Група В-2

[kalva4]

Вчера, 01.05.2010 бе открита паметна плоча на стената на полското посолство на българските и полски герои от съпротивата по време на ВСВ.
Царските дипломати Цоков, Икономов и Пухлев организират през 1939г. групата В-2 с три задачи:
- нелегален канал за извеждане от окупирана Полша на офицери и интелектуалци през София до Истамбул
- финансиране на действащите нелегално в Полша дейци на Полското правителство в изгнание
- изнасяне по дипломатически път на документи и снимки за зверствата на нацистите и комунистите разделили си Полша.
В София, филиала на групата е ръководен от сем. Зембжуски /българи от полски произход/.
По неопровержими документални данни, В-2 спасяват над 2000 офицери и още толкова интелектуалци, между които бъдещият председател на Полската АН и др. от този ранг. Оценките на специалистите са, че са успели да спасят поне 10000 хиляди души от полският елит.
За полските специалисти, дейността на тези трима българи, за които масово нищо не знаем, надвишава десетократно всички акции на цялата камунистическа "съпротива" в България.
Естествено и вчера нямаше официални представители на българската страна. И медии нямаше.
Затова си позволявам, да ви запозная със стенограмата на текста на благодарността на живите наследници на героите:

Ваше Превъзходителство,
Дами и господа,
Моля позволете ми от името на наследниците на Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков чрез Н.П. Г-н Посланика, да отправя искрената ни благодарност към Полша и Полската държава за грижата, с която се отнася към участниците в антихитлеристката съпротива, без разлика на тяхната националност или политически убеждения.
Благодарение на инициативата на Посланника на Република Полша, Г-н Анджей Папиеж, откриването днес на тази паметна плоча е доказателство за това, че Полша и Поляците съхраняват паметта за чужди граждани участвали в полското съпротивително движение.
С този акт на признаване от страна на полското правителство на делото на българите от група В-2 всъщност, за нас става историческото признание – най-сетне – че националният елит на България от онова смутно и страшно време, далеч не е само про-германски.
Българо-Полските връзки са многобройни, разнообразни и интензивни и дори не толкова на политическо, колкото на ниво човешки отношения.
И именно този тип отношения прекрачват границите на политическото и отиват в рамките на онова, което с днешна терминология бихме нарекли общочовешки хуманизъм. И именно този хуманизъм е поставен на изпитание по време на ВСВ.
Когато говорим за победата над хитлеризма и неговите зверства, не бива да забравяме, че единият от победителите, зад фасадата на освобождението наложи и на Полша и на България един тоталитарен режим, прекъснал естественото им развитие и връзка с останалата част на Европа. Потъпкан бе именно хуманизмът.
Истината е, от това което знаем за убежденията на Цоков, Икономов и Пухлев, е че те са били преди всичко хуманисти и антитоталитаристи.
За техният хуманизъм свиделства днешният акт на Полската държава! А за това, че са били антитоталитаристи – съдбата им след Войната. Цоков доживява победата над хитлеризма за да смени немския затвор с български, комунистически концлагер. Икономов и Пухлев също изживяват своята Голгота.
Отдавайки дължимият поклон на хората от групата В-2, на Цоков, Икономов и Пухлев, и всички съпричастни с дейността им, считам, че днес е особено важно да благодарим и на Полската държава, която никога не ги забрави, а специално в случая с Крум Цоков, запази и живота му благодарение енергичната й намеса и предоставеното му убежище.
Дами и господа,
Ваше Превъзходителство,
Моля, изказвайки дълбоката ни признателност към полската държава, отново да подчертая, че за нас това не е само акт на признание на героизма на хората от В-2. Защото думата героизъм някак не върви за тях. Твърде трафаретна е.
Това, което знаем за тях е, че със сигурност би ги зарадвало и днес да мислим за тях като за хора демократи и хуманисти – каквито са били. Хора следвали собствените си убеждения за човещина отвъд и над националните граници.
И ще бъда щастлив ако мислим за тях, като едни от предтечите на обединена и свободна от тоталитаризъм Европа на хуманизма и човеците.

[ng61]

Искам да благодаря на Кълвач за публикуваното и да пусна малко подробности за Димитър Икономов.Роден е на 16.11.1909г.в Русе.Бил е стенограф вНародното събрание,журналист във в.Нова камбана.През1938г. е назначен за секретар на търговкия съветник кък българската легация във Варшава,а от1940г. по съвместителство и помощник търговски съветник и в Прага.От ноември 1939г.заедно с Крум Цоков и Трифон Пухлев започват да сътрудничат на полската съпротива и правителството им в изгнание в Лондон.Създават чрез полските легации в София,Букурещ,Белград канал за пари и кореспонденция от Полша за чужбина и обратно.Използват дипломатическото си положение за освобождаване на арестувани поляци ,за прекратяване на следствия и за извеждането им в емиграция.Д.Икономов е разкрит от Гестапо,арестуван и 9 месеца е следствен.Там не е издал никой.След излизанито си продължава дейноста си до1943г.когато е отзован в България.Мобилизиран е и изпратен в дисциплинарна рота в Гюмюрджина.През 1944г.се завръща и от юли до ноември е редактор на в.Народна борба в Русе.Депутат е в 26 народно събрание.От1948г.се занимава само с преводаческа дейност като има над 70 превода от полски на български.По известни са Кукла,Фараон от Прус,Потоп,С огън и меч, Пан Влодиовски от Сенкевич.Награден е с ордена ,,Полония реститута и знака Заслужил за полската култура.Лауреат е намеждународната награда на полските автори и композитори.
През1972г.в.Поглед почна да публикува спомените му за групата Б-2,доста орязани от редакторите,но след 4 броя ги спряха.Утре ще ги сканирам и ще ги пусна.Сега ще пусна една снимка на Димитър Икономов от времето когато е бил във Варшава,легитимацията му и един документ издаден му отСъюза на бойците за свобода и демокрация на Полша.

[kalva4]

По темата - публикация в Про и Анти

Човещина отвъд и над националните граници Иво Димитров .Оценка на читателите: / 12

Наближава 9-ти май и у нас пак ще започнат панегириците за комунистическите участници в антифашистката борба.

Вместо това, позволявам си да обърна вниманието ви на няколко истински български герои от антихитлеристката съпротива, признати и чествани от Полша.

Моля, същевременно да бъде обърнато внимание и на терминологията. За комунистите и Коминтерна фашисти са практически всички, вкл. социалдемократите (социалфашизъм, аграрфашизъм и прочие).

За г-дата Крум Цоков, Димитър Икономов и Трифон Пухлев у нас не се знае почти нищо.

Първият по-сериозен пробив, бе документалният филм на г-жа Барбара Рогалска "През София до свободата", прожектиран в Полския институт в София, в края на 2009 г.

За съжаление, както филма, така и паметната плоча на героите са дело и заслуга, единствено и само, на Н.П. Г-н Посланика на Полша в България.

Българските власти - в цяла София - не намериха място за паметен знак на героите.

Българските официални лица и медии пренебрегнаха и откриването на паметната плоча.

В тази връзка си позволявам да предоставя на вниманието ви следната информация:

На 1. V. 2010 г. бе открита паметна плоча на стената на Полското посолство на българските и полски герои от съпротивата по време на Втората световна война. Царските дипломати Цоков, Икономов и Пухлев организират през 1939 г. групата В-2 с три задачи:

- нелегален канал за извеждане от окупирана Полша на офицери и интелектуалци през София до Истанбул;

- финансиране на действащите нелегално в Полша дейци на полското правителство в изгнание;

- изнасяне по дипломатически път на документи и снимки за зверствата на нацистите и комунистите, разделили си Полша.

В София, филиалът на групата е ръководен от сем. Зембжуски (българи от полски произход, намерили смъртта си в хитлеристките концлагери след провала на групата).

По неопровержими документални данни, В-2 спасяват над 2000 офицери и още толкова интелектуалци, между които бъдещия председател на Полската академия на науките и др. от този ранг. Оценките на специалистите са, че са успели да спасят поне 10 000 хиляди души от полския елит.

За полските специалисти, дейността на тези трима българи, за които масово нищо не знаем, надвишава десетократно всички акции на цялата комунистическа "съпротива" в България.

Естествено, на събитието нямаше официални представители на българската страна. И медии нямаше. Затова си позволявам, да ви запозная със стенограмата на текста на благодарността на живите наследници на героите:

" Ваше Превъзходителство,

Госпожи и господа,

Моля, позволете ми от името на наследниците на Трифон Пухлев, Димитър Икономов и Крум Цоков, чрез Н.П. Г-н Посланика, да отправя искрената ни благодарност към Полша и полската държава за грижата, с която се отнася към участниците в антихитлеристката съпротива, без разлика на тяхната националност или политически убеждения.

Благодарение на инициативата на Посланика на Република Полша, Н.П. Г-н Анджей Папиеж, откриването днес на тази паметна плоча е доказателство за това, че Полша и поляците пазят паметта за чужди граждани, участвали в полското съпротивително движение.

С този акт на признаване от страна на полското правителство на делото на българите от група В-2, всъщност, за нас става историческото признание - най-сетне - че националният елит на България от онова смутно и страшно време, далеч не е само про-германски.

Българо-полските връзки са многобройни, разнообразни и интензивни и дори не толкова на политическо, колкото на ниво човешки отношения. И именно този тип отношения прекрачват границите на политическото и отиват в рамките на онова, което с днешна терминология бихме нарекли общочовешки хуманизъм. И именно този хуманизъм е поставен на изпитание по време на Втората световна война.

Когато говорим за победата над хитлеризма и неговите зверства, не бива да забравяме, че единият от победителите, зад фасадата на освобождението, наложи и на Полша и на България един тоталитарен режим, прекъснал естественото им развитие и връзка с останалата част на Европа. Потъпкан бе именно хуманизмът.

Истината е, от това което знаем за убежденията на Цоков, Икономов и Пухлев, че те са били преди всичко хуманисти и антитоталитаристи. За техния хуманизъм свидетелства днешният акт на полската държава! А за това, че са били антитоталитаристи - съдбата им след войната. Цоков доживява победата над хитлеризма, за да смени немския затвор с български комунистически концлагер. Икономов и Пухлев също изживяват своята Голгота.

Отдавайки дължимият поклон на хората от групата В-2 - на Цоков, Икономов и Пухлев, и всички съпричастни с дейността им - смятам, че днес е особено важно да благодарим и на Полша, която не ги забрави, а специално в случая с Крум Цоков, запази и живота му, благодарение енергичната си намеса и предоставеното му убежище.

Госпожи и господа,

Ваше Превъзходителство,

Изказвайки дълбоката ни признателност към полската държава, искам да подчертая, че за нас това не е само акт на признание на героизма на хората от В-2. Защото думата героизъм някак не върви за тях. Твърде трафаретна е. Това, което знаем е, че със сигурност биха се радвали и днес да мислим за тях като за хора демократи и хуманисти - каквито са били. Хора следвали собствените си убеждения за човещина отвъд и над националните граници.

И ще бъда щастлив ако мислим за тях, като едни от предтечите на обединена и свободна от тоталитаризъм Европа на хуманизма и човеците.”