Съобщение

Collapse
No announcement yet.

147 години от рождението на цар Фердинанд

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    багатур написа
    България се окзва твърде малка за мегаломанските му амбиции, и още плаща цената на грешнитге му преценки в най-важните дни от новата ни историяа! Какво да се прави..съседите ни си имаха Пашич, Венизелос, Ататюрк а ние - Фердинанд!
    Мегаломански са амбициите на обществото като цяло не толкова личните на Фердинанд.16 юни е резултат най-вече от силния обществен натиск и обвиненията срещу Фердинанд могат да бъдат в насока че не е проявил достатъчно здрав разум и спокойствие а се е поддал на емоцията и натиска .Всъщност някой замислял ли се е че като обвиняваме за всичко Фердинанд се опитваме да свалим отговорността от обществото като цяло.И Чаталджа и 16 юни са продукт преди всичко на свръхочакванията и свръхамбицията а не лични прищявки на владетеля.

    Comment


      #17
      Фердинанд заварва една кална бивша османска провинция, бъкаща от руски провокатори. Всичко европейски, което се изгражда в България става по негово време. Въпреки всичките си грешки, той все пак оставя България по-голяма, отколкото я заварва. Фердинанд е забележителен владетел с размах и тъкмо затова е толкова тъпашки охулван и нарочван за всички злини.

      И още една подробност: Времето на Фердинанд е единствения период (ама наиста единствения) в бълагарската история, през който има демокрация и парламентарен ред при спазване на конституцията. Разбира се по критериите за онова време и в сравнение с другите европейски държави.
      Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

      Comment


        #18
        Станимер чаркчи написа
        И още една подробност: Времето на Фердинанд е единствения период (ама наиста единствения) в бълагарската история, през който има демокрация и парламентарен ред при спазване на конституцията. Разбира се по критериите за онова време и в сравнение с другите европейски държави.
        Това е неточно твърдение. Демокрация имаме и в периода 1931-1934.
        We don't see things as they are, we see them as we are
        ---Anais Nin----

        Comment


          #19
          Истинска парламентарна демокрация в България май никога не е имало.Но пък при Фердинанд има сравнително спазване на Конституцията.

          Comment


            #20
            Dibo, приемам бележката ти. Времето на Фердинад + още 3 непълни години. Това не променя факта на неадекватното отношение към този владетел. Но за общество, което няма никакво отношение към ценности като демокрация и парламентаризъм не е очудващо.
            Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

            Comment


              #21
              Демокрацията е била относителна.Всъщност Фердинанд еднолично е взимал решение коя партия / или коалиция/ да управлява.По време на продължилото повече от 30 години царуване управляваща партия така и не губи избори.......

              Comment


                #22
                Истинска парламентарна демокрация в България има от 1990 година нататък.

                Comment


                  #23
                  Истинска парламентарна демокрация в България все още няма.

                  Comment


                    #24
                    Оставате я парламентарната демокрация за друга тема, хеле пък съвременната. Тук се обсъжда нещо достатъчно конкретно.

                    Comment


                      #25
                      Фердинанд всъщност реформира почти всичко в България поставяйки нещата в европейска основа:
                      - реализира основните инфраструктурни проекти /двете главни жп линии,пристанищата във Варна и Бургас/ и други
                      - пълно превъоражаване на армията
                      - реформи в областта на правосъдието
                      - бурно развитие на финансовите институции /българският лев става конвертируем/
                      - индустриалиазация на страната,успешна политика на държавен протекционизъм
                      - излизане от международната изолация и утвърждаване на международната сцена на България.Фердинанд прави изключителни лични жертви - сина му Борис е кръстен в източноправославна вяра / което е безкрайно трудно приемливо за един католик и го скарва с половината му короновани роднини/ а през 1908 г. самият той се жени за руската принцеса Елеонора която силно ненавижда
                      - не на последно място именно по времето на Фердинанд / с активно негово участие/ София от прашно ориенталско градче става модерен европейски град с електрическо осветление,трамваи и т.н.

                      Comment


                        #26
                        Заслугите на цар Фердинанд са извън съмнение. Грешките му - също. Той точно затова е толкова интересен и като владетел, и като личност. На мен винаги доста ми е приличал на Елизабет I - с внушителен исторически принос и с не по-малко внушителни лични слабости.

                        Comment


                          #27
                          resavsky написа
                          Фердинанд всъщност реформира почти всичко в България поставяйки нещата в европейска основа:
                          ....
                          - пълно превъоражаване на армията
                          .....
                          ....
                          - индустриалиазация на страната,успешна политика на държавен протекционизъм
                          - излизане от международната изолация и утвърждаване на международната сцена на България.Фердинанд прави изключителни лични жертви - сина му Борис е кръстен в източноправославна вяра / което е безкрайно трудно приемливо за един католик и го скарва с половината му короновани роднини/ а през 1908 г. самият той се жени за руската принцеса Елеонора която силно ненавижда
                          - не на последно място именно по времето на Фердинанд / с активно негово участие/ София от прашно ориенталско градче става модерен европейски град с електрическо осветление,трамваи и т.н.
                          Ей, голямо превъзнасяне, чак до митологизъм... Хайде да поочерня малко ситуацията:

                          -пълно превъоръжаване, да. И съответно безсмислено пренасочване на огромна част от държавния бюджет към точно тази сфера, при наличие на много други, немаловажни приоритети като образование, здравеопазване, инфраструктура и пр. Изобщо, на гол тумбак- чифтя пищови.

                          -индустриализация на страната ? Силно казано. България си остава една изостанала земеделска страна, при това със силно примитивно земеделие. Говорим за цялостната картина, не за няколко мижави фабрички в околностите на околийските центрове. Доста далече от общата европейска картина, за сравнения с чешките провинции на Австро-Унгария да не говорим. България има да почака още доста, докато бъде наистина "индустриализирана", а това става след една много черна за мнозина съфорумци дата.

                          -успешни инфраструктурни проекти- освен изброените, в остналата част от страната положението не се променя значително. Състоянието на селата не се подобрява кой знае с какво, а някъде се и влошава. При преобладаващо селско население.

                          -утвърждаване на международната сцена ? Това никога не е постигнато, дори и днес. За сметка на това две изгубени войни по негово време поради малоумно водена външна политика, съчетано с рядко стрещано политическо късогледство. Колкото до "жертвите" в личен план, това е нещо свързано с държавния пост, правено от почти всички монарси от времето, от както е възникнало и монархическото управление.

                          -София си остава прашно, че и кално ориенталско градче в предградията и кварталите си. Единият център не я прави европейска столица.

                          По останалите точки съм съгласен. Всъщност убеден съм, че и по всички би могло да има еднакъв напредък, ако икономиката е била оставена повече време "на спокойствие"- т.е. водене на една по-умерена и не толкова войнолюбива политика.
                          Quae fuerant vitia, mores sunt.

                          Comment


                            #28
                            Съгласен съм затова че има огромни, свръхочаквания в обществото през юни 1913г! Достатъчен е един поглед в тогавашната преса... Нека се изразя така: Фердинанд е този който е взел последното решение, това е вината му като държавник - не е имал силата да се изправи пред обществото и да вземе едно непопулярно, но основано на здравия разум решение! Когато зад теб стоят държава и народ нямаш право да се ръководиш от сляпа емоция, длъжен си да премисляш всеки свой ход. А модернизацията на България е очевиден факт, но да се приписва изцяло заслугата на царя е несериозно това е все едно да се твърди, че ако не е бил комунизма днес в България още нямаше да има течаща вода и ток в домовете ни!

                            Comment


                              #29
                              Нека се изразя така: Фердинанд е този който е взел последното решение, това е вината му като държавник - не е имал силата да се изправи пред обществото и да вземе едно непопулярно, но основано на здравия разум решение! Когато зад теб стоят държава и народ нямаш право да се ръководиш от сляпа емоция, длъжен си да премисляш всеки свой ход.
                              Да се намеся с нещо, ей така, за сравнение, защото когато оценяваме някого е хубаво първо да го поставим в контекста на епохата и редом до други, подобни примери. Та мисълта ми е, има ли пример за някой от европейските държавници, съвременници на Фердинанд, който да не е "повлякъл крак" подир химерите на национализма, който като идеология тогава е, така да се каже, в най-високата точка от възхождането си? Защото само година по-късно мнозина евроепйски политици и дипломати ще направят същата грешка, котяо ще доведе до ПСВ.
                              Та мисълта ми е да не прекаляваме с оценките или поне да не ги основаваме на някакви свръхкритерии.

                              За да се оцени приноса на Фердинанд в икономически и обществен план, трябват повече факти, от изнесените досега в темата.

                              Ще си позволя да коментирам част от поста на Юлиан Август:
                              -пълно превъоръжаване, да. И съответно безсмислено пренасочване на огромна част от държавния бюджет към точно тази сфера, при наличие на много други, немаловажни приоритети като образование, здравеопазване, инфраструктура и пр. Изобщо, на гол тумбак- чифтя пищови.
                              Както се вижда от межнудародната ситуация, а и от амбициите на населението, превъоръжаването и въобще въоръжаването е било необходимост, при това жизненоважна. Друг е въпросът как са използвани въоръжените сили на практика, но че е трябвало да се жертва много, за да бъдат изградени и модернизирани след това редовно, това е било ясно. Впрочем, както се вижда, не са били в достатъчна степен модернизирани.

                              -София си остава прашно, че и кално ориенталско градче в предградията и кварталите си. Единият център не я прави европейска столица.
                              Въпрос на сравнение е било - все пак промяната е много голяма.

                              Що се отнася до инфраструктурата и индустрията - трябват конкретни факти, за да се прецени. Но си мисля, че каквото и да е било направено, ще да е променило значително нещата, просто защото се е тръгвало от много ниско. Та не бива с лека ръка да се изхвърляме нито към преоценка, нито към недооценка. Ако ще се сравнява, то да е спрямо нивото, от което се тръгва в самата страна и с държави от сходен калибър., Белгия определено не е критерий.

                              Comment


                                #30
                                Ами точно, Голъм. Против съм преоценката и далеч от твърдения, че нищо не се е постигнало. Само че да се твърди, че за 20-30 години България достигнала европейското ниво, ми е смешно.
                                За превъоръжаването, вярно, започнало се е от най-ниско стъпало и това до някъде обяснява и големите разходи там. Но се чудя, защо България тръгва по пътя да подготвя сравнително голяма армия спрямо собствените си възможности, а не по другия- малка, но добре обучена, осигурена и обурудвана ? Тогава същите тези средства, биха имали друг ефект.
                                Но както и да е, това едва ли се дължи на волята само на един човек и не е много по темата.
                                Quae fuerant vitia, mores sunt.

                                Comment

                                Working...
                                X