Берлинският конгрес

[DelaRea]

Берлинският конгрес

Конгресът е открит в Берлин на 13.06.1878 г. в двореца Радзивил (бивша собственост на стара полска аристократическа княжеска фамилия).
Присъстват делегациите на Русия, Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция. Разискванията се водят по всеки един член на Сан-Стефанския договор.

Още с откриването на заседанията британският премиер Бенджамин Дизраели в остра реч разкритикува границите на Българското княжество и обвинява Русия, че продължавала да държи войските си пред турската столица. Бисмарк защитава Русия с репликата, че това с нищо не нарушава поетите договорености, руските войски да не навлизат в Константинопол.

Втората английска атака от страна на Солзбъри е, че Сан-Стефанска България максимално ощетява гръцките интереси, затова Англия предлага да бъдат поканени представители на Гърция, които да изразят претенциите се. Идеята е прокарана и на 29.06. са изслушени външния министър Делиянис и гръцкия посланик в Берлин – Рангабе. Естествено те искат Крит, Тесалия, Епир, Македония. Cтига ce до решението Гърция да получи известна корекция на границата си, като присъедини южните части на Епир и Тесалия, от долината на р. Саламиряс и устието и в Егейско море до долината на река Каламас и устието и в Йонийско море. Окончателното регулиране на немалките гръцки придобивки става в 1880 г. на конференция в Берлин, където Гърция без пушка да пукне, увеличава територията си с 1/3.

[DelaRea]

Най-остри са дискусиите за границите на България.

Англия настоява за граница по Стара планина, но без Варна, тъй като в града не са влезли руски войски. Турция окуражена от английското поведение предлага България изобщо да не се допуска до Черно море, а река Янтра да бъде нейната източната граница. Англия и Австро-Унгария застават зад турските искания. Намесата на Бисмарк отново спасява положението.

Канцлерът в частна среща с турските делегати им заповядва ултимативно да отклонят исканията си, тъй като конгресът не се е събрал заради благото на Турция. Както заявява откровено Бисмарк на турските делегати: "Ако вие си въобразявате, че конгресът се е събрал заради Турция, дълбоко се заблуждавате. Сан Стефанският договор би си останал такъв, както бе изработен, ако не засягаше някои въпроси, които интересуват Европа." На другия ден, турските делегати се отказват от Варна.

Също сериозни са споровете за Софийския санджак.
Според Дизраели, София трябва да остане в рамките на Турция, тъй като е на юг от Стара планина.
Бисмарк отново помага на Шувалов с един трик. Тъй като по думите на канцлера „англичаните разбират повече от география на Индия, отклкото на Европа”, той поставя в заблуждение конгреса като доказва, позовавайки се на виенския геолог Хохщерт, че Витоша и Люлин са части от Старопланинската верига, следователно София е в самата планина, а не южно от нея.
Номерът на канцлера минава и София остава в границите на България.

Границите на Румелия се определят точно съгласно англо-руското споразумение. Но Англия настоява, Турция да има правото да разполага свои войски в провинцията. Предложението е отклонено от Бисмарк като неприемливо, тъй като се нарушавал принципа на самоуправление, който и се предоставя.

Относно Босна и Херцеговина, Австро-Унгария, Англия и Германия предлагат областта да се управлява от Австро-Унгария, като номинално е част от Турция.

[DelaRea]

На Берлинския конгрес, за да увеличи придобивките си и да ги „узакони” Сърбия вече се е преориентирала към подобряване отношенията с Австро-Унгария и отдалечеване от Русия, от коята за момента вече нямат полза. В крайна сметка, под натиска на Австро-Унгария, която всячески се стреми да тласне шовинистичните апетити на Сърбия на изток, се издейства за княжеството на Милан независимост, плюс териториално разширение с Пирот и Враня. Трън се оставя за България, като реверанс към Шувалов.
Сръбската територия от 37 740 кв.км. стана 48 300 кв.км (Сърбия от 1833 до 1878 г. се увеличава с 23 860 кв.км. ).

Под натиска на Франция, на конгреса са изслушени и румънските представители. Освен независимостта си, те не желаят да разменят Южна Бесарабия за Добруджа, тъй като последната им е етнически чужда, но пък смятат, че Добруджа им се пада по право като награда за участието им във войната. Шувалов прави грешка, като не се позовава на Сан-Стефанския договор, където Добруджа е отстъпена на Русия, а не на Румъния. Но отстъпването само на Тулчанския санджак било малко, така че румънците искат още Силистра и Мангалия. Тази позиция се поддържа от проявилите „латинска солидарност” представители на Франция и Италия. Франция настоява Румъния да си запази и Южна Бесарабия. Германия е против.
Бисмарк отново прокарва „соломоновото решение”: Силистра за България, Мангалия за Румъния, Бесарабия за Русия.

[DelaRea]

Така се очертават границите на Българското княжество и Румелия.

Княжеството е антономно, а Източна Румелия е турска провинция със собствено самоуправление.
Македония, Беломорието и Лозенградско се връщат директно на Турция, с мъглявото обещание, влязло в прословутия член 23, някога султана да проведе реформи гарантиращи права на населението.
За помощта, която оказват на Турция, Англия е възнаградена с о-в Кипър, Франция – с Тунис, Австро-Унгария си получава Босна и Херцеговина.
А Русия си връща Южна Бесарабия и получава градовете Батуми в Лазика и Карс в Турска Армения.
Както отбелязва итлианския представител граф Корти, Италия се надявала на Албания, а не получила нищо.
По този повод Бисмарк, открито го подиграл с думите: „Претенции ли имате графе, да не би Италия да е загублиа още някаква война!”

С оглед глобалните руски интереси царското правителство оценява решенията на Берлинския конгрес като успех на своята политика. Освен, че си възвръща Бесарабия и получава отстъпки в Кавказ, Русия успява да защити в максимална степен позициите си на Балканския полуостров.

В този смисъл царското правителство има достатъчно основания за задоволство от Берлинския договор и неслучайно през следващите години стриктно се придържа към него.
Но панславистите и генералитета го приемат като истинска катастрофа, за която обвиняват най-вече Австро-Унгария и Бисмарк, които не се държали като съюзници, а подкрепяли Англия. Недоволството в руското общество вече пряко засяга стратегията на Бисмарк, тъй като създава силни антигермански настроения, без да са подплатени с нещо реално.

По този повод, още по време на конгреса, канцлерът публикува чрез подставено лице текстовете на тайното руско-английско споразумение в английския вестник „Глоуб”, а след конгреса във вестник „Норд Дойче цайтунг” на руско-австрийските споразумения, като цели по този начин да покаже пред обществеността, че всичко е било предварително начертано от пагубната псевдо-дипломация на Горчаков.

Пред германския посланик в Петербург, Швайниц, император Александър ²², заявява, че разбира постъпката на Бисмарк и му благодари за помощта, която е оказал на руската делегация, но смята че обществените настроения в страната не позволяват сега да се извадят на яве тези тайни споразумения.

[DelaRea]

Съответно, княз Горчаков, който не взема почти никакво участие на конгреса, преструвайки се на болен, за да прехвърли изцяло собствената си вина върху Шувалов, е отстранен от длъжността външен министър и пратен в безсрочен отпуск. Едно твърде закъснаяло и поради това скъпо струващо на Русия, императорско решение.
Граф Шувалов, който е участник в събитията в спомените си пише: "Аз също мисля че ние бихме могли да извлечем по-голяма полза от Германия, ако не беше Горчаков, на когото справедливо или не, преписваха че съзнателно кокетира с Франция, за да пречи на Бисмарк”. Татишчев, който заедно с Новиков подписват споразуменията с Австро-Унгария в 1876-77 г., пише че "ако Русия беше вървяла до край за осъществяването им, Балканския полуостров, няма да представлява тази печална гледка, каквато е в момента."

Балканските държави успяват да изпратят наблюдатели на конгреса, които в частни разговори, вербуват един или друг европейски дипломат за своята кауза, като по този начин постигат някакви териториални придобивки, които още повече ще засилят вълчите им апетити към българска земя за следващите десетилетия.

От страна на европейските дипломати на българите се гледа като на враждебна, безлична, аморфна маса от потенциални руски протежета, която могат да бъдат моделирани съобразно конкретните си интереси. Унгарецът Гюла Андраши твърди че в Пирот, Враня и Трън живеят сърби, докато в същото време неговият сънародник Феликс Каниц доста точно очертава българската етническа граница от Прокупле до Призрен, аналогична е издадените в 1877 г. карти на австриеца Карл Сакс, на австроунгарският консул Хан.
Английските и френски делегати твърдят за милиони гърци живеещи в Българска Тракия и Македония и всъщото време етнографските карти на Ами Буе, Реклю, Лежан и др. не дават гърци по-северно от линията Костур-Воден-Бер-Солун и крайбрежието на Орфанто, Кавала, Порто Лагос.
По думите на митрополит Методи Кусев, всеки опит на български интелектуалци и духовници да изпратят и те делегация, представляваща Екзархията на конгреса в Берлин, се разубеждавал от руските власти, които явно са се притеснявали че появата на българи там, ще донесе само нови усложнения за тяхната дипломация.

[DelaRea]

През 1880 година, Дизраели казва: „
"Нашата първа и най-важна цел на Берлинския конгрес беше да пречупим гръбнака на Съюза на Тримата Императори, да го направим невъзможен завинаги. Тази наша цел е постигната, макар и това да не се забелязва в протоколите на конгреса”.
С ловката си дипломация, Дизраели използва руската нерешителност и непоследователност, за да вбие клин в отношенията на Трите Империи. Дизраели през 1874 г. след френско-пруската война, заявява: „Тази война въплащава в себе си всичките елементи на германската революция през последното столетие. Ние виждаме пред себе си един нов свят, един непознат обект, една опасност. Европейското равновесие е напълно разрушено и Англия е тази която ще понесе най-болезнено неприятните последици от настъпилите промени в Европа”.
В „Съюза на Тримата Императори” той вижда един мощен континентален блок, срещу който „морската империя”, особено след разгрома на Франция, е безсилна.
Дизраели казва, че за Англия границите на Българското княжество на практика изобщо не са важни, важното е във всяка една дискусия на конгреса да се посява раздор в „Съюза на Тримата Императори”.

В Русия недоверието към Виена и Берлин става толкова силно, че настъпва значимо охлаждане на отношенията. Съюзът между Берлин, Виена и Санкт Петербург е преподписан в 1881 г., но след това вече не е подновяван. Стига се до двустранен съюз между Германия и Дунавската монархия. Панславизмът се налага като официална доктрина на Руската империя.
След смяната на поколенията в управляващите елити, Русия се ориентира към Франция, която тогава вече разбирала, че без Петербург не може да си върне Елзас и Лотарингия.
А в Лондон окончателно изоставят целостта на Османската империя и постигат принципно съгласие с Русия за подялба на османските владения на срещата в Балморал между монарсите на двете страни.
Така се оформя онова съотношение на силите, което доведе до залеза на „ стара, аристократична Европа” с Първата Световна война, сложила край на „европейския политически 19 век”.

Особено показателен и коментарът на канцлера Бисмарк за конгреса: "Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма. Дори в границите си от Сан Стефано тя не би представлявало никакво неудобство за нас".

Останалите участници също не са доволни от конгреса.
Френската преса обвинява Бисмарк, че за всичко е подкрепял Русия.
Италианците са недоволни че не са получили придобивка, за което Бисмарк саркастично отбелязва „такъв голям апетит, при такива лоши зъби”.
Андраши е недоволен, защото поведението на Бисмарк му се струва прекалено проруско.
На същото мнение е и румънският крал Карол, прусак по произход при това от династията на Хохенцолерните, обвинявайки канцлера, че е помогнал на Русия да си върне Южна Бесарабия и максимално намалил румънските придобивки в Добруджа.

От гледна точка на българските интереси настъпилата развръзка е много болезнена и несправедлива. Но това едва ли е толкова изненадващо в условията на добре познати вълчи нрави на международната политика. Както винаги в подобни случаи и този път изобщо не става дума за справедливост и хуманност, а още по-малко за спазването на национални принципи. Тук става дума само и единствено за тънки сметки и висши съображения в името на явни или някакви неподозирани, добре прикрити интереси, за двойни стандарти на отношение към малките нации, съобразно конкретния интерес, за по-близки или по-далечни стратегии на Великите сили в Голямата политика.

[Обикновен лаик]

DelaRea, респект и огромни благодарности. Предполагам, отнело ти е доста труд и време и искам да ти благодаря за свършеното. Поздрави.

[Kramer]

Изчерпателно. Няма какво да добавим повече по темата.

[DelaRea]

Abgebildet (v. l. n. r.): von Haymerle, Károlyi, de Launay, Gortschakow (sitzend), Waddington (im Hintergrund), Disraeli (Gortschakow legt seine Hand auf Disraelis Arm.), von Radowitz (im Mittelgrund hinter dem Tisch sitzend), zu Hohenlohe-Schillingsfürst (im Hintergrund stehend), Corti (ebenso), Graf de Moun (halb verdeckt im Hintergrund), d'Oubril (im Mittelgrund hinter dem Tisch sitzend, schreibend), de Saint-Vallier (im Hintergrund), Desprey (ebenso), Andrássy (im Vordergrund), Bucher (fast verdeckt im Hintergrund), Otto von Bismarck (zentral), von Holstein (im Hintergrund), Busch (im Hintergrund), Herbert von Bismarck (fast verdeckt im Hintergrund), Schuwalow (im Vordergrund, Handschlag mit Bismarck), Sadullah Bey (im Hintergrund), Russell (ebenso), von Bülow (sitzend), Salisbury, Carathéodori und Mehmed Ali Pascha

[m.minkov]

Поредната изключително интересна, информативна и много добре оформена тема пусната от DelaRea. Благодаря!

[Kramer]

Ехидно гледа от високо Дизраели Горчаков, докато от другата страна Солсбъри си шушука с турците.
Снимката иначе е разяснена с типична немска пунктоалност.

[DelaRea]

Послеслов

Послеслов:

"На Берлинския конгрес граф Шувалов бе казал на Бисмарка: "Vous avez le cauchemar des coalitions." Коалицията се бе създала, наистина, но от самия Бисмарк - и в полза на Германия.

Прелъстяването на Франция бе по-трудно, но и тук успя до крайните предели, до които успехът бе възможен за един гениален човек.
Когато заседаваше конгресът в Берлин, Бисмарк каза в един частен разговор на френския делегат Вадингтона: "Защо оставяте вие Тунизия в ръцете на варварите?"

Това бе едно голямо насърчение, от което Франция не закъсня да се възползува. Две години след това наистина тя установяваше в Тунизия едно владичество, едва прикрито под формата на протекторат. Това бе началото на една политика, която трябваше да даде на Франция една великолепна колониална империя."

Строителите на съвременна България. Том 1, Симеон Радев