България в Първата световна война 1915-1918

[Sturmpionier]

Тези дни чета книгата (или поне достъпната част от нея) За Балканскими фронтами Первой мировой войны Отв. ред. В.Н. Виноградов (Индрик, Москва, 2002). Та в нея се описва опит за румънска контраатака през Дунав през есента на 1916 г. Понтонният мост бил наведен под Флэмында (къде на Дунав е този пункт е неясно. Википедията го намира в Молдова. Обаче за румънски такъв град нищо не намирам). Та немските самолети засекли понтонният мост и противниковите торпедни катери ? взривили моста (какво има предвид автора е неясно. Торпедните катери като клас кораби се появяват първо на Адриатика и то чак 1917 г. Може би е имал предвид българските миноноски "Хр. Ботев" и "В. Левски". Обаче за тяхната служба през ПСВ съм намерил само скромното изречение - корабите са използвани за патрулиране по Дунав. Австро-Унгария разполага по това време само с артилерийски кораби на реката, но те не слизат по течението след Белград.). Като източник е цитиран Лудендорф. За съжаление неговите спомени не можах да открия никъде в Нет-а. В книгата на Зайончковски, който е командвал първите руски войски в Добруджа нищо подобно не се споменава. Въпросът ми е - някой чувал ли е нещо за подобна румънска операция и евентуално за контраатаката на Централните сили. И може ли малко повече информация, по възможност заглавия или линкове.

Значи става въпрос за така наречената "Фламандска офанзива" или както е по разпорстранено в нашите източници - румънския контраудар при Ряхово. Фламанда е малък румънски град, на северния бряг на реката, точно срещу Ряхово
Според плановете румънската трета армия трябва да удари тила на българската 3 армия при Ряхово, където няма наши войски и да хване в клещи, заедно с румънските сили в Добруджа цялата наша 3 армия. За румънците трябва да постоят понтонен мост, по който да преминат главните им сили в размер на 5 пехотни дивизии. Операцията е подсигурена и с няколко ПВО батареи за противодействие на германската авиация при изграждането на моста.
Румънското настъпление започва в 3.30 часа на 1-ви октомври 1916. Пръвоначално са прехвърлени 2 пехотни дивизии, а в в 5. 00 започва изграждането ан понтонния мост. В района има само 2 български гранични роти, които през целия ден оказват яростна съпротива на двете вражески дивизии. Още същата вечер буря поврежда моста, австрийските монитори “Barsch”, ”Viza”, “Bodrog”, "Koros" извършват рейд, над съоръжението, който е отблъснат от румънската брегова артилерия. Тези събития обаче повлияват силно на бойния дух на прехвърлените 2 румънски дивизии, който чувствайки опасността да бъдат одрязани на българския бряг, започват самоволно отстъпление. Jака завършва иначе този амбициозен румънски план за обрат на войната.

[Odzava]

Е, Одзава, ще се обиждаме, на български има резюме
За този понтон румънците не знам, но нашият понтон при Свищов е направен от Австрийците, така, че техните катери са слизали и по надолу от Белград

Не знаех, че пак ти е на линия сайта. От двайсетина дена не съм го посещавал. Ще проверя сега там. По въпроса за австрийските кораби - по Дунава австрийците оперират с 1-ви дивизион монитори - които се базират в Черна вода и после в Браила. В текста ставаше дума за взривяването на понтона с торпеда. Австрия се оказа, че провежда на Дунав изпитания на торпеден катер на въздушна възглавниц, но чак към края на 1917 г.
Щурме, благодаря за описанието! А понтона разрушен ли е или не? Според руснака е унищожен.

[Sturmpionier]

Нямам информация мостът да е разрушаван напълно от австрийските кораби. И според мен така е и било. Ако беше разрушен, щеше да настъпи много по-голяма паника в двете румънски дивизии, стоварени на българския бряг. Общо взето през цялото време румънското командване се чувства застрашено от тази крехка комуникация. Ако се интересуваш мога да постна снимки на самия мост, където добре се вижда неговата конструкция.

[Emden]

Генерал Тошев

Имам въпрос относно конфликта между фелдмаршал Макензен и генерал Тошев. Какви са причините за тази вражда, довела до сменянето на командуващия Трета армия? Макензен многократно упреква българското военно ръководскто и в частност Тошев в забавяне на офанзивата срещу Румъния 1916 /в очите на Макензен Тошев е "отлично образован, достоен за уважение мъж, но малодушен войник"/. не съм сигурна доколко Макензен може да бъде обвиняван в "антибългарски" настроения - той и неговият щабшеф Ханс фон Зеект напр. влизат в конфликт с Фалкенхайн заради спряната от него офанзива па Солунския фронт, а пр време на кампанията срещу Румъния Мякензен заплашва Лудендорф с оставкар ако неговата Дунавска армия не получи исканото подкрепление /11. баварска пехотна дивизия/

Успя да ме убедиш до някъде. Тук знанията ми почват да се изчерпват, а твоите очевидно са доста по-големи Колкото до Русия, по-скоро исках да наблегна, че Вилхелм не се води толкова от политически разум, колкото от по-малодушни разсъждения. За мен Вилхелм не е политик, достоен да играе толкова важна роля. Иначе съм съгласен с теб - Русия не е вариант.
Но планът Шлифен (съгласих се с произношението) има оптимистичната цел да победи възможно най-бързо Франция, и след това да срещне забавилата се в мобилизиране Русия в пълна бойна готовност. Планът разчита на строго разпределено разписание. Русия обаче почва мобилизация доста по-рано, Франция изготвя офензивен план за атака в долината Рур. Да не говорим, че Германия разчита на Австрия да удържи Русия, докато Австрия остава с впечатлението, че Германия ще пратят помощни части за Сърбия. И в един момент се получава така, че Франция спира офензивата на Германия, а Австия се оказва сама срещу Сърбия и вече мобилизираните войски на Русия. Неразчетените действия на Молтке също не помагат особено (изпращането на части да пазят Седан).
Общо взето, макар и да е изглеждал като добър план, Вилхелм е имал основание да се съмнява в него до някаква степен, откъдето тръна и спорът ни.

За Плана Шлифен /der Schlieffenplan/ вж. статията в последния брой на Военоисторически сборник "Германия в навечерието на Първата световна война" от Юрген Ангелов

[Sturmpionier]

Имам въпрос относно конфликта между фелдмаршал Макензен и генерал Тошев. Какви са причините за тази вражда, довела до сменянето на командуващия Трета армия? Макензен многократно упреква българското военно ръководскто и в частност Тошев в забавяне на офанзивата срещу Румъния 1916

Хм, за пръв срещам твърдение за забавяне от страна на БА на настъплението срещу Румъния. Не знам точно кое събитие визираш, но през септември 1916 се случва точно обратното. В разрез с първоначалния оперативен план генерал Тошев преминава тогавашната Българо-румънска граница и започва настъпление срещу Тутракан.

[Emden]

Макензен пише, че на 31.08. 1916 е имал разговор с Тошев, на който е уговорено незабавно настъпление срещу румънците /между другото, немските военни се оплакват, че Германия обявява война на Румъния на 28 август, а съюзникът България едва на 31. и то след многократни провокации от румънска страна/, а на следващият ден това не само че не се реализира, а дори най-изненадващо постъпва искане за отлагане на настъплението от страна на Тошев. Подобни упреци са направени и заради забавянето в преследването на понеслите вече поражения румънски войски в Добруджа, което им дава възможност да се укрепят на Кубадинската позиция. Що се отнася до плановете за превземането на Тутракан, там май имаше едно директно игнориране на пряка заповед на Макензен да не се атакува?

[HELLCAT]

Германските планове предвиждат провеждането на дефанзивна кампания в Южна Добруджа. Българското командване категорично се противопоставя и в крайна сметка Макензен дава "зелен семафор" на плана на ген. Тошев за атака на Тутракан и Силистра.
Мой близък разказваше един епизод, на който е бил свидетел неговия баща - подофицер по време на Световната война. Макензен пристига на инспекция в Северна Добруджа. На гарата е посрещнат от ген. Тошев ( най - старшият офицер сред посрещачите ) и почетни роти - германски и български. Макензен демонстративно подминава ген. Тошев и се спира пред германското почетна рота. Ген. Тошев нарежда българската рота ведната да напусне гарата. Пред погледа на Макензен българската част напуска гаровия район без да му отдаде чест. След настойчивите молби на княз Борис, придружаващ Макензен като офицер за свръзка, ген. Тошев връща почетната рота.

[Emden]

Германските планове предвиждат провеждането на дефанзивна кампания в Южна Добруджа. Българското командване категорично се противопоставя и в крайна сметка Макензен дава "зелен семафор" на плана на ген. Тошев за атака на Тутракан и Силистра.

Доколкото знам, проблемът с гермаците се е състоял в това в коя посока да се насочи офанзивата - българските желания са - естествено - освобождаване на Добруджа /по отн. на Тутракан и Силистра мисля играят роля и обществените настроения, необходимостта от впечатляващ успех след като положението на Южния фрон се усложнява, както и стремежът да се "накажат" румънците заради удара в гръб през 1913/, докато германците настояват за пресичане на Дунава и удар в посока Букурещ, където да се затворят "клещите" на Девета армия /Фалкенхайн/ и Дунавската армия /Макензен/.

Впрочем след едно съвещание между Фалкенхайн и Конрад фон Хьотцендорф на 28 август 1916 генералмайор Тапен /впоследствие в щаба на Макензен/ отбелязва в протокола "... как точно ще се проведе удара на Макензен трябва да се предостави на самия него, но той трябва да се осъществи възможно най-скоро; в негова подкрепа да действат всички сили, които са на разположение и - доколкото ситуацията позволява - от долината на Херманщат да се започне настъпление в югоизточна посока". Т.е. офанзивата срещу Румъния се пада на Дунавсата армия, а Девета армия под ръководствоно на Фалкенхайн я подкрепя.

[Sturmpionier]

Доколкото знам, проблемът с гермаците се е състоял в това в коя посока да се насочи офанзивата - българските желания са - естествено - освобождаване на Добруджа /по отн. на Тутракан и Силистра мисля играят роля и обществените настроения, необходимостта от впечатляващ успех след като положението на Южния фрон се усложнява, както и стремежът да се "накажат" румънците заради удара в гръб през 1913/, докато германците настояват за пресичане на Дунава и удар в посока Букурещ, където да се затворят "клещите" на Девета армия /Фалкенхайн/ и Дунавската армия /Макензен/.

Не знам това до колко е вярно, но според мен още през септември ресурс за пресичане на Дунав и концентрирано настъпление в посока югоизток- към Букурещ няма. Такова нещо се осъществява едва в средата на ноември 1916, като българските войски в състава на Дунавската армия, по груба сметка са представлявали повече от 70% от целия личен състав на армията. Т.е тези български сили са повече необхдими през август 1916 на Добружданския фронт с цел унищожаване (изолиране) на предмостието Тутракан и крепостта Силистра и отбрана срещу превишаващите ни руско-румънски сили. Последвалото настъпление на 3 Българска армия до делтата на р. Дунав също има огромно значение за изхода на кампанията, посредством загубата на боеспособност, вселдствие от боевете на едно цялата румънска 3-а армия.

Т.е. офанзивата срещу Румъния се пада на Дунавсата армия, а Девета армия под ръководствоно на Фалкенхайн я подкрепя.

По-скоро е обратното. Дунавската армия трябваизпълнява спомагателна функиция според оперативния план, но практически на нея се пада може би главната тежест на настъплението срещу Букурещ.

[Стефан Асен]

И все пак. Вечният въпрос - можеше ли България да е съюзник на Антантата? Били било това в неин интерес? И то особено с оглед на руско овладяване на Проливите? Имаше ли избор България???

[gollum]

На въпроси от подобен род едва ли може да се очаква да бъде получен категоричен отговор. С тази уговорка ми се струва, че отговорът би могъл да е по-скоро отрицателен - България много трудно (т.е. много малко вероятно) би могла да влезе във войната като се присъедини към Антантата. За сметка на това би могла да продължи с неутралитета си и вероятно подобна изчаквателна позиция би била най-доброто възможно поведение. Но това може да се заключи с нашето послезнание - тогава нещата са изглеждали много по-различни.

[albireo]

Би могла да бъде, ако не е страдала от самомнителния възглед, че може да разреши националните си интереси в един локален конфликт и през главата на Великите сили, при това в атмосфера на неизбежна европейска (а както се оказва и Световна) война. Т.е. ако вместо да ипотекираме балканския съюз в ненавременната Балканска война, в бъдещата европейска война със сигурност щяхме да сме съюзници на Антантата. Нищо по-естествено от това.

[gollum]

Съгласен съм, Албирео, но само при положение, че Балканските войни (или в този случай единственото число ще е по-подходящо) не се беше случила. Което е възможно, естествено. Това е задължителното предшестващо алтернативно отклонение, за да се стигне до България съюзник на Антнатата в Голямата война.

[resavsky]

Трябва да се отбележи,че към 1912 г. в България властва мнението,че войната с Турция трябва да предхожда очертаващата се европейска война за да не е обвързан изхода на войната с Турция с този на европейската война.Именно затова Тодор Александров нарежда да се извършат т.нар. магарешки атентатит в Щип и Кочани /станали повод за Балканската война/ като дори в едно окръжно издадено от ЦК на ВМРО заявява,че трябва да се бърза да се реши македонският въпрос докато не е избухнала европейската война.......

[gollum]

За съжаление това господстващо мнение се оказва неправилно (това въобще е характерно за мощните идеологии, които пораждат подобен род мнения и настроения и са способни в значителна степен да "изкривят" събитията или във всеки случай да "заслепят" хората, взимащи решения). За което едва ли може да се обвинява някого със задна дата (все пак когато ти е известно кое, как и донякъде защо се е случило, е много по-лесно да се прецени кой би бил правилният метод за действие).