко което има в нета е една снимка с пирамида от черепи и твърдението че е имало клане подкрепено единствено и само от српски източници. Имало ли е такова нещо, или е легенда станала истина? Във френският документ за военните престъпления на БА през ПСВ не си спомням да съм срещал подобно нещо, ама това нищо не значи, войната е била голяма.

[поп_Първан]

....Във френският документ за военните престъпления на БА през ПСВ не си спомням да съм срещал подобно нещо, ама това нищо не значи, войната е била голяма.

Този ли имаш предвид:
I. Rapport de la Commission interalliee sur les violations des conventions de la Haye, et le droit international en general, commises de 1915-1918 par les Bulgares en Serbie occupee
II. Documents, Commission interalliee sur les violations des conventions de la Haye et du droit international en general, commises de 1915-1918 par les Bulgares en Serbie occupee
Издаден: Imprimerie Yougoslavia, 1919

Ще ми е драго, ако го имаш някъде в електронен вариант и го споделиш. Трябват ми 30-тина различни страници, които съм срещал цитирани, но не съм ги виждал от първоизточника -харесва ми да работя по документи, не по преразкази.

[Amazon]

Предполагам че е същият, но го четох поне преди 6-7 години преведен на английски и за съжаление не мога да намеря линка. Може би dibo би могъл да помогне. Но със сигурност документа го има в нета.

[поп_Първан]

Благодаря!
Приемам помощ от всеки. Трябва ми.
Взел съм тези данни от Гугъл Книги, но там дава само фрагменти и то 3-4, а резултата за търсеното от мен е 27 споменато в целия текст, тъй че приемам отвсякъде ...

[1951]

Какво ми изпадна случайно в Туитър:

https://onedrive.live.com/?cid=628c325daa6cdb71&id=628C325DAA6CDB71!2150&v=3&ithint=photo,jpg&authkey=!AHPbQJ8bRVbDm9Q

Илюстрация от италиански вестник на подписаното от България примирие през 1918 г. Най-вероятно няма нищо документално в илюстрацията

[Sentinel]

Здравейте,
Някой може ли да ми даде информация за 87-и пехотен полк? Моят прадядо е служил в него. По разни източници намерих, че е от състава на 2-ра бригада от Беломорската обрана. Намерих една бележка, която е датирана 30 юни 1917, Лагеръ "Ст. София" (това предполагам, че би трябвало да е "Света София" или пък може би "Стара София"). Къде е била разположена тази Беломорска отбрана?

[Николай]

Беломорската отбрана е отговаряла за отбраната на егейското крайбрежие между устието на Марица и Кавала. съставът на частите, които са влизали в нея се е променял в течение на войната.
87-и полк е формиран от състава на разформирования Варненски укрепен пункт през април 1917 г. в състав от три пехотни дружини. За частите от които е формиран има различни сведения. Поне според мен първоначално в него са влизали 1-а дружина от 6-опълченски полк - това е опълченската дружина формирана от 3-и Бдински полк, и 18-и и 19-и погранични дружини. Впоследствие 1-а опълченска дружина от 6-и полк излиза от състава на полка и влиза в 13-и опълченски полк, а вместо нея в полка влиза 7-а погранична дружина. Полкът е насочен първо към беломорската отбрана, а впоследствие е изтеглен в резерв на Групата армии 1-а и 11-а. Участва в боевете при Вардар през септември 1918 г. Разформирован е след края на войната през октомври 1918.
Имаш ли някакви други сведения за службата на прадядо ти?

П.С. "Ст. София" тогава е означавало "Столица София"

[Sentinel]

Благодаря много, Николай
Нямам никакви сведения за службата на прадядо ми. От скоро се заитересувах и започнах да разследвам. Ще ходя в архива в Търново, но засега още не мога да отделя време, взех да чета какво може да се намери из Нет-а. Важната част, която научих сега е това: "1-а дружина от 6-опълченски полк - това е опълченската дружина формирана от 3-и Бдински полк". Мисля че от там е попаднал в 87-ми. Той е от село Сливата, Ломско. През 1917-18 г. е бил на около 40, така че със сигурност е бил в опълченска част, не в редовните 3-ти Бдински или 15-ти Ломски ПП. В Wikipedia-та за пограничните дружини пише 7-ма, 17-та, 18-та, а това идва от „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, но мисля, че не те ме интересуват.
Като намеря повече сведения за 87-ми полк и събитията в които е участвал ще пиша пак.

[поп_Първан]

Ето ти и задача за посещението във В. Търново:
ДВИА, фонд 386 - 87 пехотен полк (1917 – 1918) 3 описа, 10 а.е.
Формиран е през април 1917г. във Варна от кадъра на 18-а и 19-а погранични дружини. През м. юни с.г. към тях се присъединява 7-а погранична дружина, която формира 3-а дружина на полка. Подчинен е на 2-а пех. бригада от Беломорската отбрана. Участва в Първата световна война. От края на м. октомври 1917г. се установява в Гюмюрджина, където остава до края на април 1918г.
Поради липсата на заповеди не може да се*разбере точно кога полкът демобилизира и се разформира. По предадените за съхранение архивни документи-раздавателни списъци и дневник за военните действия*се установява, че полкът е съществувал до м.октомври 1918г.

Документите са предадени в ЦВА през 1952г. Фондът е създаден през 1956г. Систематизирани са в 3 описа с общо*10 архивни единици и обхващат периода 1917-1918г.

Заповеди по личния състав, домакинската част и въоръжението на полка (1917-1918г.);оперативни заповеди и наредби (1917-1918г.); дневник за военните действия и реляции за боевете с приложения кроки (1917-1918г.).
Раздавателни списъци за офицери, подофицери и чиновници (1917-1918г.)

Извън този фонд виж:
"Донесение на командира на 2/3-та бригада до щаба на 11-та армия за прикриване отстъплението на бригадата от 87-ми пехотен полк. 17 септ. 1918 г." - ДВИА, ф.40(Щаб на действащата армия), оп.2, а.е.755

Като се нагласиш да ходиш, то направи си предната седмица заявката по мейла и документите ще те чакат на масата в читалнята.

[Николай]

Ех, как бих искал да имам подобни сведения за още една камара части. Благодаря ти страшно много. Доколкото виждам това са май сведения събрани на място в ЦВА?
За мое съжаление не съм имал досега възможността да работя на място там. А и надали скоро ще я имам.
Иначе за 87-и полк: принципно има разминаване в данните дадени от полк. Ганчев в статията му "Политика на ефективите" от Военноисторически сборник и тези, които са дадени в Пътеводителя по фондовете. Данните на поп Първан от по-горе пък се различават и от двата други източника. Те впрочем ми се виждат и най-достоверни. В пътеводителя е посочено че полкът е от 7, 17 и 18 погранични дружини. Само че съгласно всички данни 17-а дружина влиза в състава на 83-и пехотен полк по това време - април 1917. Впрочем А.Ганчев и Пътеводителя се различават единствено по въпроса за 87-и пехотен полк и за частите от които е съставен. По отношение на останалите полкове с номера от 80-и до 88-и различия нямат.
Първане, имаш ли подобна информация за маршевите и опълченските полкове?

[поп_Първан]

Кои?
фонд 407, два описа, 6 а.е.
19-ти маршеви полк(1915 – 1917)
19-и пех. маршеви полк е формиран на 14.09.1915 г. в Гюмюрджина. Състои се от четири допълващи дружини, формирани от низши чинове на 37-и, 38-и, 39-и и 40-и пех. полкове. На основание заповед ¹ 19/17.10. 1915 г. по 10-а пех. дивизия частта се преименува на 10-и маршеви полк. Участва в Първата световна война. На 11.08. 1917 г. полкът се разформира, а личният му състав се превежда в 8-и опълченски полк.

фонд 407А, един опис 1 а.е.
14-ти маршеви полк(1915)
Формиран е на 11.09. 1915 г. в Самоков. Функционира до м. окт. с. г.

фонд 784, един опис, 16 а.е.
8-ми маршеви полк(1915 – 1916)
-8-ми маршеви полк(1915-1916)
-8-ма маршева дружина(1915)
На 10.²Х.1915г.се формира 8-ми маршеви полк в гр.Варна в състав от две дружини.На 1.Х.1915г.полкът се разраства в 4 дружинен състав с две дружини в гр.Разград и две-в гр.Варна.На 13.Х.1915г.се реорганизира в една дружина под наименованието 8-ма маршева дружина.Останалите дружини стават допълващи дружини на на 8-ми и 19-и пехотни полкове.

фонд 419, 3 описа, 30 а.е.
12-ти пехотен опълченски полк(1915 – 1918)
12-и опълченски полк е формиран на 10.04.1917 г. в Ниш съгласно заповед ¹ 1/1917 г. по Окупационната бригада. Състои се от две дружини с по осем роти. Подчинен е на Окупационната бригада. От 13.07.1917 г. е на гарнизон в Неготин. Задачата му е да охранява границата и да укрепва позициите. Участва в Първата световна война. На 01.11.1918 г. демобилизира във Видин, а на 07. 01.1919 г. се разформира.

фонд 417, 2 описа, 18 а.е.
10-ти пехотен опълченски полк(1915 – 1941)
Формиран е на 14.09.1915 г. в Гюмюрджина със задача да наблюдава морето и да охранява бреговете му. Състои се от четири дружини, формирани от 37-и,38-и, 39-и и 48-и пехотен полк. Подчинен е на 10-а пехотна дивизия. Участва в Първата световна война. От 04.до 15.10.1918 г. демобилизира и се разформира.
Формиран е отново на 06.01.1941 г.*в Кърджали със задача да охранява ж.п. линии и съоръжения. На 15.07.1941 г. се разформира.*

Данните са достъпни за всички, показвал съм от къде могат да се вземат. Аз не съм в ДВИА.
Горното е извадено за 3-4 минути от Информационната Система на Държавните Архиви (ИСДА) в частта, която е за външни потребители.
Най-простичко се стига до тази информация през страницата на
Държавна агенция "Архиви"
В десния край има колонка връзки към дъщерни сайтове на ДАА.
Избирате първия банер, оранжев, ИСДА - Търсете тук
ИСДА (Информационна система на държавните архиви)
От падащото меню "Изберете" избирате архив(в случая втория - ДВИА)
Приемаме че не нямате искови данни, търсите по ключова дума:
Задължително трябва да отбележите с тикче на "Разширено търсене" и след това реда срещу "Ключови думи" да изпишете горе долу нещо точно, което търсите. Напр. "опълченски полк", "маршеви полк", "10-ти пехотен полк", номер на поделение от по-ново време: "4-ти Граничен отряд", "под. 56550" и т.н. ... натискате "Търсене"(клавишите не приемат) и резултата се появява.
Може да разглеждате от ниво фонд до ниво архивна единица и документ дори(стига да са въведени вече). Има и сканирани снимки и документи, ама за тях друг път ще кажа(ако има интерес).

Освен ползването на тази ИСДА, може да разгледате и ФОТОСАЙТА

Сайта е част от проекта на ДАА АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ
Другите сайтове са:
Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП 1944-1989
Загинали военнослужещи в Балканските войни 1912-1913
Полицейски досиета на известни личности от преди 9. IX. 1944 г.
Еврейската общност в България
Народния съд 1944-1945

На основната страница на ДА"Архиви" са качени сканираните Пътеводители по архивните фондове
Това дава достъп на всички потребители до всичко което е налично архиви в страната - във всички областни градове + ЦДА + ДВИА.
Не е завършило все още цялостното попълване на базата данни, но върши работа.


Приятно разглеждане и ползвайте със здраве!
... и коректно цитиране ... все пак това се е постигнало с работата на много хора

[Николай]

Много съм ти задължен.
Знам, че ДВИА бяха започнали да сканират архива, сканирани преди време известен брой документи, но работата беше замряла. Сега доколкото разбирам започват отново.

[Николай]

Благодаря много, Николай
Нямам никакви сведения за службата на прадядо ми. От скоро се заитересувах и започнах да разследвам. Ще ходя в архива в Търново, но засега още не мога да отделя време, взех да чета какво може да се намери из Нет-а. Важната част, която научих сега е това: "1-а дружина от 6-опълченски полк - това е опълченската дружина формирана от 3-и Бдински полк". Мисля че от там е попаднал в 87-ми. Той е от село Сливата, Ломско. През 1917-18 г. е бил на около 40, така че със сигурност е бил в опълченска част, не в редовните 3-ти Бдински или 15-ти Ломски ПП. В Wikipedia-та за пограничните дружини пише 7-ма, 17-та, 18-та, а това идва от „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, но мисля, че не те ме интересуват.
Като намеря повече сведения за 87-ми полк и събитията в които е участвал ще пиша пак.

Според мен по-скоро би следвало да е служил в 19-а погранична дружина, която се е набирала от опълченци от 15-о полково военно окръжие и чийто щаб е бил в лом. 1-а дружина от 6-и опълченски полк е била твърде кратко време в състава на 87-и полк - по-малко от два месеца. През юни 1917 е прехвърлена в Македония, където по-късно влиз в състава на новосформирания 13-и опълченски полк.

[dibo]

Българската армия в Първата световна война (1915–1918)

Кратък енциклопедичен справочник

http://electronic-library.org/books/Book%200053.html