Яне Сандански - оценки за личността

[resavsky]

Яне Сандански е една от най-противоречивите фигури в македонското освободително движение.Възхвалян като велик революционер от едни,охулван от паталогичен убиец от други Сандански е обект на диаметрално противоположни оценки.Едва ли има някой с по крайни оценки за личността и делото му.Цял български град носи името му а същевременно в една съседна държава е знаме на най-дивия антибългаризъм.Всъщност живота на Сандански с неговите невероятни обрати е по интересен и от най-невероятния холивудски сценарий.Предлагам дискусия по следните въпроси:
1.Повече вреда или полза ли е донесъл Яне Сандански на македонскито освободително движение.
2.Заслужава ли неговото име да носи един български град
П.П. CV-то на Сандански е достатъчно добре известно.Който не е запознат моля да ползва Уикито.

[albireo]

1.Повече вреда или полза ли е донесъл Яне Сандански на македонскито освободително движение.

Тъй като са налични поне няколко различни разбирания за това що е "македонско освободително движение" и какви са целите му (а някои от тези разбирания са почти диаметрално противоположни) въпросът ти е лекинко безмислен.

Въобще теми боравещи с категориите "полза <-> вреда", "повече <-> по-малко ощетен народ/държава" не целят нищо друго освен да засилят и доутвърдят някаква предварително налична субективност и не подтикват към анализ.

[поп_Първан]

Яне Сандански е една от най-противоречивите фигури в македонското освободително движение ...
Предлагам дискусия по следните въпроси:
1.Повече вреда или полза ли е донесъл Яне Сандански на македонскито освободително движение.
2.Заслужава ли неговото име да носи един български град

По лесен ми е вторият въпрос, та бързам да го изчерпя ...
Ще ползвам едно писмо на Войводата Тане Николов до журналистката Мара Михайлова от 19.05.1944 г., писано по повод честване на войводата Димитър Маджаров :

[I]“Аз смятам всеки Българин, който с пушка в ръка е минал границата, и безразлично колко време се е сражавал в полза на освободителното дело, смятам го за светия, и трябва да бъде посочван за пример на младото поколение.
Съжалявам, че има макар малко число българи, които гледат с недобро око на известни заслужили борци, но да не забравяме, че на този свят нищо скрито не остава и рано или късно историята ще си каже тежката, но справедлива дума и истината ще блесне”.[/I]

Малко отклонение : Тане Николов има известни резерви спрямо Д. Маджаров, но въпреки това пише горното (там историята е друга и дълга)
Приемам, че това му мнение важи и за Яне Сандански - Тане можеше да заколи Яне в хотел "Брезник" през пролетта на 1907-та, но не го прави защото Яне не е осъден още. Той уважава Яне като революционер - По Сандански стреля вечерта на 24.09.1908г. в Бошнак хан, в Солун, но в изпълнение решението на Кюстендилският конгрес.
Яне приема, че Тане изпълнява присъда и ... изрично забранява лично отмъщение спрямо него.
Това е Яне революционерът. Обаче идеите не му пречат да дири кръвнина и разпорежда убийството на другия участник в този атентат Д. Запрянов - защото той бил убил охраната му и оставил деца сираци ...
Такааа ...
В навечерието на Балканската война: Яне не ще да иде на общовойводско събрание, за да решат какво да правят в новата ситуация. Повечето войводи са събрани и чакат само тия двамата да идат. Тане съгласен, Яне - не ... Това обаче не пречи след седмица четите на Яне и Тане да се движат успоредно през Рупелското дефиле, като ариергард на 7-ма Рилска дивизия и да си вършат успешно работата, туширали всички стари вражди ...
Та чак през 45-та - Сандански е мъртъв от 30 години(и не е най-любимият му спомен), но ... Тане Николов го включва в помениците с имената на уважаваните от него хора, които дава и заплаща на поповете да ги четат, за успокоение на душите им, по празниците в черква ...

Такива са били "мъжките времена" и мъжете, които са ги правели ...
И ние, потомците сме твърде малки за да отрежем с нож заслугите или вредите на някой от тези българи.

За това считам, че този град вече има своята история с това име и всяко посегателство спрямо името е посегателство спрямо историята на града. Същото, даже и по-категорично е и мнението ми за Димитровград, но това е друга тема ...

Толкова по т.2 от мен.

За т.1 ... друг път, че там е дълга и широка
Само в едно изречение : Считам Яне Сандански, ако не за баща на македонизма, то поне за основен кръводарител (в пряк и преносен смисъл) на идеята ...

[поп_Първан]

Тъй като са налични поне няколко различни разбирания за това що е "македонско освободително движение" и какви са целите му (а някои от тези разбирания са почти диаметрално противоположни) въпросът ти е лекинко безмислен.

Въобще теми боравещи с категориите "полза <-> вреда", "повече <-> по-малко ощетен народ/държава" не целят нищо друго освен да засилят и доутвърдят някаква предварително налична субективност и не подтикват към анализ.

Безсмислен, но не и безполезен
Някой може нещо да научи и това нещо да му е от полза за да формира мнение.

[resavsky]

Преди да се дават оценки на делото на Яне Сандански мисля че е редно да се обясни неговия характер .Има три черти от характера на Сандански които рязко се набиват на очи:
1.Сандански е крайно амбициозна и целеустремена личност.Преследва със зъби и нокти поставената цел и не иска и не може да прави компромиси.
2.Жестокост и суровост съчетани с уникална самодисциплина.Македонската революционна организация никога не е била пансион за девици но все пак от всички сурови харамии изпъква именно "Пиринският цар" с безкомпромисните си действия.Всички негови познати изтъкват несломимата му воля и железен характер.
3.Малограмотност.Сандански не успява да завърши дори основно образование.Това не му пречи да теоретизира върху модерните за времето си леви идеи и дори да се опитва да ги прилага на практика.Няма друг от водачите на Организацията с толкова ниско образование.
Без опознаване на характера е невъзможно разбирането на личността на Сандански.

[albireo]

Някой може нещо да научи и това нещо да му е от полза за да формира мнение.

Евентуално би могъл да научи, особено ако темата се разглежда извън категориите "полза и вреда". Няма лошо да се пише по темата. Против такъв субективен подход съм.


Интервю със Сандански 1908г.

[resavsky]

Нека се опитам да щрихирам набълзо положителните страни от дейността на Сандански:
1.Отличен войвода с несъменен конспиративен талант.Изгражда солидна организация в Серския окръг.
2.Обръща изключително сериозно внимание на култулно-просветната дейност.Стига до крайности - декларира след 1905 г. че това трябва да е основната цел на революционната организация.След Хуриета от 1908 г. използва влиянието си сред младотурците за уреди построяването на няколко училища в Пиринска Македония.
3.Сражава се храбро в две войни.

[resavsky]

Отрицателни страни от дейността на Сандански / признавам си че тук не мога да бъда обективен/:
1.Слага начало на кървавите междуособни борби в Организацията с убийството на Сарафов и Гарванов.Последиците от това престъпление са неизброими.Сандански трябва да поеме цялата отговорност за това беузмие.
2.Става маша в ръцете на левичари от калибъра на Димо Хаджидимов и Александър Буйнов.Сандански ланисира марксиските идеи без да има особено ясна представа за тяхната същност.Под тяхно влияние издига лозунга за интернационалния характер на Организацията и класовия / а не национален/ характер на борбатакоято трябва да се води.Полага усилия да скъса всякакви връзки на Организацията с България - без него македонизмът в съвременния му вид едва ли щеше да съществува / макар че директните обвинения към Сандански в македонизъм са безпочвени/.Този полуграмотен и неособено интелигентен човек едва ли си е давал ясна сметка за последствията от действията си и не е предполагал че ще стане символ на една новоизлюпена нация и 30 години след смъртта му ще му сменят националността и ще му припишат думи които не и помислял да изрече.
3.Невероятната жестокост на Сандански.Ако 10 процента от историите за жестоките наказания които се говорят за него и садистичния му телохранител Гошо Моаджирчето са верни би следвало да се зададе въпрос относно психическото здраве на този човек.Историята с бруталната екзекуция на пленените четници на върховисткия войвода капитан Стоянов при с.Къшина през 1905 г.трябва да смята за напърно достоверна след като е потвърдена от доста източници / Сандански и Моаджирчето режат с ятагани краката и ръцете на пленените противници докато умрат/.
4.Колаборционизмът с турците по време на Хуриета и отказът му поднови въоражената борба след 1909 г.Сандански предпочита месечната заплата от 50 златни лири давана му от младотурците и слага кръст на революционерството.