За катастрофата при Тутракан основно се упреква Главното командване, щаба на 3-та румънска армия и командването на крепостта. В начлото на 20-те години на XX век, в румънската преса излизат публикациите на ген.М.Аслан - командващ 3-та армия, на полковник Дабижа, зам.началник щаб на 3-та румънска армия, на ген.Константин Теодореску - командващ гарнизона в Тутракан, публикации в печата на ген.Бесарабеску - командващ гарнизона в Силистра, на маршал Авереску, на дивизионен генерал Йон Анастасиу във вестник "Vremea", на военния историк Константин Кирицеску. и др.
Най-пълно обаче, е изследването на запасния полковник Константин Загориц. По време на пленничеството си в България, той успява да разпита повече от 500 офицери и войници, участвали непосредствено в боевете за защита на Тутраканската крепост. В продължение на 5 години, съпоставяйки данните, той възстановява хода на бойните действия "слизайки от най-големите групировки до взводни единици, дори и по-малки групи, картечни състави, отделни батареи - когато в отсъствието на командири се биха отделно, единично". В своето изследване той проследява действията на командването "на четири пехотни бригади, на 10 пехотни полка, 34 дружини, 136 роти, 546 взвода, 20 групи картечници "Максим", 18 групи френски картечници и 150 огневи гърла". По отношение на артилерията Загориц влиза в детайли и установява от каква позиция са стреляли оръдията, с какви мерници, " в какви дели, връзки с пехота, както и случаите когато нашата пехота са я взели за българска и са я обстрелвали". Константин Загориц счита, че в много от мемоарите, публикувани след войната са допуснати грешки и неточности, понеже архива на Щаба на гарнизона е само частично спасен, а архивите на всички поделения на Тутраканската крепост са загубени и "по тази причина самият Главен щаб на армията не е могъл да състави точна история на Тутраканския разгром".
Как се развиват събитията през есента на 1916г.?
След включването на България в Първата световна война през 1915г., на страната на Централните сили, на Добруджанската граница не се водят никакви военни действия. Тук е дислоцирана 3-та армия на ген.л-т Стефан Тошев, в състав:
1-ва Софийска дивизия
4-та Преславска пехотна дивизия
1-ва Конна дивизия
2-ра бригада от 6-та Бдинска дивизия,
Варненския подвижен резерв /6 дружини и 3 батареи/
Дунавския българо-германския отряд /3 български и една германска дружина.
3 български и 2 германски батареии 3 ескадрона от 6-ти улански полк.
Щабът на българската армия е разположен в Горна Оряховица.
На 17.08.1916г. Румъния подписва военна конвенция със страните от Съглашението и на 27.08. обявява война на Австро-Унгария. Още на следващия ден започват военните действия в Трансилвания. Замисълът на Главното командване на румънската армия по отношения на България е да се водят отбранително боеве, докато се съсредоточат руските войски. След това се предвижда да се настъпи срещу България,за да се завладее линията Русе-Варна. Ще се разчита на активните действия на съглашенските войски на Македонския фронт срещу България.
За действията срещу България е определена 3-та румънска армия, под командването на ген.М.Аслан, с щаб в Букурещ. В края на месец август 3-та армия,съставена от две групировки: Западна /16-та и 18-та пехотни дивизии, 2-ра Кълърашка конна бригада, охраняваща дунавската граница от река Олт до езерото Гряка; Източна /19-та пехотна дивизия, 5-та Кълърашка конна бригада в района на Добрич:17 -та пехотна дивизия - в района на Тутракан; 9-та пехотна дивизия в района на Силистра; 6-ти съюзен корпус /ген.Андрей Зайончковский/ - 61-ва руска пехотна дивизия, сръбска пехотна дивизия и 3-та руска конна дивизия, съсредоточен в района на Меджидие-Черна вода. Тази група охранява Добруджанската граница от езерото Гряка и нос Екрене до съсредоточаването на достатъчно сили за преминаване в настъпление.
На 27.08. ген.Аслан заповядва на съюзния корпус с 19-та пехотна дивизия и 5-та Кълърашка бригада да образуват Източна група, под командването на ге.Зайончковский, а 9-та и 17-та пехотни дивизии остават подчинени на Щаба на армията. Така според ген.Аслан, румънската армия в Добруджа превъзхожда българската с 43 дружини, 8 полски и 2 тежки батареи.
При това разположение на силите на двете армии, на 01.09.1916г. с манифест на Цар Фердинанд, България обявява война на Румъния и в нощта срещу 02.09., 3-та армия на ге.Стефан Тошев преминава по целия фронт добруджанската граница. На 03.09. частите на 3-та армия са на подстъпите на Тутраканската крепост. Поради ред причини, от които най-важната е възникналите проблеми по разставянето на тежката артилерия на подходящи позиции, щурмът на крепостта се отлага за 05.09.
Според плана на Бългаското командване, Тутраканската крепост трябва да се превземе със силите на 4-та пехотна Преславска дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия и Дунавския българо-германски отряд с придадените им части, под общото командване на началника на 4-та Преславска дивизия - генерал-майор Пантелей Киселов. 3-та бригада от 1-ва Софийска дивизия се насочва като заслон към Силистра, "за да може да влияй както на боя при Тутракан, тъй и срещу един опит на противника, да удари от Силистра в тил на войските атакующи Тутракан." Първа конна дивизия ще действа към левия фланг на противника в участъка между Силистра и Добрич, а гарнизонът на Варненския укрепен пункт ще настъпи със своя резерв за отбиване на неприятелски части, които биха настъпили от линията Добрич-Балчик. Бригадата от 6-та дивизия ще обезпечава крайния десен фланг на армията по посока откъм Добрич.
На 03.09., неприятелските части са разбити при Кочмар-Карапелит, на 04.09. те напускат и Добрич, а на 05.09. предприемат опит да го завземат отново. След епичните боеве на 05-07.09. войските на ген.м-р Кантарджиев и Конната дивизия на ген.м-р Иван Колев оконачтелно сломяват противника.На 05.09. започва и атаката на Тутраканската крепост, шеметно преодоляна от Ударната групировка на ген.м-р Пантелей Киселов. На 06.09. в 15.30 часа е приета капитуалцията на гарнизона. В 18.00 часа ген.Киселов влиза в освободения Тутракан.
Така, още в първите дни на войната, замаяни от победите в Трансилвания срещу Дунавската монархия, погромът при силно укрепения и непревземамем Тутракан охлажда ентусиазма на румънците. Кирицеску пише "Скръбно звучи това име в ухото на всеки румънин. То е свързано с едно от най-голмите поражения от святата наша война. Поражение болезнено, унизително, срамотно... То падна като гръм през първите дни на войната върху възбудените от ентусиазъм, предизивкан от преминаването на Карпатите, разгорещени от първите леки успехи. То ни кразкърви сърцата".
Трагедията при Тутракан силно засяга и военния елит на Румъния. Започват да се търсят причините за нея. С основание ген.Аслан пише, че след поражението при Тутракан общественото мнение обвинява командването на 3-та армия в неспособност, а Главната квартира хвърля върху щаба на 3-та армия цялата отговорност за поражението. Според маршал Авереску, първоначално планът за водене на войната от румънската армия е грешен, като се предвиждат две офанзивни операции на два фронта - срещу Австро-Унгария и срещу България, нещо, което много трудно би се реализирало.
Бригадния генерал Йон Анастасиу в статията си "Нашият Тутракан", публикувана в споменатия по-горе вестник "Vremea", открито поставя въпроса за това защо Генералния щаб отдава толкова голямо значение на Тутракан. Явно е, че е погрешна първоначалната идея на Главното командване да се затвори една многобройна армия ведна изолирана крепост, в тила на която тече широка река, отделяща я от базата и, без да има мост, или понеедна добре организирана транспортна служба, която да осигурява отсъплението й.
Направата на понтонен мост на Дунава при Тутракан би било рисковано - преди всичко, той попада под обстрела на българската артилерия и би бил разрушен, а същевременно би затруднил и маневрирането на румънските кораби по Дунав. При една атака гарнизонът остава изолиран и може да получи помощ само от Силистра, където се намира един силен гарнизон. Взаимодействието между двете крепости се налага като неизбежна необходимост и след като командването разбира, че неприятелят атакува с превъзхождащи сили. Гарнизонът вместо да напусне позициите си и да се присъедини към главните сили, като отстъпи към Силистра, продължава да стои на мястото си и по този начин улеснява реализирането на българския план за действие. Такова е мнението и на Кирицеску, който счита, че ролята на Тутракан като нападателен "тет де пон" не може да се осъществи, ако не разполага със средства за преминаване през Дунава. Неговата роля би се свела само до обикновена предна позиция, която да охранява десния фланг на добруджанската граница, като се опира на реката, и ще прикрива съсредоточаването на силите. Според Загориц, крепостта няма да издържи на масивната българска атака. Когато на 04.09. ген.Аслан предлага на Главното командване гарнизона да напусне крепостта и да се насочи към Силистра, то решително отказва, което е голяма стратегическа грешка.
Командващия гарнизона на крепостта счита, че същата не е добре организирана и не е подготвена за отбрана. Според ген.Аслан, това противоречи на заключението на главния инспектор на укрепленията, че те са завършени и че крепостта е почти съвършена и отговаря напълно на предназначението, което има. Загориц посочва много елементарни пропуски, допуснати от недоглеждане и немърливост - недобри ходове за съобщения, недовършени стрелкови позиции, неудачен избор и уязвими позиции за оръдията, липса на достатъчно волски впрягове за тежката артилерия. Неорязаните царевици пред позициите, вместо да се маскират, "представляват прекрасно място за уреждане на стрелбата на наеприятелската артилерия и прикритие за неговата пехота.
Създадената специална инструкция за отбрана не се познава от голяма част от офицерите. "Много от тях- пише Загориц не знаеха, че съществува,а в нея беше отразено ясно какво трябва да правят отделните бойни единици по сектори, при пробив на главната отбранителна линия, организиране на отбраната на втоарата отбранителна линия, действието на артилерията, разузнаването, както и ролята и действието на резервните дружини и генералния резерв по време на бойните действия. По време на боя се установява, че отделните формирования и техните командири не познават организацията на конкретната позиция,задачите в боя, така че", заключва Загориц, "цялата отбрана бе построена без оперативен план и се действа по случайна воля".
Всичко това го потвърждават събитията. Още на 02.09. действията на българската армия показват ясно, че основните сили са насочени срещу южния сектор на Тутраканската крепост, но генерал Теодореску не организира добро разузнаване и не взема необходимите мерки за организиране защита на този сектор. Той продължава да очаква удар от запад, тъй като "важността на първия сектор произлиза от факта, че той се намира най-близо до българската граница, притежава най-добрите и важни съобщения, тъй щото неприятеля ще гледа на всяка цена да овладее този сектор". Затова командващият гарнизона изпраща 4-та дружина от 75-ти пехтен полк и част от милиционната 72-ра дружина "Мирча" на Западния сектор, като в същото време разпределя и трите возими артилерийски установки към трите сектора на крепостта, без да има нужда от това, като се лишава по този начин от подвижен артилерийски резерв. Само командирът на 3-ти сектор изпраща по своя инициатива две пехотни роти на разузнаване в района на Антимово и Саръгьол /дн.Търновци/, които обаче са отбити от предните български части и не успяват да изпълнят задачата.
На 03.09. Ударната групировка, под командването на ген.Киселов е на подстъпите на крепостта, като в същото време Дунавският българо-германски отряд заставя противника да изостави предната си позиция,западно от Тюрк Смаил /дн.Нова Черна/ и да се оттегли на главната позиция. Това не пречи на командира на 36-ти полк подполковник Николическу да донесе, че е отбил седем вражески атаки, което навежда Главното командване на мисълта, че крепостта ще удържи българската атака и разпорежда да се държи до край.
Така в първите дни на войната гарнизона на ген.Теодореску се държи пасивно и се оттегля зад главната отбранителна линия, без да попречи на българските войски да заемат изгодни позиции за атака с пехотата и артилерията си.
Щабът на ген.Аслан в Букурещ не се намесва активно в организацията на отбраната, дори не изпраща свой представител. Неговите функции се свеждат до изпращането на подкрепления, както и изпращането на заповеди до руския корпус на ген.Зайончковский за ускоряване на съсредоточаването в района на Курт Бунар /дн гр.Тервел/ - Аккадънлар/дн. гр.Дулово/, с което да застраши 3-та българска армия.
Още на 04.09. ген.Аслан, според доклада на ген.Теодореску,има сведения за застрашеното положение при Тутракан и силата на българската 3-та армия, но0 не взема ефикасни мерки за предотватяване на катастрофата. На 05.09., когато започва атаката на крепостта, ген.Аслан изпарща заповеди до Източната група - № 151, която под командването на ген.Зайончковский, с част от силите трябва да заеме отново Добрич. Останалите войски да бъдат насочени с усилен марш към Тутракан към 9-та дивизия в Силистра, която да настъпи "енергично, с усилен марш към Тутракан, за да освободите тет-де-пона, който е атакуван с превъзхождащи сили.... За да се извърши марша бързо, войниците да бъдат без раници". В действителност тази заповед е правилна,зщото само гарнизонът в Силистра може да помогне на Тутракан и към този пункт може да се отстъпи в случайна нужда. Вместо да дойде в Тутракан, Аслан дава заповед на командира на Източния корпус и 9-та дивизия, които да окажат съдействие на крепостта. В същото време не прави необходимото тези заповеди да се изпълянт своевременно и точно.. Генерал Зайончковский, който на 05.09. води упорити боеве за Добрич, въобще не се подчинява на заповедта, зщото корпусът още не е напълно съсредоточен. Той не е съгласен с плана на операцията, като по този начин не изпраща кавалерийската дивизия да прикрие левия фланг на 9-та дивизия. Генерал Бесарабеску тръгва към Тутракан с част от силите си, но е разбит при Сарсанлар /дн.Зафирово/ от 3-та бригада на 1-ва Софийска дивизия. Според ген.Аслан, неуспехът се дължи на неспособността на командването на 9-та дивизия, която тръгва с ускорен марш и се разтегля в продължение на 19 км., "като 4 дружини и 5 батареи са отпред, следва пехотни продоволствени кола, реквизирани кола с раници, дивизионния багаж; пехотните взводове от дивизионния огнестрелен парк, 2 пехотни дружини и 2 полски батареи; дивизионния лазарет, една пехотна дружина; артилерийски взводове от дивизионния огнестрелен парк, кола , багажи, архиви, даже походните фурни бяха в колоната..."
По този начин тя въобще не представлява бойна единица, която да отрази българското нападение на 3-та бригада на полк.Атила Зафиров. Генерал Аслан счита, че "ако тези заповеди , бяха изпълнени, Тутракан нямаше да падне."
В действителност, има основание за такъв извод, защото ако този опит за деблокиране на крепостта беше успял, щеше да принуди основните сили на българската 3-та армия да бият на два фронта и можеше да доведе до обрат в действията около крепостта. Но тъй като ген.Зайончковский и ген.Бесарабеску не подхождат с необходимата енергичност към изпълнението на тези разпореждания, това става причина,заедно с грешките на коменданата на крепостта,за разгрома на гарнизона.
На силна критика са подложени действията на ген.Теодореску за воденето на бойните действия по отбраната на крепостта. Повечето източници считат, че основната вина за падането на крепостта не негова. Самият той отхвърля обвиненията на Аслан, като се стремида докаже, че главен виновник е Щабът на армията и неговият командващ, тъй като заповедите на ген.Аслан са били до голяма степен неизпълними и не биха довели до запазването на крепостта. Той категорично отрича, че е подвел командването с лъжливи донесения и счита, че атаката на крепостта започва още на 02.09. с преминаването на добруджанската граница от българските войски.
Генерал Теодореску не предприема нищо на 04.09., когато българската армия отлага атаката на крепостта за следващия ден, но обезпокоен иска бързо да му се изпрати подкрепление. В Букурещ реагират веднага и още същия ден започват големи движения на войски. 10-та и 15-та дивизия, които са разположени край Букурещ и образуват главния стратегически резерв, получават заповед да тръгнат на юг, 10-та дивизия е пратена към Гюргево, а 15-та дивизия в Олтеница, за да премине Дунава при Тутракан. Пратената на Тутракан помощ е твърде значителна. Това са 17 дружини: от 34-ти и 74-ти полкове, които съставляват 29-та бригада, командвана от полк.Ръшкану, от полковете 75-ти и 80-ти, които образуват 3-та бригада под командването на полк.Маръшеску, една дружина от един нов полк - 84-ти и 2 дружини от 2-ри пограничен полк. Усилването на гарнизона с 15-та дивизия от ген.Аслан довежда до превес в жива сила, изменящо съотношението на двете страни с пристигналите подкрепления силите на крепостта достигат до 32 дружини със 156 оръдия, като се изключат опълчеснките дружини, които не са боеспособни, без да се смятат бреговата артилерия, артилерията на островите и корабните оръдия.
Цялата нощ срещу 05.09. и целия ден през реката пристигат подкрепления, но получения превес на силите е лошо използван от ген.Теодореску. Ако командването на крепостта бе приело компетентно тези новоприситгащи поделения, би могло да ги групира и да състави с тях генералния резерв на крепостта, който още в началото на бойните действия без нужда е изчерпан. Някои от пристигащите сили стоят на пристанището и "едва в 04.00 часа след обяд на 05.09., след 10 часа престой преминахме в Тутракан; но там, никой не ни прие за да ни кажат какво да правим и къде отиваме", други, като роти 4/15, 6/36 и 4/36..бяха вкарани в бой, без необходимия инструктаж, изпратени поединично, изолирано, тръгнали без големи интервали, отправени в контраатака без единно командване, без предварително обединяване, ....а трябваха безпогрешни заповеди,със сборен пункт, определен и познат на всички. "Нито един офицер не получава прецизна заповед за тръгване в атака, а групите стоят изненадващо в бездействие няколко часа без да влязат в бой." Нещо повече, "поделенията не знаеха къде се намират командирите им и дори кои са , нито командирите знаеха къде се намират частите, които им бяха подчинени, за да им дадат рапорти и да получат рапортите им". Това за сетен път доказва слабата подготовка на румънските офицери на всички нива.
"Агонията беше започнала" - пише Загориц, с "най-неочакваната атака на българите над крепостта в деня на 23.08. /05.09./ вторник. Така атаката заварва крепостта неподоготвена за отбрана, с разполагаеми поделения почти изцяло по една линия стрлеци, с много слаби резерви в участъци и подучастъци и с генерален резерв от 4 дружини, пристигнали малко преди започване на атаката. Изненадата е пълна и поради това, че ген.Теодореску очаква атаката на българските войски на западния най-силен I-ви сектор, а не на направлениети на главния удар срещу II-ри сектор. Липсата на координация между отделните сектори и подразделения, както и с артилерията довеждат до това, че срещу направлението ба главния удар, срещу фортовете 5, 6, 7, атакуван от 4-та Преславска дивизия е само 79-ти полк с 4 дружини. Всъщност този полк, под командването на подполковник Димитреску, се бори с енергия, достигаща до героизъм, а и загубите, които понася, са огромни - така от 67 офицери и 4 500 войници, загубите в убити и ранени са 46 офицери и 3 000 войници.
Всъщност Удараната групировка на българската армия атакува форт номер 2-ри от I-ви сектор на крепостта, форт № 7, 8,9 и 10 от II-ри сектор, а III-ти сектор - фортове 11-15, въобще не е атакуван. Така, на 05.09. са атакувани само 5 форта от съществуващите 15, останалите 10, поради "компетентното" командване на ген.Теодореску,стоят в бездействие, без да окажат подкрепа на съседните фортове, съгласно инструкцията за отбрана. Този ден пристигат 15 дружини , в помощ на крепостта, изпратени от щаба на 3-та армия. От тези 15 дружини само една е изпратена на направлението на главния удар в подкрепа на 79-ти полк, В същото време той не организира нито една контраатака за възстановяване на главната отбранителна линия.
Нищо не прави и през нощта, нито сутринта на 06.09. Задоволява се само отново да разпредели силите, с които разполага, за отбраната на втората линия, без да е сигурен, че тя ще удържи удара на противника, дори с получените силни подкрепления. Въпреки това не се пбмисля план за действие, в случай че отбраната бъде пробита. Не се разработва план за оттегляне към Силистра и съединяването със силите на 9-та дивизия. не е обмислен план и за организирано оттегляне през реката, въпреки очевидната възможност да се наложи такова. Вместо ген.Теодореску, още в 10.00 часа на 06.09. предава на Главното командване следната телеграма: "След отчаяна седемдневна атака бях принуден да заповядам общо отстъпление. В 11.30 часа, след като получава донесение, че е пробита и втората отбранителна линия и вижда безредното отсъпление на войските от фронта, ген.Теодореску се прехвърля на другия бряг на реката, изоставяйки бойното поле на съдбата. "Напускането на поста пред лицето на врага", пише Загориц, "се наказва със смърт. И военните закони, и неговата войнишка чест задължаваха коменданта на крепостта да остане между частите си, между онези 480 офицери и 28 000 войника, взети пленници в Тутракан, било за да умре на челото им като направи едно послено усилие да спаси крепостта, било за да издейства по-добри условия за капитулацията и сподели участта им".
Единични румънски части оказват героична съпротива. Пример за това са 75 мм батарея от 3-ти артилерийски полк на поручик Томица Константинеску, който се сражва до полседния си дъх, заедно с един взвод пехотинци; на подпоручик Лука Станчу и сержантите Гебах, Антонеску и Петряну, на поручик Стойка от 3-та рота на 74-ти полк, дружината на капитан Константин Йонеску от 76-ти полк, на поручик Видеску от 1-ва дружина на 80-ти полк,майор Станеску от 36-ти полки други, които показват завиден героизъм в защита на крепостта.
Цели три часа според Загориц, след бягството на коменданта, крепостта остава без единно командване. Едва в 15.00 часа полк.Маръшеску поема командването, когато българската армия вече овладява втората отбранителна линия, а българската артилерия излиза на платото и започва с право мерене да обстрелва плавателните съдове по реката. Полковник Маръшеску поема командването без ни най-малко да познава ситуацията, тъй като ген.Теодореску, напускайки, взема целия Щаб на крепостта, заедно с оперативния архив на командването."
По време на атаката на Българската армия, ген.Теодореску не преценява катастрофалното разпадане на поделенията и настъпващата анархия в частите - нещо недопустимо в такава критична ситуация. Той не взема никакви мерки в тази посока, въпреки, че вечерта на 05.09. в крепостта пристига една дружина добре обучени граничари, които могат да изпълняват полицейска задачаи да възстановят разбитите поделения.
Липсата на единно командване довежда до пълно объркване от постоянно идващите подкрепления, които няма кой да насочи към кои сектори да се каже подкрепа. Още недостигнали до огневата линия, те биват увлечени от отстъпващите войници, без въобще да вземат участие в боя. Офицерите на отделните подразделения са в пълно бездействие, без връзка с Щаба, без връзка между отделните сектори и единици. Дунавската флотилия няма координирани действия със сушата и се намесва в огъня, където намери за добре, а напуска зоната на бойните действия точно когато е най-необходима.
Няма единодействие на пехотата с артилерията и още от началото на бойните действия довежда до неутрализирането й. Артилерията на крепостта на практика действа неефективно, изолирана от пехотата, с недобри огневи позиции и недобре организирани наблюдателни пунктове и телефонни връзки.
Загориц пише: "Цялото зло се дължи на това, че батареите нямаха организирана част за наблюдение на обектите чрез удвоена и утроена телефонна линия, чрез сигнални постове и чрез релева свързочна мрежа и тогава не биха изпаднали в положение да се стреля наслука, да не говорим за липсата на връзка между пехотата и артилерията по време на боя. Това вероятно не влизаше в практическата концепция на артилерийските командири по онова време".
Батареите, разположени на островите, не изпълняват възложените им задачи. Неефективна е и координацията и стрелбата на бреговата артилерия, разположена на левия фланг на реката. Според румънски източници, една част от неподвижната артилерия - 21 тежки оръдия, едни куполни, другис лафети, снети от фортовете около Букурещ - между които и три 210 мм гаубици, не е могла да бъде употребена в действие, защото инсталирането на куполите не е завършено.
Падането на Тутракан произвежда извънредно голямо впечатление, както по материалните загуби, така и по моралното си въздействие. "Тони направи за смях на неприятелите и ни компрометира в лицето на приятелите. Тутраканския срам не само ни удари плесница по лицето...., но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома който последва."
В заключение румънските източници, макар и частично разгледани правдиво се опитват да анализират причините за погрома при Тутракан, като не спестяват горчивите истини за настроенията в румънската армия, за състоянието на офицерския състав, за некомпетентното водене на бойните действия,за поредица от грешки, довели до голямата катастрофа за срамното бягство на коменданта. Все пак утешителното е, че Румъния излиза от войната, макар и капитулирала, но печеливша, с всчики грешки на Главното командване, допуснати по време на на войната, за да се имат предвид в бъдеще, но въпреки всичко, "уроците на Тутракан, кава Загориц, "трябва да се знаят и помянт".
А в крйна сметка единственият невинен в цялата ситуация е воюващият обикновен войник, който е платил най-големият данък за грешното командване, защото както отново посочва Загориц "при Тутракан умираха, а не се биеха"....
Материала е изготвен от Петър Бойчев и е включен в книгата "Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918г.". Книгата е изготвена по материали от начуна конференция, посветена на 90-годишнината от Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа, проведена в гр.Тутракан на 04-05.09.2006г.
Извинявам се за допуснатите правописни грешки. Дано поместеният материал представлява интерес
Най-пълно обаче, е изследването на запасния полковник Константин Загориц. По време на пленничеството си в България, той успява да разпита повече от 500 офицери и войници, участвали непосредствено в боевете за защита на Тутраканската крепост. В продължение на 5 години, съпоставяйки данните, той възстановява хода на бойните действия "слизайки от най-големите групировки до взводни единици, дори и по-малки групи, картечни състави, отделни батареи - когато в отсъствието на командири се биха отделно, единично". В своето изследване той проследява действията на командването "на четири пехотни бригади, на 10 пехотни полка, 34 дружини, 136 роти, 546 взвода, 20 групи картечници "Максим", 18 групи френски картечници и 150 огневи гърла". По отношение на артилерията Загориц влиза в детайли и установява от каква позиция са стреляли оръдията, с какви мерници, " в какви дели, връзки с пехота, както и случаите когато нашата пехота са я взели за българска и са я обстрелвали". Константин Загориц счита, че в много от мемоарите, публикувани след войната са допуснати грешки и неточности, понеже архива на Щаба на гарнизона е само частично спасен, а архивите на всички поделения на Тутраканската крепост са загубени и "по тази причина самият Главен щаб на армията не е могъл да състави точна история на Тутраканския разгром".
Как се развиват събитията през есента на 1916г.?
След включването на България в Първата световна война през 1915г., на страната на Централните сили, на Добруджанската граница не се водят никакви военни действия. Тук е дислоцирана 3-та армия на ген.л-т Стефан Тошев, в състав:
1-ва Софийска дивизия
4-та Преславска пехотна дивизия
1-ва Конна дивизия
2-ра бригада от 6-та Бдинска дивизия,
Варненския подвижен резерв /6 дружини и 3 батареи/
Дунавския българо-германския отряд /3 български и една германска дружина.
3 български и 2 германски батареии 3 ескадрона от 6-ти улански полк.
Щабът на българската армия е разположен в Горна Оряховица.
На 17.08.1916г. Румъния подписва военна конвенция със страните от Съглашението и на 27.08. обявява война на Австро-Унгария. Още на следващия ден започват военните действия в Трансилвания. Замисълът на Главното командване на румънската армия по отношения на България е да се водят отбранително боеве, докато се съсредоточат руските войски. След това се предвижда да се настъпи срещу България,за да се завладее линията Русе-Варна. Ще се разчита на активните действия на съглашенските войски на Македонския фронт срещу България.
За действията срещу България е определена 3-та румънска армия, под командването на ген.М.Аслан, с щаб в Букурещ. В края на месец август 3-та армия,съставена от две групировки: Западна /16-та и 18-та пехотни дивизии, 2-ра Кълърашка конна бригада, охраняваща дунавската граница от река Олт до езерото Гряка; Източна /19-та пехотна дивизия, 5-та Кълърашка конна бригада в района на Добрич:17 -та пехотна дивизия - в района на Тутракан; 9-та пехотна дивизия в района на Силистра; 6-ти съюзен корпус /ген.Андрей Зайончковский/ - 61-ва руска пехотна дивизия, сръбска пехотна дивизия и 3-та руска конна дивизия, съсредоточен в района на Меджидие-Черна вода. Тази група охранява Добруджанската граница от езерото Гряка и нос Екрене до съсредоточаването на достатъчно сили за преминаване в настъпление.
На 27.08. ген.Аслан заповядва на съюзния корпус с 19-та пехотна дивизия и 5-та Кълърашка бригада да образуват Източна група, под командването на ге.Зайончковский, а 9-та и 17-та пехотни дивизии остават подчинени на Щаба на армията. Така според ген.Аслан, румънската армия в Добруджа превъзхожда българската с 43 дружини, 8 полски и 2 тежки батареи.
При това разположение на силите на двете армии, на 01.09.1916г. с манифест на Цар Фердинанд, България обявява война на Румъния и в нощта срещу 02.09., 3-та армия на ге.Стефан Тошев преминава по целия фронт добруджанската граница. На 03.09. частите на 3-та армия са на подстъпите на Тутраканската крепост. Поради ред причини, от които най-важната е възникналите проблеми по разставянето на тежката артилерия на подходящи позиции, щурмът на крепостта се отлага за 05.09.
Според плана на Бългаското командване, Тутраканската крепост трябва да се превземе със силите на 4-та пехотна Преславска дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия и Дунавския българо-германски отряд с придадените им части, под общото командване на началника на 4-та Преславска дивизия - генерал-майор Пантелей Киселов. 3-та бригада от 1-ва Софийска дивизия се насочва като заслон към Силистра, "за да може да влияй както на боя при Тутракан, тъй и срещу един опит на противника, да удари от Силистра в тил на войските атакующи Тутракан." Първа конна дивизия ще действа към левия фланг на противника в участъка между Силистра и Добрич, а гарнизонът на Варненския укрепен пункт ще настъпи със своя резерв за отбиване на неприятелски части, които биха настъпили от линията Добрич-Балчик. Бригадата от 6-та дивизия ще обезпечава крайния десен фланг на армията по посока откъм Добрич.
На 03.09., неприятелските части са разбити при Кочмар-Карапелит, на 04.09. те напускат и Добрич, а на 05.09. предприемат опит да го завземат отново. След епичните боеве на 05-07.09. войските на ген.м-р Кантарджиев и Конната дивизия на ген.м-р Иван Колев оконачтелно сломяват противника.На 05.09. започва и атаката на Тутраканската крепост, шеметно преодоляна от Ударната групировка на ген.м-р Пантелей Киселов. На 06.09. в 15.30 часа е приета капитуалцията на гарнизона. В 18.00 часа ген.Киселов влиза в освободения Тутракан.
Така, още в първите дни на войната, замаяни от победите в Трансилвания срещу Дунавската монархия, погромът при силно укрепения и непревземамем Тутракан охлажда ентусиазма на румънците. Кирицеску пише "Скръбно звучи това име в ухото на всеки румънин. То е свързано с едно от най-голмите поражения от святата наша война. Поражение болезнено, унизително, срамотно... То падна като гръм през първите дни на войната върху възбудените от ентусиазъм, предизивкан от преминаването на Карпатите, разгорещени от първите леки успехи. То ни кразкърви сърцата".
Трагедията при Тутракан силно засяга и военния елит на Румъния. Започват да се търсят причините за нея. С основание ген.Аслан пише, че след поражението при Тутракан общественото мнение обвинява командването на 3-та армия в неспособност, а Главната квартира хвърля върху щаба на 3-та армия цялата отговорност за поражението. Според маршал Авереску, първоначално планът за водене на войната от румънската армия е грешен, като се предвиждат две офанзивни операции на два фронта - срещу Австро-Унгария и срещу България, нещо, което много трудно би се реализирало.
Бригадния генерал Йон Анастасиу в статията си "Нашият Тутракан", публикувана в споменатия по-горе вестник "Vremea", открито поставя въпроса за това защо Генералния щаб отдава толкова голямо значение на Тутракан. Явно е, че е погрешна първоначалната идея на Главното командване да се затвори една многобройна армия ведна изолирана крепост, в тила на която тече широка река, отделяща я от базата и, без да има мост, или понеедна добре организирана транспортна служба, която да осигурява отсъплението й.
Направата на понтонен мост на Дунава при Тутракан би било рисковано - преди всичко, той попада под обстрела на българската артилерия и би бил разрушен, а същевременно би затруднил и маневрирането на румънските кораби по Дунав. При една атака гарнизонът остава изолиран и може да получи помощ само от Силистра, където се намира един силен гарнизон. Взаимодействието между двете крепости се налага като неизбежна необходимост и след като командването разбира, че неприятелят атакува с превъзхождащи сили. Гарнизонът вместо да напусне позициите си и да се присъедини към главните сили, като отстъпи към Силистра, продължава да стои на мястото си и по този начин улеснява реализирането на българския план за действие. Такова е мнението и на Кирицеску, който счита, че ролята на Тутракан като нападателен "тет де пон" не може да се осъществи, ако не разполага със средства за преминаване през Дунава. Неговата роля би се свела само до обикновена предна позиция, която да охранява десния фланг на добруджанската граница, като се опира на реката, и ще прикрива съсредоточаването на силите. Според Загориц, крепостта няма да издържи на масивната българска атака. Когато на 04.09. ген.Аслан предлага на Главното командване гарнизона да напусне крепостта и да се насочи към Силистра, то решително отказва, което е голяма стратегическа грешка.
Командващия гарнизона на крепостта счита, че същата не е добре организирана и не е подготвена за отбрана. Според ген.Аслан, това противоречи на заключението на главния инспектор на укрепленията, че те са завършени и че крепостта е почти съвършена и отговаря напълно на предназначението, което има. Загориц посочва много елементарни пропуски, допуснати от недоглеждане и немърливост - недобри ходове за съобщения, недовършени стрелкови позиции, неудачен избор и уязвими позиции за оръдията, липса на достатъчно волски впрягове за тежката артилерия. Неорязаните царевици пред позициите, вместо да се маскират, "представляват прекрасно място за уреждане на стрелбата на наеприятелската артилерия и прикритие за неговата пехота.
Създадената специална инструкция за отбрана не се познава от голяма част от офицерите. "Много от тях- пише Загориц не знаеха, че съществува,а в нея беше отразено ясно какво трябва да правят отделните бойни единици по сектори, при пробив на главната отбранителна линия, организиране на отбраната на втоарата отбранителна линия, действието на артилерията, разузнаването, както и ролята и действието на резервните дружини и генералния резерв по време на бойните действия. По време на боя се установява, че отделните формирования и техните командири не познават организацията на конкретната позиция,задачите в боя, така че", заключва Загориц, "цялата отбрана бе построена без оперативен план и се действа по случайна воля".
Всичко това го потвърждават събитията. Още на 02.09. действията на българската армия показват ясно, че основните сили са насочени срещу южния сектор на Тутраканската крепост, но генерал Теодореску не организира добро разузнаване и не взема необходимите мерки за организиране защита на този сектор. Той продължава да очаква удар от запад, тъй като "важността на първия сектор произлиза от факта, че той се намира най-близо до българската граница, притежава най-добрите и важни съобщения, тъй щото неприятеля ще гледа на всяка цена да овладее този сектор". Затова командващият гарнизона изпраща 4-та дружина от 75-ти пехтен полк и част от милиционната 72-ра дружина "Мирча" на Западния сектор, като в същото време разпределя и трите возими артилерийски установки към трите сектора на крепостта, без да има нужда от това, като се лишава по този начин от подвижен артилерийски резерв. Само командирът на 3-ти сектор изпраща по своя инициатива две пехотни роти на разузнаване в района на Антимово и Саръгьол /дн.Търновци/, които обаче са отбити от предните български части и не успяват да изпълнят задачата.
На 03.09. Ударната групировка, под командването на ген.Киселов е на подстъпите на крепостта, като в същото време Дунавският българо-германски отряд заставя противника да изостави предната си позиция,западно от Тюрк Смаил /дн.Нова Черна/ и да се оттегли на главната позиция. Това не пречи на командира на 36-ти полк подполковник Николическу да донесе, че е отбил седем вражески атаки, което навежда Главното командване на мисълта, че крепостта ще удържи българската атака и разпорежда да се държи до край.
Така в първите дни на войната гарнизона на ген.Теодореску се държи пасивно и се оттегля зад главната отбранителна линия, без да попречи на българските войски да заемат изгодни позиции за атака с пехотата и артилерията си.
Щабът на ген.Аслан в Букурещ не се намесва активно в организацията на отбраната, дори не изпраща свой представител. Неговите функции се свеждат до изпращането на подкрепления, както и изпращането на заповеди до руския корпус на ген.Зайончковский за ускоряване на съсредоточаването в района на Курт Бунар /дн гр.Тервел/ - Аккадънлар/дн. гр.Дулово/, с което да застраши 3-та българска армия.
Още на 04.09. ген.Аслан, според доклада на ген.Теодореску,има сведения за застрашеното положение при Тутракан и силата на българската 3-та армия, но0 не взема ефикасни мерки за предотватяване на катастрофата. На 05.09., когато започва атаката на крепостта, ген.Аслан изпарща заповеди до Източната група - № 151, която под командването на ген.Зайончковский, с част от силите трябва да заеме отново Добрич. Останалите войски да бъдат насочени с усилен марш към Тутракан към 9-та дивизия в Силистра, която да настъпи "енергично, с усилен марш към Тутракан, за да освободите тет-де-пона, който е атакуван с превъзхождащи сили.... За да се извърши марша бързо, войниците да бъдат без раници". В действителност тази заповед е правилна,зщото само гарнизонът в Силистра може да помогне на Тутракан и към този пункт може да се отстъпи в случайна нужда. Вместо да дойде в Тутракан, Аслан дава заповед на командира на Източния корпус и 9-та дивизия, които да окажат съдействие на крепостта. В същото време не прави необходимото тези заповеди да се изпълянт своевременно и точно.. Генерал Зайончковский, който на 05.09. води упорити боеве за Добрич, въобще не се подчинява на заповедта, зщото корпусът още не е напълно съсредоточен. Той не е съгласен с плана на операцията, като по този начин не изпраща кавалерийската дивизия да прикрие левия фланг на 9-та дивизия. Генерал Бесарабеску тръгва към Тутракан с част от силите си, но е разбит при Сарсанлар /дн.Зафирово/ от 3-та бригада на 1-ва Софийска дивизия. Според ген.Аслан, неуспехът се дължи на неспособността на командването на 9-та дивизия, която тръгва с ускорен марш и се разтегля в продължение на 19 км., "като 4 дружини и 5 батареи са отпред, следва пехотни продоволствени кола, реквизирани кола с раници, дивизионния багаж; пехотните взводове от дивизионния огнестрелен парк, 2 пехотни дружини и 2 полски батареи; дивизионния лазарет, една пехотна дружина; артилерийски взводове от дивизионния огнестрелен парк, кола , багажи, архиви, даже походните фурни бяха в колоната..."
По този начин тя въобще не представлява бойна единица, която да отрази българското нападение на 3-та бригада на полк.Атила Зафиров. Генерал Аслан счита, че "ако тези заповеди , бяха изпълнени, Тутракан нямаше да падне."
В действителност, има основание за такъв извод, защото ако този опит за деблокиране на крепостта беше успял, щеше да принуди основните сили на българската 3-та армия да бият на два фронта и можеше да доведе до обрат в действията около крепостта. Но тъй като ген.Зайончковский и ген.Бесарабеску не подхождат с необходимата енергичност към изпълнението на тези разпореждания, това става причина,заедно с грешките на коменданата на крепостта,за разгрома на гарнизона.
На силна критика са подложени действията на ген.Теодореску за воденето на бойните действия по отбраната на крепостта. Повечето източници считат, че основната вина за падането на крепостта не негова. Самият той отхвърля обвиненията на Аслан, като се стремида докаже, че главен виновник е Щабът на армията и неговият командващ, тъй като заповедите на ген.Аслан са били до голяма степен неизпълними и не биха довели до запазването на крепостта. Той категорично отрича, че е подвел командването с лъжливи донесения и счита, че атаката на крепостта започва още на 02.09. с преминаването на добруджанската граница от българските войски.
Генерал Теодореску не предприема нищо на 04.09., когато българската армия отлага атаката на крепостта за следващия ден, но обезпокоен иска бързо да му се изпрати подкрепление. В Букурещ реагират веднага и още същия ден започват големи движения на войски. 10-та и 15-та дивизия, които са разположени край Букурещ и образуват главния стратегически резерв, получават заповед да тръгнат на юг, 10-та дивизия е пратена към Гюргево, а 15-та дивизия в Олтеница, за да премине Дунава при Тутракан. Пратената на Тутракан помощ е твърде значителна. Това са 17 дружини: от 34-ти и 74-ти полкове, които съставляват 29-та бригада, командвана от полк.Ръшкану, от полковете 75-ти и 80-ти, които образуват 3-та бригада под командването на полк.Маръшеску, една дружина от един нов полк - 84-ти и 2 дружини от 2-ри пограничен полк. Усилването на гарнизона с 15-та дивизия от ген.Аслан довежда до превес в жива сила, изменящо съотношението на двете страни с пристигналите подкрепления силите на крепостта достигат до 32 дружини със 156 оръдия, като се изключат опълчеснките дружини, които не са боеспособни, без да се смятат бреговата артилерия, артилерията на островите и корабните оръдия.
Цялата нощ срещу 05.09. и целия ден през реката пристигат подкрепления, но получения превес на силите е лошо използван от ген.Теодореску. Ако командването на крепостта бе приело компетентно тези новоприситгащи поделения, би могло да ги групира и да състави с тях генералния резерв на крепостта, който още в началото на бойните действия без нужда е изчерпан. Някои от пристигащите сили стоят на пристанището и "едва в 04.00 часа след обяд на 05.09., след 10 часа престой преминахме в Тутракан; но там, никой не ни прие за да ни кажат какво да правим и къде отиваме", други, като роти 4/15, 6/36 и 4/36..бяха вкарани в бой, без необходимия инструктаж, изпратени поединично, изолирано, тръгнали без големи интервали, отправени в контраатака без единно командване, без предварително обединяване, ....а трябваха безпогрешни заповеди,със сборен пункт, определен и познат на всички. "Нито един офицер не получава прецизна заповед за тръгване в атака, а групите стоят изненадващо в бездействие няколко часа без да влязат в бой." Нещо повече, "поделенията не знаеха къде се намират командирите им и дори кои са , нито командирите знаеха къде се намират частите, които им бяха подчинени, за да им дадат рапорти и да получат рапортите им". Това за сетен път доказва слабата подготовка на румънските офицери на всички нива.
"Агонията беше започнала" - пише Загориц, с "най-неочакваната атака на българите над крепостта в деня на 23.08. /05.09./ вторник. Така атаката заварва крепостта неподоготвена за отбрана, с разполагаеми поделения почти изцяло по една линия стрлеци, с много слаби резерви в участъци и подучастъци и с генерален резерв от 4 дружини, пристигнали малко преди започване на атаката. Изненадата е пълна и поради това, че ген.Теодореску очаква атаката на българските войски на западния най-силен I-ви сектор, а не на направлениети на главния удар срещу II-ри сектор. Липсата на координация между отделните сектори и подразделения, както и с артилерията довеждат до това, че срещу направлението ба главния удар, срещу фортовете 5, 6, 7, атакуван от 4-та Преславска дивизия е само 79-ти полк с 4 дружини. Всъщност този полк, под командването на подполковник Димитреску, се бори с енергия, достигаща до героизъм, а и загубите, които понася, са огромни - така от 67 офицери и 4 500 войници, загубите в убити и ранени са 46 офицери и 3 000 войници.
Всъщност Удараната групировка на българската армия атакува форт номер 2-ри от I-ви сектор на крепостта, форт № 7, 8,9 и 10 от II-ри сектор, а III-ти сектор - фортове 11-15, въобще не е атакуван. Така, на 05.09. са атакувани само 5 форта от съществуващите 15, останалите 10, поради "компетентното" командване на ген.Теодореску,стоят в бездействие, без да окажат подкрепа на съседните фортове, съгласно инструкцията за отбрана. Този ден пристигат 15 дружини , в помощ на крепостта, изпратени от щаба на 3-та армия. От тези 15 дружини само една е изпратена на направлението на главния удар в подкрепа на 79-ти полк, В същото време той не организира нито една контраатака за възстановяване на главната отбранителна линия.
Нищо не прави и през нощта, нито сутринта на 06.09. Задоволява се само отново да разпредели силите, с които разполага, за отбраната на втората линия, без да е сигурен, че тя ще удържи удара на противника, дори с получените силни подкрепления. Въпреки това не се пбмисля план за действие, в случай че отбраната бъде пробита. Не се разработва план за оттегляне към Силистра и съединяването със силите на 9-та дивизия. не е обмислен план и за организирано оттегляне през реката, въпреки очевидната възможност да се наложи такова. Вместо ген.Теодореску, още в 10.00 часа на 06.09. предава на Главното командване следната телеграма: "След отчаяна седемдневна атака бях принуден да заповядам общо отстъпление. В 11.30 часа, след като получава донесение, че е пробита и втората отбранителна линия и вижда безредното отсъпление на войските от фронта, ген.Теодореску се прехвърля на другия бряг на реката, изоставяйки бойното поле на съдбата. "Напускането на поста пред лицето на врага", пише Загориц, "се наказва със смърт. И военните закони, и неговата войнишка чест задължаваха коменданта на крепостта да остане между частите си, между онези 480 офицери и 28 000 войника, взети пленници в Тутракан, било за да умре на челото им като направи едно послено усилие да спаси крепостта, било за да издейства по-добри условия за капитулацията и сподели участта им".
Единични румънски части оказват героична съпротива. Пример за това са 75 мм батарея от 3-ти артилерийски полк на поручик Томица Константинеску, който се сражва до полседния си дъх, заедно с един взвод пехотинци; на подпоручик Лука Станчу и сержантите Гебах, Антонеску и Петряну, на поручик Стойка от 3-та рота на 74-ти полк, дружината на капитан Константин Йонеску от 76-ти полк, на поручик Видеску от 1-ва дружина на 80-ти полк,майор Станеску от 36-ти полки други, които показват завиден героизъм в защита на крепостта.
Цели три часа според Загориц, след бягството на коменданта, крепостта остава без единно командване. Едва в 15.00 часа полк.Маръшеску поема командването, когато българската армия вече овладява втората отбранителна линия, а българската артилерия излиза на платото и започва с право мерене да обстрелва плавателните съдове по реката. Полковник Маръшеску поема командването без ни най-малко да познава ситуацията, тъй като ген.Теодореску, напускайки, взема целия Щаб на крепостта, заедно с оперативния архив на командването."
По време на атаката на Българската армия, ген.Теодореску не преценява катастрофалното разпадане на поделенията и настъпващата анархия в частите - нещо недопустимо в такава критична ситуация. Той не взема никакви мерки в тази посока, въпреки, че вечерта на 05.09. в крепостта пристига една дружина добре обучени граничари, които могат да изпълняват полицейска задачаи да възстановят разбитите поделения.
Липсата на единно командване довежда до пълно объркване от постоянно идващите подкрепления, които няма кой да насочи към кои сектори да се каже подкрепа. Още недостигнали до огневата линия, те биват увлечени от отстъпващите войници, без въобще да вземат участие в боя. Офицерите на отделните подразделения са в пълно бездействие, без връзка с Щаба, без връзка между отделните сектори и единици. Дунавската флотилия няма координирани действия със сушата и се намесва в огъня, където намери за добре, а напуска зоната на бойните действия точно когато е най-необходима.
Няма единодействие на пехотата с артилерията и още от началото на бойните действия довежда до неутрализирането й. Артилерията на крепостта на практика действа неефективно, изолирана от пехотата, с недобри огневи позиции и недобре организирани наблюдателни пунктове и телефонни връзки.
Загориц пише: "Цялото зло се дължи на това, че батареите нямаха организирана част за наблюдение на обектите чрез удвоена и утроена телефонна линия, чрез сигнални постове и чрез релева свързочна мрежа и тогава не биха изпаднали в положение да се стреля наслука, да не говорим за липсата на връзка между пехотата и артилерията по време на боя. Това вероятно не влизаше в практическата концепция на артилерийските командири по онова време".
Батареите, разположени на островите, не изпълняват възложените им задачи. Неефективна е и координацията и стрелбата на бреговата артилерия, разположена на левия фланг на реката. Според румънски източници, една част от неподвижната артилерия - 21 тежки оръдия, едни куполни, другис лафети, снети от фортовете около Букурещ - между които и три 210 мм гаубици, не е могла да бъде употребена в действие, защото инсталирането на куполите не е завършено.
Падането на Тутракан произвежда извънредно голямо впечатление, както по материалните загуби, така и по моралното си въздействие. "Тони направи за смях на неприятелите и ни компрометира в лицето на приятелите. Тутраканския срам не само ни удари плесница по лицето...., но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома който последва."
В заключение румънските източници, макар и частично разгледани правдиво се опитват да анализират причините за погрома при Тутракан, като не спестяват горчивите истини за настроенията в румънската армия, за състоянието на офицерския състав, за некомпетентното водене на бойните действия,за поредица от грешки, довели до голямата катастрофа за срамното бягство на коменданта. Все пак утешителното е, че Румъния излиза от войната, макар и капитулирала, но печеливша, с всчики грешки на Главното командване, допуснати по време на на войната, за да се имат предвид в бъдеще, но въпреки всичко, "уроците на Тутракан, кава Загориц, "трябва да се знаят и помянт".
А в крйна сметка единственият невинен в цялата ситуация е воюващият обикновен войник, който е платил най-големият данък за грешното командване, защото както отново посочва Загориц "при Тутракан умираха, а не се биеха"....
Материала е изготвен от Петър Бойчев и е включен в книгата "Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918г.". Книгата е изготвена по материали от начуна конференция, посветена на 90-годишнината от Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа, проведена в гр.Тутракан на 04-05.09.2006г.
Извинявам се за допуснатите правописни грешки. Дано поместеният материал представлява интерес
Comment