Съобщение

Collapse
No announcement yet.

България в Първата световна война 1915-1918

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Аха, благодаря за инфото.
    Но англичаните ядат пердах не само от нас, а и от други съседи. Достатъчно е да се погледне и добрата по идея, но ужасна като изпълнение Дарданелска операция (по идея на Чърчил, който тогава е морски министър). А и на френските полета оставят костите си доста англичани.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #17
      tam sa bili i dvamata mi diadovci!!
      t.e ediniat pri Doiran ,drugiat pri zavoia na r. Cherna
      dokolkoto pomnia , edinia ne razkazva6e mnogo za sa6tite sabitia,
      osven kolo e biloo lesno da se vdiga na noja pian francuzin ili "arap"!!!
      po sa6testvo :
      v kraia na 9.1915 v Solun sa stovareni 1 angliiska, 1 frenska divizii sas satvetnoto 4islo batarei
      prez 10.1915 - frenskite divizii sa 3 , angliiskata se zapazva
      v 7.1916 Izto4nata sagla6enska armia e ve4e ot 330 000 d , ot koito 120 000 sa angli4ani , 90 000 - francuzi , 80 000 sa prehvarlenite ot Korfu sarbi, 6 ruski drujini , 12 italianski bataliona , 1436 oradia
      v 3.1917 samo angliiskite divizii pri Doiran sa 3 - 22-a , 26-a , 60-ta
      prez 9.1918 sagla6enski divizii na Makedonskia front :
      8 frenski
      4 angliiski
      1 italianska
      6 srabski
      9 gracki

      Comment


        #18
        Малко снимки, а вие дискутирайте носталгията по времето когато, цитирам един познат британец, men were real men, women were real women, and rank was indicated by the size of your moustache



        Фердинанд:



        Генерали:



        Полковници:



        Пехота:



        Кавалерия:



        Гвардейска Кавалерия:





        Артилерия:

        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #19
          България и Първата Световна Война

          Да, наистина храбри мъже, които обаче измират от глад и болести и въпреки това мачкат британците, нещо, което те и до ден днешен не могат да преглътнат.
          Хубави снимки, шефе :tup:
          Особено първата
          Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

          Comment


            #20
            еее, , трябваше да е там тоя тип, няма как
            albireo написа
            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

            Comment


              #21
              sa6tiat tip , posre6tnat ot Stambolov predi inauguraciata mu , t.e. poemaneto na prestola , predizvikva slednata anotacia u staria hush :
              "mamicata i 6te e...e toia na Balgaria..."

              Comment


                #22
                Не може да се отрече на Стамболов, че е бил прозорлив човек. Но може би пък подобно заключение е било очевидно...

                Comment


                  #23
                  m-m-mDA !!!!!!!
                  za toshiro :
                  ma4kat ne samo britancite!!!
                  bez da govorim za "kom6iiskite" armii - francuzi i kolonialnite im 4asti , novozelandci i t.n. i t.n....

                  Comment


                    #24
                    Originally posted by "Imperial Friedrich"

                    ....., а вие дискутирайте носталгията по времето когато, цитирам един познат британец, men were real men, women were real women, and rank was indicated by the size of your moustache
                    А пък друг един британец, Дъглас Адамс, казваше ....." когато мъжете бяха истински мъже, жените бяха истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър"
                    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #25
                      Re: България и Първата Световна Война

                      ами моят познат британец е чел същият този друг британец и също така пише научнофантастични разкази
                      albireo написа
                      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                      Comment


                        #26
                        Някои може ли да ми обясни какво са целяли централните сили с тактиката на така наречената : позиционна война? През ВСВ такова нещо един вид няма, войната се води до пълна капитолация на противника. Доколкото знам тази стратегия е плод на германската военна мисъл. Но какво целят да постигнат, завземат дадени територии, строят отбранителни линии и година ги защитават без да продължават напред. Това до кога е трябвало да продължи, невъзможно е да е вечно.
                        Личното ми мнение , че при създалата се обстановка на балканите , това е по - добрата стратегия за България.

                        Спестявайте по 5 марки на седмица и ще пътувате с ваша собствена кола!

                        Comment


                          #27
                          Позиционната война не е предварително замислена стратегия, точно обратното - всички започват войната с намерението да я приключат победоносно за 2-3 месеца и да се приберат по къщите си. Само че очакваният блицкриг не се получава, средствата за неговото провеждане много бързо се изчерпват, армиите се окопават и започват да чакат въоръжение, боеприпаси и техника за продължаване на настъплението си. Само че в тила никой не се е подготвил за такъв вариант за развитие на събитията и тепърва трябва да задвижва машината на военнопромишления комплекс... Така настъпва това, което споменаваният често Ремарк цитира - "На западния фронт нищо ниво"!
                          Si vis pacem - para bellum!

                          Comment


                            #28
                            Сръбският крал бяга от българите пеш в Албания




                            На 1 октомври 1915 г., веднага след като в България е обявена войната, 600-хилядна българска армия настъпи срещу надвишаващата я с 15000 хиляди души сръбско-англо-френска-италианска армии, дислоцирани в Македония и Източна Сърбия. След като не позволиха на сръбската армия (500000 бойци) да се съедини с настъпващия по течението на Вардар англо-френски корпус (около 100000 души) и я изтласкаха от Поморавието, българите достигнаха до Косово поле. Там се бе събрала цялата оцеляла армия (400000 бойци) и тук по стара сръбска традиция сръбското командване реши да даде решителното сражение.
                            Сърбите планираха да пробият българския фронт в Северна Македония (току-що заета от българските войски) и да се свържат с настъпващите англо-френски войски, достигнали до Велес, т.е. само на 69-70 км от сърбите. Настъплението им започва в пет посоки.

                            Първият удар е нанесен по пътя Танушевци - Скопие, втория по линията Прищина - Гниляне - Домуровци, третия по Жеговица - Гниляне - Домуровци, четвъртият Гниляне - Качаник - Тетово и петият Врана - Прешево - Буяновац - Куманово.

                            По местата с тези имена, край които за съжаление в последните години отново обилно се лее кръв, между 10 ноември и 4 декември пламват яростни боеве на сърбите с части на Първа и Втора българска армия. Сраженията са денонощни с крайно напрежение на силите и непримиримост от двете страни. В тези дни няма пленници. Българите устояват по всички направления. Единствено Моравската дивизия настъпва на 5-6 км, но е обкръжена и напълно унищожена.

                            На 15-ия ден от боевете двете български армии преминават в настъпление и навлизат дълбоко в Косово в направление на Прищина. Край Призмен пламва най-страшният бой. Ето как описва сражението американският военен кореспондент Луи Едгард:
                            "В битката при Призмен взеха участие 100000 сърби със сто оръдия. Половината от тази войска легна на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха снарядите си, хвърлиха оръдията в реките и се разбягаха. Цялото Косово поле да Призмен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли, автомобили. Сръбския генерален щаб загуби всяко влияние над войниците си като организирана сила. Роти, дружини, полкове, дивизии и корпуси се пръснаха в страшна бъркотия. Настъпи най-страшното в една война".

                            Това е краят. На 24 ноември българската армия превзема Прищина. Тук се предават 20000 сръбски войници и офицери. Заловени са стотици оръдия и картечници, 150 автомобила и... каляската на сръбския крал, който със стотина хиляди войници тръгва пеш през албанските планини към крайбрежието на Албания. Българите са не по-малко изтощени и не ги преследват. Още повече, че в тила им, в горите на Косово остават цели сръбски полкове.

                            В следващите дни, впрочем, тези сръбски части излизат от горите, примрели от глад, струпват оръжието на купчини и сами се подреждат в колони, очаквайки българският патрул да ги плени. Поради множеството пленници, които българското командване не може да храни, накрая българските офицери ги пръскат с викове "По кукю, по кукю!" (Хайде по къщите си!).
                            Равносметката в Косово е 120000 убити и 170000 пленени сръбски войници и офицери. До Адриатика достигат 110000 хиляди без тежко въоръжение. За да бъдат спасени от плен (смятало се е, че българите ще подновят настъплението), ги прехвърлят на италиански параходи на остров Корфу.
                            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                            Comment


                              #29
                              Германски сметки отървават Солун




                              Първите седем месеца на 1916 г. минават в относително спокойствие. Кой знае защо, след като събира в лагера край Солун около 300-хилядна войска (англичани, французи, сърби и италианци) - Антантата решава, че ще може да се пребори със 600-хилядната българска армия, която е отлично въоръжена с модерно оръжие (за сметка на доставките на храни).

                              Българските войски, заели граничните хълмове са атакувани от съглашенските авангарди по цялата линия от Дойран до Битоля. Затова нашето командване решава да изпревари удара на главните сили на Антантата и да наруши "неутралитета" на Гърция, отдавна нарушен от съглашенците.

                              На 17 август Първа армия, командвана от охридчанина Климент Бояджиев атакува рехавата френско-сръбска отбрана в Битолското поле, проби фронта и зае Лерин. Настъплението на българите продължи и в следващата седмица българите превзеха Костур (22 август) и Кайлера. На 25 август бе превзета планината Чеган след яростни боеве, в които се отличи Ломският полк. Това става повод да се напише прекрасният военен марш "Ломци на Чеган".

                              В Беломорието в настъпление тръгна и Втора българска армия, превземайки Драма, Серес, Демирхисар, Бутково. Пленен бе целият II-ри гръцки корпус с всичките му оръжия. Към края на август двете български армии увиснаха над Солун. Само хилядата им оръдия можеха да превърнат в прах и пепел укрепения лагер на съюзниците.

                              Но Германия нямаше сметка Македонският фронт да бъде ликвидиран. Той трябваше да съществува и да привлича англо-френска войски, които иначе щяха да се бият на Западния фронт срещу немците. Затова под предлог, че българското настъпление в Гърция влошава позициите на прогерманския крал Константин срещу антанофилския министър-председател Венизелос, българите получиха заповед да се оттеглят на изходни позиции. Гръцките пленници от II-ри корпус ни бяха отнети и изпратени с почести в казарми в Берлин.

                              Втора армия, впрочем, не напусна Беломорието, но Първа - твърде изнесена напред, започна оттегляне, решавайки да обезкърви в ариергардни боеве, настъпващите френско-сръбски войски.

                              Тук по върховете на Чегам, Каймакчалан, Добро поле, завоя на Черна и равнината край Кенали от края на август до началото на октомври сражаващите се ариергардни български части нанесоха чудовищни загуби на противника. На Каймакчалан двата български полка са атакувани от четири сръбски дивизии, които оставят по склоновете хиляди трупове.

                              Върхът е отстъпен, когато българското командване решава това, а от черепите на хилядите си паднали войници сърбите изграждат странен паметник - църква, съществуваща и днес.

                              При Кенали настъпващите в гъсти маси французи попадат в капан - от три страни по хълмовете, обграждащи полето, са разположени десетки и стотици български батареи и картечни роти. Цели полкове бягат под шрапнелният и картечния огън на българите, но френският командващ генерал Сарай хвърля в настъпление нови и нови части.

                              Български офицери, знаещи френски, в късните часове на деня изскачат през окопите и крещят с всички сили: "Това е касапница. Не искаме да ви избиваме така. Върнете се на позициите си". Французите връщат по-късно жеста, като няколко пъти предупреждават българите с подхвърлени в окопите ни бележки за планирани артилерийски нападения. Предупреждават ни с писмо, вързано за краката на кукумявка и за подготвения фатален пробив през 1918 г. на Добро поле.

                              В края на октомври българската Първа армия заема позиции по височините северно, източно и западно от Битоля. Оттук българските войски няма да мръднат до края на войната.

                              В боевете около Битоля през август-октомври 1916 г. Съглашението губи 120000 убити, което го лишава от възможност за каквито и да е активни бойни действия за близо половин година.
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment


                                #30
                                Ген. Киселов смайва света, взема Тутракан "на нож"

                                На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, подло нападнала в гръб България през 1913 г. и откъснала житницата на Южна Добруджа. Срещу румънците в Добруджа настъпи III-та Българска армия в състав само - IV-та Преславска дивизия, Конната дивизия, една бригада от VI-та Бригада, а в последствие и I-ва шопска дивизия.

                                Общо 100000 бойци и офицери имаха срещу себе си над 150000 румънци, усилвани постоянно през Дунав и Кюстендил с нови румънски и три руски дивизии. В крайна сметка с три пъти по-малко по численост сили генерал Тошев и заменилият го по-късно генерал Нерезов проведоха блестящи операции, разбиха напълно руско-румънските войски, очистиха Добруджа до устието на Дунав, влязоха в Букурещ и продължиха българския марш до река Прут. Поне една от тези операции - превземането на крепостта на Тутракан още се изучава в големите военни академии по света. За три години Тутракан е бил превърнат в крепост, много по-страшна от Одринската.

                                Фортовете са в две паралелни линии с дълбок овраг между тях. Това означава, че пехотата, преодоляла първата линия, попада в ниския овраг под картечниците и оръдията на втората линия, изградена по доминиращи над терена хълмове. В града има 62000 румънски войници. Те очакват отделената срещу тях Преславска дивизия (само 22000 бойци) да обкръжат крепостта, както се полага при обсада на крепост, да разтегне така бойните си части и да я бият с внезапни излизания.

                                Генерал Киселов обаче решава да не си играе на обсади и на 5 септември от движение атакува директно крепостта. Такова нещо няма до сега нито в световната практика, нито в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък на фронта. Надвечер българската пехота превзе на нож този участък, а ужасените румънци напуснаха цялата първа фортова линия. На 6 септември, получила подкрепление през Дунав, румънската пехота атакува заетата от българите първа фортова линия, спускайки се в оврага.

                                Българите избиха хиляди румънци петлявещи се в дълбокия овраг и се хвърлиха в атака на нож. Буквално на гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачиха на втората фортова линия и я превзеха.

                                Ужасените румънци се хвърляха в Дунав - с шлепове, лодки, гемии, копита или просто здраво стиснали някоя дъска. Българската артилерия открива огън по тази флотилия с пряк огън, избивайки или издавайки хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известния в наши дни кинокритик) откри огън по отсрещния румънски град Олтения, където имаше големи складове за петрол. Олтения пламна и изгоря до основи.

                                Загинаха 30000 румънски войници и офицери, 28000 бяха пленени. Само 2000 румънци достигнаха отсрещния бряг на Дунав, но шопската дивизия щеше да ги намери в Букурещ след няколко месеца. Българите загубиха убити 1592 войници и 34 офицери. Много бяха ранените - 145 офицери и 6182 войници. Военните кореспонденти побесняха. Върху главите на немски, австрийски, руски и английски генерали се изсипа порой упреци за тъпченето пред обсаждани по 2 години крепости във Франция, Прусия, Галиция, Близкия изток. "Ей така се превземат крепости" писа френският вестник "Льо Тан" - От движение". Разбира се, никой не вярваше, че крепостта е превзета от трикратно по-малка войска. Смятаха, че българите, както в Балканската война са укрили цяла армия от вниманието на противника.
                                То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                                Comment

                                Working...
                                X